Българската банка за развитие да не се приватизира, а да създава съвместни продукти с Българската агенция по експортно застраховане в помощ на малките фирми.
Това се договориха преговарящите за правителството в сектор икономика.
Те се обединиха около идеята Министерството на икономиката да бъде и на иновациите като по време на дискусията от „Продължаваме промяната“ предложиха към ведомството да отиде и намиращият се сега в Министерството на финансите Фонд на фондовете, който управлява европейските средства.
Любомир Каримански от „Има такъв народ“ предложи на следващ етап да се помисли и дали труда от социалното министерство да не отиде също към Министерството на икономиката, „за да се затвори кръгът“.
Кирил Петков допълни, че освен добавяне от това министерство трябва да има и „изваждане“ като имаше предвид присъствието на несвойствени структури в него. Даде пример с язовирите за напояване, в ремонта на които той откри нередности докато бе министър, а също и дружества като „Екоантрацит“ и „Екоинженеринг“.
Преговарящите за икономиката записаха в общите си цели още „нулева търпимост към корупцията“ – един от най-често поставяните теми от Кирил Петков докато бе министър, който даде началото и на инициатива, в която общините, които не търпят корупция, да се рекламират пред потенциалните инвеститори като такива.
В бъдещата програма за управление представителите на партиите се договориха и да се запише, че помощта на държавата за инвеститори, на които се дава т. нар. клас А да не отива при такива фирми, които не се занимават с производство с висока добавена стойност.
Ваксинацията ще е приоритет №1 на Кирил Петков, ако стане премиер. Това обяви самият той по време на започналите днес преговори по темата „Икономика“ между четирите политически сили в евентуално бъдещо правителство – ПП, БСП, ИТН и ДБ.
Слабата ваксинация на населението в България бе представена от редица международни финансови институции като пречка за възстановяването на икономиката ни в условията ковид-пандемия, за разлика от други държави в Европа.
„Смятам лично да се заема с тази тема“, заяви Петков, който е най-вероятният министър-председател на новата власт. Според него ниското доверие и притесненията на хората за съпътстващи заболявания е причина за нежеланието за имунизация. За целта се предвижда мащабна ваксинационна кампания. Петков ще събере експерти от всички области на медицината, които да консултират хората дали техните придружаващи заболявания позволяват ваксинацията срещу коронавирус. Кирил Петков подчерта, че ваксинирането трябва да се извършва по демократичен начин, по личен, но информиран избор. Затова ще се предприеме мащабна разяснителна кампания.
Участващите в преговорите партии и днес дадоха редица предложения, които да влязат в програмата на бъдещото правителство, насочени към данъчни облекчения за стартиращи фирми, как да се формира минималната работна заплата и как да се определя такса смет, чието обсъждане предстои.
В списъка на темите, по които всички имат съгласие, бе добавено да се повиши ефективността на индустриалните зони както и конкретно на „София тех парк“, която в момента никой не оценява като висока.
Всички партии се съгласиха да продължат помощите за бизнеса заради пандемията с програми като тази, известна като 60/40.
Съгласие има и по това, че в администрацията занапред никой не трябва да бъде назначен без конкурс. Кирил Петков отбеляза, че в общия случай администрацията е качествена, но е много важно кой я ръководи.
Реформата в управлението на държавните фирми също получи подкрепа от всички като остана дискусионен въпросът дали непременно трябва някакъв дял в тях веднага да се приватизира или първо да „започнат да работят както трябва“, по думите на Кирил Петков. Самият той посочи от опита си, че е въпрос не толкова на това кой е собственик, а дали се справя добре като такъв.
Сред общите идеи на участниците в разговорите е развитие на иновациите както и подпомагане на малките фирми.
В допълнение се предлага и създаването на Борд за иновации съвместно с министерствата на културата и на образованието не само за координация, но за да може да се включат и бизнес лидери от чужбина и да се изгради дългосрочна визия, която да не зависи от моментното управление в което и да е от тези ведомства.
Предлага се още да има стимули за университетите да работят заедно с бизнеса отново с цел насърчаване на иновациите.
За формацията е важно и индустриалните паркове вбъдеще да се изграждат на базата на заявен интерес от инвеститори, а също и съществуващи летища в комбинация с безмитни зони да се използват за развитие на карготерминали.
Предлага се идеята търговските вериги да си сътрудничат така че да изнасят навън български продукти.
Трябва да се сложи край на това Българската банка за развитие и Агенцията за експортно застраховане да обслужват определени хора, обяви от името на БСП Румен Гечев.
Допълни, че индустриалните зони трябва да обслужват производители, а не да са складове на чуждестранни фирми. Даде пример със зоната в Божурище, където чужда фирма складирала разглобени мебели, с които се съсипвали българските мебелни фирми. „Индустриални зони трябва да има за фирмите, които произвеждат нещо,“ подчерта той. Колегата му Петър Канев добави, че държавата трябва да подпомага специално тези инвеститори, които са производители.
От името на партията си посочи, че България очевидно трябва да ускори икономическия растеж, за да може доходите да настигат тези в ЕС, но е важно да се промени качеството на растежа.
„Структурата на БВП е неблагоприятна за България, изглеждаме много зле дори в сравнение с другите от Източна Европа“, заключи той.
Подкрепени са и идеи от други сектори. Например, нуждата от това минималната работна заплата да се определя като процент от средната за страната, трудовите книжки най-сетне да се дигитализират, а таксата за смет да се плаща на принципа „замърсителят плаща“.
Кирил Петков закри този кръг преговори доволен от това, че има толкова общи идеи. Обсъденото днес предстои да се оформи в документ, който отново ще бъде пратен за съгласуване на участниците в днешните разговори.
Епицентър
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
