Номинираният за „Грами“ диригент Константин Добройков е в екипа на Държавна Опера-Пловдив от 2013 г. Той е и диригент на Sofia Record Factory от 2016 г. насам. През 2022 г. дебютира с камерен ансамбъл „Софийски солисти“, през 2018 г. – със Софийска филхармония, а от 2016 г. е регулярен гост-диригент в Симфоничния ор кестър на Българското Национално Радио.
През 2014 г. започва близка колаборация с Държавна Филхармония-Кошице, Словакия, където дирижира многобройни концерти в няколко поредни сезона. Константин Добройков е работил и с Радио-Симфоничния Оркестър на Словакия, Братислава, както и с водещия камерен ансамбъл на Словакия „Синфониета Братислава“. От 2011 г. до 2013 г. е асистент-диригент на Boston Civic Symphony Orchestra, Бостън, САЩ.
Роден в семейство на музиканти, Константин Добройков започва музикалното си образование на шестгодишна възраст в НУМТИ „Добрин Петков“, Пловдив, с ударни инструменти и пиано. След дипломирането си от Idyllwild Arts Academy, през 2003 г., учи ударни инструменти и оркестрово дирижиране в Oberlin Conservatory of Music. През 2010 г. получава магистърска степен със специалност оркестрово дирижиране от University of North Carolina: School of the Arts. Следват три години обучение за степента „Доктор по музикалните науки“ със специалност оркестрово дирижиране в Boston University.
През 2018 г. Константин Добройков специализира в майсторски клас на знаменития диригент Даниеле Гати.
Представяме Ви диригента Константин Добройков в ексклузивно интервю за Impressio:
– Маестро, след Великден, на 29 април, в зала „България“ ще дирижирате Симфоничния оркестър на БНР. Разкажете повече за този специален „Моцарт“ концерт?
– Наистина вълнуваща среща ни предстои с „Голяма меса“ в до минор от В. А. Моцарт на 29-ти април! Вече работим заедно с оркестъра, а паралелно с това и със смесения хор на БНР. Мащабът на произведението е внушителен, поради което репетираме две поредни седмици около великденските празници.
Всички работим от издание Bärenreiter, предоставящо и изискващо изключително детайлно и прецизно вникване в музиката.
Щастлив съм също и, че ще работя със солистите Мария Радоева, Пламена Гиргинова, Михаил Михайлов и Иво Йорданов.
– Пак с Радиосимфониците през 2021 г. бяхте номиниран за „Латино Грами“ в категорията за „Най-добър класически албум“ с един интернационален екип. Какво беше усещането да получите това признание?
– Трудно беше за вярване първите дни…
Признание от такъв е мащаб е наистина силно вълнуващо и е истинско постижение за всички, участвали в създаването на албума: композитора Ектор Инфансон, солистите Уилям Харви и Рикардо Гаярдо, Симфоничния оркестър на БНР, продуцента на записите Слав Славчев, както и тонрежисьора Марко Стречони.
– Съвместната Ви работа с оркестъра Ви носи професионален успех… Какви са впечатленията Ви от Радиосимфониците?
– Със Симфоничният оркестър на БНР ни свързват вече близо 7 години съвместна работа. Голяма меса в до минор ще бъде моят трети концерт с оркестъра. През сезон 2016-2017 бях асистент на тогавашния главен диригент, Росен Гергов, и работех с Радиосимфониците почти всеки ден в продължение на година.
Чувствам силна близост с този оркестър и поради факта, че с голяма част от състава сме записвали музиката към безброй филми, сериали, видео игри и др.
Разбира се не на последно място (а може би дори на първо!) изпитвам и огромно уважение към професионализма и нивото на свирене, демонстрирано от всеки един оркестрант.
– В Опера Пловдив дирижирате и мюзикъли, които като че ли се превърнаха във Ваша запазена марка? Някои тях, макар и рок и танго опери като „Евита“ и „Исус Христос Суперзвезда“ от Андрю Лойд Уебър и Тим Райс, “ Мария от Буенос Айрес“ от Пиацола…
– Да, така е. И трите заглавия са опери (първите две рок-опери, а третата – танго-опера), но с времето биват възприемани като мюзикъли, поради липсата на характерното оперно пеене, свързвано с оперната традиция до началото на XX в.
Винаги съм споделял мнението, че операта не започва и не свършва с Верди и Пучини, и че ако имаха достъп до технологията и възможностите на електронната музика днес, всички по-стари композитори биха използвали и усъвършенствали целия този необятен звуков арсенал… кой знае.
Като музикант, аз се чувствам длъжен да се подложа на и да изуча всичко, заобикалящо ме днес в музикален аспект. В това число – електронна музика, рок музика, прогресив-рок музика, алтернативни стилове, фюжън между привидно коренно различни стилове, но съчетани по странно задоволяващ (за мен) начин.
Независимо от музикалните ми интереси и предпочитания, винаги подхождам с възможно най-детайлен и верен спрямо нуждите на музиката поглед в работата си – какъвто и стил да е в ръцете ми. Вероятно това ме прави еднакво отдаден както на традиционните жанрове (оперна, симфонична, камерна музика), така и на по-съвременните (мюзикъл, рок-опера, филмова и т.н.)
– Кое от тези заглавия е включено в програмата на Опера Опън 2022 на Античния театър?
– Това лято, в Opera Open 2022 сме включили две от хитовите заглавия на режисьора Веселка Кунчева: болезнено актуалната продукция „Исус Христос Суперзвезда“ (2.09 и 3.09), както и силно въздействащата „Мария от Буенос Айрес“ (14.09).
И двете заглавия са създадени за представления на закрито, но сега те ще бъдат разгърнати на величествения Античен театър в Пловдив – чудесна причина почитателите им да ги видят отново в един по-различен вариант.
– Миналата година представихте нашумелия мюзикъл „Компания“ от Зондхайм и Фърт, копродукция с Народния театър. Какво дава в плюс тази колаборация?
– „Компания“ остава в историята като един от шедьоврите на жанра мюзикъл, както с провокативната музика, така и с вечно актуалната тематика.
Артистите от Народния театър надминаха очакванията ми в музикално отношение – в началото на процеса бях силно скептичен, че хора без професионално музикално образование биха съумели да пеят на ОСЕМ различни гласа музиката на Зондхайм, славещ се с изключителна сложност в хармониите на партитурите си… но те успяха.
Плюсът от колаборацията на два театъра с различен предмет на дейност (драматичен и оперен), от два различни града е именно в това – вливането на различията в установените с времето навици на двата състава в един общ процес. Публиката имаше възможността да види нещо по-различно и интересно от обичайната програма, представяна и в двата театъра.
– В Музикалното училище в Пловдив започвате с ударни инструменти и пиано. С ударни продължавате и в САЩ. После рязко сменяте посоката с дирижиране?
– Привидно може би е рязко. За мен процесът започна още в пети клас, когато осъзнах – слушайки за първи път „Матеуспасион“ от Бах – че искам да съм в центъра на този огромен звук, да участвам в създаването му.
Оттогава целенасочено започнах да търся информация, да ходя на концерти, да наблюдавам диригентите на живо и по телевизията, да намирам връзка между жестовете им и музиката, която „управляваха“.
Да, бях много млад, заминах за САЩ с ударни инструменти, но с годините желанието ми да дирижирам се засилваше, уменията се трупаха – и слуховите, и теоретичните – докато един ден реших, че ще се подготвя и ще се явя на прослушване за магистърска степен.
– Там защитавате и докторантура. Имаше ли вариант да останете и да развивате професионалната си кариера зад океана?
– По време на докторантурата ми прекарах три години в Boston University, учейки с Дейвид Хуус – човек-енциклопедия и изключителен диригент!
Вариант да остана в САЩ по-скоро не пожелах да имам. От една страна имиграционният ми статус на студент беше крайно ограничаващ откъм работни възможности, но и желанието ми за преследване на друг статус в САЩ залязваше последните години на пребиваването ми там.
– Защо се върнахте в България?
– Една от главните причини разбира се беше любовта и семейството ми, но като че ли все повече осъзнавах, че мястото ми не е там. Животът в Америка се промени в „странна“ посока през последните години.
Реших, че не желая да имам семейство и деца в света там и затова предпочетох да се прибера и да започна „нов“ живот в Европа.
Така се случи, че ръководният екип на Опера Пловдив встъпи в длъжност същата година, в която се върнах.
– Сега сте част от силния и амбициозен екип на Опера Пловдив. Как се чувствате там?
– Аз съм част от екипа на Опера Пловдив още от самото начало, 2013 г.
Веднага стана ясно, че новият екип има за цел да освежи, да поднови, да подмлади, да разгласи и да развие операта. Радвам се, че вече 9 години сме заедно и работим в правилната посока.
– Какъв е календарът на маестро Константин Добройков до края на сезона?
– Предстоят ми значително количество концерти и спектакли в програмата на Opera Open 2022: концерт, представящ целия албум на Милчо Левиев „Соната 57“, премиера на мюзикъла „Fame“, две изпълнения на новия балетен спектакъл „Анна Каренина“ на хореографа Лео Муич с музика от Чайковски.
По-късно през септември – „Исус Христос Суперзвезда“, „Мария от Буенос Айрес“, турне в няколко града с един от любимите ми проекти от тази година – „Една нощ в Операта“ с 23 песни на Queen, както и едно от големите събития, което беше отложено поради пандемията миналата година – концерт с култовата група LAIBACH – с оркестър и хор на Опера Пловдив (17.09).
Интервю на Мая ФИЛИПОВА
Импресио
Последвайте ни и в Телеграм
