Набеденият за атентатор срещу държавния и партиен ръководител на страната до 10 ноември 1989 г. Тодор Живков – Цветан Килограмски, продължава да живее в родния си град Кнежа, разказват пред „Телеграф“ негови съграждани.
61-годишният днес мъж има семейство с две пораснали деца. Живее кротко, винаги е странял от славата и не се е възползвал от шанса да се окичи с привилегии след настъпването на демокрацията в страната.
На 1 юни 1980 г. 20-годишният Цветан се разхожда в центъра на Враца, когато вижда насъбрало се множество и пристигащия Тодор Живков, който е в града за Ботевите тържества. Пълно е с милиция и цивилна охрана. Държавният глава излиза от колата и в този момент едрият млад мъж Килограмски скача на спринт и за секунди изминава близо 15 м, стигайки до Живков. Сграбчва го за ръката над лакътя. Изненадан, Живков залитва и падайки на земята, му казва: „Какво съм ти направил?“. Охраната скача да помогне на Живков и да залови нападателя. Десетки хора стават свидетели на инцидента, но за него не само не се съобщава нищо официално, но и е забранено да се говори публично. Мълвата обаче бързо обикаля страната и тя е, че Живков е бил нападнат от въоръжен мъж.
Цветан Килограмски изкарва една година в килия в следствието на ул. „Развигор“ в София, където го разследват като атентатор. Колкото и да обяснява, че целта му не е била да напада Живков, за което говори липсата в него на каквото и да било оръжие, следствието продължава. Килограмски просто искал да се оплаче на Тодор Живков, че са спрели инвалидната пенсия на баща му. Ръководството на УБО (Управлението по безопасност и охрана) и въобще на Държавна сигурност е разтревожено заради пробива в охраната на държавния глава. Започва разследване защо охранителите са били изненадани от Килограмски, защо милиционерите са допуснали да пробие множеството и защо снайперистът не е стрелял.
Лентата на фотографа от БТА Димитър Викторов е осветена още на място, но той успява да скрие запечатаните кадри с падналия Живков, които виждат бял свят чак след промените.
Старозагорският съд осъжда Цветан Килограмски на 5 г. Още преди те да изтекат, му лепват още една присъда по обвинение, че е искал да убие ром зад решетките. Години по-късно той ще разкаже, че му е било забранено да казва в затвора за какво точно е осъден, а просто за хулиганство.
Мъжът изкарва зад решетките 9 г. Излиза чак в края на 1989 г. Не подава молба за реабилитация, но получава такава чрез „Държавен вестник”. Получава 15 000 лв. за претърпени вреди – немалка сума за онова време, с която може да си купи 2 апартамента. Килограмски обаче дава парите на сиропиталище край Кнежа и продължава да живее скромния си живот.
Официално за случката в центъра на Враца на 1 юни 1980 г. се заговаря след падането от власт от Живков на 10 ноември 1989 г. Новите демократи безуспешно ласкаят Цветан Килограмски с надеждата да стане един от тях или поне да използват името му като знаме срещу старата власт. През следващите десетилетия той дори рядко говори с журналисти за историята, която преобръща живота му.
Мъжът свива семейно гнездо. Раждат му се две момичета. Работи като товарач в мелницата в Кнежа. Философски приема, че е една от знаменитостите на Кнежа и на страната.
В едно от малкото си интервюта Килограмски споделя, че се изненадал от меката и тънка ръка на Живков. Очаквал здрава мишница, а като го хванал, усетил само дребна кост. Разказва за наивитета си да мисли, че Тодор Живков ще го изслуша и може да му помогне за проблема с бащината пенсия. След като завършил строителния техникум във Враца, Килограмски започнал работа в „Геоложки проучвания“ в родната Кнежа и много искал да помогне на баща си, спринтирайки към Тодор Живков. „Всъщност исках да му връча една молба, написана на лист хартия. След това тръгна слух, че съм носел нож, дори пистолет. Нищо подобно. Сега не бих направил такова нещо, но тогава бях млад и буен. Баща ми беше болен и имаше проблеми с трудоустрояването. На жалбите му обаче никой не отговаряше. Тогава взех безумното решение да се оплача на Живков. Знаех, че идва всяка година за 2 юни и реших лично да му връча жалбата. Друг е въпросът, че ако съм искал да го убия, можех да го сторя. После ме разпитваха дали не съм бил участник в заговор, но следователите бързо разбраха истината. Това обвинение отпадна и не бе повдигнато на закрития процес. Осъдиха ме на 5 г. затвор – за хулиганска проява и обида на високодлъжностно правителствено лице. В Старозагорския затвор излежах обаче 8 г. и 9 месеца с допълнителна вътрешна присъда. След 10 ноември ме пуснаха”, разказва Килограмски в едно от редките си интервюта.
След промените набеденият за атентатор отива до Бояна да се срещне с Тодор Живков, но охраната пред вилата не го пуска с обяснението, че е под домашен арест. В свое интервю пък бившият Първи споделя: „Това момче от Кнежа бе набедено”.
Димитър Викторов скрил лентата в чорапа си
Автор на уникалните кадри от т. нар. покушение срещу Тодор Живков през 1980 г. във Враца е фоторепортерът Димитър Викторов (1942 – 2020). По това време той работи в Българската телеграфна агенция. Снимките виждат бял свят чак след промените през 1989 година. Самият Викторов не обичаше приживе да разказва за тази история. Негови колеги споделят, че след инцидента от УБО са иззели фотолентата или че направо са я осветили. Те имаха такава практика в онези години – щом не им отърваше, караха фотографа просто да отвори капака на апарата и издърпваха негатива на светло.
Във Враца обаче нещата са се развили по друг начин – Митко Викторов успява бързо да смени касетката с нова, а филмчето с уникалните кадри да скрие в чорапа си. Така хората от УБО всъщност осветяват неизснимана лента. Освен това беше правило фотографите да носят по два фотоапарата.
Разбира се, има и други версии. Викторов се познаваше с всички от охраната на Живков, все пак той работи за БТА. Митко е отразявал много официални прояви на тогавашния Първи и нищо чудно от УБО да са били по-благосклонни към фоторепортера.
Иначе Димитър Викторов бе страхотен човек и професионалист. Работили сме заедно в „Работническо дело“ и „Дума“, ходили сме по първите митинги след 1989 г., отразявали сме заедно окупации, стачки, бдения, заседания на парламента и др. Викторов първоначално е следвал медицина, но после се насочва към фотографията. Почва работа в БТА през 1970 г., после постъпва в „Работническо дело“, а след април 1990 г. – в „Дума“, където работи до 2003 г. Изпати си от реституцията – поради многото наследници така и не можа да влезе в къщата си в центъра на София, която по-късно бе разрушена. Поради това живееше със семейството си на квартира.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
