Бизнесменът Пламен Бобоков и президентският съветник Пламен Узунов са завели дело срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата. Това видя „Сега“ в съдебните регистри. Всеки от тях иска по 26 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, защото след като на 9 юли м.г. са им предявени обвиненията за участие в престъпен сговор, по разследването не е извършено нищо повече. Двамата ищци претендират, че са в непрекъсната несигурност, тъй като прокуратурата нито внася обвинителен акт, нито прекратява разследването.
На 4 март Софийският градски съд е разпоредил на прокуратурата да бъде пратен препис от исковата молба. Тепърва ще се разменят книжа, преди делото да тръгне по същество.
Бобоков и Узунов бяха задържани на 9 юли м.г. при нахлуването на прокурори и служители на бюрото за защита на главния прокурор в президентството. Това разследване беше отделено от голямото дело „Боклукгейт“.
Според прокуратурата от ноември 2019 г. до края на януари 2020 г. в Русе и София Бобоков се сговорил с Узунов да вършат в страната или в чужбина търговия с влияние и престъпления по служба. Освен това в периода от май до август 2019 г. чрез 21 деяния склонил Пламен Узунов да наруши служебните си задължения, за да набави за себе си облага – своевременното получаване на достоверна информация за случващото се в политическия живот на Либия и Украйна. Информацията му била необходима за вземане на решения, свързани с икономическите му интереси в тези държави. С тази информация той не можел да се сдобие по правомерен начин, твърди обвинението. Така била разгласена информация, станала известна на Узунов по служба. Стигнало се и до уронване на престижа на президентската институция сред гражданите и застрашаване на националната сигурност чрез разкриване на оперативния интерес на Служба „Военна информация“, твърди прокуратурата.
Исковата молба
В исковата молба се припомня законовият принцип, че разследващите са длъжни в най-кратък срок да съберат необходимите доказателства за разкриване на обективната истина. Според НПК срокът за разследване е 2 месеца. Той може да се удължава по изключение при при фактическа и правна сложност на делото. В случая такава сложност няма. Към привличане на някого като обвиняем се пристъпва, когато се съберат достатъчно доказателства за виновността му, се казва още в исковата молба.
Ако след 8 месеца от началото на разследването обемът доказателства е същият и производството нито е прекратено, нито наличните доказателства са достатъчни за внасяне на обвинение в съда, очевидно е, че разследването не се води с нужното усърдие и прокурорът не прави необходимото за да обезпечи своевременното му приключване, смята защитата на Бобоков и Узунов. И припомнят практиката на съда в Страсбург, че закъснялата справедливост е потъпкване на справедливостта. Изискването за разумен срок на процеса има за цел да гарантира общественото доверие в правораздаването и да избегне положение, при което обвиняем се намира прекалено дълго в състояние на несигурност.
Действията на разследващите и прокуратурата се характеризират със стремеж към външна показност, неоправдана разгласа чрез медиите на част от събраните доказателства, без яснота дали имат отношение към предмета на доказване, се казва още в исковата молба. В нея се допълва, че в хода на разследването са направени политически декларации от прокуратурата срещу президента, чийто секретар е Узунов.
По това дело недопустимо бяха разгласени и доказателства – записи от онлайн кореспонденцията межу Бобоков и Узунов. Това стана и един от поводите Висшият адвокатски съвет да поиска от Върховния касационен съд тълкуване дали избирателното разпространяване от прокуратурата единствено на доказателства, които обслужват обвинителната теза, е съвместимо с презумпцията за невиновност. Защитата на Узунов и Бобоков допуска, че досъдебното производство продължава не с цел да се търси обективната истина, а да се поддържа медиен и обществен интерес и да се внушава, че двамата са виновни. И подчертава, че разследването е тежък удар по авторитета и на двамата.
През юли докато гледаше мярката за неотклонение на Бобоков, спецсъдът постанови, че доказателствата не стигат за извода, че той умишлено е склонил Узунов да извърши престъплението по служба. Съдът не може да изведе извод дори за намек за такова действие от страна на Бобоков. Събрани са убедителни доказателства за това, че Бобоков е получил от Узунов данни за политическата обстановка в Либия и Украйна през приложението WhatsApp. Става дума обаче да данни от открити източници, а не за секретна информация, записа в определението си съдия Ангелина Гергинска.
По-късно различни съдилища обявиха и 72-часовото задържане, разпоредено от прокурор, за Узунов и за Бобоков, за самоцел и произвол. Решението за Узунов е окончателно, а това за Бобоков тепърва ще се гледа на втора инстанция от Административния съд в София.
Междувременно в Русе тръгна дело срещу Бобоков за противозаконно държане на археологически обекти заради пано с върхове на стрели, открито в дома му. За този случай се разбра след интервюто на братята Пламен и Атанас Бобокови, в което те обвиниха премиера Бойко Борисов в лъжа, а прокуратурата – в садизъм.
СЕГА
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram