Вацев: Ако Русия загуби тази война, ще започне процес на саморазпад на руската държавност

„Или войната ще продължи като пълномащабна война, зад която стои имперския сектор, в дъното на който пък е руския промишлен капитал. Или катастрофа на Русия и разпад на руската държавност на 6 – 7 – 8 независими държави. Русия е в революционна ситуация от няколко дена. Ако този въпрос не се разреши до две седмици, в Русия ще започне унищожителна революция, която ще доведе до разпад на руската държавност“.

Това казва в интервю за Епицентър. бг доц. Валентин Вацев, историк, геополитически анализатор.

– Украинското контранастъпление променя ли ситуацията във войната на Русия в Украйна, г-н Вацев?
– Да, безспорно е така. Но тук става дума не толкова за контранастъплението, което е само повод за промяната. Тя се очакваше отдавна. Причината е, че вече не може да се каже, че украинското контранастъпление е тактическа грешка на руското командване. Това е оперативно-тактически проблем днес, но ако до две седмици руското военно ръководство не измисли нещо, това ще бъде стратегическа загуба на руското ръководство.

– А как това ще промени общата картина?
– Ако Русия загуби тази война, на руска територия ще започне процес на саморазпадане на руската държавност.

– Защо? Кои са причините?
– Концепцията за специализирана военна операция (СВО) стигна своя край на приложение. Тя вече не е адекватна. Тя се изчерпи и вкарва Русия в неразрешими противоречия. Повече не може да се воюва с концепцията за СВО. Самата тази концепция беше компромисен резултат от договореността между руските управляващи елити. Това беше концепция – договор между т.нар. силовики, руския военно-промишлен комплекс, руския цивилно-промишлен комплекс и доларовата икономика на Русия плюс собствениците на недрата на Руската федерация, които копаят суровини и ги изнасят, срещу което получават долари. Това беше компромис между доларовата и рублевата икономика на Русия. Този компромис работеше, но само до определен момент, след това се оказа, че се намеси изключително важен фактор – силата на обединения Запад. По-точно е да се каже – англосаксонския свят и неговите клиенти в Европа, които успяха да ескалират ситуацията до степен, когато тази концепция за СВО не може да работи. Тя е изчерпана.

– И какво следва? Капитулация на Русия или продължаване на конфликта като пълномащабна война на Русия с Украйна?
– Точно така. Или войната ще продължи като пълномащабна война, зад която стои имперския сектор, в дъното на който пък е руския промишлен капитал. Или катастрофа на Русия и разпад на руската държавност на 6 – 7 – 8 независими държави. Русия е в революционна ситуация от няколко дена. Ако този въпрос не се разреши до две седмици, в Русия ще започне унищожителна революция, която ще доведе до разпад на руската държавност.

– Руската дипломация обаче укрепва позициите си на Изток – с Индия и Китай. Как такава държава би се разпаднала? Предстои и голям форум на Шанхайската организация за сътрудничество, в която и трите държави членуват.
– Руската империя също имаше чудесни дипломатически позиции преди да се разпадне. Има някаква аналогия между ситуацията по време на Първата световна война и днешната. Тогава Германия обявява война на Русия и моментално преминава в отбрана. Днес Русия се държи по същия начин – Русия обявява война на Украйна и моментално преминава към серия от отбранителни акции. СВО е полу-война, полу-мир. Използване на оръжие, но като се внимава да не се влезе в ситуация на реална война, каквато е наистина неизбежна. Никакви дипломатически успехи не решават главния въпрос – пък казвам, Русия е в революционна ситуация – неразрешен до този етап конфликт между руския промишлен капитал, който е предимно рублев, и руския доларов капитал, който е в съюз със собствениците на недрата, които продават суровини за долари. Този конфликт навлиза в своята открита, явна фаза. И за да се реши този конфликт, Путин има не повече от седмица – две, не повече от месец със сигурност. В момента Путин се опитва да разреши този конфликт.

– Затова ли мълчи? Няма негов коментар за украинското контранастъпление.
– Природата на властта на Путин е не на автократор, а на посредник. Той е посредник между различните елити в Русия и в момента се опитва да разреши противоречията, за които стана дума.

– Съюзниците на Русия на Изток как ще се възползват от тази ситуация, в която тя попадна? Пак ще припомня – предстои форум на ШОС, на който ще бъдат и Путин, и Си Дзинпин.
– Китай вече се възползва – например, от проблемите на „Газпром“ с продажбите на газ по света, издействайки по-добри за себе си цени. Но този, който най-много печели, това, разбира се, е англосаксонският свят и техните клиенти в Европа.

– България, като част от ЕС и НАТО, би трябвала да е щастлива от такъв развой. Какво печелим ние?
– Това със сигурност ще подобри настроението на Тагарев, на Шаламанов, на Елена Поптодорова, на българските русофоби. Но нищо повече от тази награда не виждам. В България не се мисли по тези въпроси изобщо. Ние сме клиент на Съединените щати и ние ще бъдем щастливи, когато господарят ни е щастлив, без много да разбираме защо той е щастлив.

– Победата на колективния Запад няма ли да донесе малки ползи за обикновените хора, от които са съставени държавите от този колективен Запад? Например, да паднат цените на газа, на петрола, а оттам и всички останали цени.
– Би могло да се очаква това, но аз не го вярвам. Защото реалното съдържание на световния процес е всъщност унищожаването на средната класа. Някои цени ще паднат наистина, но никакво розово бъдеще на световната средна класа не може да се прогнозира. Включително в средните класи на западните страни.

– Тази ситуация означава, че елитите и в САЩ, и в Европа, и в Русия ще бъдат заети с глобални въпроси и няма да обръщат внимание на „дреболии“ като изборите в една или друга страна.
– Това с изборите зависи от това за коя страна говорим.

– Българският елит как ще се държи на този фон – ще се мобилизира да направи правителство след изборите или обратно – ще се вкопчи допълнително в собствените си противоречия?
– Аз се отнасям към понятието за български политически елит с усмивка. Освен това, световните елити, решавайки своите световни проблеми, наистина нямат време да обръщат внимание на всички съпътстващи подробности на процеса. Но все пак е много важно къде са изборите. В Европа предстоят избори, които могат сериозно да наклонят нещата вътре в Европа. Колкото до българските избори, според мен не може да се говори с „или“. Българският елит, който днес не е консолидиран, веднага след изборите ще бъде консолидиран. Просто в резиденцията на американския посланик или на друго удобно място ще бъдат поканени ръководителите на няколко български партии. На първо място слагам ГЕРБ, разбира се, но с уговорката, че Борисов ще направи много крачки назад и ще мине фактически в пенсия. Ще бъде поканено ръководството на партия „Продължаваме промяната“, на „Демократична България“. И ще им се обясни, че е крайно време да престанат да занимават българското общество със своите сложни духовни организации и със своите морални политически разлики. И че България има нужда от едно консолидирано евроатлантическо правителство, което уверено да води страната в периода на наближаващата война между България и Русия. Към втората половина на октомври очаквам НАТО да влезе официално във война с Русия.

– Войната Русия – Украйна ще стане война НАТО – Русия, така ли?
– Войната Русия – Украйна беше война Русия – Украйна само в първите шест седмици, когато всички си мислехме, че тя ще приключи бързо. Днес войната е между Русия и НАТО, Съединените щати зад НАТО, разбира се. Такава война не може да се води с концепцията за СВО. В момента, когато западните елити открият, че нямат нужда да се занимават с формални условия, България като член на НАТО ще бъде длъжна да участва.

– Кой би бил премиер на едно такова евроатлантическо правителство?
– Всеки би могъл да бъде, минус Бойко Борисов, тъй като Борисов ще бъде принуден да излезе в пенсия де факто. Ще го принудят да отстъпи няколко крачки назад, тъй като в Америка не прощават тръбата, която той построи (б.р. – Балкански поток).

– Ако Борисов направи крачка назад, логично е да направят крачка назад и лидерите на другите две партии, а те нямат толкова дълга кадрова банка.
– Може да се измисли някаква удобна теория от рода на – правителството е коалиционно, но има експертен състав. Тази задача е напълно решима по конструктивен път.

Епицентър

Последвайте ни и в Телеграм