Министерският съвет прие Национална стратегия за финансова грамотност на Република България и План за действие към нея
Министерският съвет прие Национална стратегия за финансова грамотност на Република България и План за действие (2021-2025 г.) към нея. Документът е насочен към всички граждани в страната и всички групи от обществото, като се обръща по-специално внимание на определени целеви групи, в т.ч. ученици, студенти, обучители / учители, провеждащи часове по финансово образование, уязвими групи от населението, икономически активни лица и други.
Финансовата грамотност и финансовото образование са ключова предпоставка при вземането на устойчиви финансови решения и постигането на финансово благосъстояние за всеки човек. Предлагането на все по-многобройни и сложни финансови продукти, възникването на нови рискове за потребителите на финансови услуги, бързото развитие на финансовия сектор, увеличаването на броя и видовете потребители на финансови услуги и институции обуславя необходимостта от повишаването на финансовата грамотност и финансовото образование във всички сектори на обществото. Ефектите от настоящата пандемия също потвърждават необходимостта от по-добро и по-ефективно управление на личните финанси.
В България има изпълнени или се изпълняват много програми и инициативи, чиято цел е подобряване на финансовата грамотност на населението. Проектът на стратегия обединява резултатите от вече съществуващите програми и дейности, като надгражда с определянето на конкретни приоритети, цели и мерки в дългосрочен план. Успешното изпълнение на мерките в проекта на Плана за действие към стратегията е от съществено значение за повишаването на нивото на финансова грамотност на населението.
Стратегията е разработена в рамките на работна група с широко представителство, като е използвана и техническата подкрепа на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Министерството на финансите на Нидерландия. Дейностите в областта на финансовата грамотност се координират на национално ниво от Министерството на финансите.
Правителството одобри доклада за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за 2020 г.
Министерският съвет одобри информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за 2020 г., изготвена в изпълнение на чл. 135, ал. 1 на Закона за публичните финанси, на база на месечните отчети за касовото изпълнение на първостепенните разпоредители с бюджет.
По данни от месечните отчети бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към края на 2020 г. е отрицателно в размер на 3 531,6 млн. лв. (3,0 % от прогнозния БВП) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 3 550,8 млн. лв. и превишение на приходите над разходите по европейските средства в размер на 19,2 млн. лева. Отчита се номинално подобрение на бюджетното салдо по КФП с 1,7 млрд. лв., съпоставено с актуализираните разчети към ЗДБРБ за 2020 година. За това допринасят, от една страна, добрите параметри по изпълнението на приходите и от друга, по-ниските от планираните разходи и вноска на Република България в общия бюджет на ЕС.
Приходите, помощите и даренията по КФП за 2020 г. са в размер на 44 308,8 млн. лв. или 101,9% спрямо годишните разчети. Съпоставени с предходната година те нарастват номинално с 260,2 млн. лв. Въпреки негативните ефекти на пандемията върху макроикономическите перспективи по отношение на външната и вътрешната среда и растежа, данъчните и осигурителните приходи отчитат номинален ръст спрямо предкризисната 2019 г. от 1,6 на сто (567,8 млн. лв.).
Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 35 848,4 млн. лв., което представлява 102,7 % спрямо планираните за годината. Отчетеното превишение на разчетите в групата се дължи основно на по-високите от планираните постъпления от корпоративни данъци, данъци върху доходите на физическите лица, ДДС и осигурителни вноски. Следва да се посочи, че постъпленията в групата на корпоративните данъци, данъците върху доходите на физическите лица и приходите от осигурителни вноски отчитат номинален ръст и спрямо предкризисната 2019 г.
Приходите от преки данъци са в размер на 6 913,6 млн. лв. или 105,1 % спрямо предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 16 722,4 млн. лв. (102,5 % спрямо разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 11 021,0 млн. лв. (103,6% спрямо планираните), от акцизи възлизат на 5 444,5 млн. лв. (99,9 % от разчета), а тези от мита са в размер на 209,9 млн. лв. (112,0 % спрямо годишните разчети). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1 203,9 млн. лв. или 99,5 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 11 008,5 млн. лв., което представлява 101,9 % спрямо разчетените за годината.
Неданъчните приходи са в размер на 5 764,4 млн. лв., което представлява 97,9 % от годишните разчети, а приходите от помощи и дарения са в размер на 2 696,0 млн. лева. Постъпленията от помощи и дарения (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са повече с 231,3 млн. лв. (9,4 %), сравнени с предходната година.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2020 г. възлизат на 47 840,4 млн. лв., което е 98,1 % от годишните разчети. За сравнение разходите по КФП за 2019 г. бяха в размер на 45 201,0 млн. лева. Извършените по-високи разходи са свързани основно с предприетите социално-икономически мерки за минимизиране на ефектите от кризата, в т.ч. плащания по мярка 60/40, плащания към заетите на първа линия в борбата с пандемията, вкл. разходите за закупуване на медикаменти и ваксини, изплащане на месечни добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците от август до декември, плащания към бизнеса и земеделските стопани, както и други разходи по одобрените мерки. Номинално нарастване, съпоставено с предходната година, има при социалните плащания, разходите за персонал, разходите за субсидии и други, където са отчетени основната част от разходите, свързани със социално-икономическите мерки за борба с пандемията.
Нелихвените разходи са в размер на 45 921,1 млн. лв., което представлява 99,0 % от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи за 2020 г. са в размер на 40 781,1 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 5 080,5 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 59,4 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 623,9 млн. лв. или 86,1 % от планираните за 2020 година.
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена през 2020 г. от централния бюджет, възлиза на 1 295,5 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Размерът на фискалния резерв към 31.12.2020 г. е 8,6 млрд. лв., в т.ч. 8,5 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,1 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Правителството определи размера на средствата от държавния бюджет за финансиране на духовните училища за 2021 г.
Министерският съвет определи размера на средствата от държавния бюджет за 2021 г. за петте духовни училища в страната, открити по искане на Българската православна църква – Българска патриаршия, и на Главното мюфтийство, а именно: Духовно училище, гр. Момчилград, Духовно училище Пловдивска духовна семинария „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Пловдив, Духовно училище, гр. Русе, Духовно училище Софийска духовна семинария „Св. Иван Рилски“ и Духовно училище „Нювваб“, гр. Шумен.
Необходимата сума от 3 970 226 лв. е изчислена на базата на учениците през настоящата учебна година и стандартите за делегираните от държавата дейности през 2021 г. 2 000 000 лв. от нея се осигуряват за сметка на предвидените в централния бюджет средства, а останалите 1 970 226 лв. – от бюджета на Министерството на образованието и науката за 2021 г.
Предвидена е възможност министърът на образованието и науката да може да прави промени на сумите по училища въз основа на данните за броя на учениците за следващата учебна година, без да се надвишава общият размер на средствата.
България отпуска 835 009 лева за проекти за развитие в Република Северна Македония, Молдова, Армения и Виетнам
Министерският съвет отпуска 835 009 лева безвъзмездна помощ за Република Северна Македония, Молдова, Армения и Виетнам.
С отпуснатите средства България ще финансира осем проекта на стойност 651 226 лева в Република Северна Македония, насочени към подпомагане на социално-икономическото развитие на страната, осигуряване на приобщаващо и качествено образование, повишаване на способността на местните власти за реакция при кризи и неотложни случаи. Сред тях са подпомагане на образователния процес по време на пандемията от COVID-19 на деца от социално слаби семейства от региона на Битоля, Прилеп и Крушево, преквалификация и придобиване на нови умения на хора, загубили работата си в следствие на пандемията от COVID-19, обучение на училищни психолози, купуване на медицинска апаратура – клиничен аудиометър за Клиниката за слух, говор и глас към Държавната болница в Скопие, както и на дигитален мамограф от най-висок клас, който може да бъде монтиран в линейка.
Проектите, които ще бъдат финансирани в Молдова, са насочен към повишаване на качеството на образование, опазване на културното многообразие и насърчаване на междукултурния диалог. С част от средствата ще бъде подпомогнат Българският теоретичен лицей „Васил Левски“ – единствената общообразователна институция в Кишинев с изучаване на български език от 1-ви до 12-и клас.
В Армения ще бъде подкрепен проект в областта на социалното приобщаване и насърчаване на образователните възможности на уязвимите лица от малцинствените групи и хората с увреждания, а във Виетнам – за подпомагане на социално-икономическото развитие на слаборазвити и бедни селски райони в страната.
Правителството се разпореди с имоти
Правителството обяви имоти – публична държавна собственост за частна държавна собственост и ги прехвърли на община Бургас. Имотите представляват терени в Промишлена зона „Север“ на гр. Бургас и са в уличната регулация, съгласно предвижданията на влязло в сила изменение на подробен устройствен план – план за улична регулация. С реализиране на предвижданията, заложени в изменението, ще се осигури безопасно транспортно обслужване на имотите в засегнатия район и провеждане на трасетата на техническата инфраструктура. Общината разполага с необходимия финансов ресурс за управлението и поддържането на предоставените имоти.
Министерският съвет прие също решение за увеличаване на капитала на „МОБА“ ЕООД, гр. София, със стойността на непарична вноска, представляваща правото на собственост върху недвижим имот – частна държавна собственост, предоставен в управление на Министерство на отбраната, находящ се в област София – град, общ. Столична, гр. София, район Витоша, кв. Драгалевци. В имота има построени осемнадесет броя сгради. Увеличаването на капитала ще се извърши чрез записване на нови дялове, които ще се придобият от българската държава чрез министъра на отбраната, на стойност равна на стойността на имотите.
С друго правителствено решение се разрешава на „МОБА“ ЕООД, гр. София да учреди право на строеж върху поземлен имот с площ 11 512 кв. м., собственост на дружеството. Имотът се намира в гр. София, Столична община, район Младост, ж.к. Младост 3.
Министерският съвет прие и иешение за даване на съгласие за апортиране на недвижим имот в капитала на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, гр. София. В блок „Клинични лаборатории“ са разположени и функционират следните диагностични звена – централна клинична лаборатория, лабораториите по микробиология, лекарствен и терапевтичен мониторинг, както и клинична фармакология. С апортирането на имота ще бъдат развити нови дейности в диагностичните и лечебни процедури на УМБАЛ „Александровска“.
България подкрепя предложенията на Словашката република, Румъния, Република Финландия, Кралство Дания и Федерална република Германия за назначаване съответно на четирима съдии и един генерален адвокат в Съда на ЕС, както и предложението на Чешката република за назначаване на един съдия в Общия съд на ЕС
Правителството одобри българската позиция за заседанието на КОРЕПЕР II във формат Конференция на представителите на правителствата на държавите членки, което ще се проведе на 17 февруари 2021 г. в гр. Брюксел.
На заседанието ще бъде разгледано назначаването на четирима съдии и един генерален адвокат в Съда на ЕС, както и на един съдия в Общия съд на ЕС.
България подкрепя предложенията на Словашката република и на Румъния за назначаване съответно на г-н Мирослав Гавалец и на г-жа Октавия Спинеану-Матей за съдии в Съда, предложенията на Република Финландия и на Кралство Дания за преназначаване съответно на г-н Ниило Яаскинен и на г-н Ларс Бей Ларсен на поста съдия в Съда и предложението на Федерална република Германия за преназначаване на г-жа Джулиан Кокот за генерален адвокат в Съда, всички с мандати до 6 октомври 2027 г., както и предложението на Чешката република за назначаване на г-н Давид Петрлик за съдия в Общия съд до 31 август 2025 г.
Одобрени са резултатите от неформалния видеоконферентен разговор на министрите на икономиката и на финансите на държавите членки на ЕС
Министерският съвет одобри резултатите от участието на министъра на финансите в неформален видеоконферентен разговор между министрите на икономиката и на финансите на държавите – членки на Европейския съюз, проведен на 19 януари 2021 г.
По време на срещата Португалското председателство представи своите приоритети в областта на Съвета по икономически и финансови въпроси.
Председателството и Европейската комисия разясни основните елементи на споразумението между съзаконодателите относно Механизма за възстановяване и устойчивост и информира участниците за следващите стъпки по отношение на влизането в сила и изпълнението му.
В контекста на Европейския семестър за 2021 г. Председателството информира участниците в срещата за постигнато споразумение по проекта на Заключения на Съвета относно Доклада за механизма за предупреждение за 2021 г. и проекта на препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната.
В рамките на видеоконферентния разговор министрите обмениха мнения относно подготовката на националните планове за възстановяване и устойчивост, техните приоритети и срокове, и обсъдиха плана за действие на Европейската комисия за необслужваните кредити.
Министерският съвет одобри също резултатите от участието на България в неформалното заседание на Съвета на ЕС „Правосъдие и вътрешни работи”, което се проведе чрез видеоконференция на 29 януари 2021 г.
В рамките на дискусиите Португалското председателство постави на вниманието на министрите на правосъдието въпроси, свързани с гражданскоправната закрила на уязвимите възрастни хора в трансгранични случаи, третирането им като обвиняеми в наказателния процес, както и необходимостта от разработване на специфични мерки за осигуряване на по-добра защита, когато са пострадали от престъпление. България изрази позиция, че отчита значимостта на темата, особено на фона на факта, че населението на държавите членки на Европейския съюз значително застарява и счита, че трябва да продължи работата по присъединяване на държавите членки към Хагската конвенция от 2000 г. за международната закрила на възрастните хора.
В рамките на заседанието беше разгледана и темата относно фалшификациите и организираната престъпност в контекста на опазването на общественото здраве. Според позицията на България, преди да бъдат предприети действия по присъединяването на ЕС към Конвенцията за фалшифициране на медицински продукти и подобни престъпления, включващи заплахи за общественото здраве (MEDICRIME), трябва да бъде извършен внимателен анализ на нейния обхват и на взаимодействието й с европейското законодателство в областта на лекарствата и медицинските изделия.
Министрите обсъдиха и процеса на цифровизация на правосъдието, който е от съществено значение за осигуряване на навременен и непрекъснат достъп до правосъдие. България изрази позиция, че цифровизацията на правосъдието има значителен позитивен ефект както върху бързината и ефективността на правораздаването, така и върху подобряването на бизнес- и инвестиционния климат. Процесът следва да бъде подпомогнат чрез финансиране от различни европейски програми, предоставяне на експертна и техническа помощ, както и организиране на обучения.
Неформален видеоконферентен разговор на министрите на икономиката и на финансите на държавите членки на ЕС ще се проведе на 16 февруари. По време на срещата ще бъдат обсъдени текущата икономическа ситуация и прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост във връзка с икономическото възстановяване на ЕС. Очаква се да бъдат одобрени заключения на Съвета относно насоките за бюджета на ЕС за 2022 г. и препоръка за освобождаване от отговорност на Европейската комисия по изпълнението на бюджета на ЕС за 2019 г. В дневния ред е включено дискутирането на инициативата на ЕС за глобално възстановяване на страните с ниски доходи и на заключения относно списъка на ЕС с неоказващи съдействие за данъчни цели юрисдикции.
Около 1.3 млн. лв. ще бъдат инвестирани в добив на строителни материали – доломити, от находище „Пери-2“
„Щрабаг“ ЕАД, гр. София, ще добива строителни материали – доломити, от участъците „Запад“ и „Изток“ на находище „Пери-2“. Това е регламентирано в решение на Министерския съвет, взето на днешното му заседание, с което дружеството е определено за концесионер. Находище „Пери-2″, участъци „Запад“ и „Изток“, е разположено в община Перник. Концесията за него се предоставя за срок от 35 години. През този период дружеството ще инвестира около 1.3 млн. лв. за добива. Очакваните концесионни плащания за целия период на договора ще надхвърлят 4 млн. лв. В съответствие с изискванията на Закона за подземните богатства, тези приходи постъпват в държавния бюджет и в бюджета на общината по местонахождение на концесионната площ – в случая това е Перник.
Съгласно друго правителствено решение „Йотов стоун“ ЕАД, град Мездра, ще добива скалнооблицовъчни материали – варовици, от находище „Равнище 2″, участъци „Централен“ и „Източен“. Правителството даде съгласие концесионният договор да бъде продължен с посоченото дружество. „Йотов стоун“ ЕАД е правоприемник на първоначално определения концесионер – „Йотов стоун“ ЕООД. Находище „Равнище 2″ се намира в землищата на селата Горна Кремена и Върбешница, община Мездра. Концесионният договор за него е сключен през 2018 г. за срок от 35 години. Условията на предоставената концесия за добив не се изменят. Възможността концесионният договор да бъде продължен с правоприемник на първоначално одобрения концесионер е регламентирана в чл. 67 от Закона за подземните богатства. В този случай новото дружество трябва да поеме всички задължения по концесионния договор и да отговаря на изискванията на чл. 23 чл. 23 а от Закона за подземните богатства.
Открива се процедура за възлагане на концесия за морски плаж „Младост ММЦ“
Министерският съвет взе решение да бъде открита процедура за възлагане на концесия за част от морски плаж „Младост ММЦ“, община Приморско, област Бургас. С нея се цели обезопасяване на морския плаж и предоставяне на услуги от обществен интерес за срока на концесията.
Процедурата се провежда по реда на Закона устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Предлага се срокът на концесията да е 15 години. Той е обоснован от гледна точка на срока за откупуване на инвестициите и визията за дългосрочно развитие на морския плаж.
Размерът на минималното годишно концесионно възнаграждение е 115 319,16 лева без ДДС. Той е определен съгласно приетата от Министерския съвет Методика за определяне на минималния размер на концесионното възнаграждение за морските плажове – обекти на концесия, по реда на чл. 8, ал. 2 и 3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
С настоящото решение се цели да се обезпечи част от морски плаж „Младост ММЦ“, община Приморско, област Бургас със задължителните дейности по ЗУЧК – осигуряване на водното спасяване, обезпечаване на прилежащата акватория, здравното и медицинското обслужване и санитарно-хигиенното поддържане на морския плаж и предоставяне на услуги от обществен интерес.
Съгласно друго правителствено решение „Ефект 3 Холидейс“ ЕООД е определен за концесионер на морски плаж „Кранево – Международен детски лагер“, община Балчик, област Добрич. Концесионерът се избира за срок от 20 години, като размерът на първото годишно концесионно възнаграждение е 8 230,51 лв. без ДДС. Концесионното възнаграждение за всяка календарна година от срока на концесията е определен съгласно приетата от Министерския съвет Методика за определяне на минималния размер на концесионното възнаграждение за морските плажове и предложения от концесионера размер на роялти от 2,10 на сто.
Инвестициите, свързани с подобряване на достъпа до морския плаж за срока на концесията са в размер на 120 000 лв. с ДДС. Началната дата на концесията е датата на влизане в сила на концесионния договор.
За обект с национално значение е определена системата за управление на водите в басейна на река Искър като първа фаза на Национална система за управление на водите в реално време
Министерският съвет прие решение за определяне на обект „Създаване на Система за управление на водите в басейна на река Искър (СУВ-БРИ), като първа фаза на Национална система за управление на водите в реално време (НСУВРВ)”, за строеж първа категория, обект с национално значение.
С изграждането на системата ще се подобри прогнозирането и ранното предупреждение при риск от наводнения и засушаване. Целта на Проекта е предотвратяване и управление на риска от наводнения и засушаване и настъпване на неблагоприятни последици за човешкото здраве и околна среда, чрез централизирано събиране, обработване и анализ на информацията в реално време, което ще осигури възможност за вземане на ефективни решения за управление и правилно разпределение на задачите между всички участници в процеса по управление, мониторинг на водите и стопанисване на водостопанските системи.
Статутът на обекта, като „обект с национално значение“ ще позволи да бъдат значително съкратени сроковете за провеждане на необходимите административни процедури, свързани с реализацията на проекта.
Съкращаването на сроковете ще позволи на Министерство на околната среда и водите да реализира проекта в срок, с което ще бъде изпълнена заложената мярка в Плана за управление на риска от наводнения в „Дунавски район“ за басейново управление и в Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017-2021 г.
Правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция
Министерският съвет прие решение за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ).
Основна цел на предложените промени е повишаване на ефективността и пълнотата на плановата дейност на финансовата инспекция и създаване на възможност за разгръщане в пълен обем на контролните функции на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). Разширява се предметният обхват на плановите финансови инспекции, като освен Закона за обществените поръчки се включват всички нормативни актове, които уреждат спазване на бюджетната, финансово-стопанската дисциплина и за защита на публичните финансови интереси на Европейския съюз, Република България, общините и публичноправните организации. За повишаване на ефективността на контролната дейност се предлага въвеждането на възможност за реализиране на правомощията на органите на АДФИ при установяване на данни за нарушения, които не попадат в обхвата на текуща финансова инспекция, определен със заповед за възлагане, издадена от директора на агенцията.
Изменението и допълнението на ЗДФИ цели да унифицира практиката на осъществяващите последващ финансов контрол институции – Сметната палата на Република България и АДФИ, като въвежда усъвършенствана техника на документиране на резултатите от извършена финансова инспекция, която включва изготвяне на проект на доклад и окончателен доклад. Промените предвиждат те да бъдат връчвани на съответните лица по електронна поща и/или по друг технически начин, като се допуска получаването да се осъществява нелично.
Поставен е акцент и върху засилване ролята на вътрешния контрол за качество на инспекционната дейност, за да се гарантира в по-голяма степен обективността на финансовата инспекция. За целта се предвижда формиране на независимо звено, което да бъде на пряко подчинение на директора на АДФИ.
За повишаване на гаранциите за безпристрастност и обективност при извършване на финансовите инспекции се предлагат промени, които засягат кръга на лицата, упражняващи правомощията и задълженията, предвидени в чл. 13 и чл. 14 от ЗДФИ. В уредбата понастоящем носители на тези правомощия и задължения са само органите на АДФИ, които съгласно чл. 7 на закона са директорът на агенцията и финансовите инспектори. С предлаганата промяна посочените функции се възлагат на служители от специализираната администрация на АДФИ, включваща финансовите инспектори и други служители, участващи в инспекционната дейност. Изменението на чл. 14, ал. 2 от ЗДФИ разширява основанията за отвод спрямо юрисконсултите и съответните ръководители от специализираната администрация, тъй като са ангажирани с провеждане, съответно съгласуване на действията по конкретната инспекция или проверка. Към предвидените по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество основания за отвод са добавени и специалните основания по чл. 14, ал. 2 от ЗДФИ.
С приемане на предлаганите промени ще се осигури засилване на превенцията, намаляване на рисковете от безконтролно разходване на публични финанси и повишаване качеството на дейността по финансова инспекция.
Изменят се нормативни актове на Министерския съвет
Правителството прие Постановление за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет.
С постановлението на Министерския съвет се прави допълнение в чл. 71а от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ), приет с Постановление на Министерския съвет № 46 от 2010 г.
Допълнение се прави също в § 31 от Преходните и заключителни разпоредби към Постановление № 162 на Министерския съвет от 24 юли 2020 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ДВ, бр. 67 от 2020 г.) като се създава т. 3 в посочената разпоредба.
Изменя се чл. 6, ал. 2, чл. 8, ал. 2 и чл. 12, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за военната полиция, приет с Постановление № 111 на Министерския съвет от 2017 г. /обн., ДВ, бр. 48 от 2017 г. /.
С допълнението в чл. 71а от ППЗОВСРБ се създава уредба, аналогична на уредбата по чл. 71д, ал. 4 от ППЗОВСРБ, гарантираща осигуряване на подготвени и квалифицирани кандидати за длъжностите в задграничните представителства на България, за които Министерството на отбраната има поети ангажименти.
Прецизират се разпоредбите на чл. 6, ал. 2, чл. 8, ал. 2 и чл. 12, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за военната полиция. Уточнява се, че изискуeмият професионален опит следва да е натрупан в системата за защита на националната сигурност или въоръжените сили. Сред целите, които ще се постигнат чрез направената промяна, са: синхронизиране на изискванията за „директор на служба „Военна полиция“, „заместник-директор на служба „Военна полиция“ и „директор на Регионална служба“ с тези за директор и заместник-директори на Служба „Военно разузнаване“ /чл. 26, ал.1, т. 3 от Закона за военното разузнаване/, както и създаване на възможност за офицерите от Министерството на отбраната, от структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и от Българската армия да участват при определяне на военнослужещ за тези длъжности.
Правителството прие Наредба за регистрация и идентификация на участниците, съхраняването на данни за организираните онлайн залагания и за подаване на информация за хазартните игри към сървър на НАП
Със свое постановление Министерският съвет прие Наредба за условията и реда за регистрация и идентификация на участниците, съхраняването на данни за организираните онлайн залагания на територията на Република България и за подаване на информация за хазартните игри към сървър на Националната агенция за приходите (НАП).
С този нормативен акт се постига съответствие на Наредбата със Закона за хазарта (изм. и доп. ДВ, бр. 69 от 2020 г.).
Направените промени са в следствие на поемането на функциите на регулатор на хазартните игри и свързаните с тях дейности от НАП, а така също и с правомощията на регулаторния орган относно надзора по изпълнението на условията и правилата за видовете хазартни игри.
Наредбата въвежда изисквания за регистрация и идентификация на играчите в централната компютърна система на организаторите на онлайн хазартни игри. Определят се и правилата за автоматизирано подаване на информация и онлайн регистрация на всяка трансакция в сървър на НАП за лотарийните хазартни игри, залаганията върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, залагания върху случайни събития, залагания, свързани с познаване на факти, онлайн залаганията и игрите чрез други електронни съобщителни средства, както и начинът и условията за съхраняването на всички данни, свързани с предлагането на онлайн хазартни услуги на територията на Република България. Осигурен е и дистанционен достъп на контролните органи на НАП и на Държавна агенция „Национална сигурност“.
С Постановлението се изменят препратките към пременените норми на Закона за хазарта и се отстраняват терминологични несъответствия и непълноти.
Държавата увеличава средствата за работа с деца и ученици от уязвими групи
Правителството увеличи размера на средствата за работа с деца и ученици от уязвими групи. С промяна в Наредбата за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование се дава възможност на детските градини и училищата с концентрация на деца и ученици от уязвими групи да получат по-висок размер на средствата, които по предварителни разчети възлизат на около 3 млн. лв. Образователните институции ще използват финансирането за заплащане на възнагражденията на служителите, които са включени в екипите за обхващане и задържане на децата в системата. Подкрепа ще получи и персоналът, който работи за предотвратяване на отпадането на учениците и улеснява достъпа до образование. Допълнителното финансиране е включено в утвърдените разходи по бюджета на Министерството на образованието и науката за 2021 г.
С друго изменение се разширява обхватът на центровете за подкрепа за личностното развитие, за които се осигурява държавно финансиране, чрез включване на тези, които са открити или преобразувани след влизане в сила на Закона за предучилищното и училищното образование. По този начин всички общински центрове ще получават средства от държавния бюджет за организиране на дейности за развитие на интересите и способностите на учениците, чрез които ще формират творческо мислене, гражданска и познавателна култура.
Приетите промени са в резултат на политиките на МОН за предоставяне на равен достъп до качествено образование, приобщаване и грижа за всяко дете и ученик и развиване на техните дарби и интереси.
Правителството одобри проект за изменение и допълнение на Правилника за издаване на българските лични документи
Министерският съвет одобри проект за изменение и допълнение на Правилника за издаване на българските лични документи, приет с ПМС № 13 от 2010 г. Документът е изготвен в съответствие с изменението на Закона за българските лични документи, по силата на когото е разписан механизъм за издаване на заместващи документи, за да се реализира правилото на чл. 68. ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, съгласно което в случаите на потвърждаване/налагане на мярка за процесуална принуда – забрана за напускане на пределите на Република България, в съдебното производство след постановяване на присъда, на подсъдимия могат да се отнемат документите за самоличност.
Издаването на временната карта за самоличност ще се извършва служебно от Дирекция „Български документи за самоличност“ или областните дирекции на министерство на вътрешните работи (МВР) по седалище на съда, наложил съответната мярка, в срок до 8 работни часа от получаването по служебен път на съдебното разпореждане за отнемане на документите за самоличност. В документа се посочва и изискването след издаване на временна карта за самоличност, структурата, която я е издала, да уведоми за това съда и лицето, на което е издадена. Предадените и отнети лични карти и паспорти ще се съхраняват от съответната структура на МВР, в която са регистрирани заявленията за издаване на заместващия документ. В случаите когато липсват някои от необходимите биометрични данни или ако от първоначалното им снемане са изминали повече от 59 месеца, при издаването на временна карта за самоличност ще се спазва общия ред за издаване на български лични документи, а именно чрез явяване на лицето на съответното гише за административно обслужване. В документа е посочен и редът за подмяна на временната карта за самоличност.
Намалява се административната и финансова тежест за гражданите с промени в Закона за горите
Намалява се административната и финансова тежест за гражданите и бизнеса с промени в Закона за горите, при провеждане на процедури за учредяване право на ползване съгласно нормативния акт. Това предвижда проектът за промени в Закона за горите, одобрен от Министерски съвет. Измененията са свързани с отпадане на изискването за представяне на документи, с които компетентният орган може да се снабди служебно.
С цел облекчаване на процедурата за учредяване на право на ползване за устройване на постоянни пчелини в поземлени имоти в горски територии – държавна собственост, се предлага договорът за учредяване на вещното право на ползване да се подписва от директора на съответното държавно предприятие, на чиято територия ще се устройства пчелина. До момента той се подписваше от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите. Определя се минимална и максимална площ, която следва да се осигури за едно пчелно семейство, както и срока на действие на разрешенията за временните пчелини, който не може да бъде по-дълъг от 6 месеца.
Промените предвиждат и създаване на ред за извършване на неотложни аварийно- възстановителни работи в горски територии при бедствия, изискващи промяна на предназначението и/или учредяване на ограничени вещни права, преди да е издаден съответният административен акт.
Министерският съвет предлага държавни парични награди на шестдесет и трима творци за особени заслуги към българската държава и нацията
Министерският съвет прие Решение за изменение на РМС № 90 от 3 февруари 2021 г., за предложение до Народното събрание на Република България за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, за изключителни постижения и цялостния им принос в областта на културата на 65 заслужили български творци, носители на големи награди и на наградата на фестивала „Златният Орфей“. Сред тях са имената на изтъкнатите български творци – Атанас Недялков Косев и Йорданка Иванова Христова.
Съгласно § 6а от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социалното осигуряване (ДВ, бр. 89 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.), отпуснатите пенсии за особени заслуги до 31 декември 2012 г. по отменения чл. 91 продължават да се изплащат в размерите, определени към тази дата по досегашния ред. Пенсия за особени заслуги по отменения чл. 91 КСО, не може да се получава заедно с друг вид пенсия, да преминава в наследствена пенсия и/или да се получава заедно с държавна парична награда по Закона за награждаване на лицата с особени заслуги към българската държава и нацията.
Въз основа на постъпила информация за лицата, на които продължават да се изплащат пенсии за особени заслуги по отменения чл. 91 КСО е констатирано, че за творците Атанас Недялков Косев и Йорданка Иванова Христова към настоящия момент се явява приложим § 6а от Закона за награждаване на лицата с особени заслуги към българската държава и нацията, тъй като те продължават да получават пенсия за особени заслуги на основание чл. 91 КСО (Отм. ДВ, бр. 89 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.).
Правителството даде съгласие за откриване на почетно консулство на Мароко в България
Правителството прие решение да бъде открито почетно консулство на Кралство Мароко в България с почетен консул Борис Редански. Консулският окръг със седалище в София обхваща областите София-град, Софийска област, Пловдив, Кюстендил и Благоевград.
Борис Редански е завършил виеше образование по специалност „Машиностроене“ в Техническия университет – София. Работил е в сферата на авиопревозите, търговията и бизнеса. Понастоящем е управител на фирма „Ахелой ОПМ“ ООД, София. Владее немски, английски и руски език.
Екатерина Захариева ще представлява България в Общоевропейска мрежа за прогнозиране
Вицепремиерът Екатерина Захариева ще представлява България в Общоевропейска мрежа за прогнозиране, реши правителството. Инициативата ще обедини експертни познания и прогнози от всички държави членки с цел стратегически обмен на мнения и сътрудничество по въпроси, свързани автономността, устойчивостта и способността на Европа да постигне двойния екологичен и цифров преход. Предвижда се първата среща на Министрите на бъдещето да бъде посветена на дискусия относно отворената стратегическа автономия на ЕС, която ще е основна тема и в предстоящия Доклад на Европейската комисия за стратегическо прогнозиране за 2021 г.
Одобрени са допълнителни трансфери по общински бюджети и по бюджета на Министерския съвет за 2021 г.
Със свое постановление правителството одобри допълнителни трансфери в размер на 8,7 млн. лв. по бюджетите на общините Лесичово, Белово, Смолян, Плевен, Радомир, Мездра, Сливен и Болярово, както и 600 хил. лв. по бюджета на МС за 2021 година.
За основен ремонт на улични мрежи на територията на селата Динката и Калугерово в община Лесичово са предоставени 800 хил. лева. За изграждане и обновяване на централната градска част на гр. Белово се отпускат 1,2 млн. лв., а за ремонт на покрива на сградата на Родопския драматичен театър – 300 хил. лв. по бюджета на община Смолян. По бюджета на община Плевен са разпределени 700 хил. лв. за консервация и реставрация на Къща-музей „Цар Освободител Александър II“ и на Параклис-мавзолей „Св. Георги Победоносец“, както и за ремонт на улица „Генерал Скобелев“. На община Радомир се отпускат 1,5 млн. лв. за реконструкция, оборудване и обзавеждане на многофункционална спортна зала в града. За ремонт и реконструкция на водопроводи и улици в населените места на община Мездра са одобрени 1,6 млн. лв., а в община Болярово – 800 хил. лева. За изграждане на две допълнителни училищни сгради в гр. Сливен – съответно за ППМГ „Добри Чинтулов“ и ПГПЗЕ „Захарий Стоянов“ – се предоставят 1,8 млн. лева. За доизграждане на манастирския комплекс в местността Кръстова гора са предоставени 600 хил. лв. по бюджета на Министерския съвет.
Необходимите средства ще се осигурят за сметка на предвидените разходи по централния бюджет за 2021 г. и чрез преструктуриране на разходите по централния бюджет за 2021 година.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
