Човечеството в момента плаща жестока цена и някой, някога задължително ще понесе за нея историческа отговорност.
Социалните психолози на бъдещето ще изучават този случай на масова когнитивна деформация. Според досегашните информации се оказва, че от коронавируса са починали 0,00068 % от населението на света, поради което обаче повече от 30% от жителите му са подложени на ограничение на свободата и естественото право на социални контакти.
Подобно положение е мечтата на всяка власт, било тя комунистическа, демократична или тоталитарна.
Видяхме, че доскорошните репортажи за протестите от Хонконг и Синдзян изчезнаха от информационните емисии, от което управляващите в Пекин не може да не изпитват възторг.
Историята на САЩ показва, че обединението на нацията „под знамената“ винаги укрепва позицията на действащия президент, което никак няма да е излишно за Тръмп в настоящата изборна година.
Путин също е изправен пред перспективата за проблеми, свързани с промените в Конституцията на Руската федерация.
И дори украинският президент, под прикритието на карантината и лозунга „повече от девет души да не се събират!“ успя да прокара продажбата на свободния пазар на украинска земеделска земя.
Но основният ефект на „планетарната карантина“ все пак е възможността елитите (както глобалните, така и националните) да „презаредят“ световната икономика без страх от гражданска опозиция.
От това обаче как лидерите на отделните държави оценяват степента на опасностите от коронавирусната пандемия и реалните икономически заплахи, пред които е изправена сега планетата, зависи, ако не всичко, то много за бъдещето на международните отношения.
СЗО отбеляза, че коронавирусът се е разпространил в около 200 страни и територии (т.е. практически във всички държави-членки на ООН), а броят на потвърдените случаи надвишава един милион души. Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш заяви, че „това е най-трудната криза, с която се сблъсква човечеството след Втората световна война“. Според него световната общност трябва да има „силен и ефективен отговор, който е възможен само ако всички проявят солидарност помежду си, забравят за политическите игри и осъзнаят, че човечеството е заложено“.
В същото време обаче дискусиите на политици и експерти по тази тема, изградени върху исторически аналогии, започват да придобиват абстрактен характер. Всяка хипотеза за периода след кризата, за който все още е напълно неясно както кога ще настъпи, така и какви ще бъдат основните му характеристики, очертава следните три групи въпроси:
– Икономически и политически неопределености;
– Социални и екологични неопределености;
– Технологични неопределености.
Тези въпроси към днешна дата нямат ясен отговор, но именно поради това създават поле за експерти от различните нива на компетентност да лансират прогнози от едната до другата крайност на геополитическото въображение. Едните твърдят, че 2020 е историческата дата за края на глобализма, докато други спорят, че той няма алтернатива и след като човечеството се справи с пандемията ще се върне към „постиженията на глобалния световен ред“.
Времето ще покаже кой е прав. Но политиците сега трескаво търсят поне ориентири как да се подготвят за последствията за техните държави и тях самите преди да е настъпил този „неопределим геополитически“ период. А такива има разработени от години, ако им бяха обърнали внимание навреме.
Властта има два „контура“.
Първият, видимият, са държавите и правителствата, които администрират с помощта на конституции, закони, подзаконови нормативни актове, държавни институции с техните изпълнителни и административни функции и правомощия, надзорни и правоприлагащи органи, съдебната система и др. Този „контур“ включва и междудържавни алианси, като ЕС и НАТО, както и международни организации: ООН, групи от „двадесет“, „седем“ и т.н.
Вторият „контур“ е концептуалната власт, представена от затворени за външното око транснационални структури. Тя управлява по различен начин от държавната власт като не ръководи, а създава „сценарийни постановки“, в които вписва първия „контур“, заставяйки го да действа според наложените от постановката обстоятелства.
Коронавирусът е такава „сценарийна постановка“; днес всички, без изключение, се чувстваме в някаква друга реалност. Така че смяната на реалностите е само смяна на постановката и така ни беше показано как светът ни с всичките си на пръв поглед „вечни“ константи може да се преобърне само за едно тримесечие. А цялата настояща политика е в същността си – тактически и ситуационен отговор на сценарийната постановка и когато сегашният хаос постигне желаните резултати, „заинтересованите“ наблюдатели (от втория „контур“) отново ще сменят мизансцената.
Неопределеността на настоящата епидемия може да се разглежда като фактор в сценарии, с помощта на които някои хора ще оформят бъдещето за нас. Всеки, който се е занимавал с изготвянето на стратегии знае, че в уважаващите себе си държави има т.н. „концепционалисти“, които работят върху различни сценарии за бъдещето развитие на света, за да бъдат актуализирани своевременно националните доктрини. „Концепционалистите“ не оповестяват публично връзката и взаимното допълването между тези сценарии, както и техният не само потенциал, но и практическата им взаимозаменяемост, тъй като от тях се сътворяват определени поетапни стратегии. Това не е в техните лични и стоящите зад тях интереси. Именно те са основата на втория „контур“.
Двата „контура“ на властта ползват две различни карти на света. Едната е добре познатата политическа карта на света, другата е корпоративната карта на света, разделена на сфери на влияние между транснационални банки и корпорации, която е коренно различна от първата, но която, за разлика от нея, не се публикува. Но със сигурност съществува, ако не във видим за очите вид , то в умовете и интересите на „крайните бенефициенти“ на глобалната „пазарна“ икономика. Те притежават основните идеи на сценариите, разработени от „концептуалистите“ – интелектуалци от водещите „мозъчни тръстове“ от двете страни на Атлантическия океан.
Форматите от рода на Давос, Валдай, заседанията на Билдербергския клуб, Петербургския форум и др. са форуми, на които се проверява годността и приемливостта на дадена концепция, изготвена в кабинетите на институции и организации, част от които са свързани с т.н. „дълбока държава“, т.е. световния неправителствен елит.
За какви „концепционалисти“ става дума?
През май 2010 г., на фона на нефтената катастрофа в Мексиканския залив, беше публикуван програмният доклад на фондация Рокфелер „Сценарии за бъдещето на технологиите и международното развитие“ («Scenarios for the Future of Technology and International Development»)
(Може да се прочете в оригинал на линка http://www.nommeraadio.ee/meedia/pdf/RRS/Rockefeller%20Foundation.pdf.)
В него се разработват четири сценария:
• „Total Lock“ („Всеобщо блокиране“) – свят на строг държавен контрол и авторитарно лидерство, който е способен да се противопостави на нарастващия обществено-политически протест;
• „Clever Together“ („Умни заедно“) – свят на глобализацията, скрит под координацията на успешни стратегии за решаване на неотложни и вкоренени проблеми на човечеството;
• „Hack Attack“ („Дигитален произвол“) – свят на отслабващи държави и правителства, при които престъпността се разраства и се появяват опасни технологични иновации, особено в киберсферата;
• „Smart Scramble“ („Интелигентно боричкане“) – фрагментиран и икономически депресиран свят, в който общностите и индивидите оцеляват на местно ниво въз основа на ситуационни решения на нарастващ кръг от проблеми.
Как се разработват сценариите? Ето какво се казва в следния откъс от увода към документа: „Процесът започва с идентифициране на силите, действащи като двигатели на промените в света, последвано от комбинирането на тези сили по различни начини, за да бъдат очертан набор от разнообразни истории – или сценарии – за това как може да се развива бъдещето…. Сценариите не са прогнози. По-скоро са обмислени хипотези, които ни позволяват да си представим и след това да проиграем различни стратегии, за да бъдем повече подготвени за бъдещето – или по-амбициозно казано – как ние самите да оформим един по-добър формат на бъдещето.“
Казано е достатъчно откровено. Трябва да бъде поет контрола над тези нови сили – „двигатели на промените“, насочвайки дейността им в „правилна“ посока. За да се разбере кои са тези сили трябва да се обърнем към горепосочените четири сценария.
Ето какво пише в първия от тях – „Total Lock“ („Всеобщо блокиране“):
„2012 г. – Пандемията, която светът очаква от години, най-накрая избухва. За разлика от вируса H1N1 от 2009 г., този нов щам на грипа, получен от диви гъски, е изключително опасен и смъртоносен. Дори страните, най-подготвени за пандемия, бързо са засегнати от вируса, който се разпространява по целия свят, заразявайки почти 20% от световното население и убивайки осем милиона души само за седем месеца, повечето от тях здрави млади хора. Пандемията също има фатално влияние върху икономиката: международната мобилност на хора и стоки е спряна, което води до отслабване на индустрии като туризма и прекъсване на световните вериги за доставки. На местно ниво обикновено шумните магазини и офис сгради остават празни месеци наред, без служители или клиенти. Пандемията обхваща цялата планета – въпреки че непропорционално голям брой хора загиват в Африка, Югоизточна Азия и Централна Америка, където вирусът се разпространява като пожар. Но дори и в развитите страни ограничаването му е проблем … Въпреки това няколко държави показват по-добри резултати, по-специално Китай. Бързото прилагане от китайското правителство на задължителната карантина за всички граждани, както и мигновеното и почти плътно затваряне на всички граници спасява милиони животи, като спира разпространението на вируса много по-рано, отколкото в други страни и прави възстановяването от пандемията по-бързо.
Китайското правителство не е единственото, което предприема крайни мерки за защита на своите граждани. По време на пандемията националните лидери по целия свят усилват авторитета си и установяват строги правила и ограничения, от задължителните маски за лице до проверката на телесната температура на входовете на обществени места като железопътни гари и супермаркети. Дори след приключването на пандемията този тотален надзор над гражданите и тяхната активност продължава и дори се засилва. За да се защитят от разпространението на все по-глобални проблеми – от пандемията и транснационалния тероризъм до кризите в околната среда и нарастващата бедност, лидерите по света установяват строг контрол върху всички области на живота …
Гражданите с готовност се отказаха от част от своя суверенитет и личния си живот на патернализъм в замяна на сигурността и стабилността, а националните лидери получиха повече възможности да възстановят реда, както сметнат за добре. В развитите страни този засилен надзор прие различни форми: например биометрични идентификатори и по-строго регулиране на ключовите отрасли, чиято стабилност се счита за жизненоважна за националните интереси. В много развити страни тези мерки бавно, но стабилно възстановяват реда и, което е важно, икономическия растеж. В развиващите се страни обаче историята е различна и много по-непостоянна. Като цяло тоталният контрол приема различни форми в различните страни, като до голяма степен се разчита на възможностите, мащаба и намеренията на лидерите …
Към 2025 г. хората се уморяват от този контрол отгоре, при който властите правят избор за тях. Навсякъде, където националните интереси се сблъскват с индивидуалните интереси, възникват конфликти. Спонтанният отпор на масите става все по-организиран и координиран … причинявайки граждански вълнения. През 2026 г. протестиращите в Нигерия свалят правителството, изморени от вкоренилото се връзкарство и корупция. Дори тези, които харесват стабилността и предвидимостта, започват да се чувстват ограничени от множество строги правила и непреодолими национални граници. Чувства се, че рано или късно нещо неизбежно ще наруши акуратния ред, който правителствата на света така ревностно установяват.“
Ако изключим „грешките“ с годината и с „дивите гъски“, трябва да признаем, че тези хора са знаели добре за какво пишат. При това преди десет години, през 2010 г. По поръчка на фонд, принадлежащ на клана Ротшилд, който в сътрудничество с Икономическия и социален съвет на ООН (ECOSOC), се занимава с профила и контрола на народонаселението.
Следващият сценарий: „Clever Together“ („Умни заедно“) ни представя свят на триумфиращ глобализъм, чиято същност е:
• „загубата от страна на националните държави на част от тяхната власт в резултат на възникването на структури за регионално управление“;
• „появата на централизирани структури на глобален контрол и управление, освен това не само в енергийния сектор, но и в стандартите за технологиите и болестите (подчертано от автора)“;
• „създаване на нови съюзи и отношения между корпорациите, НПО-та и общностите“;
• и накрая: „През 2022 г. консорциум от държави, НПО и фирми създава Глобално бюро за оценка на технологиите, което оценява и разрешава използването им в определени страни.“
Това прилича на начина, по който през 1948 г. ООН се опита да прокара „плана Барух“ – идеята на Чърчил ядреният монопол да принадлежи единствено на Запада. Прикривайки се зад местните особености се прокарва идеята за създаването на аналогична на МАГАТЕ институция.
Авторите на доклада ни представят сценариите „Всеобщо блокиране“ и „Умни заедно“ като паралелни. Не може обаче да не си зададем въпроса защо в сценария 2012 година е определена за начало на епидемията и отправна точка за глобалното „затягане на гайките“, а сегашната криза се случва с 8 години по-късно. Сценариите са обявени като паралелни, но всъщност са предвиждани като последователни. Просто глобалистите, „замаяни от успехите си“ в ерата на Барак Обама решиха да пропуснат отделни етапи от „Всеобщо блокиране“ и да преминат направо към глобалисткия „Умни заедно“, надавайки се, че това ще им се размине.
В разработката на сценария на „Умни заедно“ има два пасажа, които са основание за тази теза:
• „През 2015 г. критична маса от хора със средно ниво на доходите и развитите страни със силен икономически растеж поеха ангажимент да използват обществените си ресурси за решаване на глобални проблеми, започвайки от изменението на климата. Техните правителства заедно разработиха планове за контрол и намаляване на емисиите на парникови газове в краткосрочен и в дългосрочен план – за подобряване на поглъщащия капацитет на природната среда“;
• „През 2017 г. беше постигнато международно споразумение за улавяне на въглеродните емисии (към тази дата повечето мултинационални компании вече имат нает специалист по въглеводородните емисии), а интелектуалните и финансови ресурси се обединяват, за да бъдат създадени процеси за улавяне на въглеродите, което най-добре би укрепило глобалната екосистема. Създадена е и действаща глобална система за ограничения и търговия.“
Първата точка бе осъществена с т.н. „Парижко споразумение“, но втората не беше, поради „ненавременното“ избиране на Тръмп за президент и оттеглянето на САЩ от това споразумение. И като резултат, всички Конференции на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (UNFCCC) – и в Катовице (2018), и особено в Мадрид (2019) – се превърнаха в подиум за препирни по въпроса за търговията с неизползвани квоти за парникови емисии (тоест с въздух); всички искаха да продават и да имат пари от това, но никой не искаше да купува и да харчи пари. Но като резултат от концептуално преосмисляне на основните тенденции в световното развитие се случиха истински геополитически земетресения в самата сърцевина на англосаксонския център на глобалната световна система на капитализма – избирането на Тръмп и Brexit. По този начин изборът на Тръмп се превърна в повратна точка, след която сценарият „Умни заедно“ бе оценен като прибързана стъпка и бе взето решение за връщане към последователността, започваща с „Всеобщо блокиране“.
А в него сегашната коронавирусна пандемия, макар и с малко по-друго име и произход има ясно очертано място в системата от предвидени събития.
Но не това е основното. Важното е какво ще се случи след завръщането към „Умни заедно“, отместен засега в полза на „Всеобщо блокиране“. И то след като хората, уморени от полицейски мерки, корумпирани режими и социален апартейд, под диктовката на Twitter и Facebook, ще ги пометат. Тоест, след като глобалистите се завърнат, но вече без Обама, Хилари и Байдън. И дори без Сорос.
Това е разписано в следващите сценарии, които са „свързани“ с концептуалната матрица вече не паралелно, а последователно. И следният цитат от доклада показва „моста“ между тях: „До 2028 г., въпреки постоянните усилия за управление на интелигентния растеж, става ясно, че светът не може да поддържа такъв бърз растеж завинаги.“ Тоест „Умни заедно“ също е осъден, защото е само етап, който има определени задачи и своите начало и край.
Ако се върнем към сценариите на Бжежински от „Голямата шахматна дъска“, то крайният резултат от глобализацията е създаването на „трансевразийска система за сигурност“. В доклада на фондация Рокфелер това е третият сценарий – „Hack Attack“ („Дигитално произвол“). Ключов елемент в него е Китай.
Днес, като част от сценария на „Всеобщо блокиране“, Тръмп го задушава; след това обаче, в рамките на сценария „Умни заедно“, Китай ще се превърне във флагман на световното развитие благодарение на изпитваната от него система за „социален рейтинг“, която се признава за „образцова“ и достойна за подражание. Но при разпространението му по света, изведнъж се оказва, че „дигиталният концентрационен лагер“ има сериозен страничен ефект – разпространението на международната киберпрестъпност. Интересен е следният фрагмент:
„Престъпните мрежи започнаха да фалшифицират законни стоки чрез реверсно инженерство. Много от тях се оказаха с лошо качество и бяха просто опасни. Със слабите здравни системи, корупцията и липсата на спазване на стандартите – както вътре в държавите, така и от глобалните органи като СЗО, заразени ваксини навлязоха в обществените здравни системи …
Смъртността и недоволството, причинени от нея, драматично повлияха на общественото доверие във ваксините; родителите започнаха да избягват ваксинирането на децата си и скоро нивата на детската и детската смъртност се повишиха до ниво, което не беше наблюдавано от 70-те години на миналия век.“
През 70-те години, в доклада на Римския клуб „Границите на растеж“ имаше следните твърдения: „Прекомерният прираст на населението … – едно скорошно явление, е резултат от намаляване на смъртността. … Има само два начина да се коригира възникналият дисбаланс – или да се намали темпът на прираст на населението и да се приведе в съответствие с ниската смъртност, или да се позволи на нивото на смъртността отново да се увеличи.“ Едва ли е нужен коментар на това, че отдавна се „мисли“ по този резултат от „интелигентния сценарий“ на глобализацията или по-точно – от закономерния финал на корпоративния модел на глобалното развитие.
От „Дигиталното безумие“ израства последният, четвърти етап („сценарийна постановка“) на драмата, предназначена да оформи проектите „човечество“ и „човек“ – напълно атомизирания и фрагментиран свят на „Smart Scramble“ („Интелигентно боричкане“).
Според Бжежински това е „световният център на истински съвместна политическа отговорност“. Това е модел на „глобален град“ от няколкостотин мегаполиси, предимно западни, свързани помежду си с първокласни комуникации, които минават през останалата част – т.н. „глобално село“, която е територията на хаоса и архаичността. То служи на „глобалния град“ като източник на ресурси, а „редът“ в него се поддържа чрез концепциите за контролирания хаос, базирани на теорията за нелинейната зависимост на Лоренц. В Русия „пробен балон“ под формата на план от двадесет агломерации-мегаполиси бе пуснат шест месеца след появата на доклада на фондация „Рокфелер“. Тогава се прочу полемиката между Алексей Кудрин и Сергей Собянин, в която и двамата се надпреварваха във възхвалите на агломерационния принцип на държавното развитие.
Така че коронавирусът не е „черен лебед“ за глобалистите в сегашния сценарий на „Всеобщо блокиране“, а по-скоро „черен знак“ за държавите, който ги вкарва в блатото на извънредното положение, а то е предназначено да ги дискредитира и да върне глобализацията при „Умни заедно“. И чрез нея, както и с помощта на беззаконието от „Дигитално безумие“ – до финала при „Интелигентно боричкане“.
Съдържанието на доклада на Фондация Рокфелер относно сценариите за глобално развитие, включващо прогнозата за епидемията от вирусна пневмония, но не във връзка с настоящата, а до 2012 г., намира своето продължение и в Европа, което се потвърждава и от официален държавен източник. На сайта на германския Бундестаг може да се намери „Доклад за защитата на населението с анализ на риска – 2012 г.“. (Това е линкът към него, който ви дава възможност да го прочетете изцяло в оригинал – https://dipbt.bundestag.de/dip21/btd/17/120/1712051.pdf ).
В доклада на Бундестага е разработен сценария на „разпространението в световен мащаб на хипотетично модифицирания вирус на SARS („тежък остър респираторен синдром“), причинителят на който „… може да е SARS-коронавирус“.
Първо, авторите на доклада отбелязват, че „епидемията ще започне през февруари в Югоизточна Азия и оттам бързо ще се разпространи в Европа и САЩ. Списъците с мерки, които правителствата ще предприемат в различни страни, ще бъдат различни, но основните от тях са карантина и самоизолация.“
Второ, твърди се, че „разпространението на вируса няма да има отрицателно въздействие върху околната среда и дивата природа, но е възможно да бъдат нанесени вреди на животновъдството и птицевъдството, тъй като фермерите ще се разболеят.“ Културните институции едва ли ще пострадат, особено тези, които съхраняват историческото наследство. Максималната щета, според прогнозата, ще бъде нанесена на секторите на националната икономика, които осигуряват ежедневните нужди на обикновените хора от стоки и услуги. Това, очевидно, се отнася предимно за малкия и средния бизнес в тази област. „И тъй като обикновените хора ще изпитват истински трудности и отчаяно ще протестират, се очакват сериозни промени в политиката.“
Отбелязва се, че „големите корпорации ще страдат по-малко. Инфраструктурните отрасли, като енергетиката и комуникациите, ще оцелеят.“ Но за туризма, ресторантьорския бизнес, театрите и концертите може да се забрави в продължение на много години. „Пътническите авиокомпании ще изчезнат като подклас, ще останат само товарните въздушни превози.“
Трето, общият брой на жертвите „се изчислява на 7,5 милиона души, към които може да бъдат добавени от една трета до половината изчезнали хора“ (самотни стари хора, починали в апартаментите си, ще „изчезнат“; в острата фаза на епидемията на никого няма да му е до тях). „Прогнозата за продължителността на глобалната вирусна епидемия е три години. Документът съдържа графики, на които вълната на заболеваемост преминава през три пика с намаляваща амплитуда.“
Отговорът на основният въпрос – „как бихме могли да избегнем това „колело“ от сценарии, в което ни вкарват“ – може би се крие в създаване на баланс между държавните и обществените интереси – чрез осигуряване на доверие във властта, за което тя трябва да поддържа постоянен открит диалог със съгражданите си. Що се отнася до анализите на текущите събития, показвани в информационното поле, те, разбира се, са интересни и изискват внимание, но не за сметка на стратегически въпроси, които, ако бъдат пропуснати, могат да ни превърнат в „пътник, изгубен в мъглата“. С всички произтичащи от това геоисторически и персонални последици.
В анализа си в края на март Институтът за стратегии и анализи (ИСА) прогнозира следното:
„След кризата ще има опит за „реставрация“ на глобализацията според досегашните неолиберални схващания. Все още по-голямата част от управляващите елити са рожби на тази идеологема, която обаче все повече започва да прилича на „утопия, подобна на комунизма“.
Тези елити ще се опитат да запазят онези характеристики на досегашния ни свят, които са полезни за тяхното собствено оцеляване. До установяването на нов международен ред предстои период на многобройни хибридни войни“
Сценариите, които „концептуалистите“ от фондация Рокфелер са подготвили още преди 10 години, са потвърждение за този извод. А сегашната обстановка в света се развива почти огледално с прогнозите, направени зад океана.
* Валентин Радомирски завършва Московския държавен институт за международни отношения. От 1976 г. до 1992 г. работи в Министерство на външните работи на България, като преминава всички рангове от стажант-аташе до пълномощен министър. Бил е извънреден и пълномощен посланик на страната ни в Румъния и неакредитиран посланик в Молдова. В периода 2005-2009 г. е съветник по външната политика и националната сигурност в кабинета на министър-председателя. Съосновател и член на Българско дипломатическо дружество. Носител на почетния знак „Златна клонка на МВнР”. В момента е изпълнителен директор на Института за икономика и международни отношения.
Епицентър
Последвайте ни и в Телеграм
