Приходите от такси от въведената в началото на март тол-система са с 50% по-ниски от планираните. Вместо 1 млн. лв. постъпления на ден от трафика на тежкотоварните превозни средства събираната дневна сума е около 450 хил. лв. Това съобщи проф. Олег Асенов от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) пред „24 часа“.
Причината за по-малкото приходи е ясна – ограничените пътувания и намалялата стопанска активност вследствие на COVID-пандемията. Превозвачите обаче веднага заподозряха, че държавата за пореден път натиска за по-високи такси и за разширяване обхвата на платените пътища. Още повече, че проф. Асенов обяснява как анализ на АПИ показал, че макар трафикът от март до август да е намалял с 20% спрямо миналата година, постъпленията от пътни такси са паднали в много по-голяма степен. При това напоследък превозвачите се отказват да ползват и алтернативните безплатни пътища, защото това се оказало неизгодно за тях.
Представители на транспортния бизнес изказаха несъгласие с изводите на Асенов.
„Разбира се, че ще има срив на приходите от тол-такси, след като за голяма част от времето от март насам, ние не сме работили. АПИ отчита 20% спад на трафика, но вероятно има предвид транзитните превози, защото спадът във вътрешния транспорт е много по-голям. Автобусният превоз, например, за много от фирмите е свит 80%, особено тези, които извършват и туристически пътувания – включително до юли тях въобще нямаше. Редовните автобусни линии също са сериозно намалели и по определени направления са напълно затворени. Срив има и при товарните превози и голяма част от превозните средства са на паркинг“, коментира за „Сега“ Магдалена Милтенова от Конфедерецията на автобусните превозвачи.
Според Милтенова няма нищо укоримо в това, превозвачите да избират безплатни алтернативни пътища. „Нали това е и смисълът на тол-системата? Такава е и практиката в ЕС“, заяви тя.
Още в края на май министърът на регионалното развитие Петя Аврамова даде заявка, че ще предложи разширяване на обхвата на тол-системата не само заради по-ниските постъпления от таксата вследствие на коронавируса, но и заради това, че области в страната, останали без нито един платен път.
В момента в oбxвaтa нa тoл cиcтeмaтa пoпaдaт 3115 ĸм пътищa (803 ĸм aвтoмaгиcтpaли и 2312 ĸм пъpвoĸлacни) oт oбщo oĸoлo 20 000 ĸм peпyблиĸaнcĸa пътнa мpeжa.
Тол-системата стартира официално на 1 март т.г. Първоначално държавата смяташе да въведе таксуване на превозните средства над 3.5 т не само на магистралите и първокласните шосета, но и на редица второкласни пътища. След недоволство и протести от страна на транспортния сектор второкласните пътища бяха извадени, а повечето първоначално определените такси – намалени.
С превозвачите бе договорено след първите три месеца на функциониране на тол-системата да бъде направен анализ на приходите и ако не са събрани поне 100 млн. лв., да се вдигнат някои от таксите и да се разшири обхвата на платените пътища. COVID-пандемията и ограниченията за пътуване осуетиха тези намерения. Сега явно АПИ са готови с анализа си.
„Все още нямаме никакви разговори с АПИ и МРРБ, но очакваме да ни поканят. Разчитаме, че няма да правят промени, без да седнем на масата да ги обсъдим“, заяви Димитър Димитров от Камарата на автомобилните превозвачи в България. Той припомни, че когато през май министър Аврамова е предупредила за разширяване на обхвата на платените пътища, браншът е реагирал остро срещу подобно действие.
„Според нас се събират достатъчно средства, въпросът е как се разходват. Дори и да нямаше коронавирус, не може да се очаква още на старта на подобна, закъсняла с 10 години, реформа, да се събират на 100% необходимите приходи за ремонт и поддръжка на пътищата. Тя трябва да се въвежда поетапно, за да може бизнесът да я понесе, а и да няма рязък скок в крайните цени. Затова логично беше да се започне с по-малък обхват“, заяви Димитров.
Според него отново трябва да се възобнови разговорът за философията на тол-системата.
„Нашата идея беше да има алтернативни пътища за вътрешния транспорт и българските превозвачи. Защото камионите, които карат по тези пътища, всъщност доставят стоки до малки населени места и така спомагат за потреблението вътре в страната, без да бъде оскъпено. Оттам насетне да бъде забранено на транзитния трафик да използва алтернативните безплатни пътища и да минава само по магистрали, както е в Унгария“, припомни Димитров.
„Интересно ще е да видим от тези такси, които досега са събрани, каква част е от български превозвачи и каква от чуждестранни. Защото на нас ни се твърдеше, че тол-системата ще се пълни основно от транзитния трафик. Но дали е така?“, каза Димитров.
СЕГА
Последвайте ни и в Телеграм
