Ако не от друго, поне от скука не можем да се оплачем в българския политически живот, съгласете се. Кубрат Пулев подмята между другото, че можело да се кандидатира за президент, Стъки направо заявява такива намерения, а май и си вярва, някаква Луна и тя, патреотете се обединяват в принципна коалиция, Жан Виденов щял да спасява България, а съидейниците му социалисти се съюзяват, ама не спират да се джавкат помежду си и да се раздробяват на все по-малки партизански отряди. Разбира се обаче, всичко бледнее пред непреходните послания на ГЕРБ и в частност на нейния лидер Бойко Методиев Борисов. Така и трябва. Все пак по думите му в партията е събран елитът на нацията.
Бившият премиер не показва особена последователност в действията си, но за сметка на това демонстрира завидна активност в приказките. От щаба му всеки ден хвърчат страховити закани и предупреждения към горкия български народ, който явно не осъзнава какъв апокалипсис го чака, ако не се покае за поведението си и не помоли Бойко отново да го пази от комунистите, да му прави магистрали, да привлича инвестиции, да бори ковида и да оножда западноевропейските лидери с двеста. У непредубедения наблюдател остава впечатлението, че колкото повече по-мислещата част от българите демонстрират, че не се интересуват особено от волната програма на Борисов, толкова повече той се амбицира да ги убеждава колко не могат без него. Централата на ГЕРБ започва подозрително да наподобява Вълчата бърлога, в която един до преди години любимец на мисирките и тулупите отказва да приеме, че толкова се е надскочил по наглост и безочливост, че нищо никога няма да е същото. Дори в очите на най-заблудените му последователи.
Подобна аналогия се засилва и от постоянното стягане на редиците на ГЕРБ югенд. Младите попълнения на партията, която май всички позабравихме как някак цинично звучи името ѝ (Граждани за европейско развитие на България) биват събирани около вожда ежедневно, за да им се разясни колко велики са всъщност, как трябва да натрият носовете на всички останали политически сили и, не на последно място, как са на път да се превърнат в част от елита на нацията. Това с елита е достатъчно абсурдно, за да му обърнем по-специално внимание.
На първо място трябва да отбележим, че по всичко си личи, че Бойко Борисов си вярва, че той и обкръжението му са елита на нацията. Не знам по какви критерии създава йерархичната структура, но определено е убеден, че води хорото на каймака на българското общество. И че едно лошо служебно правителство, барабар с разни доскоро опозиционни партии, искат да отвеят този каймак.
Хубавото е, че този път май не греши. Решимостта на всички партии и слоеве на обществото най-после да се приключи с мафията на ГЕРБ май е безпрецедентна в новата ни история. Ако изключим оная фурнаджийска лопата патреотете, единодушието за промяна изглежда категорично. На фона на всичко това Бойко все пак не може да повярва, че е загубил някогашната си харизма. Когато пишман лидерите усетят, че краят им наближава, те се обграждат с млади, наивни, неопитни и лековерни хора, които са склонни да се хванат на всякакви приказки и да ги последват докрай. А в приказките бившият премиер май няма равен, колкото и яростна да е конкуренцията.
Само за тая седмица освен разкритията му, че служебното правителство всъщност не е на власт, за да подготви новите избори, а за да организира нов Народен съд и да избие елита на нацията, се родиха още няколко шедьовъра. Примерно този за арестуването му. Поради някаква причина (най-вероятно основателна), господин Борисов се опасява, че ще бъде арестуван. Не е ясно не само за какво, а и от кого, но пък е ясно, че отсега апелира към герберския комсомол да идват пред ареста да му носят хляб и вода. Явно си представя, че заслужава да лежи в нечовешки условия, защото по арестите поне хляб и вода има, доколкото знам. Но умилителното послание към младите гербери не свършва дотук. Бойко ги успокоява, че имагинерните им врагове искат само неговата глава, но ГЕРБ ще оцелее и на него не му трябва друга утеха, освен тази да знае, че ще сложат негов портрет в партийната централа и ще козируват пред него. Малко бие на оная песен на Мадона от терасата на президентския дворец на Хуан Перон от филма „Евита“, особено ако добавим и заветът на Бойко към ГЕРБ югенд. „Искам вие да сте бастиона на демокрацията…“.
Е, как да не му се възхити човек на решимостта, провиденческата мисъл и готовността да се саможертва? Добре, че живеем в малко по-различни времена, защото когато толкова загубил връзка с реалността самовлюбен човек осъзнае, че не е обграден от обожание и възхита, е способен да взриви Вълчата бърлога, заедно с всичко около нея, без изобщо да му мисли…
Източник: Биволъ
Последвайте ни и в Телеграм
