В живота изразът се използва за човек, който е нарушил традициите, отхвърлил е задълженията си, напуснал е дома си, скитал се е, но, разбирайки, че е сгрешил, се завръща вкъщи. „Блуден син“ е нарицателно за неблагоразумие и неблагодарност, но също и за осъзнаване и покаяние.
Всъщност, изразът води началото си от една прекрасна евангелска притча, свързана с днешния ден – Неделя на Блудния син. Това е денят, в който всеки си спомня тази притча и се обръща към мъдростта в нея.
Един богат човек имал двама сина. По-младият поискал от баща си полагащия му се дял от наследството. Макар и неохотно, бащата изпълнил молбата на сина си. Младежът взел дела си и заминал за далечна страна, където заживял разпътно и за кратко време прахосал цялото си наследство. Скоро обаче в тази страна настанал голям глад. Останалият без нищо син се хванал при един свинар да му пасе свинете. От глад стигнал дотам, че искал да яде от храната на свинете, но не му позволявали. И се замислил: „Колко слуги в дома на баща ми имат всичко, а аз тук умирам от глад!“ Младият човек поел обратния път към бащиния дом. Баща му го съзрял отдалеч. Като го видял как изглежда, сърцето му се свило. Завтекъл се към него, прегърнал го и го целунал. А синът му казал: „Татко, съгреших против небето (т. е. против Бога) и пред тебе и вече не съм достоен да се нарека твой син, но поне ме направи като един от наемниците си!” Но бащата го прекъснал и казал на слугите си: „Донесете най-хубавата дреха и облечете този мой син! Дайте пръстен на ръката му и обуща за нозете му, заколете угоеното теле, за да се повеселим. Защото този мой син мъртъв беше и оживя, загубен беше и се намери!”
Тази притча е трогателна, защото всеки може да открие себе си или своя житейски опит в нея. Защото тази притча, преди да стигне до разума, се долавя със сърцето.
Как се тълкува тя? Бащата – това е Бог, а синът – Неговите деца, всеки от нас, бащиният дом е църквата, свинарят е дяволът. Напускането на бащиния дом значи скъсване с Бога, а заминаването в далечна и чужда страна – потъване в греха и порока. Блудният син, който привидно се е освободил от ограниченията на баща си, вместо свобода и радост, е намерил мъка, унижение и мизерия. И все пак моментът на осъзнаването дошъл – младият човек потърсил спасение отново в бащиния си дом. Изводът е, че човек, след като осъзнае греха си и се покае, може да се промени, да се изправи и да стъпи на краката си. Така, както Бог би направил, бащата му простил и го приел. Нещо повече, Блудният син получава и награда – хубава премяна и вкусна храна – това са благодатните сили, които се дават на хората в различните тайнства – в Кръщението, в Изповедта, в Общението с Бога в светото причастие. А пръстенът е възстановяването на синовното достойнство на човека, който става отново син Божий.
Последвайте ни и в Телеграм
