Тежък политически натиск над журналисти, дискредитиране на гражданския сектор и обругаване на съда са част от изводите в годишния доклад на организацията
Има тежък политически натиск над журналисти и медии, наблюдава се дискредитиране и възпрепятстване на дейността на гражданския сектор, има обругаване на съда, законодателни промени, поставящи под въпрос логиката на правото, и скандален избор на нов главен прокурор. Това са само част от акцентите и изводите от годишния доклад за състоянието на правата на човека в България за 2019 г. на Българския хелзинкски комитет. Документът беше публикуван и може да бъде намерен на сайта на БХК,
Според правозащитната организация се наблюдава регрес в почти всички наблюдавани области на правата на човека. Констатирано е, че само за периода има 13 осъдителните решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург срещу България, други 497 са висящите жалби, а 169 са неизпълнените от страната ни решения от същия съд, които се наблюдават от Комитета на министрите на Съвета на Европа.
От БХК изрично отбелязват някои от най-проблемните области. Сред тях е свободата на изразяване. „През 2019 г. България продължи да е страната с най-несвободни медии в ЕС и Западните Балкани, запазвайки 111-о място от общо 180 страни в Индекса за свобода на изразяване на „Репортери без граници“ (RSF)“, отбелязват експертите на организацията.
Те припомнят, че в доклада на RSF се посочва, че България е обект на постоянни критики заради ендемична корупция и неефективност на съдебната система, а журналистите са мишени както на организираната престъпност, така и на властите. Страната ни попадна като негативен пример и в докладите Media Sustainability Index („Индекс за медийна устойчивост“) на международната организация IRЕX и международния Комитет за защита на журналистите (CPJ).
„2019-а беше и година на увеличаваща се арогантност в натиска срещу журналисти“, пишат от БХК и отбелязват, че две от трите най-гледани телевизии са получили „ново, благосклонно към управляващите ръководство“. Според правозащитната организация и на двете места смяната на мениджмънта е била „последвана от радикални промени в екипа и редакционната политика“.
Като позитивно развитие е отбелязан стартът на радио „Свободна Европа“.
БХК констатира и големи проблеми в друго човешко право – правото на сдружаване. „За първи път в най-новата демократична история на страната ни управляваща партия поиска от главния прокурор да внесе в съда иск за прекратяване на неправителствена, правозащитна организация (БХК), а заради друга съсловна НПО (Съюзът на съдиите в България) беше внесен законопроект за ограничаване на възможностите за финансиране на магистратски организации“, пишат от правозащитната организация.
Според нея е проведена активна медийна кампания, целяща да дискредитира гражданския сектор като цяло и да нормализира отказа на институциите да кооперират и да се отчитат пред граждански организации.
„На безпрецедентно охулване бяха подложени организации, работещи в подкрепа на деца и жени, пострадали от насилие, което значимо навреди на работата им и намали възможността им ефективно да помагат на засегнатите и уязвимите групи. В резултат на тази кампания беше оттеглена Стратегията за детето и беше отложено влизането в сила на Закона за социалните услуги (ЗСУ), което добави нови рискове пред най-уязвимите деца и жени“, смятат от БХК.
От организацията отделят специално място на съдебната власт. Оттам припомнят, че правосъдният министър Цецка Цачева е била сменена „след един от най-значимите скандали, свързани с конфликт на интереси през последните години – „Апартаментгейт“. После разказват и за това как два пъти е била искана оставката на заелия през пролетта поста правосъден министър Данаил Кирилов. Изборът на нов главен прокурор беше извършен в условията на безпрецедентни граждански протести, смятат от БХК.
„Не беше уважено и заявеното от президента желание процедурата да бъда извървяна отново, като се даде възможност кандидатът да докаже качествата си в конкурентна среда. Бившият заместник главен прокурор Иван Гешев встъпи в длъжност предсрочно, а предшественикът му Сотир Цацаров беше избран от НС за председател на КПКОНПИ“, припомнят от организацията и добавят: „Годината беше белязана от публични нападки срещу съдии, оспорващи действията на тандема Цацаров-Гешев. Яростна медийна кампания беше организирана срещу съдиите по делото за предсрочното условно освобождаване на австралийския гражданин Джок Полфрийман.“
През цялата 2019 г. България бе управлявана от коалиционното правителство на проевропейската дясноцентристка политическа партия Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ) и „Обединени патриоти“, сформирано след изборите през март 2017 г. „Обединени патриоти“ са на свой ред коалиция от три малки крайнонационалистически партии от неототалитарен тип: „Атака“, Национален фронт за спасение на България (НФСБ) и Вътрешната македонска революционна организация – Българско национално движение (ВМРО-БНД), твърди БХК и добавя, че според нея „тези партии в различни периоди в миналото подбуждаха към омраза, дискриминация и/или насилие към ромите, мюсюлманите, мигрантите и ЛГБТИ общностите.“
2019 – човешките права в цифри според доклада на БХК
– 10 401 лица са настанени в специализирани институции за възрастни, още 2468 са чакащи за настаняване
– Реформата в домовете за възрастни предвижда 3,3 млн. лв. да бъдат вложени в услуги в общността, а 38 млн. да отидат за създаване на нови резидентни услуги
– Три НПО внесоха иск в Съда на ЕС срещу ЕК за финансиране на инициативи, които водят до сегрегация на хора с увреждания в България
– 2338 са издадените заповеди за незабавна защита от домашно насилие по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН)
– България пада от 18-о на 49-о място в индекса за равнопоставеност на половете на Световния икономически форум
– 99,14% от ползващите обезщетение за гледане на дете до 2-годишна възраст са жени, както и 90,3% от ползващите обезщетение за гледане на болен член на семейството
– Най-малко ¼ от всички родили през годината жени са били обект на дейност, класифицирана като насилие, в доклад на специалния докладчик на ООН по въпросите на насилието над жени
– В няколко антиромски акции (с. Войводиново през януари и в гр. Габрово през април) стотици хора, включително деца, възрастни и хора с увреждания, бяха прогонени от единствените им жилища, без да им бъде осигурено никакво алтернативно настаняване.
– 26 на сто от анкетирани задържани са се оплакали от полицейско насилие по време на задържане; 20% – от насилие вътре в полицейското управление
– 661 души са прекарали над 6 месеца в арестите без присъда и често пъти в нехуманни и унизителни условия на живот. За годината в арестите са регистрирани 5 опита за самоубийство и два смъртни случая
– Българското правителство пропуска да засече и задържи приблизително между 10 000 до 15 000 чужденци годишно, с цел да се избегне поемането на последваща отговорност по Дъблинския регламент или по споразуменията за реадмисия.
– Никакви интеграционни мерки или дейности не бяха достъпни за признатите бежанци или чужденците с предоставен хуманитарен статут. Така ситуацията на нулева интеграция на бежанците в България продължава вече шеста поредна година.
СЕГА
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
