Коронавирусът рестартира всичко

• За една нощ станахме държавата на щабовете, но само половината носят отговорност
• Бо­га­ти­ят ще раз­бе­ре как­во е да ня­маш, бед­ни­ят  ще на­у­чи как­во е да по­лу­ча­ваш, кра­де­цът – как­во е да ти взе­мат

72-го­ди­шен све­ще­ник из­бра смър­тта от ко­ро­на­ви­рус, за да спа­си не­поз­нат. Джу­зе­пе Бе­рар­де­ли из­дъх­на бол­ни­ца­та в Ло­ве­ре, Бер­га­мо, за­що­то предос­та­ви рес­пи­ра­тор­ния си апа­рат на по-млад от не­го мъж. Це­ли­ят град го из­пра­ти с ап­ло­дис­мен­ти. Ра­со­то за­дъл­жа­ва, рес­пект!

1368 ки­ло­мет­ра на за­пад, в един от най-ста­ри­те ев­ро­пей­ски гра­до­ве – Со­фия, зъ­бо­ле­кар из­лъ­га ба­ща, че за­ра­ди ко­ро­на­ви­ру­са Здрав­на­та ка­са­та  не об­ра­бот­ва нап­рав­ле­ния през март и за да по­мог­не на мал­ко­то му де­те с бол­ки, по­ис­ка 160 лв. кеш. Да, на фо­на на хи­ля­ди­те ле­ка­ри, сес­три, са­ни­та­ри, слу­жи­те­ли в ка­са­та, со­ци­ал­ния пат­ро­наж и доб­ро­вол­ци, ко­и­то все­ки ден са на пър­ва ли­ния – кой с пред­паз­ни сред­ства, кой без, за­що­то бя­ла­та прес­тил­ка за­дъл­жа­ва, има и та­ки­ва, ко­и­то ис­кат да из­би­чат не­що на гър­ба на де­те. То­ва са две­те ли­ца на жи­во­та без мас­ка, ко­и­то ко­ро­на­ви­ру­сът ни по­каз­ва все­ки ден.

За­ра­за­та из­три ли­це­мер­ни­те ню­ан­си

от фи­зи­о­но­мия на кон­су­ма­тор­ско­то ни об­щес­тво. И за наш ужас вър­на всич­ко в от­рез­вя­ва­щи­те край­нос­ти: бя­ло и чер­но, доб­ро и зло, жи­вот и смърт…

Кла­си­чес­ка­та древ­ног­ръц­ка дра­ма е пос­тро­е­на вър­ху кон­флик­та меж­ду по­ло­жи­тел­ния ге­рой, от­ри­ца­тел­ния ге­рой и ге­ро­и­ня­та. Но не­ви­на­ги в ро­ля­та на по­ло­жи­тел­ния ге­рой е доб­ри­ят, на от­ри­ца­тел­ния – ло­ши­ят, а в та­зи на ге­ро­и­ня­та же­на­та. Днес всич­ки сме на сце­на­та на тра­ге­дия, в ко­я­то кон­флик­тна­та ро­ля на ге­ро­и­ня­та зае ко­ро­на­ви­ру­сът. И от то­ва как­во пра­вим за­ви­си по­ло­жи­тел­ни или от­ри­ца­тел­ни сме. И как­ви ще бъ­дем ут­ре. Все­ки ден чу­ва­ме: След края на пан­де­ми­я­та ни­що ня­ма да е съ­що­то. Уви, то ве­че не е съ­що­то.

Стра­хът от Бо­га въз­кръс­на

До­мът Гос­по­ден, цър­ква­та, ко­я­то в пос­лед­ни­те го­ди­ни мла­ди­те хо­ра, вклю­чи­тел­но и у нас, при­поз­на­ха ка­то храм на жи­во­та, тъл­пей­ки се за сват­би и кръ­ще­ния, се пре­вър­на в оби­та­ли­ще на смър­тта. Кад­ри­те от Ита­лия, в ко­и­то ка­тед­ра­ли­те са склад за ков­че­зи, пре­диз­вик­ват за­дух, по-сил­но от ви­ру­са. И ся­каш кре­щят, че сам Гос­под на­каз­ва су­е­та­та и ал­чнос­тта. На фо­на на зат­во­ре­на­та за пър­ви път от 900 го­ди­ни чер­ква на Бо­жи гроб и на стра­ха ще сле­зе ли то­зи Ве­лик­ден огъ­нят Хрис­тов, су­ет­ни­те мас­ки в тон с то­а­ле­та на да­ми от влас­тта у нас и в чуж­би­на зву­чат по­ве­че от не­ле­по.

Ко­ро­на­ви­ру­сът мра­зи па­ри­те

Ся­каш, за да уда­ри среб­ро­люб­ци­те, жес­то­ки­ят ви­рус се ле­пи по бан­кно­ти­те за 24 ча­са, а по мо­не­ти­те за 30. Та­ка па­ри­те ряз­ко при­до­би­ха сми­съл, са­мо ко­га­то са име­то на дру­ги­те. За ка­у­за.

Най-мра­зе­ни­ят у нас чо­век – Де­лян Пе­ев­ски, се ока­за с най-го­ля­мо сър­це и най-ши­ро­ки пръс­ти. Без ед­на ду­ма да ка­же са­мо за ня­кол­ко дни да­ри над 1,3 ми­ли­о­на за бол­ни­ци­те на пър­ва ли­ния в бит­ка­та с но­ва­та чу­ма. Най-оби­ча­на­та от ум­ни­те и кра­си­ви­те фон­да­ция „Аме­ри­ка за Бъл­га­рия“, от­къс­на от джо­ба си ед­ва 100 000 лв. За­що­то са за здра­ве­то на бъл­га­ри­те, а не за уп­рав­ле­ни­е­то на жи­во­та им. Там со­ро­со­и­ди­те са дос­та по-ларж и тлъс­ти­те гран­то­ве за по­ли­ти­чес­ки, граж­дан­ски и ме­дий­ни про­ек­ти го до­каз­ват.

От­го­вор­нос­тта се въз­ро­ди

След 30 го­ди­ни, в ко­и­то обо­жа­вах­ме да се ска­та­ва­ме зад ко­лек­тив­на­та бе­зот­го­вор­ност, се­га дой­де ре­дът на ре­ше­ни­я­та с ясен глас и под­пис. Но вер­ни на не­ве­ри­е­то си и тук оп­лес­ках­ме не­ща­та. За ед­на нощ се пре­вър­нах­ме в дър­жа­ва­та на ща­бо­ве­те. Ща­бът на бе­ли­те прес­тил­ки ве­че кръс­то­са шпа­ги с ща­ба на ге­не­рал­ски­те мун­ди­ри. Но с яс­но­то раз­гра­ни­че­ние – ние са­мо си го­во­рим, вие ре­ша­ва­те, за­що­то от­го­вор­нос­тта е ва­ша. Да­но ща­бът на бе­ли­те прес­тил­ки раз­бе­ре, че мъж­ки­те вре­ме­на не са са­мо на ду­ми. Се­га ча­ка­ме ща­ба на бе­ли­те якич­ки – ико­но­мис­ти­те, ко­и­то съ­що имат склон­ност към идеи на ду­ми, прех­вър­ляй­ки от­го­вор­нос­тта за дейс­тви­я­та на по­жар­но­то ико­но­ми­чес­ко трио в ка­би­не­та Го­ра­нов – Ка­ра­ни­ко­лов – Дон­чев.

Пра­ви­ла­та съ­щес­тву­ват, за да се спаз­ват

Вла­ди­мир Ка­ро­лев се пре­вър­на в обе­ца на ухо­то за дъл­га­та ре­ди­ца на­шен­ци, ко­и­то от го­ди­ни не стъп­ват по зе­мя­та. До 5 г. зат­вор и 50 000 лв. гло­ба ча­кат ико­но­мис­та, кой­то ре­ши, че ка­ран­ти­на­та за не­го не ва­жи и при­би­рай­ки се от плам­на­лия Ос­тров сам си под­пи­са дек­ла­ра­ция за спа ко­ман­ди­ров­ка в Раз­лог. 50-те хи­ля­ди га­ран­ция, за да не тър­ка на­ра в арес­та, му по­дейс­тва­ха ка­то зе­лев сок след мах­мур­лук на Бан­ско.

Учим се да го­во­рим

След доб­ро­вол­на­та изо­ла­ция от об­щу­ва­не и вир­ту­ал­на­та вак­ха­на­лия във фейс­бук, ту­и­тър, ин­стаг­рам и как­во ли още не, в ко­я­то ро­ди­те­ли ви­ка­ха де­ца­та си за ве­че­ря през со­ци­ал­ни­те мре­жи, дой­де вре­ме на ана­ло­го­во­то об­щу­ва­не – очи в очи, ко­и­то не лъ­жат. И за­ми­ри­са на ма­со­ви раз­во­ди…

Спра­вед­ли­вос­тта се връ­ща

Би­чът на 21 век –  не­ра­вен­ство­то, взе да се огъ­ва пред епи­де­ми­я­та. Ви­ру­сът уда­ри пър­во пет­те про­цен­та от хо­ра­та в све­та, ко­и­то все още при­те­жа­ват 95% от бла­га­та му. Ка­то на ро­та­тив­ка Бе­зос, Ар­но, Мъск про­дъл­жа­ват да гу­бят все­ки ден ми­ли­ар­ди. Един­стве­но пър­воп­ро­хо­де­цът в гру­па­та на свръх­бо­га­ти­те Бил Гейт­с из­бра но­вия път – „пен­си­о­ни­ра се“, за да се пос­ве­ти на бла­гот­во­ри­тел­ност за ме­ди­ци­на. У нас оли­гар­си все още тре­пе­рят над май­ба­си­те си и не пла­щат на ра­бот­ни­ци­те, зат­ва­ряй­ки си очи­те, че ми­ли­о­не­ри­те ве­че са дру­ги. И бо­гат­ство­то им не се из­мер­ва в па­ри. Ко­ро­на­ви­ру­сът вла­чи ре­це­сия, по-страш­на от фи­нан­со­ва­та кри­за през 2008-9 г. И до­ри да при­те­жа­ваш па­ри, ня­ма да има за как­во да ги хар­чиш. За­що­то днеш­на­та за­ра­за ве­че уни­що­жа­ва ут­реш­но­то про­из­вод­ство.

Въз­ду­хът се из­чис­ти

Ви­ру­сът про­ме­ни до­ри при­ро­да­та. Яну­ар­ски­ят сняг ни зат­ру­па в края на март. До­се­га зна­ех­ме, че зи­ма­та уби­ва ви­ру­си­те, се­га се мо­лим ля­то­то да дет­ро­ни­ра ко­ро­на­та. И след ка­то вди­гах­ме ита­ли­ан­ски скан­да­ли сре­щу мер­ки­те за по­ве­че кис­ло­род в гра­до­ве­те, се­га за­ра­за­та ни сва­ли от ко­ли­те и из­чис­ти въз­ду­ха, на кой­то не мо­жем да се рад­ва­ме, за­що­то сме зат­во­ре­ни вкъ­щи.

Да, след ко­ро­на­ви­ру­са ни­що ня­ма да е съ­що­то. Все­ки ще на­у­чи не­що за дру­гия. Бо­га­ти­ят ще раз­бе­ре как­во е да ня­маш, бед­ни­ят ще на­у­чи как­во е да по­лу­ча­ваш, кра­де­цът – как­во е да ти взе­мат, лъ­же­цът – как­во при­чи­ня­ваш, ка­то на­ра­ня­ваш. И ка­ран­ти­на­та е вре­ме­то, ко­е­то ни тряб­ва, за да се под­гот­вим за рес­тар­та, кой­то ид­ва.

Ека­те­ри­на Ни­ко­ло­ва

standartnews.com

Последвайте ни и в Телеграм