“Чета глава от Библията всеки ден. Трагедията е актуална, защото злото, което засяга хората, е актуално. То винаги е съществувало, в епохата на Стария Завет, на Шекспир и до днес. Алчността, жаждата за власт, завистта са част от човешката природа”.
За Дензъл Уошингтън играта е като дишането. Неговата солидна театрална подготовка, кинематографичното му образование от старата школа, неговата харизма, чувственост, гражданска ангажираност и популярност го превръщат във важна фигура – каквото за него беше покойният Сидни Поатие – за новото поколение афроамерикански актьори. Звездата се потопява напълно в експресионистичния черно-бял филм “Макбет” на Джоел Коен (достъпен по Apple TV+). Превъплъщавайки се в шотландския лорд на Каудор, разяждан от жаждата си за власт, чиято спътница в случая е Франсис Макдорманд.
– Защо “Макбет”?
– Заради Шекспир, Джоел и Франсис. Три причини, повече от достатъчни.
– Вашето театрално наследство е било полезно.
– Дори бих казал, че беше фундаментално. Джоел и аз говорим за този проект от няколко години, направихме доста опити, а Франсис Макдорманд е прекрасна актриса. На снимачната площадка имах чувството, че съм в театъра. Джоел и сценографът създадоха отделен свят, без истинска мебелировка, нито позлатени или виолетови орнаменти, всичко беше оголено. Нямаше къде да се скрием, сякаш бяхме голи.
– Първата ви шекспирова роля е Отело, когато сте били на 20 години.
– Беше през 1977-а, през същата година се влюбих в Шекспир. Но бях млад и нямах никаква представа какво правя. Така че отидох в библиотеката на “Линкълн център”, слушах “Отело” на Лорънс Оливие на грамофонна плоча и се задоволих да го имитирам: акцентът, патосът. Но след 46 години всичко това вече не ме плаши. Междувременно се снимах във филма “Много шум за нищо” и изиграх Марк Брут на Бродуей и “Ричард III” в Сентръл парк…
– Какво разказва “Макбет” днес?
– Както преди 400 години, “Макбет” разказва за борбата за власт, злоупотребата с власт. Чета глава от Библията всеки ден. Трагедията е актуална, защото злото, което засяга хората, е актуално. То винаги е съществувало, в епохата на Стария Завет, на Шекспир и до днес. Алчността, жаждата за власт, завистта са част от човешката природа.
– Помага ли религията на мисълта?
– Предпочитам да говоря за духовност, терминът “религия” веднага предизвиква противоположни вярвания. Но да, за мен това е източник на ежедневно вдъхновение, особено сега, когато трябва да се грижим един за друг.
– Никога ли не сте се разкъсвали от амбиция по време на кариерата си?
– Преминах през периода “аз, аз, аз”, но никога няма да си го призная. Особено в Съединените щати, ние сме възпитани с мита за победата, искаме да бъдем номер едно. Но се оказа също, че не искам да спечеля “Оскар” за “Малкълм Екс”. Щеше да ми е мъчно за Ал Пачино, ако не беше спечелил. Това беше осмата му номинация, неговият момент беше дошъл.
– Какво означаваше Сидни Поатие за вас и доколко е важно да предадете щафета на ново поколение афроамерикански актьори?
– Сидни беше нашият модел, но аз имах най-вече честта да го познавам като приятел. В продължение на 40 години, особено в лошите моменти, вратата му винаги е била отворена за мен. Говорехме за всичко, имахме уникални отношения. Очевидно за мен връзката с новото поколение е различна, но мисля, че изпитвам известна отговорност. Искам да споделям това, което имам, моя опит.
– Казвате например, че понякога човек трябва да да казва “не”, дори в труден период.
– Понякога е трудно да кажеш “не”, но трябва да имаш силата да го направиш.
– Режисирахте “Дневник за Джордан” с Майкъл Б. Джордан. Този филм разказва историята на дневника, който един сержант, убит в Ирак, е написал за сина си.
– Като актьор ще продължа да приемам само всикокачествени проекти, но като режисьор усещам, че имам още много да изследвам.
– Вие сте голям почитател на писателя Огъст Уилсън. Съзвучен ли е с Шекспир?
– Някой беше казал, че Уилсън е американският Шекспир, така че, да, има известна музикалност. За мен това е музика, бих могъл да изпея всяка роля.
– Вие сте един от стълбовете на Холивуд. Последните ви два филма, “Малките неща” и “Макбет”, излязоха на стрийминг платформа. Как виждате бъдещето на киното?
– Ковид допринесе за успеха на платформите, но има всякакви филми, дори в платформите. Просто човек трябва да търси добре.
– Днес, с colorblind casting, който се състои в игнориране на цвета на кожата за ролите, се разкриват нови възможности пред актьорите.
– Моята позиция е малко по-особена, но с появата на платформите и голямата продуктивна жизненост в момента, днес нещата са малко по-лесни, отколкото когато започвах.
– Вашите четири деца са в киното.
– Те са зрели, интелигентни и професионалисти. Но не знам дали аз съм в основата на пътя, който избраха. В семейството жена ми Паулета е почитател на киното. Когато децата бяха малки, гледаха заедно на DVD филмите, номинирани за “Оскар”. Малкълм е режисьор, а Оливия е актриса. Работихме заедно във филма “Макбет”. Бях щастлив, че е до мен. Катя е продуцирала много филми, сред които “Малкълм и Мари” с Джон Дейвид. За него мечтаех за спортната кариера, която аз самият нямах. Но той беше дете. По времето на “Величие” му занесох униформа и той прекара цял ден, играейки всички роли във филма.
Интервюто на италианския в.“Република” с Дензъл Уошингтън е публикувано във френския “Фигаро” в рамките на Водещия европейския вестникарски алианс (LENA).
Превод от френски: Галя Дачкова
Гласове
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram