33 години след идването на демокрацията и 25 г. след смъртта на Тодор Живков (които се навършиха на 5 август) 1/3 от българите все още искат да се върнат обратно във времената преди 1989 г. Това става ясно от социологическо проучване, проведено от Националния център за парламентарни изследвания (НЦПИ). В анкетата са участвали 1000 души от цялата страна – представителна за пълнолетното население извадка. Тя е проведена в периода 6 – 20 юни и е на тема националното ни самосъзнание. А резултатите са публикувани на сайта на Народното събрание.
На въпрос: „Ако можехте да избирате, в кой от следните исторически периоди бихте искали да живеете?“, 32,6% посочват времето на Тодор Живков.
Васил Левски (38,5%) и Христо Ботев (27,7%) са двете личности, допринесли най-много за развитието на страната според българската общественост. Любопитно е, че Иван Вазов (6,8%) и Тодор Живков (6,1%) получават почти равен резултат.
Първият български владетел и основател на Дунавска България Хан Аспарух се класира след Живков с 5,4%. Следват цар Борис I (5,4%) и Стефан Стамболов (5,3%) с почти еднакъв резултат.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов (1,2%) изпреварва Георги Бенковски (1,1%), Евлоги и Христо Георгиеви (1,1%), Васил Априлов (0,9%), цар Фердинанд I (0,8%), Петър Берон (0,8%), цар Калоян (0,8%) и княз Александър Батенберг (0,7%). След това се класира бившият външен министър Соломон Паси (0,7%), който на свой ред изпреварва Александър Стамболийски (0,6%), хан Кубрат (0,6%) и Григор Димитров (0,6%).
На второ място сред желанията да се върнат с „машина на времето“ идва ранната демокрация след 1989 г., която е посочена от 28,1%. Далеч по-назад в класацията за предпочитаните исторически периоди са тези на царете Борис III (8%) и Фердинанд (2%).
Милеещите по времената на соца са със силно изразени национално-патриотични нагласи и повечето са живели по времето на Живков. В анкетата са ги избрали 53% от интервюираните на възраст над 59 години, 60% от ниско образованите и 57% от крайно бедните. Повечето са жители на села или малки градове. Този профил са описали в обобщените си данни от НЦПИ.
С точно обратния профил са респондентите, избрали ранната демокрация – те са на възраст между 30 и 39 години, с добро образование и висок стандарт на живот, живеят в столицата или в областните центрове.
Същевременно преходът след 1989 г. и комунистическият режим са в първата тройка на събитията, които будят най-голямо разочарование, редом с падането на България под византийско и османско владичество.
Водещите личности за българина в тази класация са Васил Левски (39%) и Христо Ботев (28%), следвани от цар Симеон Велики, светите братя Кирил и Методий, Паисий Хилендарски и Иван Вазов.
Любопитно е, че в същата класация влизат и българи от съвремието, като трикратния премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов (1,2%), който изпреварва братята Евлоги и Христо Георгиеви, както и бившият външен министър Соломон Паси и първата ни ракета Григор Димитров.
Въпреки че българските революционери оглавяват класацията за най-важни родни личности, а хан Кубрат и хан Аспарух са надолу, 39,5% от анкетираните смятат, че създаването на България е най-славният момент в историята ни. Априлското въстание е на дъното в класацията на историческите събития, избрано от 5%.
Личността на Тодор Живков изпъква и в още една статистика – тази за личностите, допринесли в най-голяма степен за развитието на България. Там първият държавен и партиен ръководител на комунистическа България се нарежда на 7-о място и въпреки скромните си 6% изпреварва хан Аспарух, княз Борис I и Стефан Стамболов.
Факти бг
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram