Първан Симеонов, политолог, изпълнителен директор на социологическата агенция „Галъп интернешънъл“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”
Водещ: Въпреки направените министерски промени в правителството, протестите продължават. Ентусиазмът на хилядите протестиращи обаче не може да прикрие все по-виждащите се във времето процеси, а именно опити за овладяване на народния гняв от площадите, а вече се виждат и разделителните линии сред протестиращите. Дали те ще се разширяват до невъзможни разломи с времето? Очакваме анализът на изпълнителния директор социологическата агенция „Галъп Интернешънъл“ Първан Симеонов. Вие виждате ли опити за овладяване на народния гняв, г-н Симеонов?
Първан Симеонов: Аз като политолог съм длъжен да бъда малко по-хладнокръвен в оценките. Има народен гняв, но има и партийни ядра от самото начало. В София е видно, че има няколко малки формации, които се опитват да задават тона на протестите, т.нар. „отровно трио“ буквално дава микрофона на протеста, което е много важно, тоест, легитимира кой има право да говори. Може би „отровното трио“ гради собствена идентичност, но не бива да забравяме, че само преди 7-8 месеца „отровното трио“ направи генерална репетиция за този отечествен фронт от сини и червени, който видяхме за няколко дни на втория тур на местните избори в София зада кандидатурата на Мая Манолова. А и голямата част от малките формации, които са на протестите, са пак от проектомрежата на Манолова. Възможно е да има и топли отношения с „отровното трио“. Това е едната част.
Другата част, много по-голямата, това са може би наистина непредубедени политически младежи, студенти, за част от които протестът е наистина поколенчески, биографичен така да се каже, естетически бунт, културен шок. Те пък, струва ми се, са естествени гласоподаватели на „Демократична България“ и най-вече на „Да, България“. Именно „Да, България“ заема много голяма част от протеста, главно в София.
Що се отнася до страната, в страната има повечко червена съставка, така да се каже. На не малко места излизат представители на БСП, отново излизат представители на „Демократична България“, доколкото ги има в страната. Излизат и много представители на партия „Възраждане“. Така че това, което прилича на нареден гняв, и то, разбира се, е, има и доста, доста партийна, хайде да не казвам основа, да кажа ядка, която обаче го прави възможен.
Така че опити не просто за овладяване, а за инженеринг има. Естествено, че проличават разделителните линии, съвсем нормално е. Поне в първите часове и дни пулсиращото, ситуационното лидерство на президента Радев имаше нещо като синьо-червена, хайде не унификация, но поне синхронизация, нещо, което, пак казвам, за последно бяхме видели на втория тур на местните избори в София зад Манолова. Сега видяхме на площада Радан Кънев и Корнелия Нинова рамо до рамо – нещо, което несъмнено е новост. Но след тази синхронизация в първите дни, си настъпи нормалното фрагментиране на протеста на различни ядра – това е съвсем нормален процес. И както се и очакваше и както беше логично, протестът доста намаля. Вие казахте, въпреки рокадите, протестите не спират, аз бих казал по-скоро протестът намаля и това даде възможност Борисов малко да преодолее собствените си страхове и да направи тези рокади, а не някои по-дълбоки рокади, или даже други действия.
Водещ: Това докъде ще доведе? Докъде ще продължи протестът? Докъде ще стигнат двете втвърдяващи се позиции – на протестиращи и на управляващи?
Първан Симеонов: Логиката казва, че Борисов ще се опита да изкара пълен мандат – нещо, което и аз казах в самото начало, малко преди протестите – ако помните.
Водещ: Така е. Но дали ще успее?
Първан Симеонов: Тук е добре да направим едно уточнение – аз съм последният, който ще раздава оценки или ще бъде съдник, но голяма част от професионалната наша общност на изследователите, се раздели също по фронта на протеста: застана зад едната или другата агитка. Това аз лично не намирам много за професионално и затова държа да остана в ролята, която един изследовател трябва да има, а именно като рефер на терена. Логиката, пак казвам, сочи, че Борисов изначално има по-добрата позиция тук, защото да, наистина, обществото е много настроено срещу статуквото в страната, отдавна не е имало проветряване на системата, много отдавна.
Българите са свиквали през 4 години да влиза някой нов. Последният голям нов, който влезе, беше президентът Радев, и той наистина освежи системата, но както знаете, той институционално е ограничен. И всичко това води до нарастващо напрежение. ГЕРБ е 10 години вече на власт. Това води до износване, естествено износване на образа. Но не бих казал, че има някаква рязка обществена поръчка за промяна. Рязка обществена поръчка за промяна ще дойде тогава, когато се вижда много ясна алтернатива, или пък когато има някакъв външен фактор, който натиска правителството да си ходи. Такъв май не се вижда, макар да имаше по едно време наченки в тази посока. Рязка обществена поръчка за промяна ще дойде, когато има рязко обедняване – нещо, което може би тепърва ще гледаме наесен, но понякога рязкото обедняване действа по-скоро като консервативен фактор.
Ето например виждате: „отровното трио“ казва: „Стачка“, синдикатите казаха: „Каква стачка, бе хора? Ние в момента се чудим как хората да имат пари, а не как да се откажат от работа и от пари“. Тоест, виждате, че понякога обедняването може да действа като допълнителен фактор на предпазливост, а не на революционни настроения. Гледайки така логиката, да, скърцане със зъби има, но рязко желание за промяна няма. Борисов от самото начало си правеше сметката, че ще изчака протестите да се изтощят, и с опита им за радикализация да се дискредитират в очите на мнозина, защото няма какво да се лъжем, много ще бъдат недоволните от това блокиране на магистралата в петък вечер, например. И Борисов просто изчака – няма спор, че беше наистина уплашен и нямаше ясен план какво да прави по едно време, но нито за миг той не е изоставял отдавнашната си мечта – мечтата да изкара поне един мандат. И той ще направи всичко възможно да го изкара. Дали ще успее, не знам, пак казвам, логиката казва да, но не всичко в политиката е логика. Понякога на някого нервите могат да не издържат, или пък някой полицай да направи глупост и да има кръв, или пък знам ли, да последва нещо ново и нестандартно, аз не се съмнявам във въображението на представители на „Да, България“ например.
Водещ: Г-н Симеонов, както е разнопосочен протестът, може ли да постигне цели? И какви? Защото виждам, че различни групи протестират за съвсем различни каузи. Две оставки ги обединяват.
Първан Симеонов: Този протест вече постига цели. Много сериозно удари властта през пръстите. Виждате, в началото властта се опита твърдо да играе, моментално се отказа и омекна, и каза: „Ето сега чуваме ви, да“ и т.н. Махнати са трима министри, които спекулативно или не са свързани с влиянието на ДПС върху властта. Предприети са откровени наказателни действия, това се вижда. И те не се изразяват в това, че първо е съборен кей и т.н., това е по-скоро символно насилие. Прилича малко на онова символно барбекю на Доган, помните, след много закани на Борисов, защото винаги е било на мода да се хока на Борисов, той накрая събори или не събори, и аз не помня вече, някакво барбекю. Долу-горе и сега натам върви да му съборят на Доган някакъв кей. Но има и нови действия: това със студения резерв е много повече, наистина значи, това с министрите наистина значи. Така че протестът вече постига някакви неща. Но като всеки протест и той рискува да падне в плен на свръхочаквания, много хора ще кажат: „Протестът е да създаде алтернатива“. Аз не мисля, че един протест трябва да създава алтернатива, аз мисля, че един протест е аларма, той е бунт, той е стихия, той сигнализира, че има проблем. И после политическата прослойка трябва да даде решения за този проблем. Протестът не му е работа да начертава пътни карти, да пише нови Конституции, не дай Боже, и т.н. Това го казват по-скоро върховете на протестите, които казват: „Ами сега вие създайте нещо“. От протеста не бива да се очква да създава нещо, той е достатъчно ценен като сигнал, че нещо не е наред.
Водещ: Въпросът е след него, какво се случва? В оптималния вариант от исканията на протестиращите следва след три месеца да очакваме предсрочни избори. А след тях – какво идва? В парламента попадат два блока – един десен с ГЕРБ, друг ляв около БСП и по средата ДПС. Няма ли да се възпроизведе същата картина?
Първан Симеонов: Не съвсем. Не съвсем, защото ще видим Слави Трифонов, по всичко личи, че ще има и „Да, България“ или „Демократична България“. Да, ще се очертае труден парламент без значение дали изборите ще са предсрочни или срочни, защото много малко са допирните токи между различните формати. Тук голямото питане, много голямото питане е: ще успее ли по някакъв начин да се случи някаква форма на такъв шарен фронт. Дали ще могат да се съберат на едно място сини и червени само и само да не е Борисов, било зад някакъв експертен кабинет, било зад някаква друга такава формула. Помните, 2013 година имаше такъв опит да се съберат несъбираеми на едно място неща, само и само да не е Борисов – и създадоха кабинета „Орешарски”.
Водещ: Е да де, но имаме много горчив опит с този кабинет и втори Орешарски няма ли да приключи политическите кариери на абсолютно всички лидери, които застанат зад него?
Първан Симеонов: Точно така. Въпросът е, дали обаче обществото е узряло за това. 2013 година имаше опит, оказа се, че Борисов не е чак такъв дразнител, че да възприемат хората да се съберат на едно място ДПС и „Атака“, което практически се случи тогава, помните. Сега обаче 7 години по-късно може да се окаже, че Борисов вече е такъв дразнител. Аз слабо вярвам някак си, че Христо Иванов и Корнелия Нинова ще застанат в общ фронт. Това беше възможно буквално за няколко часа, или за няколко дни, хайде най-много, но слабо вярвам, че това може да е някаква устойчива конструкция. От друга страна, тук големият въпрос е, какво ще прави президентът Радев.
Президентът Радев е в много силна позиция в момента, даже бих казал изненадващо силна, защото помните, че в един момент той някак си изглеждаше като човек, който е на път да се скара с всички и да остане в изолация. И изведнъж се оказа, че той не просто не е в изолация, ами се превръща в нещо като обществен обвинител срещу управлението. И тук големият въпрос е: самият президент Радев ще се опита ли да изработи някаква такава продължаваща синхронизация на всичките опозиции. Знаете, много, много пъти сме говорили в Радио „Фокус“, че президентът Радев говори на всички, опитва се да говори на езиците на всички опозиции в страната. И видяхте, как това се материализира буквално за няколко часа, когато хората на Нинова, хората на Трифонов, хората на Кънев, хората на Иванов, хората на когото се сетите, изведнъж застанаха на площада пред Президентството. Въпросът е президентът дали има потенциала и желанието да го продължи и след едни избори.
Водещ: Да де, но в в четвъртък вечерта, когато излезе президентът да говори, около него видяхме 1000 човека и едно дръпнало се назад мнозинство.
Първан Симеонов: Да, точно така.
Водещ: Вече не улавяме ли мълчаливо дистанциране от Радев?
Първан Симеонов: Тук въпросът е, дали ще има тягата президентът и дали ще има сили да тръгне в посока на синхонизация на опозициите. Това е много любопитно. Но да, категорично протестът намалява своята сила. И пак казвам, тук вече големият проблем е обратното – дали властта няма с неразчетени действия да разпали отново силите на протеста. Например, Борисов в четвъртък излезе и тръгна да натрива носа на протеста – нямаше нужда от това, протестът беше посърнал и без друго. Нямаше нужда да му се натрива на носа, защото тези опити за натриване на носа могат да доведат до нова ескалация. Борисов като гледам пък е запазил още няколко министри като потенциални чували с пясък, които да хвърля от балона.
Водещ: Очаквате ли втора вълна на правителствени промени?
Първан Симеонов: Вижте, възможно е. Големият въпрос за Борисов е всъщност след изборите, когато и да са те, защото струва ми се, че и без протестите на „Демократична България“ Борисов си мислеше за две неща: едното е да прави ГЕРБ малко по-технократски, малко по-западно ориентиран, малко по-либерален, на фона на сега, така да кажем, по-балкански изглеждащият ГЕРБ.
Водещ: Е, с тези калинки как ще му отдаде, малко сложно не изглежда ли?
Първан Симеонов: Това беше идеята за така да се каже ново поколение гербери, формирано около успешни кметове, около икономисти и прочие, и прочие. Втората идея беше, поне според мен, вижда се отдавна, да потърси някаква нова форма на политическо съществуване за самия себе си – да даде крачка назад или крачка встрани, дали сега, дали после, дали след 4 години, не се знае, но във всеки случай той, поне според мен, си мисли някакъв вариант, в който ще може да контролира нещата отстрани. Това, което не се нрави на Борисов, е, че сега някак си като че ли протестът поизхаби тези неща. Борисов явно не желае да действа под напора на обстоятелствата, иска да изглежда така все едно действа по своя воля. И беше неприятно заклещен, защото протестът поиска неща, които той и без друго мислеше да прави. Та това е големият проблем. Другият проблем, разбира се, кой организира изборите, като и да бъдат перспективите. Нали няма съмнение, че голямото притеснение на ГЕРБ не е толкова, че един служебен кабинет ще прави някаква наказателна чистка, това между другото никога не е толкова буквално възможно, голямото притеснение на ГЕРБ, според мен, е, че няма те да организират изборите, ако има служебен кабинет. Знаете, че едни избори, организирани от ГЕРБ, известно е, са по-благоприятно обстоятелство за ГЕРБ, да го кажем най-меко.
Водещ: Г-н Симеонов, при това положение, като се тегли чертата, каква рекапитулация може да се направи?
Първан Симеонов: Институционален блокаж за съжаление. Това трябва да се преодолее. Ще спечели онзи, който не веднага, защото още е възпалено обществото, ще спечели онзи, който пръв подаде ръка.
Водещ: Имате предвид президента и премиера – между двамата?
Първан Симеонов: И главният прокурор – между тримата има много странни отношения в момента, и трябва да се намери начин това да се преодолее. Рекапитулацията показва, че все пак по-вероятно е Борисов да опита да удържи докрай. Доста вероятно ми се струва, не знам, може да има някакви внезапни развития, но все пак логиката казва, че по-вероятно е и главният прокурор да остане. И ми се струва, че там пречупване на стила няма да наблюдаваме, напротив, струва ми се, че главният прокурор ще налага този стил. И да бъдем докрай честни, повечето, голяма част от българското общество ще хареса този стил, защото финалната рекапитулация с технически детайли показват, че именно прокуратурата е тръгнала срещу големи хора от политиката, и това може да събужда резерви в мнозина, но сред широките обществени слоеве бавно и полека може да събуди дори удоволствие. Рекапитулацията какво още показва – няколко съпътстващи жертви в тази ситуация, неочаквани – това е ДСБ и вътрешната опозиция в БСП. Вътрешната опозиция в БСП няма сега толкова добра почва за развитие, защото конфронтационната среда е по-добра за г-жа Нинова – тя е добра в конфронтацията. ДСБ някак си изчезна на фона на добре премислената стратегия на „Да, Българя“.
Водещ: О, това е само временно, вярвайте, г-н Симеонов. От един момент просто ще видим ген. Атанасов как ще застане до Христо Иванов.
Първан Симеонов: Разбира се, и ние вече видяхме такива опити, но за момента просто „Да, България“ е намислила по-строен план очевидно. ДСБ са стари кучета, разбира се, може и да отвърнат на удара. Един внезапен печеливш и неочакван е Валери Симеонов. Той има многогодишна битка в сектор „Туризъм“ – най-накрая успя да отстрани г-жа Ангелкова и да сложи на нейно място Марияна Николова, което между другото е много странна историческа ирония – 2 седмици либерални протести в София, интелектуален и естетически бунт, и един от печелившите се казва Валери Симеонов. Това е много странна ситуация.
Какво още показва рекапитулацията, засега казвам, етапно, за пръв път видяхме няколко неща: за пръв път виждаме Борисов, който е твърд пред протеста. Ние това почти не го бяхме виждали, да не кажа, че никога не сме го виждали. За пръв път видяхме толкова мощно и безапелационно Радан Кънев, Христо Иванов и Корнелия Нинова на едно място зад президента Радев. За пръв път от много време насам виждаме недоволство от самата схема на управлението. Това не е социален гняв, това е гняв на хора, които казват: „Достатъчно хора, които не знаят чужди езици, държат се леко просташки“ и това съдържа интелектуалното пренебрежение на тези, които са успешни, на хора, които са високо образовани, хора с европейско презрение спрямо едни балканци. Да не използвам по-грозни думи, но протестът съдържа такова усещане за естетическо превъзходство над властта в България.
Друг е въпросът, кое от двете е по-жилаво – дали интелектуалната, университетска прослойка или старата политическа прослойка. Аз залагам на второто, че тя ще оцелее. Но от 2013 година лятото не сме имали такъв протест на естетиката. Тоест, 2013 година беше точно това. Неслучайно някой тогава – Велислава Дърева – каза: „Това е протест на умните и красивите“, не без ирония, разбира се.
Цоня Събчева
Епицентър
Последвайте ни и в Телеграм
