Ковчегът с тленните останки на цар Фердинанд поема към България късно в понеделник.
Това съобщават от католическата църква „Св. Августин“ в германския град Кобург, в чиято крипта е положено тялото на монарха след смъртта му през 1948 г., непосредствено до саркофазите на майка му и баща му, пише Марица.
След смъртта му Фердинанд е поставен в т. нар. пътуващ ковчег, защото предсмъртното му желание е било да бъде погребан в България, управлявана от него в продължение на 31 години първо като княз, а след това като цар.
Владетелят, който е обвиняван за националните катастрофи след Междусъюзническата война и Първата световна война, живее в изгнание в Кобург почти 30 години след абдикацията си през 1918 г.
Връщането на тленните му останки в България става по волята на неговия внук Симеон Сакскобургготски.
Ковчегът ще бъде положен за вечен покой в семейната крипта на любимия му дворец „Врана“ в София, съобщиха по-рано от Фонд „Цар Борис и Царица Йоанна“.
„В понеделник, 27 май 2024 година, от 17:00 часа ще бъдат изпратени останките на цар Фердинанд на обществена служба. На този ден ковчегът ще бъде в енорийската църква „Свети Августин“ от 13:00 до 16:00 часа. Това дава възможност на всички, които желаят да го направят, да се сбогуват лично с починалия в мълчание“, гласи съобщението от Кобург.
Новината за връщането на костите на Фердинанд предизвика брожение сред историци, политици и общественици.
Мнозина смятат, че това е неуместно заради противоречивата репутация на монарха.
Въпреки последната му воля да бъде погребан в България ковчегът с тленните му останки все още е в криптата на католическата църква „Св. Августин “ в Кобург.
Фердинанд I е княз на България – от 7 юли 1887 г. до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България, и цар на България – от 22 септември 1908 г. до абдикирането му на 3 октомври 1918 г.
Монархът е роден във Виена през 1861 година, а е починал в германския град Кобург през 1948-ма.
Син е на австрийския генерал принц Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота (1818–81) и на принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска (1817–1907), дъщеря на последния френски крал Луи-Филип.
Младият принц прекарва детството си при своите родители във Виена, където баща му е на австрийска военна служба. Там посещава училището за кадети, след което достига до лейтенант в Единайсети полк на Австрийските хусари, и старши-лейтенант на Honvéd-хусарите в унгарската конница, чин който запазва до избирането му за български княз.
Заедно с брат си Август през 1879 г. пътуват до Бразилия. Резултатите от ботаническите им наблюдения са издадени във Виена под заглавие Itinera Principum S. Coburgi (1883-1888).
Българската историография разглежда цар Фердинанд като противоречива личност.
От една страна, изтъкват се заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава, както и за нейната Независимост.
От друга страна, на Фердинанд се хвърля вината за неуспешното участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки загуби.
На 22 септември 1908 г. заедно с провъзгласяване на независимостта на България в църквата „Свети 40 мъченици“ Фердинанд I е обявен за „цар на Българите“, с което се възстановява титлата на българските монарси от Първото и Второто царство.
През 1909-1912 се стреми да бъде в добри отношения с Руско-френския съюз; търси доброжелателството и на Великобритания, Австро-Унгария, Италия.
След избухването на Първата световна война през юли 1914 г. под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили — Австро-германския блок, към който България се присъединява официално на 6 септември 1915 г.
Въпреки военните успехи на фронта — разгрома на Сърбия (ноември — декември 1915) и победата над Румъния (септември-октомври 1916), България претърпява национална катастрофа в края на Първата световна война. Скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското примирие и капитулацията на България на 30 септември, принуден от обстоятелствата, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си — княз Борис Търновски (или цар Борис III), и напуска страната.
След като не е допуснат от братовчед си — австрийския император Карл І да остане в именията си в Западна Унгария (днес Бургенланд, Австрия), бившият цар Фердинанд се отправя към град Кобург, Германия, където живее от 7 октомври 1918 до смъртта си.
След войната известно време получава пенсия от германското правителство.
През 20-те години на 20 век предприема продължителни научно-изследователски пътувания из Южна Америка, където е тържествено приет в Бразилия, Аржентина и Уругвай (декември 1927 – април 1928), както и в Източна Африка и Египет. Участва на международни научни конгреси по ботаника и орнитология.
През 30-40-те години на 20 век Фердинанд често отсяда в семейните си владения в днешна Словакия – замъка „Свети Антон“ край Банска Стявница. Там живее от 1941 и го напуска окончателно през късната есен на 1944 г. с напредването на Червената армия към Прага.
Старият цар никога не е бил допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при раждането на внука му — престолонаследника княз Симеон Търновски.
Умира на преклонна възраст в дома си в центъра на Кобург на 10 септември 1948 г., надживял смъртта на двамата си синове и края на династията в България.
Източник: Епицентър
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram