Няма риск от фалит на държавата, нито от намеса на Международния валутен фонд и нужда да се тегли нов дълг. Това заяви в предаването „Денят започва“ на БНТ служебният министър на финансите Росица Велкова. Коментарът ѝ бе по повод изтеклите вчера в медиите два сценария по дългосрочната бюджетна прогноза. Тя увери, че при дефицит от 3% финансите на страната са стабилни. Ако България продължи с приходната и разходна политика в бюджета, такава каквато беше през последните две години, страната рискува да има дефицит от 7% през следващите 4 години. Това е много висок дефицит, коментира още тя.
„Искам да уверя българските граждани, че няма риск от фалит. Държавата не е фалирала и няма риск. Няма риск и за валутния борд. При условие, че ние следваме една дългосрочна фискална политика, която е в рамките на 3%, тези рискове не са налице. Не може това да е фалирала държава при условия, че ние си плащаме редовно бюджетните плащания, задълженията, пенсиите. Другата седмица ще платим 3 млрд. дълг. Фискалният резерв, след плащането и погасяването на дълга, ще бъде в диапазон от 10 милиарда, така че това не е фалирала държава и няма тези рискове. Тези рискове са при един сценарий, който тъй като сме служебно правителство, ние не трябва да променяме и да правим политика, но в случая предлагаме мерки, за да осигурим фискална стабилност и да се осигурят всички плащания при дефицит от 3%“, обясни Росица Велкова.
Тя добави, че не се цели да изпращаме послания към политическите партии, а моментът е дотолкова съобразен с предизборната кампания, че съгласно удължения закон за бюджета до края на април трябва да бъде внесен проект на закон за държавния бюджет за 2023 г. В Брюксел трябва да бъде изпратена 3-годишна бюджетна прогноза за 2024 – 2026 г. С оглед на внасянето на този проектозакон трябва да се поставят на обществено обсъждане данъчните закони. Трябва да се реши какво да е бюджетното салдо и каква да е целта, уточни Велкова.
Съгласно закона до края на месец април служебното или избрано редовно правителство трябва да внесе проектозакон за държавния Бюджет за 2023 г., както и да изпратим в Брюксел 3-годишна бюджетна прогноза за периода от 2024-2026 г.
„С оглед внасянето на този закон трябва да поставим на обществено обсъждане данъчните закони“, каза по БНТ Велкова.
Тя заяви, че докладът за тежкото състояние на финансите съдържа два сценария.
Единият сценарий е, че ако продължим през следващите четири години до 2026 г. с тези политики в приходната и разходната част, които бяха заложени от редовното управление на Петков-Василев през миналата година, дефицитите се движат между 7-7,6%.
„Това са твърде високи дефицити за такъв дълъг период. Тогава ще настъпят тези черни сценарии“, алармира Велкова.
Тя съобщи, че министрите са се обединили да разработват 3-годишната бюджетна рамка с дефицит от 3%. „Това е предварително дискутирано с тристранните партньори“, обясни финансовият министър.
Велкова заяви, че няма да има риск за валутния борд и тегленето на заеми от МВФ, ако работим за дефицит от 3%. „Тъй като сме служебно правителство и не трябва да правим политика, в случая предлагаме мерки, за да има фискална стабилност и да се осигурят всички плащания при дефицит от 3%. Това беше вчерашното решение“, обясни тя.
На въпрос дали се намираме в дългова спирала, министър Велкова отговори така: „Ако бюджетът, който ние ще предложим и той бъде припознат от едно потенциално правителство или бъде приет от НС с дефицит от 3%, в никакъв случай не сме в дългова спирала, защото тогава ще отговаряме на Маастрихстките критерии“, каза тя и добави, че в дългова спирала ще влезем, ако продължим с политиката на харчове, заложена от управляващите през 2021-2022. „Ако имаме бюджетен дефицит от 7%, тогава автоматично ще влезем в дългова спирала“, предупреди Велкова.
Тя заяви, че за да бъдат осигурени плащанията през 2022 г., ще бъдат предложени данъчни мерки, за да бъде дефицитът в рамките на 3%. Тези мерки се оценяват на около 6 млрд.лв.
„Предлагаме данък свръхпечалба през второто полугодие на 2023 г. Това е еднократна солидарна вноска. Принципите на този данък са заложени в регламент 1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г. Този данък или еднократна вноска се прилага от доста държави-членки. Наблюдава се, че основата на облагаемата печалба от корпоративен данък изключително много е нараснала през 2022 спрямо 2021 г. Обикновено това нарастване е между 1,5-2 млрд. лв. В 2022 г. е нараснала до 10 млрд. Това е изключително рязък скок на данъчната основа“, каза тя и обясни, че това се дължи на нецелевото отпускане на помощи, както и на помощите за електроенергия и други мерки.
Велкова подчерта, че ако предлаганите от тях мерки бъдат отхвърлени, тогава вариантите са два. „Или се намаляват разходите, или се увеличава дефицитът“.
Според Велкова до септември месец не би трябвало да има ликвиден проблем. „Ако дефицитът е прекалено голям през септември месец, ще има проблем с изтеглянето на нов дълг“, каза тя.
Гласове
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
