След като беше направен специален норматив в НК срещу насилието над животни, правителството прие и Национална програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на България. Оказа се обаче, че проблемът със скитащите четириноги, които нерядко нападат хора в много малки градчета и селца, остава. Въпреки милионите наши общи пари, които се изляха уж за решаването на този проблем, но пред очите ни попиха като вода в пясък.
Ето какво написах вчера на личната ми страница в социалната мрежа, шокирана и бясна от личен сблъсък с такъв случай:
„Баща ми/80г./ ми звъни току що уплашен и безпомощен от Земен, защото отишъл за хляб в указаното време за пазар и напът за вкъщи го нападнали глутница бездомни кучета. Това се случва в градчето, не извън него. Едва се спасил от изгладнелите животни, за които и преди сигнализирал в кметството – очевидно без резултат.
Тате е в добро здраве, слава на Бога, за разлика от мама, която е неподвижна. В Земен, който е общински център, вече няма аптека, закриха я след изборите. Сега се чудя как ще нося лекарствата и медикаментите на мама всяка седмица. И дали междувременно безстопанствените кучетата от глутницата няма да изядат баща ми, когато излиза за хляб. Толкоз за „грижата“ от страна на социалните служби, МВР, кметствата за човека в малките общини. Пиша това тук, защото съзнавам, че е личен проблем. Обаче пък нали от частното се тръгва към общото, беше казал някой си…“.
Днес мога да обогатя този разказ с още един факт, който узнах. Наскоро почина една съседка, която последните години живееше сама, грижейки се за кучето на нейните синове. Те са служители на реда с постове и рангове, живеят в столицата. Дошли, погребали майка си и натирили кучето на улицата…
Проблемът с бездомните животни в малките селища, не е само личен, обаче не предполагах, че все още, противно на официалните декларации на местните власти, този проблем е така актуален и нерешен. Оказа се, че подобни случки на тази с баща ми са преживяли колеги и приятели със свои близки и в Брезник, и в Разград,и в Елин Пелин и къде ли не на територията ни, където отсъства ефективна местна власт, която да се грижи за своите благодетели – избирателите.
Акцентирам върху общината и защото звънях в „4 лапи“, за да моля Явор Гечев, председател на това НПО, за съдействие, тъй като го познавам. Та той ми припомни, че кметствата по места са основно отговорни за бездомните кучета. Което ме подсети, че тази и други организации са заети предимно с кастрацията на четириногите, с лекуването им, с осиновяването им и т.н.. Всичко това не решава проблема с агресията на животните, когато са гладни, не води до намаляване на броя на ухапванията. Както и да е.
Обадих се и на 112, за да алармирам, защото някой ме посъветва да го направя, а и в Земен няма и полицейско управление. Нищо че е общински център, макар и малък. От спешния телефон поискаха адреса, казах го. Те казаха „Ще видим“.
А пък ние видяхме, че м.г. държавата се погрижи за правата на животните, чрез нов норматив – чл.325в от НК, който казва как да се наказват изродите, които бият своите и чуждите четириноги любимци. Кога ще има повече загриженост за живота на хората – пак „Ще видим“.
В този ред на размисли, не е редно и справедливо да не припомним, че човекът е виновен за това, че има бездомни кучета. Че безсъвестни малоумници си изхвърлят животинките на улицата, че най-висшият бозайник причинява злини на животните. Затова и точно човеците трябва да се погрижат после да решат дертовете с четириногите, които биологично са без втора сигнална. Впрочем, комай има случаи на по-умни кучета, от някои хора, за съжаление. Факт е и че безбройни организации буквално се облажиха с пари от бюджета и от ЕС и както сполучливо някой преди време писа, че „те взеха кокала на кучето“. Също така е редно да признаем, че скитащите кучета последните година понамаляха, защото добри и състрадателни хора от чужбина взеха да ги осиновяват.
Възрастните ни родители обаче са тук, те не емигрират, защото твърде много са работили за държавата, продължават въпреки всичко да милеят и болеят за нея. И не заслужават да бъдат нападани от глутници изгладнели кучета по улиците. Някои деца също са тук, все още, и са беззащитни.
Затова трябва да е ясно – грижата и отговорността на общината за гражданите е регламентирана както в основният ни закон – Конституцията, така и в редица други нормативни актове – чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините, чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).,Закона за общинската собственост /ЗОС/, Закона за здравето /ЗЗ/, Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, Закона за защита на животните /ЗЗЖ/ и др.. Дори вече има практика пострадали граждани да са осъдили общини като София, Хасково, Асеновград, Варна и т.н.. Според официалните статистики единствения български град, който е решил този проблем, е Бургас. Уважаеми и недотам български кметове, звънете на управника в морския град и го питайте да сподели полезна практика. Ако ви е грижа за хората, разбира се.
Наивно е да забравяме, че все пак в България е роден афоризмът, преведен от диалект, че: „Законът е врата в полето, глупавият минава през нея, а тарикатът я заобикаля“.
Така се случва и по повод на изобилието от бездомни кучета в малките населени места, в някои от които вече песовете са повече от хората. Селищата извън столицата опустяват от години, много е тъжна гледката на рухнали, призрачни къщи и сгради, само в някои от които има възрастни и болни обитатели. Тях, ако болести не ги отнесат, има огромна вероятност, кучета да ги изядат…
Новини бг
Последвайте ни и в Телеграм
