Доколко 2023 г. беше по-добра или по-лоша, или по-различна от 2022 г.? В най-общ план май ще е трудно да се каже, защото „наследените“ проблеми на 22‘ си се пренесоха в 23‘ – както се казва – „като стой та гледай“.
В това или онова местенце на случващата се пред очите ни история имаше разлики, да, разбира се, но в голямата картина нещата някак тромаво продължиха да се влошават…
О, да – не ви ли казах…
… това няма да е от най-оптимистичните текстове.
Човечеството не само че не затвори старите, ами отвори нови фронтове, направи си нови войни, задълбочи старите конфликти, смъртта беше доста заета тази година да прибира реколта. Имаше доста жътва.
Болното его на варварския режим в кремъл изкопа стотици хиляди нови гробове – на свои и на чужди.
Терористите от Хамас започнаха война в Израел и Газа, светът се раздели на две окончателно. Ако войната в Украйна държеше света разделен на две, но с мнозинството си на страната на Украйна, то конфликтът в Газа раздели някак почти по равно лагерите по целия свят. И трудно може да се каже, че някой остана неутрален, в смисъл на „без да има лична позиция“.
Но и трудно може да се каже, че на някого в Израел и Газа особено много му пука за мнението на „лагерите“. Или че мъртвите намират утеха в това, че имат поддръжници в Милуоки или Томбукту, в русия или в Иран, в Аржентина или на Северния полюс.
В България пък годината мина отново под знака на двуличието и слугинажа на едни „политици“ към кремъл и диктатора там.
Така си и започна 2023, така си и продължи, така си и завършва.
Такова навеждане и покорство не бяхме виждали от времето на Гошо Тарабата, Червенков и правешкия философ.
И никой не беше учуден или изненадан. Очаквахме ги такива.
Годината отново мина под знака на избори. Президентът протака проучвателните мандати до безкрай, в агонията на нищоправенето и служебните правителства мина толкова много време, че и най-надъханите да гласуват, имаха време да се потопят в морето от пропаганда, която ги облъчи, че „няма смисъл“ и че „всички са маскари“. Другите… те така или иначе бяха изморени от последните години на избори и боксуване в политическата тиня.
Процентът на гласувалите беше смешен. 40,69%.
Останалите 60% не намериха мотивация. Много от тях я намериха чак по-късно, в говоренето и плюенето, и намирането на решения пред телевизора с вилица в едната ръка и дистанционното – в другата, но и това не беше нещо ново.
Като цяло това беше година на война и тероризъм, българи бяха отвлечени от морски пирати, покровителствани от Иран, година на избори, година, в която се смени управляващото мнозинство в столичния парламент и се отвори вратата за една коалиция-НЕ-коалиция, падна МОЧА, паднаха много маски на уж български политици и отдолу лъснаха сърпове и чукове.
Горките… ако само знаеха, че в края на годината ще им разпарчетосат и светинята – МОЧА, сигурно съвсем щяха да превъртят още в началото на 2023.
Но да видим какво се случи по месеци.
Януари
Още от началото на годината имахме силен старт на МИРолюбците, сочещи с пръст войнолюбците. (МИР при тях да се чете „руский мир“).
„Как да разбирам това, че едни и същи „герои“ обиждат на „войнолюбци“ хората, които искат да помогнат на Украйна да се пребори за свободата си, и като им дойде ред да се изявяват на национален празник пред камери, същите не спират да възхваляват борбата за свобода?
Те какво си мислят, че правят украинците – че си играят на криеница ли? Борят се за свободата си, както българите някога. И българите са се борили срещу една прогнила империя, проядена вече от корупция и алчност, затънала в жажда за власт“.
Не е ли казал Левски, че освободи ли се веднъж България, той ще отиде при други поробени народи – да им помага да се освобождават? Как, според вас, щеше да се държи Левски днес, ако можеше да види какво се случва в една Украйна, която се бори за свободата си?“
И…
Още първата седмица на (новата тогава) 2023 година се появи мозъчното изпуснато на „сценаристите“, наречено „Песен за Лена“.
То замириса много силно и много неприятно и ни подсказа, че някои си остават незадоволени пубертети цял живот.
Седем/осми хората показаха „ниво“, като нападнаха жена със сексуални вулгаризми, както се прави от два вида хора: 1.) пуберите, невидели жена и опознали само себе си под юргана и много им се иска, ама никоя не ги иска; 2.) много старите, които точат лиги, ама вече не могат.
Проблемът с атаката на славитрифоновчетата срещу Лена Бориславова е много по-сериозен от привидното: пошла атака към една българска жена.
Проблемът е на няколко пласта и ето този е особено важен за поръчителите: ПОСЛАНИЕТО, което се изпраща с „мократа поръчка“.
Януари ни сервира още една порция народна психология с кисело зеле. Някакъв бивш шофьор в МВР-болница преби и изхвърли гола на стълбите украинка, която е имала неблагоразумието да му се довери.
„Последните 3 часа от „акцията“ минали в шеги и закачки. Гигов и полицаите се потупвали по рамото и се наричали един друг „колега“.
„Обясняваше им, че украинката е „от друго стадо“, а те са колеги и полицаите одобрително хихикаха“, разказват съседите. Казал още, че от 3 дни я бие и „у тъпия вход няма никой, дето да му каже „копче“.
Няма нужда да казваме, че поздравите за „народния герой“ заляха фейсбук, понеже жертвата беше украинка. Но трябва да се отбележи, че бяха много по-малко от очакваното.
За съжаление, тя се проточи много. Жертвите са безброй. Цивилни, деца, жени, руснаците стрелят по цивилна инфраструктура. А и путин започна да събира за мобилизация от кол и въже, така че в месомелачката и от руска страна попадат не професионални войници, а учители, зъболекари, студенти, кой ли не. Стотици хиляди войници за еднократна употреба, защото путин е решил да влиза в историята като Сталин Втори.
А в България ли?… В България ходят по „протести“ и викат, че искат мир и са „неутрални“, но веят руски знамена. Говорят за мир, но ходят там с байраци, на които пише „Свобода или смърт!“
Много ми е странно те как си го представят това „Свобода или смърт!“ в контекста на желанието им путин да завладее Украйна, докато украинците не се съпротивляват.
През 2023 г. имахме, разбира се, и още от това:
– Пръскат ни с кемтрейлс, другарю, пръскат и ни разболяват! Тровят ни въздуха!
– Да, да… Ние затова сме тука, на протест, нали?
– А… не.
– А защо протестираме тогава?
– В защита на въглищните централи…
И ето, че се зададе и зловещата сянка на латиноамерикано-руската диктатура от генералски тип, облечена в президентска република с пагони.
Някои хора си искат нагайката и това си е.
Други пък поискахме това кухо нещо „служебното правителство“ да спре да съществува, защото е на ръчно управление от президента. И когато той е на ръчно управление от чужда държава, става неприятно.
Няма как да пропуснем, че през 2023 г. путин продължи с онова „Можем да повторим“. Спомени от едно време…
Руският свят е жестоко заседнал в миналото и се фука с отдавнашно (раздухано) величие. Като Ал Бънди, който няма с какво да се похвали в живота и затова постоянно се връща към спомена, че е отбелязал четири тъчдауна в един мач… когато е играл футбол в гимназията.
Можем да повторим“ vs. „Никога повече“ – ето това са цивилизационните разлики, на тези два типа мислене са изградени двата свята. Логично, единият е много по-напреднал от другия.
Статия в Die Welt разсея малко черните облаци над България, обявявайки, че сме помагали на Украйна (макар и тайно, заради помията в коалицията) и то сме помагали решаващо.
Оказа се, че Лукойл са произвеждали горивото за украинските танкове. Добър номер.
Но… разбрахте ли защо падна кабинетът „Петков“? Защо единственият вот на недоверие в съвременния ни парламент мина? Никога досега вот на недоверие не е минавал. Но засягайки руските интереси, демонстрирахме „иновативност“.
Стига с тоя януари.
Февруари
Честванията по повод паметта на жертвите на Холокоста изкараха стандартната порция двуличие у хората.
„Престъпленията и жертвите не бива да се забравят, поуките също – да сме непримирими към човеконенавистни прояви, омраза и насилие. Никога повече да не ги допускаме“, казва Корнелия Нинова, а зад гърба ѝ седи сянката на предишните изказвания как не трябва да се дава оръжие на защитаващите се украинци, защитаващи свободата си от агресора, защитаващи децата си от ракетите и куршумите, жените си от автоматите и изнасилванията.
Но иначе с цветенца в ръка казва: „… да сме непримирими към човеконенавистни прояви…“
А Радев? И той сред най-гласовитите как не трябва да помагаме на украинския народ да се бори с нашественика.
Земетресение удари Турция. Такова земетресение не се беше случвало толкова отдавна по нашите географски ширини или около нас – у комшиите – че цели три поколения вече растат без да имат спомен за нещо подобно.
Жертвите бяха безброй, разрушенията пометоха цели квартали, цели семейства. Животи угаснаха, съдби се разрушиха завинаги.
Един наш „режисьор“ реши, че това е отплата на съдбата за обесването на Левски. Този „режисьор“ между другото е русофил и едва ли вярва, че Игнатиев има нещо общо със смъртната присъда на Апостола.
Да загубиш всякакво човешко лице, само и само да се харесаш на масата, защото си мислиш, че си правиш реклама на голям „патриот“. А „патриот“, според тебе е да мразиш, ама яко да мразиш и да се радваш на чуждото нещастие; с плам да мразиш, с плюнки на уста и пот по носа.
А февруари имахме и това:
Известният психолог Иван Владимиров-Нав бе убит. За убийството беше задържан 52-годишния бивш полицай Румен Тонев, уволнен от МВР през 2000 г.
След като бивш МВР-кадър преби украинка и я изхвърли на стълбите гола… друг кадър уби човек.
„Бях благословена майка с най-прекрасното дете. Шегувахме се, че всичко при него се получава… винаги. И винаги по трудния начин. Но той посрещаше всичко с оптимизъм и вдъхновение“.
А Радев насред Брюксел каза, че повече няма да разреши да се дава оръжие на Украйна. В качеството си на какъв – така и не стана ясно (той не е изпълнителна власт, не е парламент), но всички знаехме, че неговото служебно правителство ще козирува и изпълни.
И с това на фон… чакахме Шенген.
Февруари донесе и годишнината от старта на безумната война на болния от кремъл.
След като светът и най-вече западноевропейците живяха дълги десетилетия в заблудата, че след Втората световна повече войни в Европа не може да има, един разбеснял се… обратното на гений… реши да ги събуди от съня им.
Важното е, че Европа, ЕС, НАТО, САЩ и светът прогледнаха. Българите… не чак толкова, но и това ще се навакса от световната инерция. О, не се заблуждавайте, че няма. Палачинката започна да се обръща на най-високо ниво.
Да върнел русия в „историческите ѝ граници“ искал… Добре, аз лично нямам нищо против – ето ѝ ги „историческите граници“ – на снимката малко по-надолу; да връщат.
То и без това толкова много народи (да, цели народи) в тая федерация си мечтаят да дойде денят, в който ще я напуснат. А и с поведението си и предстоящата загуба на войната диктаторът с повдигнатите обувки и ботокса тика нещата към разпад така или иначе.
И тогава дойде март…
Март
… а март донесе и първите по-сериозни заявки за премахването на позорния паметник на поробителя.
Ще трябва да си припомним кой разруши Мемориала на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк с имената на над 3000 загинали български войни в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.
Втората световна война е започната от Хитлер в дружески съюз със Сталин и СССР. Исторически факт. На 23 август 1939 г. Хитлер и Сталин подписват таен протокол за подялбата на Европа. На 1 септември 1939 г. Хитлер напада Полша и докато поляците се отбраняват, Сталин подло ги напада в гръб. След което започва масовото избиване на полски военнопленници от Червената армия.
Напишете „Молотов—Рибентроп“ в Google и се запознайте с истинските архитекти на войната.
Знам какво си мислите – всичката тази щуротия, а сме стигнали едва до първата четвърт от обзора на 2023…
Така е. Но, ако сте упорити да си спомните всичко – утре ще е денят, в който ще се появи и Част II, в която Емили, Куката и Чеченеца направиха каквото направиха, Финландия влезе в НАТО, а един убиец натъпка жертвата си в багажника на кола, след като я малтретира и застреля с пистолета на новата си приятелка…
Източник: Новини бг
Последвайте ни и в Телеграм
