От 2017 г. Гърция, Северна Македония и Сърбия се готвят да изгардят нов корабоплавателен маршрут, който ще увеличи товарния трафик на Балканите, ще даде тласък на местните икономики и ще предпази региона от наводнения. Каналът ще се превърне в най-скъпия инфраструктурен проект в Европа през 21 век и отново ще върне глобалния интерес към региона.
Балкански мегапроект
Това е нов воден път, който ще започва от пристанището на Смедерево на река Дунав, разположено на 45 км от Белград, ще продължи по поречието на река Морава, след това ще се свърже с река Вардар и ще достигне залива Термайкос в Егейско море.
Общата дължина на трасето ще достигне 650 км, като дължината на изкуствения участък е едва 80 км. Основният път са естествените реки. Те ще трябва да бъдат значително удълбочени и разширени.
https://googleads.g.doubleclick.net/pagead/ads?
Стойността на грандиозното строителство се оценява на 17 милиарда евро. Освен изграждането на канала, властите ще трябва да подобрят и пристанищната инфраструктура на 9 големи града, които ще станат важни точки за претоварване по маршрута на транспортните кораби.
Очаква се преминаването през канала Белград-Солун да бъде с 4 дни по-бързо от съществуващите водни маршрути. Сегашният маршрут през Босфора и Черно море до Дунав ще бъде скъсен с 900 км. Преминаването му отнема 8 дни. Ако се изгради водния канал от Егейско море до Дунав през Сърбия, маршрутът ще се минава два пъти по-бързо – за 4 дни.
Днес корабите тръгват към Белград в две посоки. В първия случай те обикалят Гибралтар. В Ротердам те се разтоварват, а след това стоките се разпространяват из целия континент по вътрешни европейски канали. Вторият маршрут е през Босфора, Черно море и Дунав.
Експертите са изчислили, че алтернативен маршрут ще увеличи товарния трафик на Балканите с 15-20%. През него годишно ще преминават до 20 милиона тона товари. Новият маршрут през Сърбия ще бъде търсен сред туристите и ще даде геополитическо предимство за балканските страни. Проектът обаче среща силен отпорт в ЕС. Причината е, че едно такова алтернативно трасе ще засили влиянието на Китай на Балканите и оттам в Европа.
През 2017 г. Китай изрази готовност да финансира изцяло проекта за новия канал. В замяна Пекин иска да поеме контрола върху маршрута за няколко години. Това е необходимо, за да се възстановят разходите.
Правителствата на Гърция, Македония и Сърбия трябва да вземат окончателно решение за строителството. Каналът е включен в списъка с приоритетни проекти на Дунавската комисия още през 2007 г. Началото му обаче се бави от години.
Кой спира проекта
Две са причините, отлагащи балканския мегапроект: тлеещият конфликт в Косово и геополитическото съперничество между Запада и Китай. Сърбите не могат да се впуснат в мегапроекта, докато не бъде решен въпросът с Косово и заради риска от нова голяма война в региона.
Освен това ЕС е категорично против участието на Китай в проекта. Алтернативен маршрут ще намали потока от стоки от западноевропейските страни. Фактът, че Пекин ще получи загубените от Запад приходи, прави проекта много непопулярен сред брюкселските политици.
В резултат на това властите на балканските страни са изправени пред нелепа ситуация: те имат желание, готов е план за проект и вече са намерени инвеститор и пари, но не са в състояние да започнат работа поради натиска от западните си партньори, които няма да позволят ново, алтернативно трасе, заобикалящо техните маршрути.
Източник: Обективно бг
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram