Статията на инж. Васил Станев разглежда етикетите като пресечна точка на печатните технологии и творчеството, поставяйки акцент върху малко известни факти от тяхната история.
Като търговско-потребителска и едновременно с това издателска продукция етикетите заемат специфично място сред полиграфическите изделия. Не случайно именити творци като Салвадор Дали, Марк Шагал, Пабло Пикасо, Анди Уорхол, Врубел и мн. др. са създавали етикети (основно за вина). Не е случайност и че през годините са се развили колекционерски течения, свързани със събирането на етикети – от кибритени кутии (филомения), бирени бутилки (бирофилия), кашкавал (фромология) и т.н.
Произход на етикетите
Първите етикети или по-точно техните първообрази – парчета папирус, привързвани към пълни с търговска продукция (вино, благовонни масла и др.) амфори, се появили преди около 3 хил. години със създаването на първите писмени култури в древен Египет.
За древни етикети се считат и надписите, направени върху глинени, керамични и други съдове и върху тънки лентички от оловно фолио (използвани в древен Рим). Тяхната основна цел била защита на стоката и подчертаване на нейния произход и оригиналност. В древен Китай тази функция изпълнявали восъчните печати.
Проблем при създаването на първите „етикети“ е липсата на универсален материал, какъвто по-късно става хартията. Като алтернативен вариант бил използван пергаментът, но и той не удовлетворявал напълно нуждата от адекватно обозначаване на стоките.
Началото на хартиеното производство в Европа и изобретението на Гутенберг позволили отпечатването на черно-бели етикети. Литографията и цветният печат станали причина за появата (1880) на първите цветни хартиени етикети. С тях търговците, производителите на вино, парфюмерите и фармацевтите от Стария континент можели да подчертават не само произхода, но и уникалността на своите стоки.
Разбира се, производителите не се интересували само от реклама, но и от възможността да защитят продуктите си от фалшифициране. С това се заели специалистите по патентно право. Така през 1883 г. била създадена (и влязла в сила) т. нар. Парижка конвенция, регламентираща промишлената собственост. Благодарение на нея етикетите намерили своето място като отличителен знак, върху който по силата на закона трябвало да бъде помествана информация, имаща за цел защитата на стоките от фалшифициране.
След 1905 г. благодарение на Айва Рубел и Каспар Херман офсетовият печат се наложил като водеща технология за индустриално тиражиране на етикети.
Характерна за етикетите от 20-те години на XIX век е правоъгълната или овална форма и еднотипната информация. С времето се появили орнаменти, винетки и графични изображения (основно митологични образи, битови сцени, пейзажи и др.), имащи за цел да направят продуктите по-привлекателни. Трябва да отбележим, че в този период производителите започнали да етикетират продуктите си за вътрешния и тези за външния пазар с различни етикети. Тази практика продължава и днес – често етикетите (и опаковките) на един продукт са различни за различните страни.
В стремежа си да отличат своите продукти от тези на конкурентите, производителите и собствениците на марки прибягвали до използването на различни печатни технологии – основно офсет и по-рядко топъл, термотрансферен, дигитален и др. печат, и техники за довършителна обработка като щанцоване, перфориране, лакиране, ламиниране, холографски ефекти и др.
Значителна част от довършителните процеси заемало и продължава да заема щанцоването – възможността за експериментиране с формите с цел придаване на уникален облик на етикетите е предпочитана от немалко дизайнери. В това отношение в известна степен етикетите се доближават до опаковките, макар че традиционно съдържат названието на стоката, търговската марка, производителя, датата на производство, срока на годност, хранителната стойност и друга важна за потребителите информация.
Винените етикети
Съществена роля за налагането на етикетите на пазара изиграла алкохолната индустрия. Хрониките свидетелстват за интересен случай от 80-те години на миналия век – в стремежа си да обясни на нов клиент мястото на своята винарна седемдесетгодишен мъж от Аржентина нарисувал върху салфетка схема, указваща пътя до нея. Изображението дотолкова впечатлило клиента, че било тиражирано като етикет на едно от популярните аржентински вина.
Дълго време в алкохолната индустрия се използвали етикети, чийто дизайн не бил подчинен на определени правила. Върху винените етикети например обикновено се отбелязвала годината на реколтата. През XIX век започнали да се появяват и надписи, указващи вкуса на виното, неговия вид (сухо, сладко, полусухо и т. н.), както и информация за производителя (търговец, собственик и т. н.). Усъвършенстването на репродукционните техники в полиграфията и литографията довело до бурен разцвет на „етикетната“ промишленост. С нейна помощ и заради хубавото вино в годините между XIX и ХХ век производството на шампанско в Европа се увеличило десеткратно, достигайки рекордните за времето 20 млн. бутилки годишно.
Основни видове хартиени етикети
Кръгли – с контур във вид на затворена лента, обгръщащи опаковката или продукта от всички страни по кръга. Най-често приложими в бутилиращата индустрия (безалкохолни напитки, минерална вода и др.).
Лицеви – разположени върху лицевата страна на стоката, като правило съдържащи името на продукта, марката и производителя.
Контраетикети – позиционирани на гърба на продукта (опаковката), съдържащи допълнителна информация за производителя/дистрибутора (адрес, телефон), указания за съхранение/консумация и др.
Малко известно е, че…
В миналото лепенето на етикети върху бутилките невинаги е било безпрепятствено поради наличието на „вода в хартията“. Разрешаването на този проблем наложило производството на специална етикетна хартия със сравнително малка разлика в дългите и късите влакна на целулозата.
Проблем създавало и неправилното разположение на етикетите при печат. Крачка в тази посока направил американският предприемач Р. Стентън, изобретявайки (1930) стикерите или т. нар. самозалепваща хартия.
В наши дни развитието на печатните технологии и навлизането на пазара на нови материали превърнаха производство на етикети в огромна индустрия. Заговори се за електронни етикети, но това все още не е история, а настояще и бъдеще…
Последвайте ни и в Телеграм
