Вариантите за увеличение на пенсиите в изборната 2021 г. придобиват по-ясни очертания. От изказванията по въпроса на вицепремиера Красимир Каракачанов и социалния министър Деница Сачева се разбира, че минималната пенсия почти сигурно ще стане 300 лв. догодина. Каракачанов говори за това от февруари, но без детайли и срок. Изпреварващото увеличение на минималната пенсия е предизборно обещание на „Обединени Патриоти“, така че те ще настояват до последно за това, каквото и да е мнението на експертите.
По другия въпрос – какво да се прави с останалите пенсии, все още няма окончателно решение. Обсъждат се няколко варианта, най-простият от които е правителството да продължи да раздава по 50 лв. на всеки пенсионер. В последните дни обаче се говори и за преизчисляване на част или на всички пенсии. Това ще позволи малко да се затвори ножицата между старите и новите пенсии. Разликата е голяма заради увеличението на осигурителния доход, който участва в изчисляването на размера на пенсията.
Днес социалният министър Деница Сачева коментира, че решение ще има до края на септември – очаквано, тъй като тогава вече трябва да са ясни параметрите на бюджетните закони. „Моето мнение е, че трябва преизчисляване на всички пенсии. Вариантът за преизчисляване на пенсиите, отпуснати до 2015 г., би струвал на държавата 1.2-1.5 млрд. лв. и ще се отнася за 1-1.1 млн. души. Разчетите по всички варианти са от 1.2 до 3.8 млрд. лв. на година“, каза социалният министър. До края на месеца ще стане ясно и дали през ноември и декември ще има бонуси от по 50 лева за всички пенсионери.
Последното преизчисление на пенсиите беше през 2008 г. Тогава всички пенсии за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2007 г., бяха преизчислени от 1 октомври 2008 г. със средномесечния осигурителен доход за страната за 2007 г. В резултат, около 1 085 000 пенсии (62.6 на сто от всички пенсии за трудова дейност към онзи момент) получиха увеличение от средно 8.5%.
Любопитно е да припомним, че именно това преизчисление беше повод в първия си мандат Борисов редовно да държи тиради срещу БСП, че са увеличили пенсиите на негов гръб, а той трябва да ги плаща, оставяйки винаги усещането, че вади милиардите от джоба си. То беше и причина първото правителство на Борисов да замрази пенсиите от 2009 до 2013 г., когато опита несполучливо да ги компенсира за инфлацията.
РАЗЧЕТИ
В последните години Националният осигурителен институт няколко пъти е оповестявал анализи колко би струвало ново преизчисление на пенсиите. Последният такъв анализ бе публикуван в бюлетина на института през пролетта. В него осигурителните експерти цитираха данни какво би станало, ако всички пенсии за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2019 г., бъдат преизчислени през 2021 г. със средния осигурителен доход за 2019 г., който е 986.52 лв. Разиграни бяха два варианта – преизчисляване от 1 януари 2021 г. без осъвременяване по швейцарското правило от 1 юли, както и швейцарско правило от 1 юли плюс преизчисляване от 1 октомври.
От общо 2 083 600 пенсии за трудова дейност, отпуснати до края на 2019 г., при първия вариант – преизчисление от 1 януари, увеличение ще има за 1 648 300 пенсии (82.7%), показаха разчетите. При втория вариант увеличение ще има за 76.9% от пенсиите. И при двата варианта увеличението ще е невиждано – при първия ще бъде 44.2%, а при втория – 39%, като това е увеличението само на пенсиите, при които преизчислението ще е благоприятно.
Оценките показват, че между 496 900 и 612 800 пенсионери, чиито пенсии са отпуснати до 31 декември 2019 г., няма да получат никакво увеличение в резултат на преизчисляването. Това са пенсии, несвързани с трудова дейност, ограничени от тавана или обратното – чийто реален размер е под минималната пенсия.
И при двата варианта месечният разход за пенсии ще достигне до рекордно високи равнища, отбелязват от НОИ. При първия вариант финансовият ефект от преизчисляването се оценява на 316 млн. лв. месечно, а при втория – на 271 млн. лв. месечно.
В края на миналата година НОИ представи сметки и какво би се случило, ако се преизчислят пенсиите със средния осигурителен доход за 2015 г., както поискаха пенсионерските организации. Размерът на този доход е 726.40 лв. Изчисленията на института показаха, че това би довело до допълнителен разход от 133.3 млн. лв. на месец за 2020 г. (за догодина би бил различен). За сравнение, добавката от 50 лв. на всички пенсионери в момента струва около 106 млн. лв.
ОПОЗИЦИОННО
Преизчисляването на пенсиите с осигурителния доход от 2015 г. не е нова идея. Последно бе на дневен ред миналото лято, когато БСП написа законопроект за промени в Кодекса за социално осигуряване именно с цел преизчисляване на пенсиите, отпуснати до 2015 г. Законопроектът набързо бе зачеркнат от синдикати и работодатели в тристранката, които обявиха мотивите на БСП за абсолютно превратни. „Това, че новите пенсии щели да бъдат и са по-големи от старите е факт, но това демотивирало хората да се осигуряват върху реалните си доходи. Първо, осигуряването далеч не е изборна дисциплина. Второ, ако хората се осигуряват на по-високи доходи логично е да имат по-високи пенсии“, отвърнаха на левицата от Асоциацията на индустриалния капитал. Стенограма от дискусията в тристранката, можете да се прочетете тук.
В пленарна зала отпорът не бе тъй решителен – с БСП за законопроекта гласуваха „Обединени Патриоти“ и „Воля“ и така той събра 76 гласа. Основните аргументи на ГЕРБ бяха, че това ще причини голям дефицит в осигурителната система. ДПС също имаше подобни съображения – Хасан Адемов обяви, че предложението има изключително висока фискална цена, затова ще трябва да се търси източник на финансиране. Той попита и какво казваме на останалите 1 млн. пенсионери, които няма да получат увеличение.
ГОЛЯМАТА КОШНИЦА С ОБЕЩАНИЯ
След три мандата, в които ГЕРБ като цяло поддържаше социалните помощи във фризера, сега управляващите дават заявки за ударно харчене на пари преди изборите. Социалният министър например изненадващо се обяви за това детски надбавки да получават всички деца, а не само тези, чиито семейства са под определена доходна линия. „Универсални детски добавки – това е моето лично мнение. Въпросът е дали това е възможно и дали имаме необходимите разчети за това да бъде направено и до каква степен това може да доведе до подобряване на общото ни благосъстояние“, коментира Сачева днес.
СЕГА
Последвайте ни и в Телеграм
