Евродепутатите подкрепиха с 358 гласа срещу 277 при 56 въздържали се острата резолюция на Европарламента срещу корупцията и дефектите на правовата система в България.
Тя запази почти изцяло оригиналния си вид въпреки внесените 49 поправки. Евродепутатите отхвърлиха 34 от тях, одобриха 14, а 1 бе оттеглена преди гласуването. Всички опити да бъде деформиран смисълът на документа бяха неуспешни. Оцеляха поправки, които технически допринасят за допълване на картината в България чрез позоваване на външни източници.
Евродепутатът Ангел Джамбазки от ВМРО, който внесе 9 поправки, претърпя катастрофа, защото всичките му предложения бяха отхвърлени. Малтийската евродепутатка Роберта Мецола успя да прокара 12 поправки, но без влияние върху общия дух на документа. В последния момент като инициатор към нея се присъедини за по-голяма тежест и председателят на групата на ЕНП (където членува и ГЕРБ) Манфред Вебер, но това не помогна за торпилиране на смисъла на проекторезолюцията, каквато бе целта на атаката.
Отпаднаха текстовете, които целяха да изместят вниманието от премиера Бойко Борисов и да го насочат срещу президента Румен Радев. Затова пък останаха дадените примери със скандалите в България, сред които и със записаните разговори с глас, подобен на този на Бойко Борисов.
Минаха и две от трите поправки на румънката Рамона Стругариу от групата на либералите, която напомни за подозренията към български банки, че са били замесени в международно пране на пари, и за непрозрачната собственост на медиите в България, както и за атаките срещу български журналисти.
ПОСЛАНИЯ
„Това е някакъв вид сигнал от Европейския парламент. Аз, като се запознах с проекта на резолюция, ако това е сигнал, то е доста объркващ, защото в него има разнопосочни послания“. Така вицепремиерът Томислав Дончев коментира резолюцията на ЕП. БНР го цитира да казва още, че това не е нормативен документ.
БИТКА НА ЛАГЕРИ И САМОТЕН ВОИН
В сблъсъка за съдържанието на резолюцията проличаха ясно два лагера – първо, на противниците на управляващите и тяхното задкулисие в България, представлявано от групите на социалистите, зелените, крайнолевите и до голяма степен либералите, които имаха надмощие по най-острите теми; второ – на привържениците по политическа линия на Борисов и националистите от правителството му, скупчени в групите на ЕНП (където членува ГЕРБ) и консерваторите (където е ВМРО).
Бунтовна роля игра депутатът от десницата Радан Кънев, който не се поколеба да се изправи по много въпроси сам срещу своята група ЕНП и да изрази позицията на протестиращите в България срещу Борисов, главния прокурор Иван Гешев и кръговете, които представляват.
Ето как се позиционира той при гласуването на поправките, повечето от които произтичаха от неговото политическо семейство:
Само Радан Кънев от ЕНП гласува против 37-ата поправка на Роберта Мецола (отхвърлена), която трябваше да „приветства констатацията на Комисията, че през последните няколко години България е реформирала цялостно своята правна и институционална рамка за борба с корупцията и че реформата е довела до подобряване на сътрудничеството между националните ѝ органи“.
Той бе самотен от ЕНП против поправка 41(отхвърлена), която щеше да „приветства факта, че както е отбелязано в доклада на Комисията относно принципите на правовата държава за България, през първата половина на 2020 г. са били образувани повишен брой разследвания на корупция по високите етажи“.
Само той от ЕНП бе против поправка 48 (отхвърлена) за добавяне на текст, който хвали българските власти, че много строго следят за изразходването на европейските средства и не допускат нарушения.
Само той от ЕНП бе против поправка 21 (отхвърлена), която опитваше да пришие и президента Румен Радев към параграфа за корупцията по високите етажи на властта, както и да забърв в един кюп и шпионски скандал.
Той самотен от ЕНП бе против и добавен текст чрез поправка 22 (отхвърлена), който бе насочен пак против президента и негови съветници.
Самотен от десницата бе против поправка 23 (одобрена), която отбеляза действията на прокуратурата срещу един министър и двама заместник-министри. Това бе рядък случай, при който българските социалисти в ЕП подкрепиха поправка на Роберта Мецола.
Радан Кънев бе самотен от ЕНП против поправка 24 (отхвърлена), която също бе против президента, защото не бил неутрален, като поискал оставката на правителството
Той и още трима бе против добавянето чрез поправка 30 (отхвърлена) на подвеждащ текст в противоречие с духа на резолюцията: „като има предвид, че е необходимо да се запази отбелязаният напредък в борбата срещу корупцията в България и да се гарантира, че този процес е необратим“ ;
Заедно с още петима от ЕНП бе против поправка 25 (отхвърлена), в която се казваше с упрек към демонстрантите, че им липсва санитарна дисциплина, защото „тези протести са провеждани по време на световна пандемия, която предефинира правилата за социално дистанциране“ ;
Заедно с още петима от ЕНП Кънев бе против искане на поправка 46 (отхвърлена) за отмяна на Механизма ма сътрудничество и проверка (мониторинга над България и Румъния), защото „в светлината на последния мониторингов доклад на Комисията от октомври 2019 г. и въвеждането на механизъм за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права следва да се отмени МСП за България“.
Той и още трима от ЕНП гласуваха против поправка 20 (отхвърлена), която целеше да заличи следния текст: „като има предвид, че през изминалите години има множество сигнали за злоупотреби с фондове на Съюза в България и те следва да бъдат разследвани изчерпателно; като има предвид, че през изминалите месеци българските граждани станаха свидетели на голям брой твърдения за корупция по високите етажи на властта, някои от които пряко засягаха министър- председателя; като има предвид, че също през изминалите месеци международни медии нееднократно отразяваха възможни връзки между престъпни групи и публични органи в България“.
Кънев и още двама от ЕНП се обявяват против поправка 47 (отхвърлена) за отпадане на призива Еврокомисията „незабавно да реагира във връзка с опасенията, че пари на данъкоплатците се използват за обогатяване на кръгове, свързани с управляващата партия“ (в България – б.р.) ;
Той и още четирима от ЕНП натиснаха червен бутон срещу поправка 19 (отхвърлена), според която вместо текста „парламентарният имунитет системно се използва за защита на членове на българското Народно събрание, така че да не носят отговорност за слово на омразата“ да пише : „парламентарният имунитет би могъл да се използва за защита на членове на българското Народно събрание, така че да не носят отговорност за слово на омразата“.
Той и седмина десни бяха против подкрепа на правителството на Борисов чрез следния текст: „като има предвид, че според Комисията политическата стабилност в България също е важна“ (т.е. да не се клати властта).
Радан Кънев гласува единодушно с всички българи от ЕНП в подкрепа на поправка 6 на Ангел Джамбазки, която обаче бе отхвърлена от мнозинството евродепутати. Тя искаше да се премахне текст, който „изразява съжаление за атмосферата на враждебност срещу хората от ромски произход в някои населени общности, особено срещу онези, които е трябвало да напуснат домовете си след протестни събирания“. Впрочем, всички поправки, внесени от Джамбазки, получиха малка подкрепа и бяха отхвърлени.
ПОРАСНАЛО ДОВЕРИЕ
Елена Йончева бе избрана за пълноправен член на Мониторинговата група за демокрация, върховенство на закона и основни права (DFRMG) в Европейския парламент, съобщи офисът на българската евродепутатка.
Това е групата, която през август изслуша българските власти относно състоянието на върховенството на закона в България и предизвика поредица от дебати. В нея членуват само 14 евродепутати от целия Европейски парламент и до този момент нямаше българин сред тях.
„Благодаря на всички колеги за подкрепата и доверието! Върховенството на закона е основен принцип на ЕС и нито едно правителство не трябва да го забравя. Следим ситуацията във всяка една държава-членка и не се страхуваме да посочим проблемите там, където ги има“, коментира Елена Йончева след избирането й.
СЕГА
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
