Прегледи: 907
Стоян Панчев е завършил Софийски университет и University of London. Работил е в Institute of Economic Affairs, London и Института за пазарна икономика, София. Председател на Българско либертарианско общество. Съосновател на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Бил е преподавател в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Икономистът Стоян Панчев по повод на желанието на политици предизборно да се увеличи минималната работна заплата и заетостта.И още: Планът за еврото трябва да бъде моментално изхвърлен на боклука на историята и да се започне сериозен анализ и дебат за кога, как и защо България да е в еврозоната.
– Господин Панчев, депутатите от 48-ото Народно събрание направиха заявки за ремонт на прекомерните харчове на правителството на „Промяната“, но в един момент дори и при удължаването на бюджета стигаме до увеличаване на разходите. Как се стопира инфлация с такива мерки?
С подобни мерки не се стопира инфлацията, напротив подхранва се да бушува по-силно и за по-дълго. Има ясна академична литература, която показва, че големите бюджетни дефицити влияят негативно на опитите за борба с инфлацията, особено когато са предизвикани от административно увеличение на доходите. Имаме ли големи дефицити, ще бутаме цените нагоре. Що се отнася конкретно до заявките, аз съм много скептичен към всякакви твърдения на политически сили за изпълнение на консервативна фискална политика. Намираме се в ситуация, при която няма партия, готова да поеме икономическата болка, нужна за реална борба с инфлацията. Кой би си позволил да върне назад повишените пенсии или да задържа ръста на доходите? Искам да обърна специално внимание на програмата за намаляване на разходите на бизнеса, свързани с електрическата енергия – поставеният таван от 200 лв./МВтч за 2023 г е на практика 20% намаление от досегашната максимална цена. Сравнете тези числа с цената на спот пазара днес, които показват почти 800 лв./ МВтч и ще разберете, че подобен таван не може да бъде държан дългосрочно. Разбира се, бизнесът не е виновен за тази ситуация, нито за паричната политика на ЕЦБ и Фед, която доведе до тези цени, нито за енергийните грешки на Европа. Затова, нека има компенсации сега, но да се работи за по-близки до пазара решения, като различни пулове електроенергия за местната индустрия и износ, така че най-скъпият производител и купувач за износ да не затварят спот пазара и съответно да не определят цената за местния бизнес. И, разбира се, да се работи за повече предлагане на енергийния пазар. В момента проблемът с предлагането е сериозен – имаме спиране на един реактор в АЕЦ „Козлодуй“ от което веднага видяхме скок в цените, имаме неработещ ПАВЕЦ „Чаира“, имаме блокаж на проектите за местен добив на газ, имаме безкрайни нелогични „екологични“ процедури за построяването на нови мощности, имаме заплаха от затваряне на въглищната индустрия заради Плана за възстановяване и устойчивост, имаме проблеми с капиталовите инвестиции в енергетиката, възпирани от „зелени“ политики. Изобщо фокусът тук трябва да е много сериозен и към промяна.
– Как ще повлияе увеличението на минималната работна заплата (МРЗ) върху социалните плащания от държавния бюджет?
Ефектът от повишаването на минималната работна заплата върху бюджета е свързан с повишаването на различни социални плащания като финансови помощи, възнаграждение на приемни семейства, лични асистенти и др. Според изчисления на Министерство на финансите, представени от министър Велкова пред Народното събрание, приблизителните допълнителни разходи за републиканския бюджет, произтичащи от увеличението на МРЗ от 710 на 850 лв. са приблизително 1 млрд. лв., допълнителните приходи ще са около 397 млн. лв., което води до нетен резултат от близо минус 600 млн. лв. Т.е. това са допълнителните пари, които ще трябва да се предвидят към разходната част за 2023 г.
– В кои сектори може да настъпят съкращения, а от там и да имаме нови безработни през 2023 г. заради увеличението на МРЗ, каквито опасения вече изразиха експерти?
Правилно насочвате разговора към връзката между минималната заплата и пазара на труда. Имаме изследвания на търсенето и предлагането на работна ръка в България, които потвърждават познатото от учебниците негативно съотношение между минималната работна заплата и заетостта. С други думи, доказателствата показват, че увеличаването на административния „под“ на възнагражденията води до загуба на работни места – според данни на Института за пазарна икономика, съотношението за България от годините след кризата през 2008 г. е при 100 лв. увеличение на МРЗ, следва около 1,5 п.п. спад в заетостта. Разбира се, това зависи в голяма степен от цялостната икономическа конюнктура, но е факт, че за някои работещи ще има по-високи, официални заплати, за други ще има загуба на работни места. Нещо повече, не говорим само за съкращаване на наети, но и за наемане на по-малко хора, за увеличаване на цените на определени продукти, особено на услуги, които засега леко изостават от останалата инфлация, намаляване на други фирмени разходи и т.н. Що се отнася до кои сектори – това са услугите на дребно, туризъм, строителство. Като правим уточнението, че е възможно и просто пълно преминаване в сивия сектор за някои работници. Личният ми спомен от 2015 г., когато работих за кратко във Вашингтон, включваше точно момент, в който там рязко беше повишена минималната работна заплата. В редица заведения за бързо хранене бяха прибегнали до премахване на касите, обслужвани от работници, като те бяха заменени от машини с дисплей, чрез които клиентите сами си избират желаните продукти. Стане ли работникът по-скъп от своя принос, търси се той да се замести с капитал.
– Ще Ви върна отново на ускорената инфлация и предстоящото приемане на еврото през 2024 г. – защо се изказват мнения, че инфлацията може да стане постоянно явление?
Инфлацията ще е постоянно явление, дори и да не влезем в еврозоната през 2024 г. Въпросът е, че ако това се случи, ако България изостави лева и валутния борд, и ги замести с евро, ще има допълнителен, при това сериозен, натиск върху цените в посока нагоре. Еврото ще донесе допълнителна инфлация над тази, която очакваме по принцип. Единият източник на по-високи цени през еврото е познат на всички – става дума за инфлация от „закръглянето“ по магазините, която се движи около 0,5 п.п. и не е нещо особено голямо като еднократен ефект. Проблемът идва от два други източника на инфлация – първият е липсата на конвергенция, т.е. фактът, че доходи у нас изостават сериозно от тези в страните от еврозоната и са на около 53-54% от средните за валутния съюз. Опасно е изоставаща икономика да става част от еврозоната, защото цените в неразвитото стопанство започват бързо да настигат тези в по-развитото. Поради тази причина, Унгария например е поставила сама на себе си изискване за конвергенция, за настигане на Европа, преди да мисли за приемане на евро. Доходите трябва са 90% от средните, иначе е опасно, казват експертите от унгарската централна банка. Третият и най-голям източник на допълнителна инфлация е смяната на паричната система – от валутен борд, много затегната система, към еврото -много разхлабена система, което води до допълнителен скок на инфлацията, както показват изследванията на доц. Димитър Чобанов. Този допълнителен, дългосрочен скок в цените идва през увеличението на паричното предлагане и паричния мултипликатор. Не е случайно, че страните преминали от валутен борд към евро имат консистентно най-високата инфлация в ЕС – това са Естония и Литва.
– Но ето, че в документите на по Плана за приемане на еврото четем, че това ще допринесе за :„икономически тласък към устойчиви структурни промени в подкрепа на растежа“. Не е ли това положително послание и прогноза?
И до ден днешен не мога да разбера, кои ще са тези „структурни промени в подкрепа на растежа“ – няма такова нещо в литературата или в историята на еврото. Структурните промени, причинени от еврозоната, са такива, водещи към по-висока инфлация, както говорихме по-рано, и към по-висока задлъжнялост. Точно структурата на стимулите в еврозоната води правителствата към това да трупат нови дългове като на първо място субсидира цената на дълга,намалява изкуствено лихвите и след това, когато дългът стане неуправляем, изкупува новите емисии ДЦК на вторичния пазар, държейки икономиката в полу-мъртво състояние. Страните в еврозоната стават зомби-икономики с натрупването на все по-високи дългове. Такова е положението на Италия в момента, която има дълг към БВП от порядъка на 170%/БВП. От шест години, третата икономика в Европа не може реално да реализира собствена, пазарна емисия на дълг и по този начин нито може да направи структурни промени за растеж, нито може да реформира нещо изобщо в стопанството си. Подобно е състоянието на Гърция, а скоро и на още други страни-членки на еворозоната. Така че, това, което ми цитирате от Плана за въвеждане на еврото е лозунг, не професионално заключение на специалисти.
– Защо преди коронакризата, или дори след световната криза през 2008 година структурните проблеми в Еврозоната не бяха във фокуса на финансистите у нас, а сега изведнъж и то буквално в навечерието уж на приемането на еврото този въпрос се поставя в дебатите?
Първата причина, поне ако говорим за България, е че преди 2018 г. имаше много по-здравословен и по-сериозен дебат на експертно ниво за плюсовете и минусите на премахването на лева и борда и съответно на приемането на еврото. Т.е. проблемите на еврото се обсъждаха без политическата украска, която наблюдаваме в момента, обсъждаха се на ниво има ли смисъл едно такова действие, кога, защо и пр. В момента разговорът е свален изключително ниско и вече е прилича на нескопосана пропагандна кампания. В момента едната страна на този важен и голям дебат иска да игнорира икономическите данни, иска да игнорира наличната научна литература, иска дори да игнорира позициите на експерти, като тези в БНБ, в БАН, в университетите, и просто да „прокара“ влизането в еврозоната като върховен политически акт. Подобно поведение е вредно и ще доведе до неблагоприятни последствия. Иначе, ако човек проследи внимателно 20-годишната история на еврозоната, може да забележи, че на около всеки пет години, тя е в криза и се нуждае от ново спасяване. Дизайнът, по който е създадена еврозоната, не работи още от времето, когато е бил само на хартия, и е сериозно критикуван от стотици икономисти, включително и нобелови лауреати. Та, ние ще слушаме още за проблемите на еврозоната, те предстоят, важното е да не сме вътре и да трябва да плащаме за тях.
– И сега какво съветвате политиците, вие, финансистите? Да изчакат предпазливо или да следват разписания План за приемане на еврото?
Със сигурност трябва да се изчака. Както беше казал подуправителят на БНБ преди години – няма смисъл да се тича към горяща къща. А къщата на еврозоната наистина гори, става дума за най-голямата инфлационна криза в Европа от последните 40 години, която е предизвикана точно от Европейската централна банка. Между другото, същото, на експертен език, казват и икономистите на БНБ в черновата на доклада за еврото, който никога няма да бъде официално завършен, защото заключенията му не съвпадат с желанията на определени политици. Анализът на експертите в банката е вече публично достъпен, но без „официални“ заключения – всеки може да прочете написаното вътре и сам да си направи изводите. Изобщо не става дума за мед и масло, както ни убеждават разни бивши министри със спорни репутации. Напоследък покрай дискусиите за Шенген отново стана дума за Румъния, която очевидно се справя по-добре от нас в доста отношения. При северните ни съседи е стигнато до консенсус въпросът с еврото да се разглежда през 2029 г., не в средата на инфлационна криза. За съжаление сме в типичната за нас ситуация – политическата класа иска нещо, което не е подкрепено от българите (между 50-60% са против премахването на лева, само 20% го подкрепят, според всички социологически изследвания), и в същото време е вредно и разрушително в дългосрочна перспектива. В този ред на мисли, Планът за еврото трябва да бъде моментално изхвърлен на боклука на историята и да се започне сериозен анализ и дебат за кога, как и защо България да е в еврозоната.
Източник: Труд
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
Стоян Панчев: Страните в еврозоната стават зомби-икономики
Стоян Панчев е завършил Софийски университет и University of London. Работил е в Institute of Economic Affairs, London и Института за пазарна икономика, София. Председател на Българско либертарианско общество. Съосновател на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Бил е преподавател в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Икономистът Стоян Панчев по повод на желанието на политици предизборно да се увеличи минималната работна заплата и заетостта.И още: Планът за еврото трябва да бъде моментално изхвърлен на боклука на историята и да се започне сериозен анализ и дебат за кога, как и защо България да е в еврозоната.
– Господин Панчев, депутатите от 48-ото Народно събрание направиха заявки за ремонт на прекомерните харчове на правителството на „Промяната“, но в един момент дори и при удължаването на бюджета стигаме до увеличаване на разходите. Как се стопира инфлация с такива мерки?
С подобни мерки не се стопира инфлацията, напротив подхранва се да бушува по-силно и за по-дълго. Има ясна академична литература, която показва, че големите бюджетни дефицити влияят негативно на опитите за борба с инфлацията, особено когато са предизвикани от административно увеличение на доходите. Имаме ли големи дефицити, ще бутаме цените нагоре. Що се отнася конкретно до заявките, аз съм много скептичен към всякакви твърдения на политически сили за изпълнение на консервативна фискална политика. Намираме се в ситуация, при която няма партия, готова да поеме икономическата болка, нужна за реална борба с инфлацията. Кой би си позволил да върне назад повишените пенсии или да задържа ръста на доходите? Искам да обърна специално внимание на програмата за намаляване на разходите на бизнеса, свързани с електрическата енергия – поставеният таван от 200 лв./МВтч за 2023 г е на практика 20% намаление от досегашната максимална цена. Сравнете тези числа с цената на спот пазара днес, които показват почти 800 лв./ МВтч и ще разберете, че подобен таван не може да бъде държан дългосрочно. Разбира се, бизнесът не е виновен за тази ситуация, нито за паричната политика на ЕЦБ и Фед, която доведе до тези цени, нито за енергийните грешки на Европа. Затова, нека има компенсации сега, но да се работи за по-близки до пазара решения, като различни пулове електроенергия за местната индустрия и износ, така че най-скъпият производител и купувач за износ да не затварят спот пазара и съответно да не определят цената за местния бизнес. И, разбира се, да се работи за повече предлагане на енергийния пазар. В момента проблемът с предлагането е сериозен – имаме спиране на един реактор в АЕЦ „Козлодуй“ от което веднага видяхме скок в цените, имаме неработещ ПАВЕЦ „Чаира“, имаме блокаж на проектите за местен добив на газ, имаме безкрайни нелогични „екологични“ процедури за построяването на нови мощности, имаме заплаха от затваряне на въглищната индустрия заради Плана за възстановяване и устойчивост, имаме проблеми с капиталовите инвестиции в енергетиката, възпирани от „зелени“ политики. Изобщо фокусът тук трябва да е много сериозен и към промяна.
– Как ще повлияе увеличението на минималната работна заплата (МРЗ) върху социалните плащания от държавния бюджет?
Ефектът от повишаването на минималната работна заплата върху бюджета е свързан с повишаването на различни социални плащания като финансови помощи, възнаграждение на приемни семейства, лични асистенти и др. Според изчисления на Министерство на финансите, представени от министър Велкова пред Народното събрание, приблизителните допълнителни разходи за републиканския бюджет, произтичащи от увеличението на МРЗ от 710 на 850 лв. са приблизително 1 млрд. лв., допълнителните приходи ще са около 397 млн. лв., което води до нетен резултат от близо минус 600 млн. лв. Т.е. това са допълнителните пари, които ще трябва да се предвидят към разходната част за 2023 г.
– В кои сектори може да настъпят съкращения, а от там и да имаме нови безработни през 2023 г. заради увеличението на МРЗ, каквито опасения вече изразиха експерти?
Правилно насочвате разговора към връзката между минималната заплата и пазара на труда. Имаме изследвания на търсенето и предлагането на работна ръка в България, които потвърждават познатото от учебниците негативно съотношение между минималната работна заплата и заетостта. С други думи, доказателствата показват, че увеличаването на административния „под“ на възнагражденията води до загуба на работни места – според данни на Института за пазарна икономика, съотношението за България от годините след кризата през 2008 г. е при 100 лв. увеличение на МРЗ, следва около 1,5 п.п. спад в заетостта. Разбира се, това зависи в голяма степен от цялостната икономическа конюнктура, но е факт, че за някои работещи ще има по-високи, официални заплати, за други ще има загуба на работни места. Нещо повече, не говорим само за съкращаване на наети, но и за наемане на по-малко хора, за увеличаване на цените на определени продукти, особено на услуги, които засега леко изостават от останалата инфлация, намаляване на други фирмени разходи и т.н. Що се отнася до кои сектори – това са услугите на дребно, туризъм, строителство. Като правим уточнението, че е възможно и просто пълно преминаване в сивия сектор за някои работници. Личният ми спомен от 2015 г., когато работих за кратко във Вашингтон, включваше точно момент, в който там рязко беше повишена минималната работна заплата. В редица заведения за бързо хранене бяха прибегнали до премахване на касите, обслужвани от работници, като те бяха заменени от машини с дисплей, чрез които клиентите сами си избират желаните продукти. Стане ли работникът по-скъп от своя принос, търси се той да се замести с капитал.
– Ще Ви върна отново на ускорената инфлация и предстоящото приемане на еврото през 2024 г. – защо се изказват мнения, че инфлацията може да стане постоянно явление?
Инфлацията ще е постоянно явление, дори и да не влезем в еврозоната през 2024 г. Въпросът е, че ако това се случи, ако България изостави лева и валутния борд, и ги замести с евро, ще има допълнителен, при това сериозен, натиск върху цените в посока нагоре. Еврото ще донесе допълнителна инфлация над тази, която очакваме по принцип. Единият източник на по-високи цени през еврото е познат на всички – става дума за инфлация от „закръглянето“ по магазините, която се движи около 0,5 п.п. и не е нещо особено голямо като еднократен ефект. Проблемът идва от два други източника на инфлация – първият е липсата на конвергенция, т.е. фактът, че доходи у нас изостават сериозно от тези в страните от еврозоната и са на около 53-54% от средните за валутния съюз. Опасно е изоставаща икономика да става част от еврозоната, защото цените в неразвитото стопанство започват бързо да настигат тези в по-развитото. Поради тази причина, Унгария например е поставила сама на себе си изискване за конвергенция, за настигане на Европа, преди да мисли за приемане на евро. Доходите трябва са 90% от средните, иначе е опасно, казват експертите от унгарската централна банка. Третият и най-голям източник на допълнителна инфлация е смяната на паричната система – от валутен борд, много затегната система, към еврото -много разхлабена система, което води до допълнителен скок на инфлацията, както показват изследванията на доц. Димитър Чобанов. Този допълнителен, дългосрочен скок в цените идва през увеличението на паричното предлагане и паричния мултипликатор. Не е случайно, че страните преминали от валутен борд към евро имат консистентно най-високата инфлация в ЕС – това са Естония и Литва.
– Но ето, че в документите на по Плана за приемане на еврото четем, че това ще допринесе за :„икономически тласък към устойчиви структурни промени в подкрепа на растежа“. Не е ли това положително послание и прогноза?
И до ден днешен не мога да разбера, кои ще са тези „структурни промени в подкрепа на растежа“ – няма такова нещо в литературата или в историята на еврото. Структурните промени, причинени от еврозоната, са такива, водещи към по-висока инфлация, както говорихме по-рано, и към по-висока задлъжнялост. Точно структурата на стимулите в еврозоната води правителствата към това да трупат нови дългове като на първо място субсидира цената на дълга,намалява изкуствено лихвите и след това, когато дългът стане неуправляем, изкупува новите емисии ДЦК на вторичния пазар, държейки икономиката в полу-мъртво състояние. Страните в еврозоната стават зомби-икономики с натрупването на все по-високи дългове. Такова е положението на Италия в момента, която има дълг към БВП от порядъка на 170%/БВП. От шест години, третата икономика в Европа не може реално да реализира собствена, пазарна емисия на дълг и по този начин нито може да направи структурни промени за растеж, нито може да реформира нещо изобщо в стопанството си. Подобно е състоянието на Гърция, а скоро и на още други страни-членки на еворозоната. Така че, това, което ми цитирате от Плана за въвеждане на еврото е лозунг, не професионално заключение на специалисти.
– Защо преди коронакризата, или дори след световната криза през 2008 година структурните проблеми в Еврозоната не бяха във фокуса на финансистите у нас, а сега изведнъж и то буквално в навечерието уж на приемането на еврото този въпрос се поставя в дебатите?
Първата причина, поне ако говорим за България, е че преди 2018 г. имаше много по-здравословен и по-сериозен дебат на експертно ниво за плюсовете и минусите на премахването на лева и борда и съответно на приемането на еврото. Т.е. проблемите на еврото се обсъждаха без политическата украска, която наблюдаваме в момента, обсъждаха се на ниво има ли смисъл едно такова действие, кога, защо и пр. В момента разговорът е свален изключително ниско и вече е прилича на нескопосана пропагандна кампания. В момента едната страна на този важен и голям дебат иска да игнорира икономическите данни, иска да игнорира наличната научна литература, иска дори да игнорира позициите на експерти, като тези в БНБ, в БАН, в университетите, и просто да „прокара“ влизането в еврозоната като върховен политически акт. Подобно поведение е вредно и ще доведе до неблагоприятни последствия. Иначе, ако човек проследи внимателно 20-годишната история на еврозоната, може да забележи, че на около всеки пет години, тя е в криза и се нуждае от ново спасяване. Дизайнът, по който е създадена еврозоната, не работи още от времето, когато е бил само на хартия, и е сериозно критикуван от стотици икономисти, включително и нобелови лауреати. Та, ние ще слушаме още за проблемите на еврозоната, те предстоят, важното е да не сме вътре и да трябва да плащаме за тях.
– И сега какво съветвате политиците, вие, финансистите? Да изчакат предпазливо или да следват разписания План за приемане на еврото?
Със сигурност трябва да се изчака. Както беше казал подуправителят на БНБ преди години – няма смисъл да се тича към горяща къща. А къщата на еврозоната наистина гори, става дума за най-голямата инфлационна криза в Европа от последните 40 години, която е предизвикана точно от Европейската централна банка. Между другото, същото, на експертен език, казват и икономистите на БНБ в черновата на доклада за еврото, който никога няма да бъде официално завършен, защото заключенията му не съвпадат с желанията на определени политици. Анализът на експертите в банката е вече публично достъпен, но без „официални“ заключения – всеки може да прочете написаното вътре и сам да си направи изводите. Изобщо не става дума за мед и масло, както ни убеждават разни бивши министри със спорни репутации. Напоследък покрай дискусиите за Шенген отново стана дума за Румъния, която очевидно се справя по-добре от нас в доста отношения. При северните ни съседи е стигнато до консенсус въпросът с еврото да се разглежда през 2029 г., не в средата на инфлационна криза. За съжаление сме в типичната за нас ситуация – политическата класа иска нещо, което не е подкрепено от българите (между 50-60% са против премахването на лева, само 20% го подкрепят, според всички социологически изследвания), и в същото време е вредно и разрушително в дългосрочна перспектива. В този ред на мисли, Планът за еврото трябва да бъде моментално изхвърлен на боклука на историята и да се започне сериозен анализ и дебат за кога, как и защо България да е в еврозоната.
Източник: Труд
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram