Най-простата снежна фигура на снежен човек е дошла до нас от древността. В много страни, където вали сняг, децата го извайват от няколко буци сняг, стара кофа за шапка, а морковът или пръчката заместват носа.
- В езическата Русия те са не просто забавление. Нашите предци били сигурни, че снежните човеци пазят от виелици. Затова в ръцете на снежния човек вмъквали метла, така че при необходимост той да може да лети към небето. Когато снежният човек започна да се топи, в ухото му се прошепвали желание, което той може да „достави“ на небето.
- В Скандинавия снежните човеци били капан за зли духове. В Норвегия снежните човеци били наричани „бели тролове“. Преминаването покрай снежен човек вечер се смятало за лош знак и гледането му от прозореца по здрач било опасно. А в Румъния, за да изплаши злите духове, снежният човек бил украсен с огърлица от чесън.
- През 1861 г. Ханс-Кристиан Андерсен пише приказката „Снежният човек“. Кучето казва на снежния човек колко е приятно да се препичаш до печката. Оттогава снежният човек има желание – да се загрее до печката. Едва през пролетта, когато се стопи, получи обяснение за това странно желание.
- През 1853 г. Мери Дилвин от Уелс прави първата снимка на снежен човек. Тази снимка е оцеляла до наши дни, сега се намира в Националната библиотека на Уелс.
- От 1818 г. в швейцарския град Цюрих се провежда необичаен фестивал, чието име в превод означава „шест камбани“. Празникът бележи настъпването на пролетта. Пълен снежен човек от плат и памук се поставя върху дървена купчина. Щом камбаните зазвънят в църквата „Свети Петър“ шест пъти, пролетта е дошла.
- Най-големият снежен човек в света е направен през 2008 г. в Бетел (САЩ). Височината му е 37 метра, а за направата му били необходими 6 хиляди тона сняг. „Строителството“ продължава 2 седмици.
Последвайте ни и в Телеграм
