Страдание, болка, саможертва и всеопрощаващо изкупление е кръстната смърт, предшествана от мъчителното изкачване на хълма Голгота, но тя е и тъга, скръб и горест, която тежи в днешния ден.
Разпятието като мотив се среща в съвременната цивилизация така често през последните две хиляди години, че e невъзможно да се изброят гениите, отправили послания чрез него в картини, статуи, архитектура, музика, филми, стихове… А един български поет в четиристишие казва:
Добромир Тонев
***
След тебе злото диша като хрътка.
(Доброто е обществено понятие.)
Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
Ти вече си удобен за разпятие.
Снимка: Исус от Назарет
Невъзможно е да забравим в този ден посланието на Дамян Дамянов:
КОГАТО СИ НА ДЪНОТО
Дамян Дамянов
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш.
„Разпятие“, худ. А. Мантеня
Борис Христов дава словесен израз на страданието по Пътя на Болката:
СТЕНАТА
Борис Христов
Пак ще живея – една ръка ако имам,
и ще се радвам, че тъкмо тя е останала.
Пак ще се топля с листото през зимата
и от листа ще си правя сандалите…
Бяхме тръгнали да разбием стената
и на площада да изгорим като слама,
но в една дупка изгубих моя приятел,
а след него и другите – двама по двама.
Без да мисля тогава, че дойдох да живея,
аз затворих очи, за да нямам свидетели –
и я блъсках, и дращих, и вих срещу нея,
докато не покапа кръв от ръцете ми.
И припаднал накрая в дивия бурен,
плаках тайно от гняв и обида –
извикаш ли нещо, няма кой да те чуе,
каквото напишеш – няма кой да го види.
Последната моя надежда тогава издишах
и сам си отрязах крилата наболи –
какво е човекът, щом малката мишка
може спокойно да мине отдолу!..
Но свършва живота, ще прекипи като сода –
всичко друго е вятър и стихове.
И ако трябва сега да извикам свободно,
извикал бих само: „Аз викам.“
Ако имах и малко сили в ръката
и трябваше да напиша някоя дума,
написал бих смело върху стената:
„Това е стена!“ И нищо друго.
Така невинният мъчително и тихо издъхва на своя кръст!
Художник: В. Верешчагин
Фрог нюз
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram