Д-р Гирикумар Патил е един от милионите, които не могат или не искат да напуснат Украйна въпреки войната. Индиецът, който е в страната, откакто е завършил медицина преди 15 години, остава в бункер в Донбас.
Защото има домашни любимци, които няма как да остави – три италиански мастифа, пантера и ягуар.
„Никога няма да изоставя животните си, за да спася живота си. Семейството ми ме приканва да се върна в Индия, но животните са моите деца – ще стоя с тях и ще ги защитавам до последния си дъх“, казва лекарят пред „The New Indian Express“ по телефона от Северодонецк, малко градче в Донбас.
Патил е на 40 години, от индийския щат Андра Прадеш и няма семейство в Украйна. Пристигнал е в страната през 2007 г., за да учи медицина. От 2014 г. практикува като ортопед. Живял е в Луганск, където домът му и индийският ресторант, който е отворил, са разрушени от боевете в сепаратисткия регион.
От 6 години е в Северодонецк. Работи в местната болница, която затваря с началото на войната, и има частна практика. Живее в голяма къща с мазе, в което се крие с животните си, и излиза, само за да купува храна за кучетата, ягуара и пантерата.
„Аз съм единственият индиец тук, а през нощта съм сам в целия квартал – повечето съседи се изнесоха в околните села“, разказва лекарят пред Би Би Си.
Очарован е от дивите животни от малък, след като през 1989 г. гледа индийски филм, в който главният герой има приятел леопард.
Първоначално е искал да има бенгалски тигър или азиатски лъв, но през 2020 г. вижда в зоопарка в Киев малък ягуар, осиротял и болен. „С разрешението на съответните власти го заведох във ветеринарна клиника, осигурих му лечение и го осинових“, разказва Патил пред индийския вестник.
Дава на котката името Ягуар и я нарича Яша. „Водех го на разходки в гората преди войната. Това бяха най-радостните дни в живота ми“, казва медикът.
Преди два месеца купува от зоопарка и черната пантера – Сабрина, за компания на Яша. Плаща за двете животни 35 000 долара.
„Сега живеем с тях в бункера. Те ми съдействат и са тихи, но вече ми е трудно да им осигурявам достатъчно месо, защото не мога да излизам често“, допълва индиецът.
Снимка: YouTube/JAGUAR KUMAR TELUGU
Патил казва, че в района има доста бомбардировки и това плаши котките му и те се хранят по-малко, което допълнително го мотивира да не ги оставя.
Той харчи почти целия си доход, за да изхранва и да се грижи за двете големи котки, има и канал в YouTube с тази цел. Купува месо от околните села, което понастоящем е в пъти по-скъпо от обичайното.
Индийското правителство вече позволи на няколко души, които евакуира от Украйна, да вземат и домашните си любимци, но това трудно може да стане с две големи котки, както и три мастифа.
Д-р Патил все пак се надява да успее да се прибере в Индия заедно с животните си. Ако това е невъзможно, се зарича, че никога няма да ги остави. „Не ме е страх от смъртта, страх ме е за моите деца“, казва той в канала си в YouTube.
И докато се бори за тях, заедно с брат си Рам помага на индийски студенти в Украйна с документите за връщане у дома.
„Това е втората война в живота ми. Но тази е по-страшна“, казва индийският лекар, който също се превръща – неволно, в едно от лицата ѝ.
Уебкафе
Последвайте ни и в Телеграм
