ЕС подготвя шести пакет от санкции срещу Русия, като се очаква той да включва ограничаване или спиране на вноса на петрол.
Министрите на външните работи на държавите от ЕС обсъждаха днес в Люксембург новите ограничения, включително ембарго върху вноса на петрол и газ, но решение не беше взето. България е представена от външния министър Теодора Генчовска.
Българският външен министър Теодора Генчовска каза пред БНТ, че се очертава тежък пакет от санкции, а българското правителство трябва да вземе тежки решения – на ниво Министерски съвет, и на управляваща коалиция.
Обсъждането на шестия пакет от санкции е в съвсем начален стадии. ЕК първо трябва да го изготви и след това предстои обсъждане между европейските столици. Според Теодора Генчовска е възможно в края на май тези санкции да станат факт. Тогава ще има извънредна лидерска среща в Брюксел.
Според министър Генчовска управляващата коалиция трябва да вземе тежки решение. За България налагането на санкции срещу вноса на петрол и газ е една от червените линии, но вероятно такива санкции ще присъстват.
„Започнаха вече идеи какво може да включва този шести пакет. Нормално е вече да се върви към едни тежки санкции по отношение на вноса на газ и петрол. Темата е изключително чувствителна за България. Отново ще се търси решение в рамките на коалицията, дори и на по-високо ниво. Но ще се предложи общоевропейско решение, за да могат държавите, които имат най-големи зависимости, най-бързо да решат тези въпроси, дори в инфраструктурно отношение.
Други санкции по всяка вероятност ще бъдат насочени към предотвратяване на дезинформацията, която се разпространява от руските медии. Ще има големи санкции върху руски медии, както и финансови санкции, ще бъде разширен списъкът с персоналните санкции“, каза Теодора Генчовска.
Външните министри на ЕС обсъждаха и друга чувствителна за България тема. Тя е свързана с доставката на оръжия за Украйна. Според българския външен министър подобно решение може да бъде взето на ниво НС заради твърдата позиция на БСП в коалицията.
Важна тема беше свързана и с наказателната отговорност за руската военна агресия в Украйна. Външните министри, заедно с представители на Международния наказателен съд обсъждаха какви са следващите стъпки, за да бъдат подведени виновните под отговорност.
„Имаме множество индикации за военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Затова започнаха и разследвания. Накрая ще се произнесе съдът, но сега за нас е от основно значение да осигурим всички доказателства, за да може да бъдат повдигнати обвинения за тези престъпления. Ясно е, че Украйна се нуждае от допълнителна военна техника и преди всичко тежки оръжия. Сега не е време за търсене на извинения, а за креативност и прагматизъм”, каза Аналена Бербок – външен министър на Германия.
„Като жена и майка съм шокирана от ужасяващото насилие срещу цивилни граждани в Буча, Краматорск и други украински населени места. Извършилите тези престъпления трябва да бъдат изправени пред международно правосъдие и да понесат най-тежки наказания. България продължава силно да подкрепя Украйна. До момента страната ни е приела над 70 хил. бежанци от Украйна и предоставя хуманитарна помощ. Координацията с НАТО е изключително важна и ще продължи да се засилва”, категорична бе министър Генчовска. Тя призова за засилено взаимодействие с международните партньори за по-нататъшна дипломатическа изолация на руския агресор, както и за твърдо противодействие на руските хибридни заплахи.
Държавите членки потвърдиха, че ЕС ще продължи да оказва помощ и съдействие на Украйна във всички сфери – отбранителни способности, социална и хуманитарна помощ, прием на бежанци и др.
С активните усилия на ЕС, САЩ, Обединеното кралство и други партньори и с широката подкрепа на държави от всички региони на света членството на Русия в Съвета на ООН по правата на човека беше суспендирано от Общото събрание на ООН на 7 април 2022 г.
Епицентър
Последвайте ни и в Телеграм
