Сурвакане, Сурвакарство и Сурвакари – това е най-характерният за НОВА ГОДИНА обичай, известен в цялата страна. Изпълнява се в ранните часове на Васильовден. По смисъл е пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване със сурова (най-често дрянова) пръчка, и то именно в началото на годината.
Сурвакарската благословия (блаженка, слава, молитва, сорвакия) не се пее, а се изрича. Тя представлява вербална магия, чието действие подсилва осигуряването на здраве и изобилие във всичко.
Сурвакари обикалят от къща на къща, влизайки в домовете, където сурвакат членовете от семейството, добитъка, някъде хамбарите, оборите и т. н., произнасяйки заклинателни формули-благопожелания за здраве и плодородие.
Самото сурвакане се състои в удрянето по гърба на сурвакания обект със специално приготвена за целта сурвачка. За това сурвакане домакините даряват сурвакарите с установени от традицията дарове – най-често това са хранителни продукти: (хляб, вино, сушени плодове, орехи, сланина и др.) и/или дребни пари.
Сурвакането на ергените
Обикновено първи сурвакат ергените. След като пропеят първи петли, те се събират на групи и тръгват по къщите.
Всяка група се състои (според традицията) от 3 – 6 души и има различни наименования в зависимост от региона – чета, кол, куда и др., като често сурвакарските и коледарските дружини са едни и същи. Момците обикалят наред къщите, като се обръща особено внимание на домовете на момите. Някъде (Садово, Чешнегирово и др., Пловдивско) ходят само в къщите на годениците и избраниците; подобен е случаят и в някои селища в Странджа, Сакар и Пиринския край).
Например в с. Старосел, Пловдивско, ергените-сурвакари ходят по момините къщи „за китка“, провиквайки се преди влизане „Китка, китка!“, без да произнасят обичайните сурвакарски благопожелания. Момите даряват ергените обикновено с ябълки и орехи. В с. Илинден, Гоцеделчевско, обичаят дори се нарича „ходене за лешници“, заради лешниците, с които момите даряват ергените, като по набраното количество се съди за сръчността на момичето. В някои селища около Пловдив (Рогош и др.) посрещането и даряването е изключително задължение на момата – там тя дарява избраника си с т. нар. шарен кравай и го закичва с варакосана китка, а след като след като обиколят къщите, ергените се връщат в домовете на своите моми, където ги посрещат като зетьове.
Когато приключат със сурвакането, ергените си устройват угощение със събраните продукти, като нерядко ги продават и си устройват веселба със спечелените пари. В Гоцеделчевско палят големи огньове, около които пеят и играят.
След приключване на сурвакането, сурвачките се оставят на място, където не могат да бъдат достигнати от човешка ръка – хвърлят се на високо дърво, на покрив, в река и т. н., а със събраните продукти децата си устройват угощение.
Сурвакането на децата
След ергените по селището тръгват да сурвакат малките деца. Изключение прави част от Странджанския регион, където децата са първи. По подобие на момците, децата също се организират в дружини, а самите те са празнично облечени, с торбички през рамо и със сурвачки в ръце. Сурвакарските групи са само от момчета. Възрастта на децата варира от 4 до 12 години. Ако случайно някое по-голямо дете също тръгне със сурвакарите, то домакините го вземат на подбив, предлагайки му да му намерят мома или да му дадат ралото (ако е момче) или напр. хурката (точилката, мотовилката) (ако е момиче).
Децата влизат по къщите и удрят със сурвачките домашните по гърбовете, изричайки установени от традицията благопожелания, специфични за този обичай и празника Сурваки.
Произход на сурвакането
Произходът на обичая сурвакане е спорен, макар че неговият смисъл е ясен. Не се оспорва неговият древен предхристиянски характер, макар че няма данни кой народ, траки, славяни или прабългари са го използвали. Със сигурност обаче той не е славянски, тъй като е напълно непознат сред големите славянски народи, близки или далечни. Името на обичая (сурвакане), името на магическата пръчка (сурвачка, сурвакница), както и виковете, които придружават магическото действие сурвакане (Сурва, сурва!) са дали основание на мнозина да свържат този обичай с прабългарите, имайки предвид името на древноиранския и индоарийски бог на Слънцето Сурья. В основата на думата “сурвакане” стои коренът “сур” – “огнен”, който се свързва с раждането на новото слънце.
Засега обаче няма данни сред други древни и настоящи народи от индо-иранския кръг да притежават такъв обичай, което прави твърдението за чисто прабългарския произход на обичая не твърде убедителни. Някои автори правят външно морфологично сравнение на българската сурвачка с древния жезъл на античния Хермес, наречен кадуцей или керикеон, но чисто външната прилика не дава основания за изводи относно произхода на обичая.
Сурвакането е новогодишен обичай и има за цел измолване на успешна нова година. Очевидно се вярва в магическата сила на дряновото дърво, което трябва увеличи силата на благопожеланията. Това заключение се съгласува с факта, че много древни народи са вярвали в божествената роля на особени дървета и гори. Древните българи са обожествявали някои видове дървета, по-специално дъба, считайки го за цар на всички дървета. Освен древните прабългари, етнически сродните с тях хазари също са обожествявали дъбовите дървета и са им принасяли жертви. Хазарите почитали и свещени гори, чиито вековни дървета символизират мощта на боговете. Вярва се, че който отчупи клонче от тях, е заплашен от полудяване и смърт. Доказано е, че славяните също са обожествявали дъбовите дървета. При древните гърци храмът на Зевс бил построен сред дъбова гора. Омир е сравнявал мъжката сила и издръжливост със силата на дъба. При древните източно-кавказци, а вероятно и при техните съседи прабългари, в деня на възраждащото се Слънце (25 декември, Коледа) се е запалвало дъбово дърво наречено Гула, което значи Бъдник. Същият обичай на същия ден е характерен и за съвременните българи, макар че все още не е ясно от траките или от прабългарите той е наследен. При славяните, живеещи далеч от България обичаят Бъдни вечер със запалено дъбово дърво няма, но в съседа Сърбия той е съществувал в близкото минало и днес отново се възражда. По всичко изглежда обаче, той е заимстван от България, където той има най-вероятно синкретичен прабългарски и тракийски произход.
По прастар обичай още се вярвало, че удрянето с дрянова пръчка по гърба на човека е символично предаване върху човека на жизнени сили и пожелание за дълголетие. Най-старите сурвачки били само кичести дрянови клонки без украса. На някои кората била забелвана с ножче, така че се получавали спираловидни фигури. Моделирали още и дълги ленти „като пера” от самата дървесина или оформяли къдрави стружки от нея, като я наричали „бухлата къделя”. По-късно през годините украсата на сурвачките се разнообразила. Всеки елемент носел своето послание. На старите сурвачки връзвали старинни монети, нанизи от пуканки, царевични зърна или други семена. Те вещаели изобилие. Белите и червени вълнени конци и пискюли по сурвачките пък напомняли, че здравето е най-важно за всички.
Какъв е смисълът на сурвакането?
Смисълът на сурвакането се крие в това, да се измоли от върховната сила или от божествата успешна Нова година. Сурвачката е важна, но не по-малко важно е благословията или наричането. Сурвакарската благословия не се пее, а се изрича, за да донесе здраве и благоденствие дома. Както някога, така и сега хората си пожелават най-хубавото, което може да им се случи – здраве, учение, берекет, женитби, деца и изобилие от блага вкъщи. Изричали специални благословии за главата на всяко семейство – стопанина и за всичко що е „живина” в дома. Сурвакали добитъка, оръдията на труда като ралото например, нивята, плодните дръвчета и лозите. Вярва се, че удрянето с жилавата дрянова пръчка ще направи човека също жилав и здрав. Защо точно дрян? Кората и листата на дряна са служили за обработка на кожи, защото съдържат дъбилни вещества. Боядисвали са тъканите в жълто. Плодовете на дряна – дренките, са полезна храна с приятен вкус и аромат,използвани и в народната медицина. Ето защо дрянът е почитано дърво. То е символ на здраве и дълголетие, най-рано цъфти, а най-късно зрее. Символ е и на мъдрост, защото пръв известява идването на пролетта.
Защо СУРВА, СУРВАКАНЕ
Частицата СУР е имала значение слънце в древния език на нашите предци. От Сур– слънце идва и нашата дума Сурва. Казвайки сурва, дечицата всъщност произнасят едно от имената на нашия най-стар бог! Сурва и Бог са две названия за върховното божество на предците ни – слънцето. Багайос е фригийския бог на светлината, от Багайос идва нашата дума Бог. Свързана е с багра- червен цвят, багря-боядисвам в червено, божур-червено цвете.
Сурва, зора, зарево, зура са различни думи за слънцето възникнали в различни епохи. Името Сурва е останало непроменено защото е било считано за свещено. Когато благославят сурвакарите всъщност отправят молитва към най-древното, а и най-почитаното божество по нашите земи-слънцето. Без него няма топлина, няма здраве, няма живот. Напълно естествено е, че дедите ни са му се кланяли. В по-късни времена се получава така, че основните добродетели на християнството, а именно честност, истина и почтеност, са и качества на богът на слънцето. Това е довело до синтеза на две религии, който явно е доста успешен, иначе нямаше да може да просъществува в хармония толкова дълго време…
Предците ни са тръгнали от примитивното, преминали са през много изпитания и в крайна сметка са се превърнали в носители на светлината. Такива са били векове наред, това е и най-важната част от наследството, което те са ни оставили…Цялото ни народно творчество е пропито с упорит стремеж към позитивното, преклонение към почтеното и възхвала на праведното. Българските песни, обичаи, обреди и предания са отражение на духовния свят на дедите ни.
Стихчета за сурвакане
Ето няколко благопожелания за сурвакане:
Сурва, весела година!
Да сте живи, да сте здрави!
Всеки работа да има!
Всяко зло да ви забрави!
Пълни шепи и хамбари,
бели агнета в кошари!
Нека всички земни дари
да се трупат на камари!
**
Сурва, сурва година,
Весела година,
Златен клас на нива,
Червена ябълка в градина,
Жълт мамул на леса,
Едър грозд на лоза,
Пълни кошери със мед,
малки пиленца навред!,
Да ви е честита новата година,
До година, до амина !
**
Сурва, весела на баба,
Сурва, весела на дядо,
да ни е сърцето младо.
Сурва, весела на мама,
Сурва, весела на татко.
Сурва, весела на всички,
здрави, умни и добрички!
**
Сурва, сурва година
здрава, здрава гърбина.
Златен клас по нивята,
сладък плод за децата.
Живи, здрави до година,
догодина, до Амина!
**
Хей другари сурвакари,
нека вее януари-
с пръчки дрянови в ръцете
всички хора поздравете.
Да са живи, да са здрави
и децата им игриви.
А на дядовци и баби,
всички болни, слаби,
пожелайте да здравеят,
сто години да живеят!
**
Сурва, весела година
догодина до амина.
По Йордановден да има
люта снеговита зима!
По Гергьовден из нивята
дъжд да напои житата!
По Петровден благо слънце
да погали всяко зрънце!
Та Кръстовден да ни свари
със препълнени хамбари!
Сурва, весела година
догодина до амина!
**
Сурва, сурва, весела година.
Голям грозд на лозата,
жълта царевица в полята,
червена ябълка в градина.
живо-здраво догодина,
догодина, до амина.
Честита Нова година!
**
Сурва, весела година,
златен клас на нива,
червена ябълка в градина,
жълт мамул на леса,
голям грозд на лоза,
пълна къща с деца,
пълни обори със стока,
пълна кесия с пари.
Пълна къща със коприна!
Живи, здрави догодина,
догодина, до амина!
**
Сурва, сурва година,
здрава, здрава гърбина,
златен клас на нивята,
сладък плод за децата,
вечен мир на земята!
Живи, здрави догодина,
догодина до амина!
Последвайте ни и в Телеграм
