От съветските артилерийски системи може да дадем всякакъв вид – от 152 мм САУ до 82 мм минохвъргачки. Можем и трябва да предоставим и допълнително количество боеприпаси – освен артилерийски и противотанкови. Украинската армия се нуждае спешно и от автомати и картечници „Калашников“, защото за два месеца война този тип стрелково оръжие е износено Към момента възможностите за ремонт и възстановяване на бойните способности на платформи за сухопътните войски е не по-голям от 5%.
Това заяви за Фрогнюз военният анализатор Илия Налбантов, бивш шеф на канцеларията на трима военни министри.
– Какво се случи в международен контекст след два месеца война в Украйна? България поставя ли в своя дневен ред изпращането на военно-техническа помощ?
– За девет седмици война в Украйна се създадоха предпоставки за фундаментални промени в световната система за сигурност. Само ограничен брой държави продължават да подкрепят режима на Владимир Путин. Но се забелязват и тенденции, че част от тях подкрепят този режим с доста условности. От друга страна, чрез системно осъществяваната руска пропаганда, в страните с устойчива демокрация се създадоха сериозни предпоставки за девалвация на ценностната система в тези общества и на поляризация в тях. Този процес има свой собствен живот и много политици се опитват да го подчинят на своите цели. Най-важното е, че западните демокрации
се отърсиха от страховете, които внушаваше руската политическа пропаганда и организираха отпор на агресора в безпрецедентни мащаби, съизмерими с тези на антихитлериската коалиция през Втората световна война.
Режимът на Путин вече функционира в изолация. Тези процеси поставиха дневния ред на българското общество ценностно определящия признак, чрез който се измерва нашата готовност да защитаваме основополагащите цивилизационни ценности с оръжие. Това е тест, защото предоставянето на военнотехническа помощ, т.е. оръжие, боеприпаси, военнотехническа информация, противодействие на противниковите средства за дезинформация и всякаква помощ, която допринася за победата над агресора е нещо минимално, но показва нашата готовност за саможертва за ценности, които са, или поне така твърдим, изконно български.
Засега българското общество, в лицето на своите политически представители във всички етажи на държавното управление, не издържат този тест. Ще видим в близките дни какво ще се случи.
– Какви боеприпаси или оръжия може да изпратим на Украйна?
– Когато разговарях с моите приятели и близки от фронтовата линия, те от мен поискаха две неща – продоволствени пакети и боеприпаси. След повече от два месеца бойни действия значимостта на тези искания не е намаляла, защото и украинската страна търпи загуби, които трябва да се възстановяват.
След приемането от САЩ на закона за лендлиза, нашите възможности да подпомогнем справедливата борба на украинския народ срещу агресора значително се
ограничиха. Противовъздушните и авиационни платформи които имаме, вече не представляват интерес. Те, за самите нас, вече са на линията за металолом. Трябва спешно да действаме за тяхната замяна с технологично нови.
От какво спешно се нуждае украинската армия? От съветските артилерийски системи всякакъв вид – от 152 мм САУ до 82 мм минохвъргачки с достатъчно боеприпаси за тях. Освен това можем и трябва да предоставим и допълнително количество боеприпаси освен за артилерийските, но и за противотанковите, с изключение на тези за ПТУР „Фагот“, както и боеприпаси за стрелковите системи. Украинската армия се нуждае спешно и от автомати и картечници „Калашников“, не за попълване на загуби, а защото за два месеца война този тип стрелково оръжие е износено и не е ефикасно на бойното поле. Едно от исканията е да се предоставят пълнители за АК. Явно стандарта от 4-ри пълнителя в сумката вече не е актуален. Убеден съм че страната ни разполага с достатъчно количества от този списък и може да ги предостави.
– Имаме ли възможност да ремонтираме танкове, оръдия и самолети на Украйна?
– По горе казах за износването на стрелковите системи, същото важи и за артилерийските. Това можем да го правим на 100%. България има способности да произвежда цеви за оръдейни и артилерийски системи. Но тук трябва да се реши въпроса с изработването на софтуера за роботизираните струговете. Ако украинската страна разполага с такъв софтуер, задачата е напълно изпълнима. Доколкото става въпрос за ремонт на сухопътни платформи тук нещата придобиват твърде условен характер. Категорично мога да заявя, че към момента възможностите за ремонт и възстановяване на бойните способности на платформи за сухопътните войски е не по-голям от 5%. Даже по твърдения на експерти от този бранш и този процент е оптимистичен. Проблемите са много, от които ще спомена само един – високият разход на електроенергия, който ще оскъпи значително ремонта и възстановяването на тази техника.
Какво можем да правим? Да получаваме техника с бойни повреди и от 10 платформи да ремонтираме и сглобяваме, колкото можем.
– Какво очаквате да е решението на Коалиционния съвет днес?
– Закъсняло от всякаква гледна точка, дори ако се постигне консенсус за предоставянето на оръжие и боеприпаси на Украйна. На този съвет отново проблемът е уж принципната позиция на БСП. Тази партия трябва много дълбоко да осмисли ценностната система, която изповядва. Ако не го направи, след войната новото ръководство на Русия ще се отнася към тази партия с такова презрение, с каквото са се отнасяли към нацистите. Тази участ ще постигне и всички други партии, подкрепящи под една или друга форма Путин и неговия режим. Тези партии, техните политически оператори и икономическите оператори, които гравитират около тях, ще бъдат ухажвани от представители на сенчестия и контрабанден бизнес, който ще прави всичко възможно за да се заобикалят санкциите. Това е не само настоящ, но и бъдещ риск с непредвидими за България и българското общество последици.
– А какви ще са решенията на Народното събрание и на Министерския съвет?
– Решението на Народното събрание и последващите действия на Министерския съвет би следвало да се подчинят на логиката на това, което казах по-горе. Ако не го направи, България и българското общество ще имаме огромен проблем, свързан с доверието към нашите способности да споделяме отговорности за общата сигурност. Ако задълбочим това съмнение, то ще окаже сериозни последствия за икономическото развитие на страната ни след войната в Украйна?
Въпросите зададе: Красен Костадинов
Фрог нюз
Последвайте ни и в Телеграм
