“Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света.”
Йоан 16:33
“Тогаз рече Исус на Петра: Тури ножа си в ножницата. Чашата която ми даде Отец, да я не пия ли?”
Йоан 18:11
“Оттогава Исус начена да открива на учениците Си, че Той трябва да отиде в Иерусалим и много да пострада от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне.
И Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява: милостив Бог към Тебе, Господи! Това няма да стане с Тебе.
А Той се обърна и рече Петру: махни се от Мене, Сатана! Ти си Ми съблазън, защото мислиш не за това, което е Божие, а за онова, което е човешко.”
Матей 16:21-23
“И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво. А Исус говореше: Отче, прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие. А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците, казвайки: други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избраникът Божий. Също и войниците се подиграваха с Него, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха: ако си Ти Иудейският Цар, спаси се Сам. И над Него имаше надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е Царят Иудейски.
Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас. А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото? А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил. И казваше на Исуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! И отговори му Исус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.
Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час; и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата. Исус, като извика с висок глас, рече: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна.“
Лука 23:33-46
Когато говорим за Исус Христос, важно е да знаем, че целият Му земен живот – раждането, детството, юношеството, кръщението в Йордан, проповядването в течение на три години и, най-после, разпъването, смъртта, погребението, възкресението и възнесението, е една Велика Мистерия от Космичен характер. По-точно това е най-великата Мистерия в историята на човечеството. Във всички тези моменти, които са части от един цялостен процес, са свързани много Тайни и загадки, които обхващаме под общото понятие Мистерията на Голгота, която, ако поискаме да опишем в нейната пълнота, неизбежно ще трябва да признаем същото, което четем и в Евангелието на Йоан 21:25:
„Има и много други работи, които извърши Исус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.“
* * *
Хората в миналото са знаели, че хълмът Голгота още преди Христа е бил едно много особено място на Земята, отличаващо се от всички други хълмове на Земята. Древното човечество е чувствало Земята като едно живо същество, подобно на човека. Това, което за човека е главата, за Земята то е Палестина, а челната част на Земята е Голгота. Името Голгота, което значи „Лобно място“, не трябва да се схваща като случайно и произволно, както и името Делфи, Свещеното място на гърците в полите на планината Парнас, което означава „Пъп на Земята“.
Когато древните говорили за центъра на Земята, те не разбирали физическия център във вътрешността на Земята, който днес хората си представят, намиращ се всред една огнена маса, а са разбирали Ерусалим, а още по-точно – Голгота. Това не е бил един детински начин на мислене, а от древните предания на Мъдростта хората са чувствали една по-висша истина на Природата. Хората са знаели за етерния център на Земния организъм – Свещената Земя. Те са знаели също, че кръстът, върху който Христос понесе смъртта, не може да стои никъде другаде, освен на Голгота. Както в точката между двете очи, на около 1см под кожата, човек има центъра на своето вътрешно същество и своето съзнание, така и Земята има своя център на Голгота, от който тя взема участие в духовния живот на Космоса.
Забележителен е начинът, по който Христа извървя своя път до Голгота и примерът, който Той ни даде как да носим страданията. Каква безкрайна Любов бликаше от Онзи, Който след безкрайни поруагния и хули преглътна всичко и изрече думите:
“Прости им, Отче, те не знаят какво вършат!” (Лука 23:34)
Така ние откриваме как на кръста тази безгранична Любов блика към Земята и прощава погрешките, докато срещу Спасителя се извършва най-ужасното нещо за физическия свят. За прощение се моли Този, Който там, на кръста на Голгота, извършва най-великото дело от своята безгранична Любов към онези, които Го разпнаха.
Истината
Последвайте ни и в Телеграм
