„Училищните дворове днес са пълни, но в тях няма да видите три деца – децата от село Кости, Община Царево“, така започва публикация в мрежата на изпълнителния директор на „Националната мрежа за децата“ Георги Богданов.
Георги Богданов разчувства потребителите в социалната мрежа, като разказа в сбит вариант историята на три деца, които живеят в село Кости, община Царево.
Богданов отбелязва, че село Кости е насред Странджа. По думите му в цялото село има 179 души, от които – три деца. „Те едва ли ще отидат на училище на този празничен ден“, пише той.
„Единствените три деца в село Кости живеят на около километър и половина от самото село от повече от три години. Баща им работи в гората и преминава три баира, за да стигне до транслатора на един от операторите. Голямото момче е на 18 години. Тази година ще е абитуриент. Другото момче е в 7 клас, но вероятно тази година ще повтаря. Момиченцето е в 4 клас и не ходи редовно на училище, защото трудно да пътува до Царево. Децата там й се подиграват. Тя няма нито дрехи, нито каквото и да било за да тръгне на училище“, добавя Геогри.
Изпълнителният директор на „Националната мрежа за децата“ пояснява, че децата живеят без майка си, а през януари баба им умира и те остават сами. За трите деца се грижи единствено техният баща.
Децата живеят в условията на тежки материални лишения. Обитават едно помещение, което се захранва с промишлен ток. Плащат огромни суми за ток.
„Виждал съм много бедност и деца, които живеят буквално в сметищата. Тези деца обаче не интересуват буквално никого и никой не им помага, никой не го е грижа за тях. Още вчера говорих с кмета на селото Антон Ангелов по телефона да им се отпусне място, на което ние от Националната мрежа за децата с дарители да им отпуснем сума за фургон за живеене или да им помогне да си наемат къща в обезлюденото село. Кметът беше груб, арогантен и нападателен. Каза ми в прав текст „А за моите деца кой ще се грижи? Не ме занимавайте! Няма общинско място за фургон, няма и къща за даване под наем!“. Безчувствено, нападателно и без никаква човещина да помогне на единствените му три деца, които живеят в гората и които едва ли ще ходят на училище.
- Знам, вероятно има много причини, за да се стигне до тук.
- Знам, сигурно може много да се говори за отговорността на бащата за състоянието на семейството.
- Знам, сигурно може да говорим и за мотивацията на децата да ходят на училище.
- Това, което не зная, е как може да допуснем да оставим сами тези деца, без човещина и желание да се помогне на друго бедстващо човешко създание.
- В района няма неправителствени и доброволчески организации. Аз поне не срещнах някого, който да каже – аз ще се заема с този случай. Търсим някой, който иска да помогне да помогнем. Ние от Национална мрежа за децата имаме възможност да помогнем, но трябват хора на място, които да се отзоват.
- На този светъл ден в мислите си поздравявам децата, които няма да отидат на училище. Който нямат раница, които нямат обувки и храна…
Да ни е честит 15 септември.
Помогнете ни да помагаме. Бъдете част от нас и станете месечен дарител на www.nmd.bg/dari„, завършва публикацията си Георги Богданов.
https://www.facebook.com/plugins/video.php?height=476&href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2Fgeorge.bogdanov%2Fvideos%2F619253450120850%2F%3Fidorvanity%3D422410475225846&show_text=false&width=267&t=0
Глас нюз
Последвайте ни и в Телеграм
