Разтвориш ли ръцете за прегръдка, Ти вече си удобен за разпятие

Ds olil

Страдание, болка, саможертва и всеопрощаващо изкупление е кръстната смърт, предшествана от мъчителното изкачване на хълма Голгота, но тя е и тъга, скръб и горест, която тежи в днешния ден.

Разпятието като мотив се среща в съвременната цивилизация така често през последните две хиляди години, че e невъзможно да се изброят гениите, отправили послания чрез него в картини, статуи, архитектура, музика, филми, стихове…  А един български поет в четиристишие казва:

Добромир Тонев

***

След тебе злото диша като хрътка.

(Доброто е обществено понятие.)

Разтвориш ли ръцете за прегръдка,

Ти вече си удобен за разпятие.

.

Снимка: Исус от Назарет 

Невъзможно е да забравим в този ден посланието на Дамян Дамянов:

КОГАТО СИ НА ДЪНОТО

Дамян Дамянов

Когато си на дъното на пъкъла

Когато си най тъжен и злочест

От парещите въглени на мъката

Си направи сам стълба и излез

Светът когато мръкне пред очите ти

И притъмнява в тези две очи

Сам слънце си създай и от лъчите

Създай си стълба и по нея се качи

Когато от безпътица премазан си

И си зазидан в четири стени

От всички свои пътища премазани

Нов път си направи и сам тръгни

Трънлив и зъл е на живота ребуса

На кръст разпъва нашите души

Загубил всичко, не загубвай себе си

Единствено така ще го решиш.

.

„Разпятие“, худ. А. Мантеня

Борис Христов дава словесен израз на страданието по Пътя на Болката:

СТЕНАТА

Борис Христов

Пак ще живея – една ръка ако имам,

и ще се радвам, че тъкмо тя е останала.

Пак ще се топля с листото през зимата

и от листа ще си правя сандалите…

Бяхме тръгнали да разбием стената

и на площада да изгорим като слама,

но в една дупка изгубих моя приятел,

а след него и другите – двама по двама.

Без да мисля тогава, че дойдох да живея,

аз затворих очи, за да нямам свидетели –

и я блъсках, и дращих, и вих срещу нея,

докато не покапа кръв от ръцете ми.

И припаднал накрая в дивия бурен,

плаках тайно от гняв и обида –

извикаш ли нещо, няма кой да те чуе,

каквото напишеш – няма кой да го види.

Последната моя надежда тогава издишах

и сам си отрязах крилата наболи –

какво е човекът, щом малката мишка

може спокойно да мине отдолу!..

Но свършва живота, ще прекипи като сода –

всичко друго е вятър и стихове.

И ако трябва сега да извикам свободно,

извикал бих само: „Аз викам.“

Ако имах и малко сили в ръката

и трябваше да напиша някоя дума,

написал бих смело върху стената:

„Това е стена!“ И нищо друго.

 Така невинният мъчително и тихо издъхва на своя кръст!

.

Художник: В. Верешчагин 

Фрог нюз

Последвайте ни и в Телеграм