Кеворк Кеворкян
Последните дни са лоши за президента Радев – и най-лошото е, че той изглежда не си дава сметка за това. Намерението му да превърне президентството в единствения властови център очевидно се проваля. Миналия понеделник партиите отказаха да обсъждат с него актуализирането на бюджета, понеже това е работа на Парламента.
Радев обаче не разбра намека и тръгна да гласи с тях съставянето на нов кабинет – така продължава да се натиска за ролята на „Арбитър“, вместо набързо да ги превърти по семплата процедура, предвидена в Конституцията. Това е нелепо и ще има само един ефект: да подсети публиката, че и досега нямаше успех в това начинание.
Някой упорито го тегли надолу. Прокапва едно нелепо самочувствие, когато важен негов съветник казва, че „ГЕРБ са изпята песен“ – при положение, че Бойко само символично загуби последните избори, а и по-голямата част от страната, поне още две години, ще е в менгемето на местните му велможи. Подобни изхвърляния подсказват, че
в президентството са направили главите – да се надяваме, че поне не е с изветрял мавруд от някоя винарска изба на Прокопиев, защото тогава последиците ще бъдат съдбоносни.
Когато пък Слави казва, че Радев е „неговият кандидат за президент“, това ще има направо катастрофален ефект, защото в момента доверието в Бандата на Шоуто е сериозно сринато. Слави не е особено проницателен, когато залага на някого – например, Миглена Кунева, неговата кандидатура в предишни президентски избори безславно се провали, независимо, че Шоуто я побутваше всякак. Трябва да си голям наивник, за да се ангажираш баш с Госпожа Съгласие, която закри два блока на ядрената ни централа и смая с щедрия си подарък дори брюкселските зелки. Единственият път, когато Слави заложи на верния кон бе, когато подкрепи Бойко в кметските избори през 2005 година – макар и с недотам чисти хватки, ако си спомняте разговора му с Мартин Заимов, основният конкурент на Бойко.
Радев с лекота можеше да бъде преизбран наесен, ако се придържаше към образа, който успешно продаде преди 5 години: здравословно непознат, външен за Сектата човек, достатъчно различен от стандартния български политик-посерко, който оцелява единствено заради това, че е шушумига.
Днес Радев е съвсем друг: на всяка манджа мерудия, маха театрално с юмрук и дори не разбира, че се самоналага. Отива и се идентифицира с една тълпа, в която изобщо не е ясно кой е кум, кой сват – само неколцината тарикати, които после откраднаха протестите, бяха ясни – в смисъл, че са предостатъчно коварни. Поне да беше повел множеството към Министерския съвет и да го превземе – щеше да бъде запомнен като българския Алиенде, особено ако беше извадил и късмета да го улучи някое заблудено паве.
Някой здраво го подведе и със Служебния му кабинет – обикновено той се попълва с хора, които са експерти в своята област и нямат никакви претенции да са навират в очите на публиката – изобщо, любители са на сивия цвят. Служебниците на Радев са точно обратното на това, хигиената им на промислена въздържаност е нулева, те са жадни за внимание самохвалковци, които, отгоре на всичко, раздават присъди от сутрин до вечер. Само дето още не са започнали да коват бесилки – за кеф на сеирджиите. Приличат на провинциална театрална трупа, която гастролира на софийска сцена и, пощурели от този късмет, актьорите й се държат като надрусани. Всеки ден „дават“ някой на прокуратурата, без изобщо да е ясно, имат ли сериозни аргументи за това, номерът им е да „дават“ – докато накрая и в прокуратурата пощръклеят. Настояват да ги виждаме като чекистите на Дзержински, как беше – хладен ум, горещо сърце и, разбира се, чисти ръце – за последното трудно ще намерят кой да гарантира, тук всичко все опира до проклетите ръчички, които все се оказва, че са порядъчно мръсни. Обаче накрая стана ясно, че и един актуализиран бюджет не могат да пробутат.
Но пък не престават да мятат димки, сред пушеците се чувстват най-добре. След като и на идиотите стана ясно, че главният прокурор Гешев няма проблеми с дипломата си, дори и правосъдният министър призна това, Рашков пак зачовърка темата – не можел да намери въпросният документ в Симеоново, въпреки че навремето сам е назначил на работа Гешев. Някои телевизии, например Би Ти Ви, вече усвоиха донейде прийомите на елегантната гавра и с удоволствие представят Рашков като клетия румънски комик Мирча Кришан, известен навремето с неговата безкрайна история за краставицата. Не е честно: къде е Дзержински, къде е Мирча…
Пропагандните акции на президентството не са никак изобретателни. Там разчитат предимно на повторението, краставицата така, краставицата – инак – вместо да проверят паспортите на някои министри, както и екзотичните им изпълнения в близкото минало. Радев не може да се нахвали с харвардското дуо Петков/Василев, което за по-голяма прецизност би трябвало да наричаме „Дуо Буфосинхронисти“. Но кой им нашепва думичките, които изговарят? Дали Радев е наясно с това – и откога?
Човек си казва, че президента сякаш не чете вестници – та поне от втора ръка да се информира за приключенията на някои от избраниците си. А е книжовен човек, общувал е предостатъчно със сериозни автори – сега обаче обкръжението му очевидно го е подтикнало към една опасна леност, съчетана с доверчивост, която може да му струва скъпо – особено днес, когато се надява и настоява да го виждаме като Абсолютният Лидер на Промяната. Бихме се съгласили без колебания, ако квотата на буфосинхронистите в „неговия“ кабинет беше по-скромна. И тук се спъваме в един магистрален въпрос: какъв, по дяволите, е този Прокопиев, за когото се твърди, че е пробутал поне три свои буфо-та на Радев. Бойко вече си призна, че навремето същият господин му е доставил трима министри, поне трима. И сега Радев, за да не остане по-назад – и той натаманил тримка. Макар че, ако наистина ще „отвоюват“ държавата, както все се кани болшевикът Христо Иванов, квотата на президента трябваше да бъде поне от петима буфо-та.
Искрено се възхищавам от въпросния Прокопиев. Напълно обикновен, дори неестествено обикновен – а твърдят, че върти цялата държава. Как да не го „оважават“ – както изписа навремето тази клета дума Плевнелиев, при едно свое посещение в Зограф. Той пък тайно се срещна с шефа на ЕВН, тъкмо по времето, когато с участието на Прокопиев се уреждаше сделката с тази компания. Трябва да се гордеем с нашите президенти. И с всички ония, които някак са се промъкнали в категорията на „оважаемите“.
Прокопиев – както се твърди, истинският глас на буфосинхронистите – е един подчертано народен образ, той привлича с простолюдното си излъчване. Откъде тогава е у него тази ловкост и обиграност, на моменти дори гениалност, която му дава възможност да внушава задкулисно идеите си – и то на толкова различни хора като Бойко и Радев. Може да изглежда парадоксално, обаче е възможно това да се дължи на произхода му, също толкова простонароден. Баща му е бил управител на „Воден“, любимата резиденция на Живков, абсолютно доверен човек на Узурпатора, макар и от ниските нива на преторианската му гвардия, подобни хора бяха готови на всичко, за да му угодят. Натрупал е достатъчно наблюдения, а и ловкост, доверената прислуга трябва да е надарена с немалко качества. Вероятно този капитал се е пренесъл в сина му и се е допълнил с още умения, които му дават възможност да оцелява при всички скандали, които го съпътстват от десетилетия.
Всички досегашни главни прокурори, без покойния Татарчев, са го преследвали и запращали към съда. Това пък подсказва, че процедурата около избора на главен прокурор е напълно излишна – кандидатът просто трябва да е наемник на Прокопиев, и всички да мирясат. Той, разбира се, предпочита уюта на задкулисието, предпочита да дърпа конците на поредната си парцалена кукла – днес това е Христо Иванов, който пък е абсолютен перушан на тема „прокуратура“ – до степен, някои вече да подозират, че Гешев го е приобщил по някакъв начин, превърнал го е в другият Мирча Краставицата; отдавна всичко, което изговаря, има обратния ефект, публиката вижда един напълно обсебен от фиксациите си човек, вътрешно раздърпан, истерично жадуващ за власт. Сега дори предлага „десните“ да се колаборират с БСП, дотам е стигнал. Нинова ще направи фатална грешка, ако се съгласи, това ще отврати електората й – едно от нещата, които той със сигурност ненавижда са отцеругателите – червени отвътре, всякакви отвън.
И на тия ли ще разчита Радев – че те очевидно го презират. И как изобщо е възможно при толкова кадърни хора в България, избягващи всякаква показност, да опреш до някакви буфосинхронисти. Между другото, кога най-сетне Радев ще каже поне две думи за най-опустошителния грабеж в историята ни – криминалната приватизация, един от принцовете на която е и Прокопиев. Това ще е и гаранцията, че няма да позволи на подхвърлените му лица да се пробват днес в подобни афери.
Радев, поне засега, е запазил едно от качествата си: да мълчи, когато някоя тема му е неудобна. За разлика от Бойко, който се настървява тъкмо в такива случаи. Радев премълча скандала в Чешнегирово, премълча и убийството на пилота Терзиев. Дали има поне усещането, че отговаря за волностите на служебните си министри? Човек най-сетне се пита, дали президента ни е достатъчно информиран. Станахме свидетели на безподобен скандал: някои партии бойкотираха заседанието на Консултативният съвет по национална сигурност, понеже на него присъствал чужд/канадски гражданин – икономическият министър Кирил Петков. Това мина и замина, публиката трябваше да се задоволи да наблюдава обърканата му физиономия, нищо повече. Радев си премълча.
След като „стратегическият“ му съветник без време погреба ГЕРБ, сега друг от хората му оповести, че ако Петков бъде отстранен от поста си, само ще бъде героизиран. Тази пък особеност на българския политически идиотизъм е особено опасна: склонни сме да преувеличаваме качествата на иначе съвършено постни люде.
Радев сякаш усърдно е подтикван да се смъкне до нивото на тукашните политически лисунгери.
Да замяза на тях.
Източник: Епицентър
Последвайте ни и в Телеграм
