България е с най-ниска степен на завършеност на минаващите през нейната територия коридори от основната европейската транспортна мрежа TEN-T. Това се казва в огласен днес одит на Европейската сметна палата (ЕСП), предаде Клуб Z.
Данните са за 4 страни членки на ЕС, посетени от одиторите. Това са България, Чехия, Испания и Полша.
ЕСП оценява напредъка в постигането на целта на ЕС за изграждането на напълно функционираща основна мрежа на TEN-T, както и ролята на Еврокомисията за постигането й. Одиторите са проверили дали ЕС е спомогнал за завършването на споменатата мрежа и дали е постигнал резултати за пътниците, които я използват, както и дали мрежата функционира по план и дали Комисията извършва необходимия мониторинг на напредъка в завършването й и в работата на държавите членки по поддръжка на пътищата.
В България, Чехия, Испания и Полша, взети заедно, са насочени около 62 на сто от общия размер на средствата от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд и Механизма за свързване на Европа (МСЕ), разпределени за пътни проекти за периодите 2007-2013 г. и 2014-2020 г През тези 4 страни преминават шест от деветте коридора на основната мрежа – Балтийско-Адриатическият, „Северно море-Балтийско море“, „Средиземно море“, „Ориент-Източно Средиземноморие“, Атлантическият и „Рейн-Дунав“. Всички те трябва да бъдат завършени до 2030 г.
Напредък с финансиране от ЕС
Налице е напредък при изграждането на пътната мрежа на TEN-T, като при държавите членки от Централна и Източна Европа той все още е бавен.
Към момента на одита степента на завършеност в България е била 46 на сто, което е най-ниският показател в сравнение с останалите три държави. В Чехия тя е била 78%, в Полша – 75%, а в Испания – 100 процента.
В България, Чехия и Полша, където основната мрежа още не е завършена, средствата по линия на европейските структурни и инвестиционни (ЕСИ) фондове са допринесли за постигане на напредък в програмния период 2014-2020 г.
Очаква се у нас пътните проекти за основната мрежа, изпълнени с 85 на сто съфинансиране от ЕС, да добавят 67 километра новоизградени пътища по най-трудната част от автомагистралата, свързваща София с Гърция. С изграждането на 264 километра пътища от основната мрежа в България е постигнат значителен напредък през 2007-2013 г.
В България МСЕ съфинансира модернизацията на главния път I-8 от Калотина до Околовръстния път на София, който е част от основната мрежа. Това включва модернизирането на 14,5 километра път от трансграничния район, който води към Сърбия. Общите допустими разходи са в размер на 83 милиона евро, в това число максималният принос от ЕС в размер на 20,6 милиона.
Ролята на Комисията
В четирите посетени страни ЕК е отправила важни коментари, с които да ги накара да дадат приоритет на изграждането на TEN-T в техните планове.
За България например се отбелязва, че анализът на проекта на споразумението за партньорство не показва достатъчна насоченост и приоритизиране на инвестициите на ЕС в областта на транспорта за следващия програмен период. Споразумението трябва още по-ясно да изтъква, че ключовият приоритет на инвестициите е завършването на автомагистралата между София и гръцката граница, която е от основната мрежа. След това завършването на тази автомагистрала е определено като ключов приоритет както в споразумението за партньорство, одобрено през октомври 2015 г., така и в съответната оперативна програма (ОП) за транспорт за периода 2014-2020 г.
По-кратко пътуване и по-дълъг магистрален път
Одитът установил също така, че завършването на участъците от основната пътна мрежа в посетените страни е спомогнало за намаляване на времето за пътуване. Така в България общата магистрална мрежа почти се е удвоила – от 418 километра през 2007 г. на 757 през 2018 г., до голяма степен благодарение на подкрепата на ЕС. През периода 2007-2013 г. ЕС е съфинансирал на 85% завършването на 264 км магистрален път от основната мрежа, включително завършването на две магистрали – една, която свързва София и Бургас, и друга, която стига до границата с Турция. Според българските органи завършването на първата магистрала е съкратило времето за пътуване между София и Бургас с около 90 минути. С изграждането на другата магистрала времето за пътуване от София до границата с Турция също е скъсено с около 90 минути.
Какви пътища се изграждат
България и Полша изграждат и магистрали, и високоскоростни пътища. Регламентът за TEN-T изисква пътната мрежа да се състои или от първия, или от втория вид пътища, като изборът е оставен на страните членки. Така България и Полша имат предимство пред Чехия и Испания, които са се насочили изключително към изграждане на магистрали.
Пречки пред безпроблемното пътуване
Сметната палата констатира, че в четирите посетени държави няколко трансгранични участъка липсват, а в някои случаи съществува сериозен риск те да не бъдат завършени до 2030 г.
В България понастоящем е завършен само един от шестте трансгранични участъка на основната мрежа – този с Турция. Други два – със Сърбия и Гърция, са в строеж. От останалите три един участък е споделен с държава извън ЕС (Северна Македония), а два – с Румъния. Във втория случай проектите са в процес на изготвяне, но към момента на одита няма одобрени срокове и обезпечено финансиране за тяхното приключване. Трансграничният участък със Северна Македония не се ползва с приоритет в ключови стратегически транспортни документи.
Дунав мост-2 между България и Румъния на коридора „Ориент-Източно Средиземноморие“ (Видин – Калафат) е изграден с финансовата подкрепа от ЕС. Макар че е в експлоатация от 2013 г., той все още не е достъпен по пътища, отговарящи на изискванията на TEN-T, от нито една от двете страни на границата. Положението възпрепятства безпроблемното пътуване по този коридор. Понастоящем времето за пътуване на пътнически автомобил от София до Братислава по трасето на коридора е по-дълго, отколкото ако автомобилът премине през друга държава (Сърбия), дори ако се включи времето за граничен контрол по външната граница. По данни на Евростат граничният контрол отнема 25% (171 минути) по-малко време за приблизително същото разстояние от около 1000 километра по двата маршрута.
Няма единна методология за определяне на пътните участъци като „завършени“ или „за модернизация“.
В резултат според последните данни от Комисията за България през 2016 г. степента на завършеност на основната мрежа у нас е била 50%, а към момента на одитното посещение (май 2019 г.) органите на страната ни са докладвали за степен на завършеност 46 на сто.
Националните бюджети за поддръжка непрекъснато намаляват
В три от четирите посетени държави членки от ЕСП са констатирали значително намаляване на финансирането за поддръжка в периода между 2007 г. и 2017 г. В България орязването е над 50 процента.
В резултат само в Испания състоянието на мрежата се счита като цяло за добро. В България 32% от пътищата са в лошо състояние, а 27% в средно.
Източник: Клуб Z
19 минути
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram