Днес започва нова ера за България и Югоизточна Европа. Този газопровод променя ситуацията с енергийната сигурност за Европа. Този проект означава свобода.
Това заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на церемония по официалното въвеждането в експлоатация на междусистемната газова връзка Гърция-България.
„ЕК подкрепя този проект от самото начало с близо 250 млн. евро. България получаваше 80 на 100 от газа си от Русия, но това беше преди Русия да започне една ужасяваща война. Този газопровод променя ситуацията с енергийната сигурност за Европа. Интерконекторът може да покрие цялото потребление на газ на България“, посочи Урсула фон дер Лайен.
Домакин на церемония в НДК бе президентът Румен Радев. По негова покана в България пристигнаха освен шефа на ЕК и президентите на Азербайджан Илхам Алиев, на Северна Македония Стево Пендаровски, на Сърбия Александър Вучич, премиерите на Гърция Кириакос Мицотакис, на Румъния Николае Чука, както и изпълнителните директори на „Ай Си Джи Би“ АД Теодора Георгиева и Джордж Сатлас.
„Интерконекторът България-Гърция прави нашата държава по-малко уязвима“, обяви и служебният премиер Гълъб Донев.
По думите му новият газопровод има достатъчен капацитет, за да задоволи всички потребности. Освен това ще осигури диверсификацията на източниците, както и доставките на природен газ за България, което е от ключово значение за енергийната сигурност на страната.
Урсула фон дер Лайен отбеляза още, че „проектът за интерконекторът седи вече 10 г. на дневен ред“.
„Започна през 2009 г., когато България беше много тежко засегната от решението на „Газпром“ да прекрати потока на газ през Украйна. Отне много време да се постигне целта. Наистина е необходимо да има много желание, страст и воля за такъв проект, и днес бих искала да благодаря на вас – екипа на интерконектора, и да благодаря на всички български и гръцки правителства за това, че подпомогнаха това да стане. Необходимо е търпение, и си личи, че сте го постигнали. ЕС подкрепя този проект от самото начало и фактически, и финансово с близо 250 млн. евро“, подчерта председателят на ЕК.
„Проектът е геополитически, което автоматично означава, че е изложен на доста рискове. Аз се присъединих към екипа през 2015 г., когато все още нямаше осигурено финансиране. Така че в онзи момент, на този проект, никой не вярваше, че ще се случи.“, разказва Теодора Георгиева, изпълнителен директор на ICGB пред БНТ.
Президентът на Азербайджан Илхам Алиев обясни, че засега единственият източник е от Каспийско море, но има няколко други газови полета в страната му, от които скоро ще започне да се добива газ и те ще допринесат за това да увеличим обема на доставките. По думите му доставките за Европа ще се удвоят до 2027 г.
„Проектът ще изпълнява много важна роля в осигуряването на енергийна сигурност и диверсификация на газовите доставки за Европа. Енергийната сигурност е част от националната сигурност на всяка държава, сегашната ситуация в света доказва това. От години азербайджанският газ е на пазара в Европа, а сега и в България. Южният газов коридор е един от най-големите инфраструктурни проекти на континента, който промени енергийната карта на Европа“, отбеляза Илхам Алиев.
Гръцкият премиер Мицотакис изтъкна, че доставките на природен газ от Азербайджан за България ще разкъсат здравата хватка от руския газ върху региона и заедно с останалите инфраструктурни проекти, които текат, ще допринесат за развитието на газова мрежа, на която може да се разчита.
„Мисля, че всички осъзнаваме по-широкия геополитически смисъл на това мероприятие“, отбеляза Мицотакис.
Мицотакис припомни, че Гърция е работила с предходните правителства на България, за да се стигне до приключването на проекта.
„Отдавна очаквахме интерконектора между България и Гърция. Не беше лесно да го постигнем, няколко български и гръцки правителства бяха сериозно ангажирани с него, трябваше да преодолеем много бюрократични пречки. Сега е моментът да изразя искрената си благодарност към ICGB, компанията и подизпълнителите, които работиха здраво, българските и гръцките институции, ЕК за финансовата подкрепа“, изтъкна президентът Румен Радев.
По думите му това е възможност не само за България, а и за Румъния, Сърбия, Северна Македония и много други държави от Централна и Югоизточна Европа. Президентът изрази надежда да има същия подход „и когато говорим за пристанището, готови сме да участваме, за да използваме тези хъбове по-ефикасно“.
Радев отбеляза още, че следващите стъпки са за българска ядрена електроцентрала, новите мощности да бъдат подкрепени, защото страната ни дълги години е оперирала безопасно сегашната АЕЦ. А войната в Украйна променя драматично глобалните вериги на доставки и регионът трябва да положи усилия, за да подобри инраструктурата и връзката помежду си.
„Трябва да работим за модернизиране на КППТ-та, по коридор номер 8, който свързва Черно море с Адриатическо море, транспортният коридор Солун-Русе, трябва да се работи по нов мост между България и Румъния и нова трансгранична дигитална инфраструктура“, каза още Радев.
Оффнюз
Последвайте ни и в Телеграм
