През годините лобното място на Христо Ботев е уточнявано нееднократно от най-различни изследователи и комисии. Версията, че е загинал на връх Вола е лансирана от първия биограф на поета революционер – Захари Стоянов. Но тя така и не намира потвърждение впоследствие.
Най-ранния опит да се установи точно къде куршумът е пронизал войводата, е осъществен в началото на септември 1900 г. от една врачанска туристическа група. Тя е предвождана от Ботевия четник Стефанаки Савов, който е родом от Враца.
Според тях, Ботев е убит на Клена, но въпреки че Сафов твърди, че е видял къде и как е паднал войводата, така и не могат да локализират точно мястото.
Първият официален опит то да бъде намерено е на комисия, съставена от деветима Ботеви четници и осем други човека, предимно врачани.
На 20 май 1901 г., след като проучват местността, те стигат до заключението, че „главното сражение е станало не на Вола, както се твърдяло до тогава, а на върховете Околчица, Камара, Клена и Голата могила (наричана още Купена). Там, в сражение на местността Камара, на не точно определено място е паднал Христо Ботев“.
Въпреки това обаче, комисията решава паметник на Ботевата чета да се вдигне не на Камарата, а на Околчица, тъй като това място било по-видно, по-лично, по-достъпно и все пак близо до последното сражение.
Както се отбелязва в изданието „Лобното място на Христо Ботев“ от 1954 г. на някогашното самостоятелно звено в системата на Българската академия на науките – Института „Христо Ботев“ (днес секция „Българите, Османската империя и Европа“ към Института за исторически изследвания при БАН), този опит е направен най-близо по време до историческите събития, макар от Ботевата смърт вече да са изминали 25 години.
Все пак в него вземат участие най-много от оцелелите четници, „които не са се повлияли от господстващото тогава твърдение“. Те все още добре си спомнят местата, където се е водело последното сражение. И посочват, че на Вола всъщност са били разположени турските позиции, които са се разпростирали в полукръг до северния връх на Околчица. А четата заемала полугръг от изток към юг по Канарата, Клена, Голата могила (Купена, някъде споменаван и като Голямата могила) и Околчица.
Имената на местностите и върховете разкриват местни жители на селата Паволче и Челопек, които участват в обследването на комисията. Дотогава четниците не са знаели как се наричат тези места. Самият Захари Стоянов ги описва като „два остри върха“, „отсрещното усое“, „венец от камънаци“, местност, която не е „нито поляна, нито гора“ и прочее безтопонимни обяснения.
През годините следват още няколко комисии и в крайна сметка от Института „Христо Ботев“ при БАН обобщават, че войводата е паднал убит на 20 май (1 юни нов стил) привечер, по здрач, на връх Камарата, над падината Йолковица.
Любопитното е, че през 1954 г. в свой протокол комисия на Българската академия на науките препоръчва „официалното честване на смъртта на Хр. Ботев да става на 1 юни, която дата съответствува на 20 май ст. ст.“
Защо честването и до днес се прави на 2 юни, никъде не се намира обяснение. Летописите припомнят само, че за първи път почитането на Ботевата и на четата му памет се отбелязва през 1884 г. във Враца и Пловдив. А на 2 юни 1948 г. точно в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.
Десант нет
Последвайте ни и в Телеграм
