Вилхелм Рихард Вагнер е германски композитор, театрален предприемач, общественик и диригент, известен главно със своите опери (или „музикални драми“, както са наречени по-късно). 1. Първо имаше една дума – Gesamtkunstwerk на Вагнер Рихард Вагнер е роден в Лайпциг на 22 май 1813 г. Способността да твори се проявява при него доста рано. Още като ученик той композира драматични произведения. По-късно самият той пише либретото за своите опери, което е необичайно. За този композитор текстът и музиката бяха две части от едно цяло. Още повече – музиката на Вагнер беше в услуга на драмата, пише Дойче Веле. Вагнер постига пълна симбиоза от текст, музика, режисура, сценография и архитектура в оперния цикъл „Пръстенът на нибелунгите“. Той продължава почти 16 часа и се състои от четири части: „Златото на Рейн“, „Валкирия“, „Зигфрид“ и „Смъртта на боговете“. Премиерата на този епичен gesamtkunstwerk, базиран на германска митология, е в Байройт през 1876 г. В този баварски град, специално за своите опери, Вагнер изгражда уникален театър: без ложи и балкони, с акустика, предназначена за симбиозата на музика и глас, с оркестрова яма под сцената, така че оркестърът да не отвлича вниманието от действието на сцена. До днес оперите на Вагнер се изпълняват във Фестшпилхаус на Зеления хълм като част от световноизвестния ежегоден фестивал в Байройт, основан от самия композитор. 2. Вагнер – длъжник, беглец и скитник Рихард Вагнер води забързан живот. Или бягал от кредитори, ту се крил по политически причини. Преместването от Лайпциг във Вюрцбург, където получава работа в театъра, бележи началото на неговите приключенски скитания в Европа. Вагнер живееше над възможностите си и почти винаги дължи пари. Така от Рига, където най -накрая се озовал без средства и работа, Вагнер и съпругата му Мина през 1839 г. тайно избягали през Лондон (четири седмици на кораб в буря ще бъде вдъхновението на „Летящия холандец“) в Париж, където му помогнал френският оперен композитор Джакомо Майербер. Но в Париж Вагнер не се вписал – бедността и нереализираните творчески амбиции го принуждават да се върне в Германия.
В Дрезден Вагнер е хванат във вихъра на Мартенската революция от 1848-1849 г. Обявен за издирване за участие във въстанието за сваляне на монарха на Саксония, с фалшив паспорт Вагнер бяга в Цюрих. През 1862 г. той се разделя със съпругата си и е амнистиран. Той отново се мята от Венеция до Париж, от Ваймар до Карлсруе, стига до Москва и Будапеща. От Виена той отново бяга от кредиторите. И накрая стига до Мюнхен – под крилото на своя спасител и покровител, краля на Бавария Лудвиг II, ентусиазиран почитател на гения на Вагнер. Лебедовият замък Нойшванщайн, който едва не струва на краля трона поради огромните разходи, е посветен на Рихард Вагнер и е наситен с атмосферата на неговите опери. Без финансовата помощ на Лудвиг II нямаше да има Байройтска къща на фестивалите, нито „Пръстенът на Нибелунген“, поставен там. Вагнер умира през 1883 г. във Венеция и намира вечния си дом в Байройт. 3. Вагнер е „най -скъпия“ композитор През целия си живот Вагнер заема пари наляво и надясно и никога не ги връща. Егомания и постоянна финансова нужда го превръщат в най -скъпия композитор на всички времена. Вагнер изисква астрономически суми предварително от издателя си Schott, при когото е публикувал произведенията си от 1859 г. Дори и за все още ненаписани произведения, какъвто беше случаят с неговия „Пръстен на нибелунгените“. Първите показвания от оперния цикъл в Байройт се оказват финансово бедствие, но в дългосрочен план техният успех доказа правотата на Вагнер и осигуриха пълни каси за издателството. В Schott Вагнер публикува целия си композиторски багаж, а също така довежда в него известни автори от своя кръг. 4. Вагнер и силни жени
В оперите на Вагнер женските партии често олицетворяват силни женски образи, чиято задача е да изкупят вината на мъжете. Силната жена не е тази, която се освобождава от мъж, а тази, която обича толкова много, че е готова да се откаже от собственото си съществуване заради неговото спасение. Романтична идея за любов до гроба. Жените в живота на самия Рихард Вагнер също сабили силни и отдадени. Първата му съпруга Мина не одобрява приключенията на съпруга си, но в продължение на 30 години запазва позицията на „главната жена“ в живота на Вагнер. Втората му съпруга Козим стана всичко за Вагнер – всеотдайно любеща, ревностна спътница, майка на децата му и ентусиазиран почитател на творчеството му. Именно тя, след смъртта на Вагнер, превърна фестивала в Байройт в култово събитие. Сезонът на 2021 г. в Байройт се превърна в епохален – за първи път в историята на фестивала, една жена, украинката Оксана Линив, дирижира оркестъра 5. Вагнер е антисемит Вагнер извежда характерния за тогавашното общество латентен антисемитизъм до нивото на идеология. През 1850 г. под псевдоним е публикувана брошурата „Еврейство в музиката“, в която той отрича способността на евреите за художествено изразяване. В препечатаната версия 20 години по -късно – вече с посочване на авторството и в разширен вариант – тонът на брошурата става още по -агресивен. На теория Вагнер е бил пламенен антисемит, но на практика поддържа отношения с евреите и използва техните „услуги“, ако са му полезни. След смъртта на Вагнер, но със съдействието на наследниците на неговото творчество в Байройт, музикалното наследство на композитора е широко използвано от нацистите за техните пропагандни цели. И до днес се води дебат за това дали е възможно да се открият прояви на неговия антисемитизъм в оперите на Вагнер и дали цялата му музика трябва да се счита за антисемитска.
Actualno.com
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram