Драма сред „отровните“!
Активистът от „Отровното трио” професор Велислав Минеков обяви на страницата си във фейсбук, че ще оттегли активното си участие от протестите, ако до 23 декември не се постигне обединение на всички недоволни срещу престъпната власт.
Откровенията си скулпторът е публикувал към 2 часа тази сутрин. Вчера стана ясно, че „Отровното трио”, в което той участва, отива на избори с „Изправи се България” на Мая Манолова.
Решението им предизвика остри критики и недоволство в социалните мрежи.
Пак вчера Христо Иванов, лидер на „Демократична България” обяви категорично, че няма да се коалират с Манолова, триото и Слави Трифонов.
Участници в протестите коментират в социалните мрежи, че Минеков е замислил оттеглянето заради конфликти в триото, поставяйки неизпълними условия.
От друга страна стана ясно, че протестиращите са се активирали и искат сметка от монтанския адвокат Николай Хаджигенов, Бабикян и Минеков – къде са отишли едни 100 00 лв., получени от дарения.
Ето и пълния текст на Велислав Минеков:
„Няколко думи, не с отчаяние и не с омраза.
Изглежда самоизяждането е по-желано от съединението. Егоизмът, конспирациите и самолюбието остават единствено значими. От Цицерон до Иван Хаджийски ще бъдем обречени на вечното самовато разединение. Изглежда смисълът от протеста е да остане като част от спомените за някакво единство.
Струва ми се, че нямам силите да бъда посредник в нищетата на преклонения разум. Бих желал да бъдем Истанбул или Будапеща, но вероятно е да останем същите, от Освобождението до днес. Мълчаливото ни съучастие в делата на една престъпна власт и съвършенството на нашите идейни различия ще оставим като мрачно дарение на поколението след нас. Османското наследство ще пазим тайно в душите ни, ще бъдем революционери при подходящ спасител.
С оглед на последните събития. Очаквам ясни съвместни действия срещу превзелата ни шайка и управляващи мутри. Декларация за съдействие за честни избори и ясни, обединени намерения. В последствие правителство насочено в срещу днешната мафия. Да, нужен е компромис, тежък е, боли. Живеещите в миналото трябва да предпочетат бъдещото.
И всички извънпарламентарни фракции, партии и коалиции, трябва да направят болезнения жест за обединение. Алтернатива няма.
Преговорите са ежедневни, резултатът е очакван.
„Съединението прави силата „ – да бъде прочетено от всички честолюбиви и претенциозни заявители на победата.
В случай, че обединението е невъзможно /до 23.12./, възнамерявам да прекратя моето политическо и гражданско съучастие.
Каквото можах, направих.”
Епицентър
Последвайте ни и в Телеграм
