В следващите редове ще ви разходя из дивите плажове на Южното Черноморие и отбрани места в Родопите. Междувременно ще споделя впечатленията си от Eagle 2 – палатка на чешкия производител Hannah.
Зареден с достатъчно количество антитела и възможно най-олекотена раница хващам влака към Бургас. Планът е да се спусна с автобус до Созопол и оттам да потегля на стоп до първата си голяма цел – Синеморец.
По пътя
Урок №1: независимо колко добро изглежда мястото, което си избрал за хващане на стоп, точният път винаги е по-важен. Изглежда липсата на качествен сън ми се беше отразила на преценката. Прекарах час и половина на вътрешния път към Каваци и Смокиня под слънце, което би оценил единствено, ако си на плажа или на сянка.
Предвид това, че не знаех какви очаквания да имам за стопирането по време на пандемия, началото на пътешествието не беше особено обнадеждаващо. Още първата спряла кола обаче промени напълно настроението. Мини бус с две млади двойки, две кучета, моментално облекчаващ климатик и музика, която зададе тон на летния ми плейлист за 2021. Не съм очаквал, че някога бих слушал с такова удоволствие Мими Иванова и Естрадния оркестър на Комитета за телевизия и радио. С тях по крайбрежния път бях като в сцена от „Оркестър без име“.
След като се озовах на главния път, стопът потръгна по-добре от всякога. Смених още две коли, които чаках по най-много две минути и пристигнах в Синеморец още преди обед. Малко са градчетата, които отварят толкова много различни опции за плажуване. От северната страна излизаш на устието на река Велека, където също може да се пренощува на палатка. Мнозина го определят като един от най-хубавите плажове у нас, но той не е нашата крайна дестинация за деня. Баровете и чадърите понякога са бонус, но не са в унисон с дефиницията за „диво“ място.
Насочваме се към другия градски плаж, Бутамята, но само за да го пресечем. От скалите в южния му край започва пътеката към истинската ни цел – Липите.
Липите
Плаж Липите е на 20-25 минути пеш от Синеморец и през последните години стъпването на него се е превърнало в най-очаквания летен момент за мен.
Докато на Велека дъното става дълбоко рязко след влизането (бонус за любителите на вълни), тук преходът е много по-постепенен. Всеки път, когато съм ходил, морето е било много спокойно, в резултат на което водата е изключително бистра.
Предвид обстановката много повече хора започнаха да предпочитат южното ни Черноморие пред гръцкото и кътчета като Липите не останаха незасегнати. През деня плажът често се пълни, но за сметка на това вечерта и рано сутрин остава безлюден, див рай. Обичайно има най-много две-три палатки, които са на достатъчно голямо разстояние, за да не си пречат по никакъв начин, а този път плажът бе изцяло на мое разположение.
По изгрев понякога гледките са сюрреалистични. Миналото лято с красивата слънчева пътека се появи и делфин на 150-200 метра от брега.
Липите има един-единствен по-осезаем минус – ако хората са казали „Който го е страх от мечки, не ходи в гората“, то тук би било в сила „Който го е страх от мухи, не ходи на Липите“. През деня те се превръщат в активен дразнител.
Първи впечатления от палатката:
Още по време на стопа забелязах няколко очевидни плюса. Тъй като е от серията Ultra Lite, Eagle 2 е много лека (2.5 килограма), което я прави удобна за преходи и пътувания без лична кола. Освен това е и много компактна. Това, че спокойно може да се върже встрани от раницата, а не под нея, за мен е важен бонус. Спестява цапане и евентуално късане при сваляне на багажа от гърба, като същевременно не се удря в краката ти при вървене.
Най-същественият плюс, който можех да извлека след първата вечер обаче е друг. Единственият досаден момент при ходенето на палатки е опъването и прибирането. Тук той е до голяма степен улеснен. Няма по-дразнещо нещо от това рейките ти да се разкачат по време на разпъването. При Eagle 2 няма подобен момент, тъй като те дори започват да се съединяват сами още при изкарването им от калъфа.
Със сигурност беше най-лесното вдигане на палатка, което съм правил досега. Това, че трите рейки (две по дължината и една, перпендикулярна на тях в центъра) са свързани помежду си дори прибрани, също прави нещата по-прости. Същевременно тази структура дава повече простор. Двата входа (от двете дълги страни) пък са от полза, когато палатката се ползва от повече от един човек. Не е нужно да се прескачате, за да стигнете до местата си или да излезете.
Листи и Силистар
Обратно към морето. Още от миналата година слушам от местни и други палаткуващи за див плаж между Липите и Силистар, за който преди това не знаех.
Поне няколко пъти при споменаването на Липите на стоп съм чувал от шофьори в окръга: „Да, прекрасно е, но предпочитам Листи“. Е, време беше да видя от първо лице за какво става въпрос.
Пътеката започва от южния край на Липите и се вие по скалното крайбрежие, като минава през много малки заливи и скални образования, които си имат имена. „Скалата на Сизиф“ се намира точно в подножието на Липите, а „Тюленовата пещера“ се говори, че преди е била обитавана от тюлени.
Пътят отнема около 40 минути, като на места се стеснява и растителността става доста гъста. Със сигурност бих препоръчал дълги гащи, дори да означава, че ще ви е горещо. Особено предвид какво предстои в самото начало на Листи и по пътя между него и Силистар.
Едно нещо не може да се отрече на Листи и това е, че е един от най-дивите плажове, които съм виждал. Бях посрещнат от корморани, пеперуди, раци и още различни пернати животни.
Името му си има своята история – произлиза от думата „ληστής“ (листис), което в превод от гръцки означава разбойник. Има легенда, че през Възраждането е бил свърталище на кавказки пирати.
Докато красотата на плажа не може да се отрече, многото водорасли – в самото море и изсъхнали по ивицата, отнеха малко от удоволствието. Мухите от Липите не отсъстват и тук, което е нормално предвид гъстата гора, която загражда и двата плажа.
И тъй като е добре всяка обиколка по диви места да се комбинира с къмпинги, на юг ни предстои перфектното решение – Силистар. На около още час ни очаква сенчест къмпинг в гората, където можем да открием поне някакви елементарни битови условия. Има и немалко контакти, в които можем да презаредим батериите на телефоните си. Хубаво е да се пристигне с храна, тъй като там няма някакъв особен източник на такава.
Язовир Широка поляна
Втората част от пътешествието ни (макар и с прекъсване) ни пренася към Родопите и язовир Широка поляна. Намира се на около три часа от София и ние лично го използвахме като качествена почивка за уикенда.
Захождаме по северния край на язовира и по черния път подминаваме навалицата, която се изсипва в началото след отбивката. С напредването по пътя се откриват все по-спокойни и безлюдни места.
Силно препоръчвам при възможност да се носят две удобства – хамак и каяк. Удоволствието от първото бе изпробвано и гарантирано, а условията за второто също са прекрасни – особено имайки предвид, че на повечето полуострови има кейове.
Три дни минаха неусетно, а част от хората по язовира споделят, че „пристигат с последния сняг и си тръгват с първия“. При по-дълго оставане пък не липсват и други интересни дестинации в областта, до които може да се отскочи набързо.
Фотински водопади
В съседство е язовир Голям Беглик, който аз винаги ще свързвам със студените вечери. Няма да забравя как пресичайки го с „водното такси“ за Белгика фест, едно момиче доброволец, редовен посетител, ни каза, че след първата година носи в раницата си за феста само одеяла и завивки.
Отвъд тази подробност Голям Беглик също е много красив язовир и добра дестинация.
Ние обаче се насочваме към една друга забележителност в района – Фотинските водопади.
Село Фотиново е на 30-40 минути с кола от Широка поляна, а от него се потегля по китна пътека по продължението на река Фотинска. Преходът е лесен, а упътващите табели са големи и на често.
Самите водопади са три и са гледка, която си струва отбиването от главния път.
Към другите интересни места в този край може да се добави и още един язовир – Тошков Чарк, който е много по-малък и се намира на долу-горе същото разстояние от Широка поляна като Голям Беглик.
Бонус локация: язовир Тополница
Палатка: https://stenata.com/21-palatki
Тъй като времето в средата и втората част на юни често включваше дъждове, първоначално плановете ни за Родопите пропаднаха. Наложи се да търсим друг вариант в последния момент. Язовир Тополница е само на час от София и е друга добра възможност за измъкване от града.
Силно препоръчвам частта в боровата гора до село Мухово. Да, не е на самия бряг на язовира, но това си има и плюсове, тъй като се избягват рибарите.
Повече за палатката:
Със сигурност по време на тези обиколки се усещаше как Eagle 2 е по-висок клас палатка от предишните мои. Освен по-горе посочените предимства, трябва да добавя и алуминиевите колчета, които изглеждат доста по-масивни от обикновените, макар реално да не са по-тежки. В същото време тяхното изкривяване е далеч по-трудно.
Притежава още два вестибюла, два джоба и качествени YKK ципове. Спалното помещение е с размери 135 х 220 х 100 см.https://www.youtube.com/embed/DSLOuoMOEZI?feature=oembed
Заглавна снимка: KDK photography
Автор: момчил Русев
Източник: Под моста
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram