На първо четене парламентът прие да се преименува празникът 24 май. По предложение на „Обединени патриоти“ депутатите записаха в Кодекса на труда празникът да бъде „Ден на българската писменост, просвета и култура“. Отпада прилагателното „славянска“.
ГЕРБ подкрепиха „Обединените патриоти“ и заявиха, че предложението подлежи на допълнителни обществени дебати.
Нови правила за формиране на работното време и заплащане на извънредния труд
Депутатите намалиха от 8 на 4 месеца трудовия стаж, при който младите служители ще могат да използват платен годишен отпуск, като разгледаха на първо четене промени в Кодекса на труда.
Промените ще засегнат почти всички заети. Основните акценти в новите предложения са:
– Увеличаване на извънредния труд от 150 на 300 часа;
– Увеличаване на времето за изчисляване на сумарното работно време до 12 месеца, като в момента то е до 6. В закона обаче ще бъде записано 4 месеца, а 12 месеца ще бъде при извънредни случаи;
– При първа работа служителят ще може да ползва отпуск след 4 месеца, а не както досега – 8.
От ГЕРБ защитиха промяната като заявиха, че това ще облекчи младите служители. Депутатът Светлана Ангелова поясни.
„По този начин ще се осигури възможност за ползване на платен годишен отпуск от младите работници и служители в съответната календарна година, това е предпоставка и за по-добра трудова мобилност при тях. Тази промяна е направена в преходните заключителни разпоредби на законопроекта и в Закона за държавния служител. Така се осигурява равнопоставеност между служителите, които са на трудово правоотношение и тези, които са на служебно правоотношение“.
От БСП възразиха срещу приетата промяна, според която, с промени в Колективния трудов договор, може да бъде увеличаван извънредният труд от 150 на 300 часа годишно.
КРОСС
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
