Някои от тях са в бордове на фирми. Получават държавни награди, наричат ги живи класици. Канят ги на коктейли и тържества послучай национални празници. Преиздават им книгите въпреки, че никой не ги чете. Днес тези хора мълчат. Скрити от коронавируса и своите съграждани. Гласът им не се чува. Поетите-бунтари са рядка порода, но сме имали истински такива. Двама-трима надигат глас, гневни на манипулациите.
Прозаиците са потънали в дълбок сън. Неколцина журналисти поддържат огъня, поели риска да бъдат санкционирани, включително съдени и затворени. Така повеляват мерките в извънредното законодателство.
Президентът Радев – интуитивно или подсказано, – усети опасността от мълчанието и наложи вето върху опасните текстове. Преди него трябваше да са скочили творците. И не заради неясната формулировка „фалшива информация“, а защото е много ясен мотивът – да се ограничи словото.
Не чухте ли, дявол да го вземе, как министър Дани Кирилов обясни, че тези ограничения е редно да продължат и след извънредното положение, защото медиите, нали, трябва да внимават каква информация пускат.
Но творците мълчат. Не само тези на словото, но и музиканти, художници, архитекти и пр. Страх? Навик? Лоялност и уговорки с властта?
Години наред властта игнорира изкуството и науката. За тях не се отпускат пари като за козирки на футболни стадиони. Не за пръв път е така. И преди повечето са се снишавали, но винаги е имало луди глави да бунят хората. Гражданска позиция срещу живот. Днес някой готов ли е да играе на тази рулетка?
Българите в трудни моменти са отивали под прозорците на Дядо Вазов, да чуят думите му. Днес къде да отидат? Зловещ въпрос…
От телевизорите ни облъчват псевдо интелектуалци, излюпени от духовната нищета писачи, „звезди“ от сериалите, разбогатели продуценти на тъпи формати ритат топчета тоалетна хартия…
Във време, когато маската за лице и латексовите ръкавици са първа необходимост, повдигането на духа е спасение. Падналият духом не може да се съпротивлява. Духовната ни имунна система е разградена, пробита, в нокдаун. Да й броим до девет или да се изправяме отново и отново, докато преодолеем изпитанията? Репресивно настроени управници, политици и задкулисни кръгове не са страшни, те са уплашени повече от нас, защото лъсват кражбите и бездарието им.
Дифицитът на духовни лидери застрашава оцеляването на нацията. Превръщаме се в самуилови войници, зависими от едноок водач… В каква посока ни води, натам ли искаме да вървим?…
Мрак се прокрадва в деня ни. Трябват ни светкавици и гръм. Като Гео Милев. В „Българския народ днес“ той пише: „Години наред българският народ е живял бавно и томително обсаждан в някаква влажна, студена крепост – без слънце и без простор пред погледа – без творчески устрем на духа: обезверен, обезидеален. Обсаждан от своята тъй наречена „свобода“ – вече толкова години, – от ония, които са поемали в ръцете си неговите съдбини. Днес това положение е изострено до последна степен. Днес тежестта на обсадата лежи върху нас с най-голямата си мъчителност. Днес унинието, томлението в духовете е всеобщо и непоносимо. Днес – като резултат на една непрестанно кресчендирана социална злина – българският народ е подложен на най-голямо изпитание, е скован в най-голямо омаломощяване. Днес българският народ стои сякаш пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване. Днес творческият импулс на българския дух е спаднал до мъртвата нула на духовния термометър. И сред всеобщото мъртвило, в което не свети ни воля, ни желание:
… помощ не иде,
отникъде взора надежда не види…
Този патетичен вик на поета би бил най-добрият израз на отчаяното мъртвило, в което е скован днес българският народ, ако да не бе угаснал в духовете всеки патос, ако да не бе задавен в гърлата всеки вик.
Въздухът висне тежък и задушен пред нас, няма ли най-сетне да тресне спасителният гръм? Няма ли да се разрази очистителната буря?
Това чувства всеки. Това чака всеки“.
Сякаш днес е написано. Ето и част от „Възвание към българския писател“: „Писателю, Духът – заветният Ханаан на всеки човешки копнеж – е по-голям закон за тебе от догмите на твоята шаблонна красота. Писателю, чуй: Духът заповядва: Човекът преди всичко! Не „добрият“ човек, въоръжен с всички известни днес добродетели; но Човекът! За духа няма добродетел – Духът е отвъд добро и зло. Духът е само интензивност.
Човекът Преди Всичко значи: Бъди цял!
Зная, писателю: ти си готов да се съгласиш веднага с всичко, що казах – и там е твоята гибел.“
Като нямаме живи творци, способни на нещо подобно, ще се уповаваме на мъртвите. Явно са по-живи от живите ни класици, накичени с медали, академични титли и подаяния от властта и олигархията. Слава Богу, появиха се медици, които нарушават мълчанието на „призваните“. Лека нощ, „будители“! Физическото оцеляване и благоденствие са важни, но още по-важно е в какво качество.
Огнян Стефанов
B,fh kzp
Последвайте ни и в Телеграм
