Свръхтайните експерименти с времето: “Филаделфия“, „Феникс“ и Проектът „Монтоук“ (видео)

Експериментът “Филаделфия” – кратка предистория
За да обхване по-добре изложения в интервютата материал, нека читателят се
запознае накратко със същността на експеримента Филаделфия и проектите “Феникс”
и “Монтоук”.
1. Ал Биелек и Фил Шнайдер са два от най-добрите източници, разкриващи свръх
секретна информация за черните проекти на американското правителство. –
http://educate-yourself.org/ab/
2. Експериментът “Филаделфия”
Експериментът Филаделфия се провежда на 12 август 1942 г. от Военноморските
сили на САЩ във Филаделфия, въз основа на разработки на Никола Тесла и Алберт
Айнщайн – целта е корабът “Елдридж” да стане невидим за радарите и да премине от
Филаделфия във военоморската база в Норфолк. Първоначалният ръководител на
проекта е Никола Тесла. Тесла настоява опитът да се проведе без екипаж на борда,
но предложението му не е прието, поради което той прекратява участието си в него.
Ръководител на проекта става Фон Нюман, използван е проектиран от него
генератор, но създадените електромагнитни полета се оказват много нестабилни…
Постигната е и радарна и пълна невидимост, но придружени със значително
изкривяване на пространствено-времевия континуум, излизане на оборудването на
кораба извън контрол и много други странични ефекти – те стават причина от борда
му да скочат братята Дънкан и Едуард Камерън, които се озовават в 1983 година –
тоест, в началото на втората фаза на същия експеримент, предприет на 12 август
1983 г., т.е. – 40 години след първия опит. Изкривяването става причина едно от
присъстващите там НЛО да се измести в подземната база Монтоук от 1983 г. и да се
заклещи там. Целта е единият експеримент да се “сключи” с другия – провеждан след
40 години. Получава се разкъсване на пространствено-времевия континуум. С
помощта на извърземна технология, Камерън бива изпратен обратно във
Филаделфия, за да спре по някакъв начин отказалото оборудване – той прави това.
През 20 години в магнитното поле на Земята възникват пикове, по време на които се
отварят портали към хиперпространството. Поредният такъв пик е през 2003 година.
В резултат от тези експерименти, в пространствено-времевия континуум е пробита
дупка, през която навлизат множество извънземни – нещо, което не е било
предвидено от провеждащите експеримента – през така създадения тунел са
навлезли масово в нашата галактика извънземните Сиви. Сегашното име на Ед
Камерън е Ал Биелек.
Ал Биелек запазва спомените от живота и личността на Едуард Камерън, участвал
заедно със своя брат Дънкан в експеримента Филаделфия. Според Ал, на тайното
правителство е била дадена извънземна технология, с помощта на която човешко
същество може да бъде регресирано до произволна възраст. Впоследствие това
твърдение е потвърдено и от Стефани и Майкъл Релф, който също е работил на
Марс и е бил подложен на продължила 20 години възрастова регресия.
За любителите на Индиана Джоунс: изглежда, една влакова композиция нацистко
злато, мистериозно изчезнало от транспортиращата го подводница някъде край  бреговете на Монтоук, Ню Йорк, след войната е било открито погребано в тунел
някъде в Европа.
3. Проект “Феникс”
Продължение на замразения през 1943 г. проект “Филаделфия”, предприето от
националната лаборатория на САЩ в Брук Хейвън. Целта му е пробиване на тунели
във времето. В хода на този проект е разработена Стелт-технологията и
технологията за управление на климата – въз основа на устройството на Вилхелм
Райх – с него могат да бъдат започвани или спирани проливни дъждове или бури. В
него се използва принципа за регулиране на оргона – форма на фината енергия на
атмосферата.
4. Проект “Монтоук” включва основания на травма контрол над ума на “Момчетата от
Монтоук” и развиването на контрола над ума посредством микровълновата
електроника, който сега се внедрява по целия свят. – http://educate-yourself
ЕКСПЕРИМЕНТЪТ ФИЛАДЕЛФИЯ ­ ИСТИНСКИТЕ РЕЗУЛТАТИ
интервюиращи: Лийдинг Едж Нюз /ЛЕ/
Ал Биелек е автор на книгата „Експериментът Филаделфия“ и е бил в подземията
на военната база в Монтоук.
ЛЕ: Разкажете ни историята на Експеримента Филаделфия. Вие и брат ви Дънкан
сте били морски офицери на борда на кораба Елдридж, участвал в експеримент,
целящ постигане на невидимост. Какво точно стана?
БИЕЛЕК: Имаше 2 теста ­ първият на 22 юли, 1943г. Апаратното оборудване
работеше много добре и флотът постигна невидимост от радар, поглед и камера.
Големият проблем беше, че персонала, който се намираше на кораба, се повлия
много зле от огромната мощност на електромагнитната радиация. Бяха напълно
дезориентирани. Нервната им система функционираще неправилно и се разболяха
много зле.
ЛЕ: Как един предмет се прави невидим?
БИЕЛЕК: Чрез изместване във времето. Предотвратяваш отразяването на светлина,
или на радарна енергия от него. Ако няма отразена светлина, или радарна енергия,
няма да го видиш. Работеха с концепцията да манипулират времето, за да направят
обекта невидим.
ЛЕ: Какво стана с вас и Дънкан?
БИЕЛЕК: По време на експеримента бяхме в контролната стая. Радиацията не оказа
влияние на онези от нас, които бяхме под палубата, защото бяхме екранирани от
стоманата.
ЛЕ: Въпреки проблема с персонала, флотът назначи датата за втория тест за след
по­малко от месец, така ли?
БИЕЛЕК: Да. Казаха: „Добре. Срокът е до 12 август. Направете каквото трябва, за да
бъде завършен експеримента. Тестовете трябва да бъдат приключени към тази дата,
или го забравете.“ Беше краен и окончателен срок. Не искаха оптическа и
невидимост. Само радарна.
ЛЕ: По какво вторият тест се различаваше от първия?
БИЕЛЕК: Беше много успешен с това, че постигнахме радарна невидимост след 70
секунди. Неизвестно за онези от нас, които бяхме в стаята за управление, корабът
станал невидим и изчезнал от пристанището /Филаделфия/. Останала хубава голяма
дупка там, където корабът бил във водата. При това не забравяйте, че за втория тест
не искаха оптическа невидимост, а само радарна.
ЛЕ: Без да се опитват да я получат, тя все пак стана, така ли?
БИЕЛЕК: Те искаха само невидимост от радар. Корабът става като мъгла и изчезва.
Даже водната линия изчезва.
ЛЕ: Къде отива кораба?
БИЕЛЕК: В хипер пространството.
ЛЕ: Какво означава това?
БИЕЛЕК: Математически обяснено, това е област, която се намира извън нашата
нормална триизмерна реалност. Всъщност, тя е извън реалността на 6­то измерение.
Съществуват три физически измерения, както ги виждаме ние, и три времеви
измерения. И така, корабът беше извън нашата област, включително времевата.
Хипер пространството е хубав математически термин, който означава, че е никъде от
гледна точка на нашата реалност. Никой не може точно да посочи къде е.
ЛЕ: Добре. Корабът е в хиперпространството. Какво стана след това?
БИЕЛЕК: След около 30 секунди, оборудването полудя. Аз и брат ми наблюдавахме в
стаята за управление странни ефекти.
ЛЕ: Какви точно?
БИЕЛЕК: Електронните лампи започнаха да примигват. Като на вълни, което беше
много необичайно. След това започнаха високоволтови дъги, например много
светещи болтове въпреки, че в стаята нямаше високоволтово оборудване, което да
предизвика подобни ефекти. Опитахме се да се свържем с някого по радиото, но
чувахме само пукане. Бяхме сами в ефира, затова решихме да изключим
оборудването. Отидохме до шалтерите, но те бяха замръзнали. Тогава решихме да
излезем навън и да се качим на палубата.
ЛЕ: Какво видяхте на палубата?
БИЕЛЕК: Зеленикава мъгла. Моряци, които се движеха наоколо. Цареше голямо
объркване.
ЛЕ: Какво ставаше с другите моряци?
БИЕЛЕК: Тичаха в кръгове, сякаш бяха напълно дезориентирани. Не знаеха къде са и
какво да правят… държаха се почти като луди, но не напълно. Очевидно бяха силно
обезпокоени, или невротизирани. Дънкан и аз видяхме това и решихме да скочим от
борда и да доплуваме до брега.
ЛЕ: Защо не останахте на поста си?
БИЕЛЕК: Защото не можехме да спрем оборудването. Качихме се на палубата,
видяхме какво става и скочихме от борда. Само че така и не достигнахме до водата.
ЛЕ: По това време в хипер пространството ли плувахте?
БИЕЛЕК: Плувахме някъде. Имаш чувството, че падаш през тунел. Не знаехме къде
сме и какво става. Като че ли пътувахме така около две минути (преценката ми е
напълно субективна) и свършихме в една военна база ­ застанали на крака с метална
ограда зад гърба.
ЛЕ: Как се казваше базата?
БИЕЛЕК: Базата Монтоук в Лонг Айлънд, Ню Йорк, но тогава не знаехме това.
Веднага един хеликоптер ни освети. Тогава още не знаехме какво е хеликоптер – през 1943 година те бяха още на етап изпитания. Военната полиция дотича, хвана ни и ни
вкара в сградата. Слязохме с един асансьор няколко етажа надолу под земята.
Възрастен цивилен пристъпи към нас и каза „Господа, очаквах ви. Аз съм Доктор Фон
Нюман.“
Не му повярвахме.Казахме му, че това е невъзможно, защото Фон Нюман е много
по­млад и ние сме се разделили с него преди около час. Той каза „О, да. Наистина
съм аз. За съжаление, вече не сте в 1943. Тук е 1983. Аз съм с 40 години по­стар.
Добре дошли в Монтоук. Това е проектът Финикс.“ Все още не му вярвахме.
ЛЕ: Какво си мислехте?
БИЕЛЕК: Че човекът не е с всичкия си.
ЛЕ: Мислили ли сте някога, че някой може да ви е взел от кораба, да ви е промил
мозъка и да ви е поставил в този необичаен сценарий?
БИЕЛЕК: Много неща си мислехме. Бяхме объркани и развълнувани. Фон Нюман ни
разведе из подземията. Тогава видяхме всякакви компютри, магнетофони, големи
дисплеи и др.
ЛЕ: Неща, които очевидно не са съществували през 1943?
БИЕЛЕК: В САЩ през 1943 нямаше дори магнетофон. Не разпознахме оборудването
от този тип. Гледахме цветна телевизия на голям екран. Дотогава бяхме гледали
само черно­бяла. Рекламите бяха интересни. На една видяхме реактивен самолет
747 ­ през 1943 ги нямаше.
Бяхме много развълнувани и си мислехме, че възрастният човек може би наистина е
Фон Нюман и че може би наистина сме в бъдещето! Разведоха ни и горе из базата,
но не ни дадоха да излезем от нея. Върнаха ни отново при него и той ни каза:
„Господа, имаме проблем. Вашият кораб Елдридж е все още в хипер пространството
и мехурът около него нараства. Ние можем да изключим оборудването тук в Монтоук,
но оборудването на вашия кораб продължава да работи и да захранва мехура на
хипер пространството. На борда има достатъчно гориво за работа на генератора в
продължение на 30 дни, ако не го
разрушите.“
ЛЕ: Какво би станало, ако мехурът беше продължил да нараства?
БИЕЛЕК: Той ни каза, че може да стане толкова голям, че да обгърне цялата
планета.
ЛЕ: Значи, Земята щеше да бъде в хипер пространството някъде отвъд шесто
измерение?
БИЕЛЕК: Да, извън нашето нормално пространство. Кой знае какво щеше да стане
тогава. Затова трябваше да се направи нещо, за да спре да нараства. Решиха да ни
изпратят обратно на кораба, за да разбием оборудването. Казаха ни, че в Монтоук
имат пълен контрол над пространството и времето и че могат да ни изпратят където
и да е, в който и да е момент.
ЛЕ: Имаха машина на времето, в която да влезеш и която да те пренесе другаде,
така ли?
БИЕЛЕК: Да. Имаха. Това беше тунел във времето ­ всъщност беше нещо повече от
машина на времето. Не им повярвахме, но те ни изпратиха обратно на борда на
Елдридж, с инструкции да разрушим оборудването по какъвто начин искаме, само и
само да го накараме да спре.Върнахме се обратно на кораба за да разбием
оборудването, без точно да знаем какво ще стане.
ЛЕ: Как разбихте машините?
БИЕЛЕК: Намерихме брадви и започнахме да разбиваме оборудването наред.
Генераторът спря.
ЛЕ: И се върнахте в триизмерната реалност?
БИЕЛЕК: Преди корабът да се появи отново в пристанището, обаче, се качихме на
палубата и видяхме моряците, закопани в стоманената палуба и преградата на
кораба. Един от тях беше по­младия ни брат.
ЛЕ: Защо хората бяха заклещени в стените?
БИЕЛЕК: Поради процеса повторно материализиране от хипер пространството в
нашата реалност. При разпадането на полетата, молекулярната структура на телата
на моряците също се изместваше. Ако в този момент се движеха наоколо, а повечето
от тях го правеха, докато се материализират отново те оставаха в течно състояние. И
ако при това “плуване” наоколо по време на повторното материализиране се окажеха
в близост до стена, се заклещваха в нея.
ЛЕ: Как вие с Дънкан избегнахте тази трагедия?
БИЕЛЕК: Не я избегнахме напълно. Малкият ни брат Джим умря по този начин
(заклещен в стоманата). Дънкан не остана на борда. Скочи отново преди полетата да
се разпаднат напълно и отиде в 1983, или някъде около този период.
ЛЕ: Защо Дънкан напусна отново ­ заради това което стана с Джим ли?
БИЕЛЕК: Да. Джим умря заклещен в преградата на кораба. Дънкан изчезна отново в
бъдещето. Аз останах там (на борда на кораба) и полетата отново се
материализираха.
ЛЕ: Вие също можехте да скочите през борда.
БИЕЛЕК: Можех. Дънкан очакваше да го направя. Не го направих по една причина.
Видях там Джим, който плачеше ­ главата и раменете му се подаваха от стоманата.
Прегърнах го през раменете и умря по този начин.
ЛЕ: Изгубихте двамата си братя и пропътувахте 40 години във времето. Това е
достатъчно, за да побърка един средностатистически човек.
БИЕЛЕК: Да. Ако е средностатистически. Аз останах нормален, вероятно поради
тренинга си. Може би съм бил избран за тази работа от някой, който е знаел повече
от мен самия. Често съм се питал, „Защо аз?“
ЛЕ: Как мислите, защо?
БИЕЛЕК: Вероятно заради баща ми. Бил е във флота. Занимавал се е с контрабанда
на еврейски учени от Германия по време на Втората Световна Война. Един от тях е
бил Херман С. Унтерман, който по­късно става директор на проекта Монтоук за
периода 1977­1983г.
ЛЕ: Когато бяхте в 1983, разбрахте ли кой е спечелил Втората световна война и
занесохте ли обратно някаква военна информация?
БИЕЛЕК: Да. Казаха ни, че сме спечелили войната и сме в студена война с Русия и
че сме ходили на Луната.
ЛЕ: Казаха ли ви нещо, което можеше да промени събитията?
БИЕЛЕК: Не. Има проблем във връзка с това ­ нарича се примка във времето. Това,
че сме били там (в бъдещето), нарушаваше потока на времето и създаваше вълна
във времето. Ако бяхме занесли със себе си познания, с които да променим
историята на войната, или да ускорим нейния ход, можехме да предизвикаме
времеви парадокс на затворената примка, при който достатъчно сериозна намеса в
миналото може да промени бъдещето. При това положение лицето, което се намира
в бъдещето, щеше да се промени там, където е.
ЛЕ: Когато пътуваш във времето кое се счита за настояще?
БИЕЛЕК: „Настояще“ е там, където си. Отправната ти точка е там, където си роден.
Там възниква „заключване във времето“. Дори когато се движиш напред или назад по
потока на времето, отправната ти точка си остава същата.
ЛЕ: Защо според вас се случи това с вас и Дънкан?
БИЕЛЕК: Никога не сме могли да си отговорим. Може да е било планирано, но не от
нас, или от някой друг на кораба. Имаше още двама, които скочиха от борда, но те се
разпаднаха.
ЛЕ: Когато се върнахте отново в 1943г, каква разлика открихте у себе си?
БИЕЛЕК: Драстично се промениха възгледите ми. Физически нямаше разлика.
ЛЕ: Бяхте ли свидетел на извънземна намеса?
БИЕЛЕК: През 1943г не съм виждал извънземни. След това разбрахме, че са били
там. Имам снимка на Валиант Тор (същество идващо от под­повърхността на
Венера), направена на Елдридж. Смятам да покажа тази снимка в Ашвил, на
изложението в Северна Каролина. Извънземните бяха сериозно ангажирани в
Монтоук. Бяха там ­ видимо ­ предимно между 1973 до 1983, когато помагаха във
връзка с тунелите във времето.
ЛЕ: Каква полза имаха те от това?
БИЕЛЕК: Те бяха онези, които определиха крайната дата 12 август 1943 при
работата по Експеримента Филаделфия. Когато стана пътуването във времето, то
предизвика пукнатина в пространство­времевия континуум, но без да го разруши.
Тази пукнатина позволяваше да преминават през нея извънземни космически кораби
от други места ­ много на брой и с големи размери. Пукнатината беше образувана,
когато експеримента Монтоук се свърза с Експеримента Филаделфия. Но те
(правителството) нямаше да могат да направят това без помощта на извънземните,
особено от гледна точка на оборудването.
ЛЕ: Затова ли правите извода, че извънземните са участвали в проекта през 1943?
БИЕЛЕК: Да. За да могат двата експеримента да се свържат един с друг.
ЛЕ: Според вас тези извънземни негативни ли бяха по природа?
БИЕЛЕК: Основно да.
ЛЕ: Какви доказателства имате за извънземна намеса?
БИЕЛЕК: Правителството има снимки. Физически аз видях извънземни, когато бях в
подземията на Монтоук.
ЛЕ: Казвате го доста свободно. Защо според вас не ви пречат?
БИЕЛЕК: Може би заради пътуването във времето, което направихме с Дънкан и
възникналият в резултат от това камшик на времето. Те (правителството) няма да
смеят да ни пипнат преди 2003 година.
ЛЕ: Защо точно 2003­та?
БИЕЛЕК: Тогава се навършват 20 години от инцидента. Времевите уравнения
показват, че поради биоритмите на Земята, са необходими 20 години, докато всичко
по цялото трасе отново се стабилизира и то отново стане такова, каквото е било
преди всичко това да се случи. Няма какво да се притесняваме за миналото. Само за
бъдещето. Ако тази дупка във времето не затихне от нещо през 2003 година, тя може
да се активира отново и да стане по­лошо.
ЛЕ: Вие с Дънкан ли сте „фактора за затихването й“?
БИЕЛЕК: Да.
ЛЕ: Какво ще стане, ако умрете преди 2003 година?
БИЕЛЕК: В зависимост от това колко близо се случи то до 2003 година, ефектът може
да бъде много дестабилизиращ и да окаже „разместващ“ ефект върху Земята.
ЛЕ: Това е сериозно изявление. Значи ако си отидете вие, ще си отиде и Земята?
БИЕЛЕК: Правителството няма да ни остави да умрем.
ЛЕ: Да приемем, че вие и Дънкан сте живи на 12 август 2003 година. Какво би могло
да стане с тази пукнатина във времето?
БИЕЛЕК: Цялото нещо се стабилизира и вероятно се затваря, освен ако някой не
създаде оборудване, за да я принуди да остане отворена.
ЛЕ: Има ли награда за главата ви след 12 август 2003?
БИЕЛЕК: Теоретично погледнато, би могло да има награда за главата ми сега,
защото говоря толкова открито за проектите Монтаук и Филаделфия. Но никога не ме
е закачал никой. Други са ги заплашвали, но мен не.
ЛЕ: Защо според вас правителството ви оставя да говорите толкова открито?
БИЕЛЕК: Не мога да си обясня това. Казах достатъчно неща заради които други са
били разпъвани, но на мен никой не ми е казал дори „бау“.
ЛЕ: Защо хората трябва да вярват на вашата история?
БИЕЛЕК: Свършете си работата и разследвайте. Има достатъчно документи на
разположение.
Leading Edge News
АЛ БИЕЛЕК ОТГОВАРЯ НА ВЪПРОСИ ЗА ИЗВЪНЗЕМНИТЕ, ШПИОНИТЕ, КОСМОСА
И ПРАВИТЕЛСТВОТО
ВЪПРОС: Как става програмирането/депрограмирането, регресията?
ОТГОВОР: По химично­електронен път. Методично изтриват цялата личност и памет;
след това правят възрастова регресия, при която могат да свият физически тялото;
могат да го направят по­старо или по­младо, но обикновено го правят по­младо,
защото ако кажеш на някого, който е на 65: „Свършихте толкова работа за нас, бихме
искали да продължите да го правите още 10 години. Знаем, че сте стар, но какво ще
кажете да ви направим отново млад ­ да речем на 25години. Няма да загубите нищо
от спомените си. Просто отново ще сте млад.“ Е, кой би се отказал от такава
възможност? Правителството прави това непрекъснато с избрани хора. Това е много
внимателно пазена тайна.
ВЪПРОС: Как някой на 65 внезапно става на 25 и се връща и продължава
нормалния си живот?
ОТГОВОР: Как става целият процес не знам. Очевидно губиш някои от приятелите
си, освен онези, на които можеш да се довериш и които могат да пазят тайна.
ВЪПРОС: При това изтриват ли им паметта за онова, което са вършили за
правителството?
ОТГОВОР: Не, защото правителството иска те да си продължат работата още 10­20
години.
ВЪПРОС: Значи нашето правителство може да прави хората по­млади?
ОТГОВОР: Да. Това започна през 1947 г по една програма в Маями, Флорида при
някакво изследване във връзка със стареенето. Хауърд Хъгиз се заинтересува и купи
института, който се превърна в “Медицински институт Хауърд Хъгиз”; той продължи
работата и я осигури финансово. Разбира се, Хауърд Хъгиз правеше почти всичко за
ЦРУ, както и за частни проекти и проведе 92% от проектите на ЦРУ в продължение
на доста дълъг период от време. И те и правителството се интересуваха много от  проекта свързан с подмладяването. Това е само един аспект от проекта. Могат да
направят това и с ума ти, след като си приключил с даден проект, но не искат да те
терминират ­ могат просто да ти изтрият спомените за това, което си правил за
правителството. Правеха го още през 1947 въпреки, че по това време все още не
бяха много добри в изтриването.
ВЪРОС: Кажете ни нещо за вашия личен контакт с извънземни?
ОТГОВОР: В Монтоук един от първите ми проекти беше да помогна да бъде
разглобено едно НЛО, което се беше хванало в подземията на Монтоук поради
свързването на двата проекта – Филаделфия и Монтоук. На кораба Елдридж имаше
три НЛО. Аз не съм ги виждал, но други са ги виждали. Две от тях избягаха, но
третото беше някак хванато като в капан в полетата, създадени около кораба и те
повлияха на оборудването им. То се опита да премине през времето, за да избяга, но
нещо с тяхното оборудване се обърка и така се оказаха в подземията на Монтоук
напълно обездвижени. И така, бях „нает“, за да работя по проекта Монтоук.
Отначало се опитах да разпитам членовете на екипажа, които бяха живи и в добро
състояние. Бяха 7 на брой, високи по около 6 фута. Исках да преведа и разбера
техните наръчници за кораба. Джак Прюит, ръководителят на станцията, искаше да
знае дали бяха включени като участници в някакъв проект, или в нещо друго.
Искахме да узнаем всичко възможно. Наръчниците им, например. Исках да ги
прочета. Исках да разпитам тези момчета и да ги накарам да проговорят. Не
проговаряха. Накрая трима от тях започнаха. Другите четирима, включително
капитана, не говореха. Тримата, които проговориха, вероятно бяха убити от капитана,
или от екипажа заради това, че са проговорили. Разглобихме големи части от техния
кораб: оръжейната система, таблата за управление, задвижващата система. Мисля,
че устройствата за запазване на храната оставихме непокътнати. Захранващата
система също, защото не я разбирахме и предположихме, че ако я отделим, кой знае,
може да се превърне в атомна бомба, или в нейния еквивалент.
ВЪРОС: Според вас, наистина ли когато Дж.Ф.Кенеди е казал „Ще стъпим на
Луната до края на това десетилетие“, ние сме използвали извънземна технология
за да го направим?
ОТГОВОР: Вече я притежавахме. Разработвахме наши собствени антигравитационни
системи, които Германците по време на Втората Световна Война вече бяха и
разработили и използвали на някои от немските космически кораби. Германците
нямаха достатъчен брой от тях, за да променят изхода на войната, но въпреки това
разработиха антигравитационни двигатели и напуснаха планетата Земя през 1945 и
през 1946 с един или два космически кораба. Притежаваха космическа технология и
ние я наследихме от тях (след войната). Виктор Шаумберг беше работил по тази
технология като част от Германската програма и чрез проучването на НЛО­та се
сдобихме с космическа технология за да си направим наше собствено НЛО. Имам
предвид нашето правителство, на САЩ. Имаме технологията, защотоq когато
астронавтите от Аполо 2 пристигнаха на Луната, това се чу по радиото и
радиолюбителите в Европа го прихванаха. Ето какво беше казано, когато
астронавтите уведомиха Космическия Център в Хюстън: „Хюстън, имаме посетители
тук горе“­­“Да, знаем за тях“­­“Оо? Извънземни ли са?“­­“Не“­­“Руснаци ли
са?“­­“Не“­­накрая един от астронавтите попита центъра Хюстън: „Американци ли
са?“ От Хюстън отговориха: „Да“. Американците бяха вече там, на Луната, и очакваха
нашите (американските) астронавти да пристигнат със своите задвижвани с гориво
ракети, които очевидно по това време бяха станали вече съвсем старомодни!
ВЪРОС: Значи нашето правителство е излъгало собствените ни астронавти…
ОТГОВОР: Излъгаха ги и много от тях (астронавтите) след това бяха страхотно
вбесени.
ВЪПРОС: Това е било лъжа и спрямо хората от нашата страна…
ОТГОВОР: Това е само едно от многото неща, които се случиха. Много неща се
замитат под килима ­ много от нещата, които нашето правителство не иска да се
знаят от обществеността, но информация все пак изтича, защото има хора, които я
знаят и които говорят, както и хора, на които вече им писва от правителството. Днес
на много хора им е писнало от правителството и започват да говорят. Някои от тях
оцеляват след като са го направили, други не.
ВЪПРОС: Според вас, празидентите на САЩ знаят ли какво става?
ОТГОВОР: Повечето от тях знаят.
ВЪПРОС: Знаят, но го пазят в тайна, така ли?
ОТГОВОР: Буш знаеше всичко, защото беше директор на ЦРУ. Рейгън, според мен,
знаеше. Клинтън – в началото може би не, но след това, с оглед на положението,
което заемаше и на отговорностите си, включително и прикриването, вероятно е
знаел всичко. Той е може би най­добрият експерт по прикриванията от всички, които
сме имали в Белия Дом.
Leading Edge News
ПОДЗЕМНИТЕ ГРАДОВЕ НА МАРС
Интервю с Ал Биелек
1991
Интервю с Ал Биелек, взето през 1991 от репортер на „Соврин Скрайб ъв Макена“,
Вашингтон. В него Ал разказва как в края на 70-те той и брат му Дънкан били
транспортирани чрез машина за създаване на Тунели във времето разположена в
базата Монтоук, Лонг Айлънд, до вътрешността на подземни съоръжения на Марс.
През 1969, САЩ, Русия и някои извънземни, вече имали бази на повърхността на
Марс по силата на споразумение, сключено между извънземните и САЩ, наречено
“Алтернатива 3”. Американският персонал на Земята не могъл да получи достъп до
подземните съоръжения поради липса на тежко оборудване. С помощта на точните
координати за Марс, обаче, машината за Тунели във времето е можела да пренесе
Ал и брат му до всяко място върху или вътре в планетата с точност до няколко инча.
Биелек и неговия брат Дънкан Камеран са били използвани при изследването на
подземните градове на Марс.
СС = Соврин Скрайб
АБ = Алфред Биелек
СС: Относно вашият опит на Марс: преминали сте през тунел във времето –
пристъпваш, и си на Марс. Какво видяхте там?
АБ: Аз не съм бил на повърхността на Марс. Ние бяхме под земята. Историята има
връзка с описаното в книгата “Алтернатива 3”* и с телевизионната продукция
излъчена в Англия и подчертаваща факта, че ние имаме бази на Марс, една или  повече, създадени в резултат на съвместна операция на американското
правителство. Не зная дали в това участват и руснаците и извънземните. Това са в
бази на повърхността. Всъщност, това е операция на Световното Правителство – то
не е точно правителството на САЩ.
След като някъде към 1969 г. кацнаха на повърхността, те откриха, че има входове,
водещи към подземия, които са запечатани, и така разбраха, че има нещо там долу.
Носеха се слухове, че вероятно има останки от древна цивилизация, погребани под
повърхността поради това, че имаше доста останки над земята – разрушени градове,
които по изчисленията на НАСА са били там от около 250-300 000 години. Оказа се,
обаче, че са блокирани всички входове, които водят към подземните области. Така в
края на 70-те години бе установена връзка с онези, които се занимаваха с проектите
“Монтоук” и “Финикс”. „Можете ли да направите нещо за нас? Не можем да проникнем
под повърхността на Марс“. Те казаха: „Да, смятаме, че можем. Дайте ни някакви
координати от повърхността на планетата. Ще трябва да направим астрономически
изчисления“. Което и направиха, и вкараха всичко в компютъра. Искаха да отидат
двама души и се случи това да бъдем брат ми и аз.
СС: Защо двама?
АБ: За да има потвърждение какво е видял всеки от тях и за в случай, че под земята
възникнат някакви проблеми. Всъщност, те не знаеха какво има отдолу.
И така, изпратиха нас и ние отидохме. (Посpедством устройството за пробиване на
тунел във време-пространството, разработено в резултат от Експеримента
Филаделфия). Имахме проблем със светлината. По това време трябваше да си
носим осветление. По-късно, доколкото си спомням, открихме някои от техните
източници на светлина и ги включихме. Накрая намерихме последните останки от
Марсианци, ако искате да ги наричаме така, умрели под земята преди около 10-20
000 години, които бяха оставили всичко, което е имала тяхната цивилизация под
земята. Открихме огромни количества статуи, които изглеждаха като религиозните
статуи.
СС: Как изглеждаха те? Колко големи бяха?
АБ: Обикновено 6, 7, 8 фута високи, каменни, със скъпоценни камъни инкрустирани в
тях и т.н.
СС: Хора ли наподобяваха?
АБ: Да. Бяха доста добре запазени. Открихме голямо количество научно оборудване.
Намерихме и електронно оборудване – тонове и тонове неща. А впоследствие се
носеха слухове, че … бях го забравил, докато Дънкан преди около седмица не ми
напомни за това. Той каза: „Не забравяй за седемнадесетте хиляди метрични тона
Марсианско злато, което измъкнаха оттам“. Според това, което той си спомня, то е
било много странно злато. Било пет пъти по-плътно от нашето на земята. Струвало е
невероятно състояние. Къде е отишло, нямам идея, но беше върнато в Монтоук и
оттам отиде някъде. Имаше няколко официално разрешени пътувания. След това на
Дънкан и мен ни хрумна блестящата идея, че след като така и така всичко е в
компютъра, хайде да направим едно-две самостоятелни пътувания и да си проведем
наши собствени разследвания. Така и направихме. След второто бяхме разкрити и ни
спряха. Това беше, когато той влезе в архивите и откри огромни по обем записи на
цивилизацията, която беше погребана там отдолу.
СС: Какво открихте?
АБ: Той беше този, който ги прочете. Аз не можах да ги прочета.
СС: Той не ви ли каза?
АБ: Не. Да, каза ми тогава, но сега не мога да си го спомня. Паметта ми е много
странна – току се включи, току се изключи. И тази част от нея никога не ми е била
ясна в смисъл какво в действителност е открил. Непосредствено след това бяхме
отстранени. Но определено си спомням някои от другите инсталации, които открихме
там. Имаше много странни големи генератори от някакъв тип. Ако не сте го гледали,
препоръчвам ви да гледате филма “Зов за завръщане”. Фактът е, че когато гледах
този филм, той ми напомни, че съм бил там. Не колониите, а кадрите от подземията,
където показваха онези големи съоръжения, за които директорът казваше, че
вероятно са генератори на кислород. Нещо такова. Погледнах ги и казах: „Не са
кръгли – шестостенни са”. След това се запитах: „Откъде, по дяволите, зная това?“
Нашият поглед към Марс беше откъм подземията. Не сме виждали почти нищо откъм
повърхността му.
СС: Видяхте ли под повърхността му лед, както във филма?
АБ: Лед ли? Не.
СС: Доколкото си спомням от филма, стопиха много лед, за да създадат
атмосферата.
АБ: Това там отдолу не беше лед. Имаше и генератори за кислород, в които имаше
известно количество запаси. Имаше система за генерирането му, която очевидно
древните бяха изоставили. Всъщност не зная много за нея, но тя беше активирана
преди да се преместят в колониите на повърхността.Освен това разтопиха полярните
шапки. Носят се слухове, че са използвали една-две водородни бомби за тази цел.
Аз самият не знам дали това е вярно. Но те определено стопиха много полярен лед,
за да си набавят вода – тя все още е рядкост там, но я има. Атмосферата е
разредена, но има атмосфера и температурата е достатъчно висока. В
екваториалната част нямат проблем с оцеляването. Тя е около 50 градуса и, разбира
се, астрономите са знаели това от около 50 години. Съвсем спокойно от гледна точка
на температурата там може да има живот.
СС: Осветлението, за което споменахте – какво представляваше?
АБ: Непозната форма на осветление, след като открихме как да го включим. Някои от
силовите генератори все още работят. След като включихме осветлението, в
подземията светлина не ни липсваше. Иначе трябваше да носим наше осветление и
фенерите не бяха така ефективни, тъй като това бяха огромни подземни кухини от по
няколко стотин фута с високи тавани, така, че портативните фенерчета не бяха
особено подходящи за такава огромна камера. Накрая открихме, че те имат свое
осветление. Светеше много ярко.
СС: Имаше ли информация за лицето на Марс?
АБ: В подземията – не. Между другото, на Марс има повече от едно лице. Откриха
няколко, но си спомням обявеното от НАСА преди няколко години, преди около 2
години, че приемат нискочестотно радиопредаване от Марс. Ако правилно си
спомням, беше около 50 килохерца – доста ниско ниво, показващо, че оборудването,
или каквото и да е там, генерира радиочестотен сигнал, който беше кодиран,
оборудването беше доста старо и вероятно почти напълно износено така, че
странното беше, че изобщо издава нещо, но сигналът беше достатъчен, за да го
прихванат, прекарат през компютър и дешифрират. Това беше предупреждение.
Съобщение-предупреждение към хората да не допускат грешките, които са
направили те.
СС: Имате ли някакви чувства относно пребиваването си на Марс? Какви бяха
общите ви впечатления?
АБ: Копаехме в останките на стара цивилизация, която предшестваше нашата и това
предизвикваше много странни чувства. Да гледаш към това, което е останало от
нещо, което някога е било велика цивилизация и да си даваш сметка, че те буквално
са умрели там и са оставили всичко след себе си и всичко накрая се е затворило.
Всичко там умишлено беше поставено под земята. Очевидно това е бил начин за
оцеляване, защото градовете отдавна са били разрушени, а те са живели и са
останали там.
Докорлкото разбирам, след атаката (каквато и да е била тя), на повърхността са
оцелели определен брой Марсианци. Може би някои са поели към Земята, а
останалите са решили да останат там, на Марс, под повърхността. И в съвсем
буквален смисъл, тяхното потомство е умряло, и цялата раса останала на Марс е
измряла. Доста странно чувство е да си дадеш сметка, че останките от расата са
напълно измрели под земята. Те просто са оставили цялото си оборудване там.
СС: В своята книга Род Стайгър споменава 18 март 1990 г. като важна дата в
историята на ПСИ-групите. Тоест, че на тази дата тяхното оборудване се е
повредило и на 20 март всички са се оттеглили. Бихте ли обяснили това?
АБ: Това което стана, беше много странна история. През януари 1990 г. ПСИ-групите
получиха ново оборудване, тъй като Националната агенция за сигурност работеше по
него от години; шпионско оборудване, което развива ума и неговите способности –
при хора, които вече имат доста големи способности, става направо нещо страхотно.
След вкарването на това оборудване, след като се научиха как да го използват, те
просто намериха себе си – поради това, че то им даваше възможност да намират
дадена картина, намираща се в нечии файлове където и да е по света, или да
проследяват липсващ файл, или липсваща информация, която са били
инструктирани да възстановят или намерят. Те не я възстановяваха, а просто я
намираха, а много интересно беше как открихме това.
Още през ноември 1989 г. Дънкан ми беше предсказал, че през март 1990 г. ще ми
бъде връчено доказателство за експеримента “Филаделфия”. През точно този
уикенд, точно тази неделя, бях във Финикс. Бях излязъл да обядвам и после се оказа,
че имам телефонно съобщение от Престън и че той е в паника. Баща му беше главен
учен във военноморската флота и работеше по проекта “Филаделфия”. Преди да
умре той казал на сина си какво се е случило – казал му, че притежава някои файлове
и че ги предава на сина си, но го съветва да не казва на никого за тях. И така, това
момче, което е неизвестно за мен, никога не казало на никого какво има.
Седмица преди посещението му при Престън, на вратата му почукали
правителствени агенти. „Трябва да претърсим дома ви.“ „Защо?“ „Разкарай се.“ И
започнали да разпердушинват къщата. Той знаел какво търсят. То не било там, но
той казал. „Не знам какво търсите.“ И те не го открили. Отнело им няколко дни. Той ги
разколебал. След това отишъл, взел си купчинката с файлове, която съдържала две
ролки с лента заснет материал за “Рейнбоу 3” и “Рейнбоу 4”, на която били записани
двата теста на Елдридж, очевидно все още строго засекретени, (според това, което
Престън каза, тъй те като се оказали в неговите ръце).
Така той започнал да се обажда на своите приятели, за да види кой може да се
погрижи за това и да го отърве, тъй като правителствените агенти били по петите му
– били на около два часа след него и го следели. Никой от приятелите му не искал
дори да докосне тези материали. Той изредил дълъг списък от хора и в края на този
списък бил Престън Никълс. Обадил се на Престън и той си бил в къщи. Казал:
„Идвам да ви дам нещо“. „За какво се отнася?“ „Ще бъда при вас в еди-колко си часа.“ Отива там и му дава файла и филма и му разказва историята за своя баща и
правителствените агенти и т. н. Престън му казва: „Какво да правя с това?“ Оня
казва: „Не знам. Сега това е твой проблем. Правителствените агенти са на около два
часа след мен.“ Извежда Престън навън и му показва колата си с дупките от куршуми
във вратата и му казва: „Аз изчезвам оттук.“ И си тръгнал.
Престън, панокьосан, се опитал да намери някой познат този ден, включително и мен
самия, но не успял. Дънкан, още преди това същата сутрин, надушил нещо,
благодарение на психичната си сензитивност – надушил, че се задава нещо много
сериозно. След като момчето си тръгнало от Престънови, той си отишъл в къщи,
затворил се в спалнята, заключил вратата и пропълзял под завивките и останал там
до 5 ч. същия следобед. Това е факт. Паникьосал се. Дори не вдигал телефона.
Изключил си и телефонния секретар.
Така, че ето какво става. Престън не успява да се свърже с мен. Накрая, когато
успява (аз му се обадих), ми каза: „Обадих се на “Агенцията за национална
сигурност” и им казах, че имам един много горещ материал тук, който не искам да е в
мен. Попитали го: „Какво е?“ И той им казал. Те казали: „Не го искаме.“ Той казал:
„Трябва да се отърва от това нещо – то е засекретено с ниво Черна карта”. Те казали:
„Добре, ще изпратим агенти на ФБР да го приберат. Така се оттървал от цялата
работа. Аз му се обадих по-късно и все още не мога да му простя за това. Но
интересната връзка с ПСИ-групите, за да се върна на вашия въпрос, е, че накрая
успяхме да свържем факта, че с помощта на новото оборудване те успяват да
идентифицират дадена фотография, ако е в нечий файл и че очевидно имат
заповеди непрекъснато да откриват информация, свързана с експеримента
“Филаделфия” и да се грижат на всяка цена тя да не стига до мен. Така открили кое е
това момче и изпратили правителствените агенти и така се разбра тази история за
момчето, чийто баща бил главен учен. Не знаем какво е станало. Повече никога не го
видяхме.
На следващия ден сред ПСИ-групите се вдигнал голям шум и те били предупредени
от някой външен, който имал приятелски чувства към нас, да изчезват оттам, защото
всички инсталации там щели да бъдат разтопени в буквалния смисъл. Предупредени
били да изчезнат. Всички се махнали, освен десет души, които били съвсем нови
доброволци, на които било казано да защитават машините с живота си и те в
буквалния смисъл на думата направили точно това. Те загинали, останалите се
махнали от правителствена служба и изчезнали. Създала се паника и провели среща
с президента…
СС: Кой е разтопил оборудването?
АБ: Външни не са… да го кажем така – извънземните.
СС: Знаете ли кои са те?
АБ: Да, но няма да ги назова.
СС: Това същите онези ли са, за които Престън каза, че са разтопили антената на
летището МакАртур навръх Деня на Благодарността миналата година?
АБ: Да, основно. Те се погрижиха за съоръженията в четири града в САЩ – едно във
Форт Мийд и още три други. Едното, струва ми се, в Атланта, друго край Ню Орлийнз,
и едно някъде на запад. Всеки от тях се махнал и изчезнал. Самите места били
разтопени. Президентът изпаднал в паника, на практика апоплексия. Опитал се да се
обади на предишния директор, който бил в пенсия. Казал, спешно е, искаме да
говорим с вас. Той отишъл да говорят. Ще кажа само първото му име – Емил. Вече
бил на 90 годишна възраст. Казали му какъв е проблема. Той казал: „Ще се опитам  да го “видя”, но ще ви отговоря след около три дни. Тогава ще ви кажа дали ще се
върна и организирам отново всичко това за вас.“
Междувременно, те се свързали с Агенцията за национална сигурност и се опитали
да вземат от техните ПСИ-агенти, не от ПСИ-групите, обучени за различна мисия; те
не се обучават по двойки, а индивидуално. Агенцията за национална сигурност им
казали да си гледат работата и се измъкнали с това. Казали: „Ние не сме обучени за
работата, която вършите вие. Не можете да ползвате наши хора.“ Накрая, в
следващия петък, Емил се върнал при президента и казал: „Отговорът ми е Не. Няма
начин да се върна и да направя нещо за вас. Вие и така сте загазили здраво и след
още 30 дни ще загазите още по-здраво.“ Взел си нещата и си тръгнал. Предполагам,
че тогава го видяхме за последен път, поне по тези места.
Но ПСИ-групите останаха разпуснати до … те се опитаха на наберат нови хора и
подбраха някои, но нищо не беше като преди, защото отнема около четири години да
ги обучиш, обикновено даже пет.
СС: Значи, отново я изграждат като резерва.
АБ: Опитаха се. След това, преди така наречената Война в Средния Изток с Ирак,
направиха сделка като част от ситуация, която може да доведе до декларация за
война, във връзка с което получихме цялата възможна подкрепа от „британските
европейски нации“ с изключение на Германия – като част от сделката помолиха
британското, френското и руското правителства, които също си имаха свои
собствени ПСИ-групи, да заемат отново свои членове на американското
правителство в провеждани от него операции. И те го направиха. Осъществиха
трансфери и изградиха отново цялата организация с първоначалната й мощ
буквално за едно денонощие.
Сега им беше писано да преживеят известен шок, защото новата група се опитала да
върне някого обратно в тяхната група, за да проведат операцията – Емил; както
разбирам, той е бил вдъхновен директно от тях – отново от извънземните, и им било
казано, че това стопяване не може да стане при никакви обстоятелства, че те били
свръх-сигурни в своите съоръжения. Това ги потресло. Всичките си отишли. Сега
правителството са в точка нула.
СС: Значи, групите си отишли за втори път.
АБ: Точно така. И правителството отново остана с празна торба. Що се отнася до
самия мен, те могат да продължат да държат торбата празна. Организацията на
ПСИ-групите не е злонамерена, те не са злонамерени хора, те са много добре
обучени – сензитиви и хора с ПСИ-способности, които имат мисия. Основната мисия
през последните години не е била тази отпреди пет-десет години, когато са ги
използвани за нападения. Но накрая сложили точка на това, когато била създадена
Агенцията за национална сигурност и те станали част от нея едва през 1949-50 г., а
възникнали през 1940 г., под ръководството на Хари Бенет, по време на
управлението на администрацията на Рузвелт. Та казали на правителството: „Вече
няма да извършваме нападения, защото вие имате други организации и секретни
групи, които могат да правят това много по-добре от нас, поради което ние отказваме
да го правим.“ Но всяко от останалите неща продължава да се прави и това
предимно са: пси-шпионаж на територията на страната, извън нея и навсякъде на
планетата; получаване на информация за всичко, което правителството иска да знае,
но не може да получи по нормалните шпионски канали; или, да речем, в случаи,
когато твърде много агенти са били убити, или нещо такова; да речем, че искат да
надзърнат в някоя свръхсекретна инсталация в Русия или Китай, или в каквото и да  е. Агентите с ПСИ-способности могат да погледнат в нея и да видят каквото си искат.
Те могат да четат книги от бюрата им, доклади извън бюрата им, да им пооткраднат
някой и друг файл.
СС: Могат да дематериализират, така ли?
АБ: Да, могат. Могат да предизвикат пожар в даден архив, отдалечен на няколко
хиляди мили, ако искат, или ако бъдат инструктирани да го направят.
СС: Може би могат да подадат по същия начни и дезинформация?
АБ: Теоретично – да. Могат да транспортират малки предмети. Имат психо-кинетична
способност, която е много добре развита. Не могат да преместват големи предмети,
но малки обекти, като например лист хартия, или малък пакет хартия, доклад – с това
могат да се справят. Те имат много способности. Освен това те са и с много промити
мозъци и много сериозно надъхани в служба на правителството и относно това какво
трябва да правят и са обработени до степен да приемат напълно протоколите, в
съответствие с които им се налага да работят. Това, разбира се, за тях означава, че
те са лоялни на службата си, на правителството. Единствената етика и правила,
които познават, са онези, които са им били дадени от правителството и това им е
внедрено, втълпено и подработено до степен, в която не може да бъде направена
никаква промяна. Знам само за двама души, по това няма да навлизам в
подробности, които решиха да се измъкнат от това и които успяха да го направят. Но
когато го направиха, започна най-големият лов на хора в историята на тази страна, с
цел да намерят тези двамата и да ги върнат обратно на правителствена служба.
Престън видя полицейските доклади, докладите на ФБР, тъй като полицията решила
да се намеси – минали по островчетата за пешеходци там, където не се предполага
да има никакви коли, направо изблъскали минувачите от пътя си, спрели точно пред
щанда на Престън и казали „Ти си приятел със ___.“ Престън им казал: „За какво
говорите?“ Знаеш какво имаме предвид.“ Престън погледнал надолу към предната
седалка на полицейската кола и там имало досие на ФБР и снимка и имената на
двамата, които търсели. Пишело, че ако бъде получена някаква информация за
местонахождението им, трябва да се докладва незабавно в офиса на ФБР във
Филаделфия. Никога не ги заловиха. Те бяха твърде умни. Знаеха какво правят.
Освен това, откраднаха няколко неща от оборудването на правителството,
включително … защо пък да не го кажа … правителството има генератори на
алтернативна реалност – портативни, които човек може да носи в малко куфарче и
така могат да прехвърлят себе си и това куфарче в алтернативна реалност и да не
могат да бъдат проследени. Не могат да ги открият.
СС: Нещо като да се паркират в друга …
АБ: Да се паркират в друга вселена, така да се каже, паралелна на нашата, много
подобна на нашата, както обяснявам в лекциите си – паралелна реалност.
Правителството притежава оборудване за това – портативно. Имат го от години. Не
зная от кога. Та двамата разполагаха с него и го използваха, за да стоят настрани, и
често поглеждаха какво става и когато откриеха, че полицията е там, казваха: „Те
нека да си стоят там, ние ще си стоим тук.“ Крайният резултат е, че тези двама души,
с които се запознах преди години, накрая отпътуваха от планетата, като хванаха една
совалка. От тази планета редовно летят совалки до Алфа Кентавър 4, които по
силата на едно споразумение осигуряват безопасност за хора, търсени от
правителството на САЩ. Съществува споразумение. Отнема около дванадесет часа,
докато получиш разрешението. Очевидно са взели семействата си – своите сестри,
братя, баща, майка, със себе си. Доколкото знам, все още са там.
СС: Кой кара совалката?
АБ: Изглежда правителството на Алфа Кентавър, но не зная. Във всеки случай, тя
лети редовно два пъти седмично. Не зная къде е мястото й за кацане. Разбира се,
това се пази в тайна.
СС: Каква е формата на тялото им?
АБ: На съществата от Алфа Кентавър ли? Като на хората – съвсем същата. На
тяхната планета има много по-малко население. Те не са пренаселени. Те са
напреднала цивилизация – малко по-напреднала от нас – не кой знае колко, но са по-
напреднали. Те не харесали някои неща и начина, по който правителствените агенти
третирали двамата, след като вече нямали нужда от тях и в резултат – не знам как се
прави, но ако стигнеш до тях и поискаш убежище, ако ти издадат карта, просто се
качваш на совалката и си там. Повече нищо не знам за тези двама души. Не съм ги
виждал оттогава. Това с убежището е много интересна дребна подробност – на
нашето правителство това не му харесва особено, но съществува споразумение и те
го спазват. Очевидно съществува подобно споразумение и с другите правителства –
според мен с всички земни правителства, но не съм сигурен. Имам чувството, че това
споразумение включва и външни правителства. Съществува редовна връзка обаче.
Не знам дали Престън е говорил за това във връзка със “Супер Ламинъри
Къмюникейшън Системс”, които бяха разработени от ІТТ през 60-те години. Това е
една от другите последици от експеримента “Филаделфия” ; изследванията бяха
направени от ІТТ, тъй като те бяха в известна степен включени в тази програма. Те
имаха много сериозно участие и бяха главният договарящ на проекта “Финикс”, но
освен това си играеха и много други игрички. Един от тях изграждаше направо нова
комуникационна система. Това беше изследване, което се базираше на енергии от
по-висок разряд и на ефектите които предизвиква, на скоростите на
разпространението й и на проучването на всичко това, и на откритията. Всичко това е
много интересно. При енергията от шести разряд можем да разработим
комуникационна система със степен на разпространение С6, т. е. С на шеста степен.
Те сега имат едно С8 – С на осма степен.
СС: „С“ скоростта на светлината ли е?
АБ: „С“ е скоростта на светлината на осма степен. Това е такава скорост, че буквално
могат да комуникират ясно през галактиката само с устройство за изместване на
фазата. Няма никакво закъснение. При „С“-системата имаше закъснение, затова
преминаха на осма степен. 50 000 светлинни години през нашата галактика могат да
бъдат изминати за частица от секундата. Значи, Айнщайн в известен смисъл е
сгрешил. Нищо не може да се движи по-бързо от светлината ли? Може. Това отдавна
е постигнато. Може би е било направено дълго след като е направил това изявление.
Айнщайн се отказа от някои от изявленията си в ранните години преди своята смърт,
но това не беше официално оповестено.
СС: Като стана дума за извънземни и технологии, знаете ли с кои от тях говореше
Тесла?
АБ: Основно с Плеядианците – те бяха една от основните групи за комуникации.
Също така и групата наречена “К“ – съкратено от Кондрашкин. Това е най-добрият
превод. Те бяха един вид хуманоиди с леко зеленикава кожа без коса. Ако ги
предрешиш както трябва и избелиш кожата им и им сложиш една старомодна перука,
спокойно могат да минат за англичани. Не искам това да прозвучи като някакъв
обиден намек към англичаните, но наистина най-лесно биха могли да минат за
англичани. Боята, или пудрата, или това, което си слагаха на кожата, не можеше да  изтрае повече от две седмици. Освен това имаше и двама други, които не знам кои
бяха. Когато започнеш да викаш към космоса, не знаеш кой ще отговори. За разлика
от тях, Тесла знаеше 11 от общо 12-те езика и предполагам, че тези хора му
отговаряха на английски, но не съм съвсем сигурен в това. Не съм бил там. Само чух
историите от двама други изследователи, които бяха работили с него преди неговата
смърт. Казваха ми за съществуването на оборудването и за това, че той се свързвал
с тях почти ежедневно.
СС: Споменахте в своите лекции програмирането по Райх. Как човек може да познае,
че то му влияе?
АБ: След като ти е направено, не би могъл да познаеш. Приложиха тази система на
Дънкан преди време, може би даже повече от веднъж, и имаме приятел на изток,
който работеше в болница и който е виждал и самото оборудване, знае какво прави
то и какви са неговите възможности. Престън провери в книгите и откри, че този
точно вид напреднала технология обикновено се води като оборудване за
електрошокова терапия. Сега тя е много напреднала, компютъризирана, с флопита и
много мънички електроди, а не големите, които се използваха преди. Сега има
съвсем тънки сонди, с големина 50 кв. мм. Прикрепват ги към критични, особено
чувствителни точки на тялото. Поставят около осем такива. Има и компютърна
програма, която използват, и която довежда човека до оргазмено състояние с
помощта на електрониката, и задържа в това състояние, при което целият човешки
ум – от съзнанието до подсъзнанието – остават напълно изравнени и отворени.
Следователно, можеш да премахваш погребана в подсъзнанието информация, да
препрограмираш лицето, да правиш каквото си искаш в този смисъл. А когато
програмата свърши, я затварят, връщат лицето в така нареченото нормално
състояние с блокаж на паметта относно всичко, което се е случило, или с напълно
нов имплантиран спомен за това, което е станало през този ден – или като
заместител на цялата му памет, или каквото решат. Обикновено поставят в паметтта
заместващ спомен. Това се случи веднъж с Дънкан. Доста време ни отне да го
открием, но успяхме. Могат да направят това с всеки, който искат. Грабват ги
физически и ги замъкват в болницата. По закон, всяко болнично заведение, което
използва федерални фондове, трябва да има една от тези машини в своите
помещения и обучен персонал – строго ограничен – който да може да борави с тях.
Оборудването може да се използва и за „нормална“ електрошокова терапия в
обичайния си режим на действие, използван от лекарите, макар че е много по-
усъвършенствано и по-слабо увреждащо. А могат да го използват и за
препрограмиране – оборудването е едно и също. Но за да се осъществи
препрограмирането, е необходима дискета, която се държи под ключ и може да се
използва само от определен правителствен персонал. Когато се извършва подобно
програмиране, то се осъществява от правителствен персонал. Обикновено не се
отразява в дневниците и никога не се таксува от болничната организация и не се
финансира от болничния, или от медицинските фондове. Покрива се 100% от
федералното правителство, а дневниците се замитат под килима. Веднъж го
направиха на Дънкан и след това се опитаха отново.
СС: Физически ли го взеха?
АБ: О, да. Доста време ни отне да го открием. Базира се на принципа на Райх, на
неговите стари теории. Оригиналните техники за програмиране бяха по-физически,
но сега го правят по електронен път. Сега всичко е по-ясно, така да се каже, много
по-лесно да се осъществи, и много по-лесно да се покрият следите. Законът гласи, че  тези инструменти, или части от оборудване, трябва да бъдат достъпни за институции,
които не се финансират от федералния резерв. Препоръчват да ги има, но не са
задължителни.
СС: Как се чувствате във връзка с всичко това – искате ли да си отмъстите на тези
момчета? Къде стоите спрямо това лично вие?
АБ: С удоволствие бих … Ами, къде стоя ли? Първо, смятам, че отдавна е време
хората да научат факта как тяхното правителство ги е лъгало практически за всичко,
като се започне от политиката и се свърши с науката, за да прикриват тайните
проекти и отвличанията на хора, извършвани от същото това правителство. Не
говоря за отвличания от извънземните – говоря за отвличания от правителството с
цел препрограмиране – за вкарването на хора в специални проекти, против тяхното
желание.
СС: Звучите ядосан. Ядосан ли сте?
АБ: О, да. Много, защото провалиха живота ми, живота на Дънкан, живота на много
хора, които познавах и които бяха част от този проект, оригиналния проект
“Филаделфия”. Не опропастиха чак толкова много животи по проекта “Финикс” от
гледна точка на разбиването на семейни връзки и други подобни, но определено
елиминираха и някои хора, които бяха свързани с проекта “Финикс”. Те бяха буквално
убити – някои случайно, други умишлено, някои бяха препрограмирани и отведени
само Бог знае къде. Много от тях бяха пренесени в друга времева рамка така, че
никога не се завърнаха към първоначалната си точка на произход и живеят, където
са, при кой знае какви обстоятелства. Масовото преразпределяне, ако искате да го
наречем така, на хора, препрограмирането им, е нещо, което е напълно чуждо на
нашата Конституция и нашите концепции – не само на нашите религиозни вярвания
за свободата, но и на нашите политически концепции за свобода такива, каквито ги
знаем от Конституцията от почти 200 години. Конституцията съществува от по-дълго,
но казвам почти 200 години, защото тези правителствени програми излязоха на
сцената около 1947 г. и стават все по-лоши с всяка измината година и се отнасят
далеч не само до САЩ. САЩ, обаче, като че ли са най-злонамерените. Подтискането
на хора и упражняваният над хората контрол са най-силни в САЩ – там е много по-
зле, отколкото в Русия. В Русия има много по-голяма свобода на словото, отколкото в
нашата страна. Говоря за последните година-две, а не за времената преди това.
Соврин Скрайб
Р.О. ВОХ 350, МакКЕННА, Ва. 98558
………..
*Книгата “Алтернатива три” е издадена на български език под заглавие
“Космическата конспирация”, от издателство Хелиопол
ИЗВЪНЗЕМНИ КОСМИЧЕСКИ ТЕХНОЛОГИИ
Технологиите от “Орион” и други тайни проекти
Вал Валериан
Настоящият доклад е съставен от над 9 часа видео-интервюта, лични интервюта и
отделни коментари. Структуриран е като въпроси и отговори без оглед на това кой
задава въпроса и кой отговаря. Посочените данни не са доказани или проверени, а
са изложени така, както са получени. В материала се съдържа информация за част от тайни правителствени проекти, представена от хора, притежаващи фотографска
памет и много смелост.
Интервютата:
Откъде искате да започнем?
Да започнем с проект “Финикс”.
 Това беше проект, който започна с Проект “Филаделфия”. Проект, който армията
осъществи през 1930-те и 1940-те години при опитите си си да направи корабите
невидими. Един ден натиснаха копчето и корабът премина в хиперпространството.
Възникнаха всякакъв род проблеми с хората, които бяха на него. Това беше огромен
успех и същевременно огромен провал – тогава го изоставиха. Около 1947 беше
решено проектът да се възобнови и той беше преместен в “Брукхевън Нешънъл
Лебораториз” заедно с Др. Фон Нюман и неговите сътрудници. В резултат на проекта
“Финикс 1” се появи технологията Стелт, за която не мога да говоря, поради
характера на работата ми. Бяха създадени и всякакви електрически малки играчки,
като например радиосонда.
Какво е радиосонда?
На външен вид представляваше малка бяла кутийка, която прикрепваха към балон и
изпращаха в атмосферата. Правителството каза на хората, че тя служи за събиране
на данни за метеорологичната обстановка. При нея се използваше един много
необичаен вид импулсна модулация. В повечето случаи използваха CW
(непрекъснато генериращ) осцилатор и подаваха импулсен сигнал. Това се оказа
много ефикасно преобразуване на електрическата енергия в етерна. Аз едва
напоследък започнах да колекционирам радиосонди. Никога не съм виждал
приемник. Открих, че са били проектирани в “Брукхевън Нешънъл Лебс”. Започнах да
говоря с хората за Брукхевън и се натъкнах на един пенсиониран джентълмен, който
беше работил там. Той ми каза, че оригиналният проект бил направен от Вилхелм
Райх. Това възбуди интереса ми. Историята гласи, че през 1947 Вилхелм Райх
предоставил на Американското правителство устройство за контролиране на
времето, което използвало DOR-взривове. Райх смятал, че ако успее да намали
количеството на DOR, тези бури нямало да бъдат толкова яростни. (DOR е
резултатът от оргонната енергия, която влиза в контакт със съдържащия се там
радиоактивен източник. Това произвежда Смъртоносна Оргонна Енергия – DOR –
която е опасна за живота. Тя се създава в атмосферата в резултат и на други
процеси). По време на една буря правителството изпрати устройството горе и то
намали нейния интензитет. Правителството го хареса и започнаха нова фаза в
проекта Финикс, в хода на която проектираха тези “радиосонди” и започнаха да ги
изпращат в големи количества – може би по 200 до 500 дневно. Радиото в тези неща
имаше обсег от около 100 мили. Ако използваха толкова голям брой от тях, човек
можеше да си помисли, че приемниците за тях са съвсем обикновени. Аз
колекционирах радиоприемници. Имам над 100 в колекцията си. Никога не съм
виждал приемник за радиосонда. Чувал съм за тях, но не съм ги виждал.
Какви са използваните честоти?
Честотите са 403 MHz и 1680 MHz. Използваха две различни честоти..
И двете едновременно ли действат?
Не. Всеки път се използваше или едната, или другата. По-ранните използваха 403
MHz плюс минус 2 MHz. По-късните използваха 1680 MHz, плюс минус 6 MHz. В
“термистора” им имаше злато, сребро, платина и иридий. Райх използваше сензори, в
които имаше злато и сребро. Елементът за влажност е пластмасова платка със
сребърна рамка по края и провеждащи линии, преминаващи по самата платка. Върху
тази платка слагат много необичайна смес от химкали. За разлика от повечето
хюмистери, при навлажняване съпротивлението му нарастваше.
Това, което теоретично предполагахме в този момент беше, че пръчката на
“термистора” (температурно чувствителна) действа като DOR антена, която е извън
фаза. “Сензорът за влажността” действа като антена за оргона; сензорът за
налягането по принцип е това, което наричаме бобинен прекъсвач, който е прекъсвач
чувствителен към промени в налягането. Устройството разрушаваше смъртоносната
оргонна енергия и натрупваше оргон. Предавателят се състоеше от два осцилатора,
единият от които работи при носеща честота (403 или 1680) и втори, който беше 7
MHz-осцилатор, прикачен в решетката на осцилатора за носещата честота.
Резултатът беше, че този 7 MHz-осцилатор пулсираше.
Каква връзка има всичко това с другите проекти?
Правителството не можеше да каже на публиката, че това са устройства за
контролиране на времето. Това, което виждаме тук, е всъщност началото на онова,
което се превърна впоследствие в “Проект Монтоук”, който представляваше
комбинация между разработката на Вилхелм Райх и “Експериментът Филаделфия”. В
рамките на “Проект Финикс” има два отделни проекта. Това са аспектът невидимост и
разработката на устройството за контролиране на времето на Вилхелм Райх. Към
края на “Проект Финикс”, с помощта на някои от концепциите на Вилхелм Райх и на
част от схемите, използвани по проекта “радиосонда” те установиха, че могат да
съчетаят двата фактора и да ги използват за КОНТРОЛ НАД УМА. Правителствените
среди биха предпочели да кажа “редуване на настроенията”, но именно контрол над
ума беше онова, което тези идиоти правеха.
Това ли представляваше “Проект Монтоук”?
Не. Това беше “Финикс Едно”. След като политическите кръгове научиха за него,
поискаха той да бъде прекратен. Хората, които се занимаваха с него, обаче, отидоха
при военните и им предложиха да го използват “за оказване на влияние върху ума на
врага”. Военните бяха очаровани от идеята и им позволиха да използват базата на
въздушните сили в Монтоук.
Това ли беше “Проект Монтоук”?
Сред изисканото оборудване имаше едно старо SAGЕ радарно устройство, което
принадлежеше на базата. Базата беше закрита, а цялото оборудване –
разпродадено. След това групата се премести от Брукхевън Лебс. Така беше
сложено началото на това, което наричаме “Проект Финикс Две”. Прекараха първите
десет години – от 1969 до 1979 – в проучване на контрола над ума. Започнаха като
взеха изхода от SAGЕ радара, модулирайки специалната вълна, която Райх им беше
показал от процеса за контролиране на времето и я съчетаха с нещо, което бяха
забелязали от “Експеримента Филаделфия”. Излъчваха 406 MHz сигнал. Той скачаше
край честотите и ги променяше по фаза. Използваха амплидиново управление (на
електродите) – концепцията, при която се използват много етапи с моделирани
импулси. BRF беше между 10 и 75- цикъла. Ширината на импулса можеше да бъде
променяна произволно от 10 до 75 ms. Централната честота беше 406MHz  генерирана от оставаща в ниския диапазон тип функция, която беше отнасяна към
нулевата времева функция. …
Значи “Проект Финикс Две” започна през 1969 година?
Да, в периода между 1969 и 1971. “Финикс Едно” продължи от 1948 до 1968. Първата
част на проекта за контрол над ума беше да се вземе индивид и да се постави
изправен на около 250 метра от антената. SAGЕ-генераторът имаше пикова
импулсна мощност от 5 MW. Антената притежава усилване от 30db. Това означава
ефективна излъчвана мощност от поне един гигават. Номинално беше гигават.
Можете ли да си представите какво правеше тази мощност на хората? Мисля, че е
изумителен факта, че тези хора са все още тук. Ефектите са изгаряне на мозъка,
увреждане на нервната система, следи от изгаряния по белите дробове и т.н.
Опитаха това с известен брой хора и малцина оцеляха.
Откъде намираха доброволци за тази цел?
Просто прибираха бедняци от улицата и ги изправяха пред радарния лъч. Това спада
към типа глупости, които правителството обожава да прави.
Кой ръководеше проекта по това време?
Д-р. Джон Фон Нюман и Джак Прюит.
Някоя конкретна агенция имаше ли?
Не съм сигурен коя беше агенцията. На някого му хрумна блестящата идея обектите
да се поставят директно на линията на усилващата фуния на антената. Отдолу и
встрани можеха да си получават резултатите без да изгарят хората. Откриха, че
промяната на импулсната модулация и честотата и импулсирането на многобройните
фази, могат да оказват сериозно влияние върху ума на човека.
Колко души работеха в тази инсталация?
Около 30.
Кой ги упълномощи да използват базата?
Въздушните сили и армията. Участваше персонал и на двете. Имаме копия от
заповедите за персонала на Въздушните Сили.
Каква беше прикриващата история за базата?
Нямаха такава. Това беше изоставена база.
Изоставена беше. Беше прехвърлена на GSA като остатък около 1969 или 1970,
когато затвориха всички SAGЕ радарни системи.
Това беше “несъществуваща” операция, което служеше като идеално прикритие.
Откъде получаваха инвестиране?
То беше изцяло частно.
От корпорации ли?
Първоначално не идваше от корпорации макар, че на по-късните етапи започна.
Първоначалните пари дойдоха от нацисткото правителство.
Това е Финикс Едно?
Не, това е “Финикс Две и Три”. През 1944 имаше един американски военен влак,
който премина през един френски ж.п. тунел и носеше 10 милиарда долара в
нацистко злато, което те прихванаха – това бяха десет милиарда долара при
тогавашната цена (през 1944) от 20 долара за унция. Самият влак беше взривен в
тунела. Това уби 51 американски войници. Златото се появи 10 години по-късно в
Монтоук. Това е потвърдено. Тези пари бяха използвани за финансиране на проекта
в продължение на много години, тъй като цената на златото се повиши. Похарчиха
всичко това и останаха без пари. Тогава взеха на заем от ITT, която финансира
проекта. ITT беше собственост на концерна “Круп” в Германия. От гледна точка на  персонала, много от цивилните и учените, които бяха бивши нацисти, дошли от
Германия преди и след като войната свърши. Проектът беше под наблюдението на
правителството на САЩ. Тайното общество знаеше какво става и всичко се
наблюдаваше от ЦРУ и от други тайни правителствени служби. Играчите, които
действително работеха в базата, бяха между 30 и 50. Финансирането беше изцяло
частно. След 1983 година, Сенатор Голдуотър разбра за него и предприе
разследване. Той не можа да открие никакви следи от правителствено финансиране.
Прюит беше тайният директор на проекта. Той беше от Въздушните Сили. След като
той напусна Др. Херман, замести го С. Унтерман. Имаха и експерт по електроника,
Др. Матю Е. Зерет, който дойде от Германия през 1946 заедно с Вернер фон Браун.
Вероятно причината, поради която им свършиха парите беше, че имаха общо 25 бази
в САЩ, които трябваше да поддържат. Последната от базите беше затворена на 12
август, 1983. Базата в Монтоук, откъдето всички станции получаваха своята нулева
времева точка, беше затворена и останалите две бази бяха затворени с нея.
А какво ще кажете за някои от влиянията, оказвани върху ума?
От това, което си спомням от програмата, тъй като бях част от нея, бях подложен на
контрол над ума, но не откакто бях включен в програмата (защото първоначално ме
изискаха поради способностите ми на сензитив), а по-късно. На мен беше възложено
да обучавам млади новобранци. В началото беше пълен провал. Казах им, че не
искам да имам нищо общо с програмата и те ме изправиха през този лъч за контрол
над ума и той започна да ми вреди. Накрая, някой каза “спри го, той няма да се
поддаде” и те го спряха. Други бяха засегнати много по-зле от мен. По принцип
ефектите бяха наистина много лоши. Това можеше да ти изгори мозъка. Излизаха
навън и довеждаха деца между 12 и 16 години, които бяха взели направо от
улицата…
Ето къде отиваха много от изчезващите деца в Америка, така ли?
Ние изчисляваме, че са взели 10,000 американски деца от улиците и са ги завели в
Монтоук, Ню Джърси. Общият брой хора взети от улиците от двадесет и петте бази е
около 250,000. Какъв е действителният брой на тези деца е все още загадка. Ние все
още не знаем отговорите. Знаем, че бяха напълно програмирани за нещо. Бяха
подложени на програмиране, което стана по-човешко откакто започнаха да използват
по-съвременни технологии. Първоначалното програмиране беше по Райх и беше по-
физическо. По-късно те разработиха техники, при които заедно с технологиите на
Райх се използваха компютри и електронно програмиране – така всичко ставаше
много по-бързо и имаше малко странични ефекти.
Понастоящем познавате ли хора, които са минали през това?
В течение на годините съм срещал такива хора. Ако си достатъчно сензитивен,
съществува едно много специфично поле за идентифициране, което можеш да
откриеш. Можеш да усетиш човек, преминал през програмата в Монтоук “от пет
мили”. Много специфичен е начина, по който който той бива променян. Открил съм
поне дузина такива хора в Лонг Айлънд, район Ню Йорк.
Какво ще кажете за Фон Нюман?
Той беше все още жив до 1989. Имаше проблем с правителството, имаше си и други
проблеми, като например разделяне на личността, когато през 1977 се оттегли от
поста директор и стана консултант. Правителството каза на всички, че е умрял през
1956. Правителството все още работи с него.
На хората в Монтоук даваха ли психотропни вещества?
Не мисля…
Използваха такова вещество във връзка с програмирането по Райх, за да ги направят
по-възприемчиви. Не си спомням името му. Ефектът от това вещество беше, че
страшно те възбужда.
И едновременно с това те докарва до еуфория?
Да.
Този стол за промяна на настроенията от извънземните ли дойде?
Прототипът за него дойде от тях. За повече не сме сигурни. По принцип, този стол
беше усилвател на мисълта. Правителството караше специално обучени хора да
сядат в стола и да генерират мисловни форми, които биваха усилвани и излъчвани.
Можеха да излъчат сигнала и да вкарат хората в пред-оргазмено състояние, в което
те са възприемчиви към програмиране. Системата работеше много добре и те
откриха и други възможности. Откриха, че тя може да работи и във връзка с времето.
Поставиха физически трениран човек да седне в стола и да генерира мисълформа за
вортекс*, който свързва 1947 и 1981 години. И точно това се получи – тунел във
времето, по който можеше да преминаваш. По телевизията даваха един сериал, в
който тази концепция се излага много точно. Това бяха някои от първоначалните
възможности. Така започнаха да се движат напред и назад във времето. Това беше
последната фаза на проекта “Финикс”.
Кога започна да действа тази машина на времето?
Около 1979 или 1980 работеше с пълен капацитет. Този излъчвател имаше
достатъчно мощност, за да огъне пространството и времето. Човекът в стола
трябваше да синтезира вортексната функция, защото те нямаха техническата
възможност да направят това. Сега вече синтезирането може да се извърши и
механично. Правеха и други неща. Караха човека в стола да си мисли за някакво
същество и то се материализираше. Почти притежаваха силата да създадат
същество. Проблемът им беше, че каквото са създали оставаше само докато
усилвателят на мисълта работеше. Мощността беше между гигавати и теравати.
Невероятна мощност. Вортексът можеше да има диаметър около пет мили.
Можете ли да опишете как изглежда той?
Все едно, че гледаш в спираловиден тунел, който е бил запален по цялата си
дължина. Започваш да вървиш в това нещо и внезапно биваш засмукан. Всъщност не
преминаваш по него като такъв. По-скоро той те ускорява през себе си. Можеш да
отидеш където си искаш в пространството и времето.
Можеш ли да донасяш неща оттам?
Да.
Донасяли ли сте някога нещо оттам?
Да.
Бихте ли продължили с описанието на тунела?
Да. Стените бяха твърди, но набраздени. Тунелът не беше прав, а с подобна на
тирбушон форма.
 Ако някой спреше тока, човекът би ли заседнал в мястото и времето на
дестинацията?
Да.
Много ли деца изпратихте по тунела?
Да, но не знаем какви са били задачите им. Изгубиха много деца.
След като съществува времева примка колкото и далеч да отидеш в миналото до
колкото и далеч да си в бъдещето, това означава ли, че всичко е фиксирано?
Да. Едно от нещата, които правеха, беше да изпращат новобранци напред в
бъдещето до около 6030 AD. Винаги стигаха до същата точка. Някъде в изоставен
град, където имаше статуя от масивно злато. Когато се върнеха, ги питаха какво са
видели. Неизвестно е дали очакваха да получат различни отговори от различните
хора. Преди да изпратят хора по него, гледаха във вортекса и проверяваха дали е
достатъчно солиден, за да поддържа живот. Вземаха и проби.
Хората можеха ли да бъдат изпращани в потенциални бъдещета?
Не. Щом установиш връзката с бъдещето, линията се фиксира към тази точка.
Можеш ли да промениш настоящето като изпратиш някого в миналото?
Да. Също така можеш да промениш и миналото като изпратиш някого в бъдещето.
При определени условия. Правителството използва съществуващите машини на
времето за да се движи напред по времевата линия Монтоук.
Имате предвид, че сега настоящето не може да бъде променено, защото сме
установили времева примка през бъдещето и миналото ли?
Да. Това означава, че онова, което всеки прави в най-крайната минала точка и
бъдещето ще го прави завинаги.
Доколко далеч е ходил някой в бъдещето?
10,000 сл.Хр.
Значи, всичко е заключено в обхвата до 10,000 сл.Хр.?
Да. Това е подобна на сън реалност. Никой не е попадал на разбираемо бъдеще
отвъд 2012 сл.Хр. Има много солидна стена там и от другата страна няма нищо.
Пророчествата говорят за катаклизмени промени в този период.
Любопитно, нали?
Можеш ли да проектираш себе си два часа в бъдещето и да срещнеш самия себе си?
Да, но е много опасно. Лицето, което върви през тунела е извън фаза с лицето, което
излиза в другия край. Това се е случвало. Резултатът е, че лицето просто бива
изпепелено.
Някога давали ли са ви оръжие за в случай, че срещнете нещо негативно?
Нямаше нужда да го правят. Вортексът можеше да бъде направен така, че да следва
лицето, за да могат да го върнат обратно, ако нещо се обърка. Можеха да ги
наблюдават на монитор.
Значи постигнаха работещ времеви портал.
В един момент възникна ситуация, при която там проникна “чудовище от типа
идентифицируем” и всички се паникьосаха. Изключиха излъчвателя. Съществото
ядеше хора и оборудване. Наложи се да се върнат обратно и да спрат устройството
във Филаделфия, за да спре устройството в бъдещето и така да могат да спрат това
същество в 1983. Беше 12 август, 1983. Вортексът се заключи към 12 август и се
образува примка. Всичко това стана, защото някой беше внедрил в ума на оператора
мисълта да генерира това същество. Това беше опит да се саботира проекта. Много
хора бяха на мнение, че проектът е отишъл прекалено далеч. Докато работех за тях в
периода между 1971 и 1983 бях толкова уморен, когато се прибирах в къщи след
работа. Това, което те всъщност правеха беше следното – щом мисията ми
свършеше, ме връщаха до точка милисекунди преди да си тръгна. От определена
перспектива би изглеждало, че никога не съм си тръгвал. Разбира се, когато спрях да
работя там, всичко това престана.
Имаше ли причина да се случват всички тези неща?
Ако се върне във Филаделфийският край на експеримента, който беше началото на
всичко това, от начина по който са ставали нещата човек можеше да види, че в  цялото нещо е била замесена някаква по-висша сила … защото никога нямаше да
стане както стана, ако не бяха съвпаднали двете дати отстоящи на 40 години във
времето между двата експеримента: между проектът, познат като “Експериментът
Филаделфия”, или “Проект Рейнбоу”, през 1943 и “Проект Монтоук”, проведен през
1983.
Ако ми позволите да вмъкна нещо тук. На около две трети по времевия тунел има
точка, в която движещият се по тунела човек усеща мощен тласък. Съзнанието му
напуска тялото. Съществува тенденцията да гледаш нещата в по-широк план.
Сигурен съм, че имаше някаква интелигентност там. Поглеждайки сега назад към
моите впечатления, сигурен съм, че там някъде имаше някаква интелигентност. Бих
се затруднил да определя какво е. Това, което се опитваха да правят в Монтоук беше
да стабилизират процеса на възприемане, който възникваше при екстериоризация от
тялото. Опитваха се да демонстрират това по някаква причина. Не знаем каква беше
целта им.
Каква беше ролята на извънземните във всичко това, освен прототипа на стола за
усилване на мислите?
Това щеше да бъде другата част, в която още не сме навлезли.
Нека погледнем какво имаха икспериментите във Филаделфия в техническо
отношение. То беше онова, което стана началото на всичко. Първоначално започна
през 1930 в Чикаго с трима души. Др. Джон Хътчинсън старши, този, който беше
ръководител на университета в Чикаго, Никола Тесла, и Др. Къртенауер, който беше
австрийски физик от персонала на университета.
 Те решиха да направят нещо с догадките относно концепцията да се правят неща и
хора невидими. Обсъждаха темата няколко години. Събраха се заедно и около 1931
или 1932 направиха известно проучване в университета в Чикаго. През 1933 в
Принстън беше формиран “Институт за авангардни проучвания” и през 1934 проектът
беше прехвърлен там. Един от хората от персонала в Института беше Д-р. Джон
Ерих Фон Нюман, който беше от Будапеща, Унгария. Той получи своята научна
степен по химия през 1925, а своя докторат** по математика, през 1926. Беше
преподавал четири години в Европа – прехвърлиха го в САЩ. Прекара три години
като преподавател на завършващите, след което го поканиха да се присъедини към
Института.
Сред другите хора в Института беше Алберт Айнщайн, който през 1930 напусна
Германия. Три години той беше преподавател в калифорнийския “Институт за
технологии”, а след това по тяхна покана постъпи в Института. С течение на времето
там се мяркаха и много други хора. Проектът продължи до 1936. Междувременно, за
директор на проекта беше определен Тесла. Той беше приятел на президента
Франклин Рузвелт, когото Тесла срещна през 1917. Тогава помолиха Тесла да
свърши малко работа за правителството във връзка с войната – той прие и стана
директор на проекта за невидимост до 1942, когато се оттегли. През 1936, след
интензивно проучване, те решиха да проведат първоначално изпитание на своята
работа. Постигнаха частична невидимост. Флотът и всички останали ги насърчиха да
продължат работата си, като флота набави пари за проучването.
До 1939 учените идваха в САЩ от Германия – започна войната.
През 1940, след проучване, направено с помощта на метода на Тесла, те решиха, че
са готови за пълно изпитание в Бруклинското пристанище на флота. Имаше един
малък кораб и по един наблюдаващ кораб от всяка страна. Единият кораб
осигуряваше захранването, а другият – задвижването за бобините. С изпитвателния  кораб бяха свързани посредством кабели. Идеята беше, че ако нещо се обърка могат
да отрежат кабелите, или да потопят изпитвателния кораб. Всичко сработи и
проектът беше обявен за успешен.
Важният момент във връзка с теста през 1940 беше, че на борда на изпитвателния
кораб нямаше никого. Той беше напълно опразнен от хора. Тази подробност е важна
с оглед на онова, което се случи по-късно.
Дойдоха други хора. Томас Т. Браун се присъедини към проекта поради това, че
правеше проучване по електрогравитационни ефекти. Той имаше задачата да реши
проблема на Германските магнитни мини, които оказваха влияние върху
извънземните кораби и опитите на флота. Това доведе до възникването на
паралелен проект за вдигане на мините във въздуха от място, разположено на
известно разстояние от кораба.
Започвайки от 6 август 1943, на борда на Елдридж се появиха НЛО и присъстваха по
време на теста. Едно от тях се оказа заклещено в хиперпространството с кораба
Елдридж и през 1983 се оказа в подземията на Монтоук. То съдържаше зарядно
устройство, което извънземните ни накараха да отидем и донесем, защото не искаха
хората да го притежават. Не знаем кои бяха тези извънземни.
През 1947, в Ацтек, Фон Нюман беше извикан от правителството, за да помогне при
проверката на едно катастрофирало НЛО. Там след около година стана още една
катастрофа. При първата катастрофа, на борда имаше извънземни Сиви и никой не
оцеля. При втората оцеля поне един от екипажа на кораба им. Радарните системи
бяха свалили кораба им неволно. След това вече ги използваха нарочно, докато
извънземните не започнаха да вземат мерки. Оцелелият не беше от Сивите и с него
трябваше да говори Фон Нюман. Той го попита какъв може да е бил проблема при
тестовете за невидимост. Узна, че трябва да се върне и да си научи материала по
метафизика. Естеството на проблема беше, че персоналът на кораба не е заключен
към контролната нулева времева точка на кораба. Хората обикновено се заключват
към точката, приета като контролна времева точка, а не към нулевата времева точка.
Заключването към времевия поток позволява на лицето да се движи в синхрон със
системата така, че да са възможни взаимодействия помежду им.
Заключванията към времето, обаче, са крехки. Мощта на проекта е разрушила
заключванията към времето на хората, намиращи се на палубата на кораба. Затова,
когато корабът се е върнал във времето, хората не са се върнали към същата
отправна точка.
Фон Нюман разбра, че му трябват компютър, както и познания по метафизика, за да
заключи отправната точка на хората към отправната точка на кораба. За целта, през
1950 той направи компютър, който беше готов за инсталиране през 1952 – през 1953
му беше направен успешен тест. След това вече нямаше такива проблеми. Тогава
флота отмени проект “Рейнбоу” и промени името му на проект “Финикс”.
Някои от негативните ефекти от проект “Рейнбоу” доведоха до
научноизследователските програми за контрол над ума. Изследователската работа
свързана с невидимостта доведе до Стелт­технологията, както и до други строго
засекретени проекти.
През 1983 решиха да приложат контрол над ума на всички участници в тези проекти в
опит да ги прикрият. Работеха и по друг проект: регресия във възрастта ­ физическа;
паметта на лицето се запазваше непокътната.
Теорията на Никола Тесла беше, че ако изместиш нечия точка на заключване към
времето напред във времето, ще премахнеш стареенето. Така и стана. На тялото му  бяха необходими ЗО до 60 дни, за да направи промяната към новата отправна
времева точка.
Защо са похарчени толкова много пари за бомбардировача Стелт, след като са
притежавали гравитационната технология от толкова много години?
Самолетът съчетава два аспекта за невидимост. Един от аспектите е свързан с
конструкцията и покритието, нанесено върху повърхността му. Другият аспект е
свързан с електронен тип пакет за невидимост, който е резултат от работата по
експеримента Филаделфия отпреди години. Освен това, Стелт има и втора
задвижваща система, която е много напредничава и му позволява да лети и в
космоса. Помощник-директорът на НАСА призна, че тя идва директно от
извънземната технология ­ призна го публично.
В позицията на правителството относно тайните програми се появяват пукнатини.
Все повече хора напълно се отвращават от дейностите и подхода на правителството
и започват да проговарят.
Може би изтичането на информацията е умишлено.
Възможно е. Дори МJ­12*** от 1984 можеше да даде известна информация на
публиката за извънземните и НЛО. Решиха да не оповестяват тази информация
тогава. Джон Кенеди настояваше да я оповестят след една година. Настояваше също
така ЦРУ да излезе от бизнеса с наркотиците. Те го убиха.
Как ще коментирате информацията, че СПИН е създаден във Форт Детрик,
Мериленд?
Твърде възможно е. Той се появи в отговор на заповедите от Световната Здравна
Организация… Правителството има начин за лечение, но го използва крайно
избирателно. При лечението използват електромагнити. Съществуват и други
начини, но правителството не иска външния свят да разполага с тях. Това е част от
програмата за намаляване броя на населението.
Чия е идеята?
Очевидно, това е решение на Тайното правителство. Крайното решение е взето в
Белия Дом през 1972г, в резултат от среща на световните лидери под ръководството
на Никсън. Мой приятел има протоколите от тази среща. Той сега е в затвора и през
1974г оповести публично това, че притежава тези протоколи. Заяви, че са имали
среща и са постигнали съгласие по въпроса, че планетата е пренаселена и че броя
на населението трябва да се намали. Решението е било от 5 милиарда по онова
време да стане 1 милиард към 2000 година. Трябвало е да използват за целта всички
средства. Смятали, че Земята може да поеме само 1 милиард население. Проблемът
им бил как през следващите 30 години да изтребят останалите 80%. Към 2000 година
променили цифрата на 2 милиарда, но СПИН ще свърши работа. Последните данни
от Вашингтон показват, че след 10 години 73% от населението на Африка ще е
мъртво. Според най­новите данни, 92% от бебетата родени в Африка имат вируса. В
Индия тази цифра е 51%.
Как са разпространили вируса първоначално?
Чрез Световната Здравна Организация ­ ваксините са били заразени с вируса.
Първата програма била в Черна Африка през 1974, при ваксинирането срещу дребна
шарка. След това направили същото в Бразилия и в други испаноговорящи страни.
През 1978г, използвали ваксината против Хепатит В, защото хомосексуалистите били
най­големия й консуматор. Затова, болестта се проявила първо сред тази част от
населението и я обявили за болест на хомосексуалистите. Нищо не е по­далеч от
истината, обаче.
Какво ще кажете за земните цикли?
Има 4 основни цикъла, които достигат максимален връх на всеки 20 години. Датата
винаги е 12 Август.
Значи през 2003 година ще бъде следващия пик?
Да.
Има ли тунели под пирамидите?
Има тунел под Гиза. Никой не знае кога е изграден, или как.
А космически кораби?
Въз основа на събраната през 1920 и 1930 информация за наличието на тайна стая
под пирамидата, беше проведена експедиция. В по­късните години създадоха
оборудване, слязоха в пирамидата и намериха тази метална врата на 500 фута под
основата на пирамидата. Откриха и други врати. Вратите използваха звуков код.
Намериха стая с над 30 000 записани диска и извънземно оборудване. Направиха
снимки на дисковете. Египетското правителство не позволи да бъде изнесен никой от
тях. Дисковете бяха дешифрирани. Те описваха възхода и упадъка на цивилизациите
за около 100 000 години назад. Тази извънземна група построила стаята, а след това
построила над нея пирамидата. Нямаше НЛО, но там на три нива беше складирано
много оборудване. Фотографираха над 2 700 диска. Според един от Въздушната
База, копията от дисковете са в сейф в базата Къртланд АФВ, Ню Мексико. Не искат
публиката да знае за тази информация.
Каква връзка има правителството с осакатяванията на животни?
Учените имат връзка с изследванията на дългия живот, при които използват
адреналин. Разработили са променен адреналин и опиати наречени кордразин,
кортропинекс, формазин и хироналикс. Всички те са на адреналинова основа.
Единственият начин да получат големи количества адреналин, е да го вземат от
добитъка. Някои от субстанциите, които разработват, оказват влияние върху
психичното развитие. Други субстанции водят до възстановяване на физиката.
Извънземните използват животните и заради биологичния материал, който им е
необходим във връзка с техните програми за кръстосване и създаване на клонинги.
С кого има връзка тайното правителство?
С онези със синята кръв в Европа. Между другото, те наистина били със синя кръв ­
тя била не на база хемоглобин, а на база медни съединения. Били наполовина хора.
До ден днешен такива са някои животински видове в Южна Америка. Имали проблем
с хемофилията, но не защото се кръстосвали помежду си. Проблемът бил, че
започнали да се женят за други, а двете кръвни системи не могат да се смесват.
Затова възникнали законите да не се женят за външни лица.
Има ли извънземни видове, които биха имали полза, ако Земята стане като
пустиня?
Да. Например влечугоподобните.
В подземните тунели за придвижване влаковете на Маглев ли се използват?
Да. Има много голяма мрежа от тунели под САЩ. Интересното е, че щом веднъж
преминеш през местата, където се изискват кодове за достъп, вече никой не те пита
за нищо. Приема се, че се предполага да си там, освен ако чрез своите действия или
външен вид не покажеш изрично, че не си.
Къде се клонират хора?
Първото място беше на около 60 мили от Портланд, Орегон, но не само там. Местата
трябва да са със стабилни геомагнитни полета и други специални характеристики,
иначе процесът не се развива както трябва. Сега вече могат да ги репликират  по­бързо. Имат клонинги на всички главни правителствени лица. Отчасти от
съображения за сигурност, или когато някой изпадне в немилост, клонират лицето и
убиват оригинала.
В “Проекта Финикс” участваха много нацистки учени. Германците имаха връзка с
работата с извънземните Сиви и с клонирането.
Нацистите все още ли управляват нещата?
Не знам. Имам познати, които твърдят противоположни неща. Единия казва, че са
нацистите, другия ­ че са евреите. Някои твърдят, че са МJ­12. Според мен всички
имат участие.
Интересна е тази дуалност евреи – Германци. Наскоро получихме информация, че
тези две групи от същности произхождат от един източник и че са пратени на тази
планета, за да отработят своите различия. Очевидно, винаги са се стремили да се
изтребят взаимно и продължават да го правят на много нива. Ориентацията на двете
групи изглежда е негативна, ориентирана към служба в полза на себе си, вместо към
служба в полза на другите. В последните две години отвличани от извънземни
твърдят, че по стените на помещенията, където са били в съвместните бази на
Нацисти­Извънземни, имало свастики.
След като приключиха експериментите за контрол над ума какво беше доказано?
По принцип, че можеш да контролираш някого, ако имаш „сигнатурата му“. Тоест, оня
шаблон, който е уникален за всеки, може да се вкара в компютърна програма,
пригодена за предавателя. Може да се излъчи втора вълна, която да окаже влияние
върху човешкия ум. Може да се издаде команда към човека да направи всичко.
Предадоха съобщение „Който чуе това нека се обади на …телефон“. Получиха 600
обаждания по цялото крайбрежие чак до Флорида. Системата действа.
Това е интересно. Съществува един, който се нарича Лорд Майтрея, който твърди, че
е Христос, който се бил върнал на планетата и че когато се свърже с
международната преса, ще изпрати телепатично съобщение до цялата планета на
всеки на собствения им език и, че те ще го чуят. Предполага се също така, че ще
приемат и визуално съобщение.
Значи притежават тази технология?
Да. Съществува не само индивидуална сигнатура. Съществува и расова сигнатура,
както и универсална ­ за човешката раса като цяло. Правителството е използвало и
трите, за да набележи определени индивиди. Изпращали са и групови съобщения,
насочени към специфична расова или етническа група. Това е обичайно. Правиха
опити за „умствен контрол“ над градовете. Използваните тогава предаватели вече не
съществуват, но технологията съществува.
Набелязаните индивиди забелязват ли това, което приемат като своя собствена
мисъл?
Да.
Съществува ли съпротива срещу това?
Да и не. Теоретически не. На това разчита правителството. Практически не могат да
хванат всеки, защото има такива хора ­ при едни е по природа, а при други, според
нивото на развитието им. Може би 5% от населението не отговаря на сигналите. Но
ако те успеят с останалите 95%, въпросните 5% не ги интересуват. За тях имат
корпуси за бързо реагиране и концентрационни лагери.
Мисловен сигнал ли предават?
Не точно. Ако ви е правена енцефалограма, сте показали определени
електрически реакции ­ те могат да бъдат записани и са уникални за вас. Могат
да бъдат записани, съхранени и възпроизведени на компютър.
Споменахте за концентрационни лагери?
Да. Има такива навсякъде из САЩ. Само в Аризона има три.
А какво става с конфликта между моралната съвест и това, което умствената
команда те кара да направиш?
Нямаш причина да не изпълниш командата ­ разбира се ако не осъзнаеш, че това не
е твоя мисъл. Тя не отрича избора ­ просто ти подава силен импулс, или команда.
Хората, които отговориха като позвъниха на посочения номер, нямаха идея какво им
е минало през главата. Донякъде обаче, трябва да притежаваш принципна нагласа
да отговориш с обаждане.
Могат ли да правят това чрез медиите ­ телевизия, радио?
Разбира се.
Намеквате за абсолютна корупция.
Абсолютно вярно. Планирана корупция.
При наличието на тази технология, защо изобщо са им необходими концентрационни
лагери?
Защото винаги има такива, които оказват съпротива.
Струва ми се, че биха ги анихилиирали, вместо да ги затварят.
Първата стъпка, е да ги вкараш в лагерите. След това можеш да ги изтребиш нацяло.
Не можеш все пак да тръгнеш по улиците и да ги избиваш. Щом попаднеш в лагера,
те ще те пречупят умствено. Експерти са в това.
Не смятаме, че там осигуряват гилотини за хората, които не са съгласни. Търсят
робска работна ръка. Затова е Н.Р.4097 в Конгреса сега. Създава робска работна
ръка в затворническата система. Щатът ще плаща на частния затвор такса, за да
държи затворниците си там.
За какви други подобни проекти за контрол и манипулиране на населението
знаете?
Между 1977 и 1978 имаше проект “Дриймскен” (сканиране на сънищата) ­ беше спрян
през 1979. Целта му беше осигуряването на техническа възможност да влязат в съня
на някого и да причинят смъртта му. Проектът беше провеждан от Тайното
правителство. Президентът Картър узна за него и го прекрати, но оборудването
съществува и е непокътнато.
Имаше проект за разполагане оборудване на Луната (1987­1989), което да се
използва от населението на Земята. Той има връзка с дейността на негативните
извънземни сили.
Имаше и проект за създаване на оръжие за парализиране на ума, по който също се
работеше съвместно с извънземни. Работеше се по 8 проекта. През 1989, групата от
Орион откри това и ги унищожи.
Провеждаха се проучвания и във връзка със скаларното оръжие ­ като това, което
унищожи “Челинджър”.
Мисля, че тя беше унищожена от Съветите с помощта на скаларни оръжия?
Не.
С човешката раса, обаче, стават и други неща.
Какви например?
От 1947г съществуват факти в полза на това, че на планетата се преражда 6-та раса.
Петата са Арийците. Шестата раса хора са изцяло телепатични ­ тайното
правителство и групата от Орион виждат в тях заплаха ­ знаят за тях от 1942.
Какво е положението с извънземните сега?
Объркано и смесено. На планетата стават много неща. През септември и октомври
1990г, имаше една група извънземни от друго измерение, която правеше опити да
завладее планетата. Свалиха всички генератори на нулево време в цялата страна.
Групата им беше спряна от друга група извънземни. От много години някои от
извънземните от групата от Орион зависят от пръстен от извънземни сателити, които
поддържат жизнените им функции. Те бяха изметени през ноември 1990 от същата
група.
Значи има и положително настроени извънземни, принадлежащи към силите на
светлината, които се опитват да балансират тези негативни дейности на
групата от Орион?
Да. Нямам право да ги назова.
Според вас те имат ли връзка с онези, които прелетели над ядрените силози и
деактивирали бойните глави на атомните бомби?
Не зная, но мога да попитам. Ядрената заплаха бе отхвърлена от основните сили
много отдавна. Според мен много хора са наясно, че силите, които контролират САЩ
днес, са същите сили, които подкрепяха изграждането на Нацистка Германия и
Съветския Съюз и които уредиха и Втората Световна Война и това, което стана във
Виетнам. След 1930 публиката беше лъгана в толкова много области, че вече не
знае какво става. Повечето хора все още мислят, че Конгреса и Президента
управляват страната и че притежават Конституционни права.
Нещо по­интересно, което да се използва в резултат от експеримента
“Филаделфия”?
Много неща ­ например портативно устройство, което те прави невидим. То се
използва редовно.
Съществува свръхсекретна международна организация, която се осигурява
финансово от всички големи правителства ­ тя се занимава с търсенето на
извънземни и извънземните технологии, с операциите по прикриването, както и със
шпионаж. Групата е негативно ориентирана и няма положителен принос към други
хора. Нарича се “Международен съюз по въздушно и космическо пространство”.
Свързан е с МJ­12, който се оглавява от Кисинджър.
Казват, че най­високото ниво на секретност е УЛТРА ­ така ли е?
Не, има и засекретяване ЧЕРНО НИВО.
Колко е голямо подземието в Монтоук?
Много голямо. Простира се в продължение на мили, особено нива пето и шесто.
Почти всичко е строено през 1920-те, или в началото на 1930-те години. Строено е по
заповед на правителствотоq веднага след началото на голямата депресия. На шест
нива е. Най­горното са покрили със земя. Известно е като „хълма“. Базата е огромна.
Част от нея може би все още се използва. От две години се захранва с ток ­
еднофазен, 220 волта. Асансьорът работи с трифазен ток 440 волта, който не е
включван, може би защото главните отвори са били зазидани, а асансьорната шахта
– напълнена с бетон.
vortеx – водовъртеж, спирален двойно-засукан циклонален вихър, като този на
вихрушка, на атмосферен циклон, на торнадо, на галактика
Ph.D** Американски докторат, получаван обикновено въз основа на минимум 3
годишна следдипломна квалификация и дисертация; най-високата степен, която
може да се присъди при завършване на следдипломна квалификация
 ***Мajestic 12
www.davidicke.com
РОЗУЕЛ НЕ БЕШЕ ЗЛОПОЛУКА
Розуел – фактите са известни и почти напълно отразяват истината. Това, което не е
известно обаче, е че Розуел НЕ беше злополука. В онези времена много групи от
извънземни търсеха диалог с правителството на САЩ.
Избрахме САЩ поради тяхното водещо положение в обществото на нациите. САЩ си
пъхаха и си пъхат носа във всяка една дейност по земното кълбо. Знаехме, че можем
да разчитаме да станат глашатаи за всяко едно послание, изпратено от
извънземните. Само че, както американското, така и някои други правителства, не се
поддаваха на контакт. Наистина, групи извънземни контактуваха с отделни личности,
но с тези личности се отнасяха като със заразени и никой не ги слушаше. Онова,
което възпрепятстваше контакта, беше желанието на човека именно той да
упражнява контрол върху нещата.
Ето защо, за да позволим на хората от правителството на САЩ да се отворят за
нашите послания, ние им позволихме да установят контрол върху нещата. Няколко
същества от различните извънземни цивилизации, които се опитваха за влязат в
контакт с правителството на САЩ, решиха доброволно да се пожертват в името на
целта. Те знаеха, че ще умрат. Планът беше да се остави един кораб да
катастрофира и така да попадне в ръцете на хората. Това щеше да усили
максимално чувството за контрол у хората, повечето от които бяха военни. Считахме,
че ако останеха с чувството, че сме уязвими, ще прояват готовност да преговаряме.
Така и стана.

Последвайте ни и в Телеграм