Ако се върнем мислено или мистично към извора на времената, когато е бил моментът да се създадат буквите, ще разберем, че няма нито една случайна буква или звук. Ние българите сме били благословени заради това, че звуковата и семантичната страна на нашия език е най-близо до древните свещени езици (като санскрит) и други преди тях. Получили сме божествен дар, равносилен на ядрена енергетика, с това, че братята Кирил и Методий са създали глаголицата – буквена система, съответстваща на звуковата на думите ни. Енергията, която е можело да се освободи за градивност на нацията ни и за развитието на човечеството, е била огромна.
Ако тази азбука можеше да бъде използвана, нямаше днес да се оплакваме от кризи, стрес, недостиг, липса на политици, пари, любов и болести. Високите вибрации на глаголицата не са били по силите на мнозина. Ето защо повечето хора са могли да разберат и възприемат по-нискочестотния вариант на кирилицата. Тя също е добра, съответстваща е на всички възможности от глаголицата, макар и в намалена степен.
Глаголицата съдържа в себе си всички елементи, така както не ги съдържа недооткритата менделеева таблица. За съжаление сред нас българите винаги се намира някой, който да преиначи нещата, за да ги е казал той. Що за логика е това, че глаголицата била много кръгла, за да се създаде кирилицата с цел да има ъгли.
Каква е разликата между кръга и ъгъла в езотеричен смисъл? При ъгъла може да лъжеш и мамиш, защото идва момент за пречупване на направлението, промяна на посоката, а при кръга – никога. Да пишем с глаголицата щеше да означава да сме недостижимо добри и да водим всички народи. Нямаше да сме били два пъти под робство за 700 години, защото нямаше да се разединяваме сами против себе си в съзнанието си като нация.
Днес пишем на части от кирилицата. О, неразумний юроде! Страдаш от собственото си невежество. Човек като не знае кое определя живота му, си го измисля и вярва в неща, които прераждания наред не му стигат, за да разбере колко сам се поставя глуха линия.
Всеки звук и съответстващата му буква имат свещено значение, небесно съответствие, земни последици като тип съдбовност и тип оформящи се характерологични черти на населението и манталитет.
Много от несгодите на нашето време се дължат на факта, че не ценим буквите, които са ни дадени. Когато в Библията се казва, че човек не бива да променя и една буква от свещената книга, защото ще бъде наказан, се има предвид не текстът на библията, а съдържанието на азбуките.
Българската азбука се слави с това, че при нея звук и буква си съответстват повече, отколкото при други
Но така е било всъщност при създаването й, не сега. Днес тя е един изпочупен торс, останка от древна слава, непреживяна за дълго. Глаголицата, съставена от 45 букви, съдържа съотношение на гласни и съгласни звукове 2:3. В Кирилицата това съотношение се променя на 3:4 в полза на съгласните. Защо е важно това?
Съгласните звукове управляват материалния ни живот. Гласните звукове управляват идеалния ни живот. Земният живот е предимствено материален. Но не бива да става твърде материалистичен, за да се нарежда всичко с лекота и в позитивен възход за доброто на всички.
В съвремената българска азбука има 30 букви – от тях 6 са гласни и 23 съгласни. Счита се също, че имаме една буква глайд, нито гласна, нито съгласна – й. Съотношението между звуците е 1:4 в полза на съгласните. От кога е това положение? От 60 години. В 60 години се съдържат 7-8 кармични цикъла по 9 години. Толкова пъти се е повторил животът ни, няколко поколения са минали, за да се убедим в последиците на това – причината животът ни да бъде материален, без право на градивност и величие, а в същото време – със задължение за страдания, болести, кризи, неувереност, недостиг, преливане от пусто в празно.
Не може ли по друг начин? Ако искаме да бъдем отново добри, магнетични, благоразумни, здрави, надеждно социални, с успешен живот, народ, държава, работа, следва да знаем, че причината, която управлява нашия живот, не се нарича политика, икономика и преиначена история, а азбука. Каквато ни е азбуката, такъв ни е животът.
По времето от Освобождението до Социализма държавата ни преживява три езикови реформи и още няколко букви отпадат от употреба. Стремежът е да се опрости писането. Но езиковедите, които създават тези реформи, не са и предполагали какво историческо бъдеще предопределят с тази наглед положителна крачка.
Последните три букви, които отпадат, са гласни, между тях е и ятовата гласна. Променят се не само съотношението на гласните и съгласните, но и редът на буквите в азбуката. 60 години след това ние имаме една неуправляема държава, съдба и тъжно бъдеще, но дали имаме далновидността да си признаем че истината е в тази истина – за буквите?
Всяка буква е код на съдбата, подобно числата от 1 до 9 в науката за числата. Едноцифрените числа са 9 – нечетен брой, от тях 5 са нечетни и 4 четни. Нечетен брой числа са нечетни и четен брой числа са четни. Това е неслучайно. Това осигурява с един брой преобладаване на нечетното над четното, предимствено отношение на идеализма над материализма, осигурява развитие, прогрес.
Докъде стигаме ние с осакатена азбука в съотношение 1 към 4 за съгласните? Би ли била тази 60 годишна история за държавата ни по-различна, ако използвахме кирилица с повече гласни? О, да!
Всяка буква е от значение за превеса и развитието. Всяка буква в повече или в по-малко е присъда за кармични следствия в съдбата и в типа на образуващите характери и манталитети.
Принципът проба-грешка струва скъпо. Има и друг подход: цени сътвореното и дадено ти свише, където видимото съответства на невидимото, което те свързва с вселенския ред, целесъобразност и еволюция.
Но каквото било – Е! Ако се върнем по обратния ред, какво би станало? Ако върнем само една гласна в съвременната азбука поне. Какво би променило това? Една достатъчна ли е? Как така буквите управляват съдбата и характера ми, би се запитал всеки? Сигурна съм, че въпросите валят в главите ви. Но вие си отговорете на тях. Моята задача е само да ги породя у вас.
Да върнем мислено ято-вата гласна в азбуката си. Ако причиним това, какви ще са последиците:
1. Азбуката ни ще стане с 31 букви. Щастливото число на българите и България.
2. Съотношението между гласни и съгласни букви ще се приведе в необходимия краен минимум, който осигурява доброто да надделява над злото, здравето над болестите, успеха над неуспеха, градивността над разрушението.
3. Ще се увеличи идеализма на хората, ще се усили вярата им, стремежът към самовъзпитание, осмислянето на живота, целите ще са по-високи и стремежът ще бъде следван не на думи. Кога ще усетим това – на тласъци и в усилваща се градация след 9 месеца, 9 години и след това в геометрична прогресия с натрупване на факти и доказателства.
Къде е мястото на тази буква, която превъзхожда останалите 30 букви по идейност и духовни качества? Известно време, подведена от езиковеди и онлайн материали, мислех, че ято-вата гласна е 31-та буква в азбуката. Всъщност много от буквите не са си на мястото и от това страдаме самите ние.
В песента, изпята на тайната вечеря от Христос и учениците, се казва: „Трябва само да поставим всяко нещо на мястото му.” Какво би станало, ако изток е на запад или север е до юг? Хаос. Питате ли се защо живеем в стрес и световният хаос се увеличава и става все по-неуправляем? Да си припомним какво казва царят, който управлява изгревите и залезите от астероида, посетен от Малкия принц. Звездите хубаво ми се подчиняват, но и аз им казвам кога да изгреят и залязат, когато е моментът.
Моментът и мястото от формулата за златната среда – по-актуален от всякога, ни се присмива на това, че сме дръзнали да си правим каквото искаме, а става каквото не щем. Но ние предпочитаме по негативен път да учим цената на свободната воля чрез свободни страдания, вместо да търсим по-ефективаната ѝ употреба. Стигнали сме до там да обвиняваме предопределеното или да го отричаме и да протестираме защо никой не ни обяснява в какво сме свободни. Числата и азбуките ни, които узаконяваме, те определят това.
Сега с 30 букви ние се опитваме от стар хляб, зеленчуци и бира да правим торта. Може, не че не може. Но вие искате като онази в детството ви, която баба ви е правела. Нейното име се е пишело по друг начин. Да! И това е важно. Хората едно време са били по-възпитани, защото са изучавали повече букви в азбуката и възпитанието им е било по-добро.
Буквите командват психиката ни – какво да мислим, чувстваме, индивидуалното поведение, определят целите, интересите, ценностите ни.
Затова дори не са нужни доказателства. Достатъчно е да прочетете книга за тълкуване на имената. Нямам предвид именник, който определя семантиката или произхода им. Ако знаехте колко точно и съвършено буквите, с които пишем, определят живота ни, не бихте подценявали факта дали в българската азбука има я-това гласна и изобщо колко са гласните в нея.
Технологията на създаване на азбуката ни е следвала определена логика: основни гласни а –ъ, о – у, е – и, производните от тях гласни с „й” – йе (йерархия), йа, преходна йа/е (я-товата), йу, йо (Йордан), където й е в края на звука и други, в които е на първо място като ай (край), ой (мой). Всеки звук си има буква. Това е важно. Свеждането на тези букви до глайд й (нито гласна, нито съгласна), която словообразува, е нож с две остриета. Азбуката се опростява, животът се обезсмисля, народът опростява, става бездуховен, неуспешен, безпътен, неуправляем. Все едно да кажеш, че няма разлика между ръка, крак, глава, ухо и т.н., защото всичко е крайник на тялото.
В глаголицата първоначално има три букви за звук „и”, който съответства за разбирането на истината в трите свята – умствено, емоционално и волево. Ама защо да пишем по различен начин, като може да е еднакъв и защо да разбираме повече – на нас и една гледна точка ни идва в повече, камо ли три?!
Нашият пред- и пост- социалистически опит показва следното: прост народ просто не може да се управлява. Умните се разхвърчават, за да създават цивилизация на другите нации, защото не могат да изтърпят, че тук у дома няма условия. Може да е неправдоподобно, нелогично, но пък е доказана практика.
Мястото на Ѣ не е накрая на азбуката, едно е ясно, но това се отнася и за други от буквите между останалите 30 знака – местата им са разменени. Да, можеш да наречеш чушката домат, но не ти е все едно дали ще ядеш чушки с яйца или пържени домати с яйца.
Кое е това, което е подразнило някой от последователите на причинно-следствеността, за да махне Ѣ -вата гласна при съществуващо езиково явление – промяна на един и същ звук в различни форми на думата от „я“ в „е“ – като в думите вяра / верен и бял / бели? Наличието на кръст в буквата – асоциация с християнство и Бог.
Да, ама не. Причинно-следствеността е неразбрана криво и Бог има. Бог и доброто са вложени в азбуката ни, а това е по-важно, отколкото са наука, общество, пари, почва, въздух. Защото Бог е любов, живот и вяра, бъдеще и смисъл, развитие и добро. Да, без Ѣ -вата гласна и останалите ще спрем да вярваме в Бог, но каква ти полза за обществото и отделния човек. Той е дал законите си и за никого по-специално те няма да се помръднат и променят. Независимо дали човек греши според науката, религията, по социалному, по моралному, по екологичному или по друг начин.
Неслучайно българската православна църква и до днес продължава да пише на черковнославянски
Без някои букви наистина вярата в Бог, светлина и добро са немислими. Не ви ли се вярва – ами че това е непосредственият исторически опит на живота ни. Колкото и да го дразни някого това, тя съхранява по този начин националността ни повече от политиците, защото съхранява и употребява ключовете на духовността – само няколко букви повече, съвсем не всичките. А какво би бил животът ни с всичките?
Според мен Бог е същина, основен код във всеки друг код, основно съдържание, над което всичко друго съществуващо се надгражда. Той не е от нашата реалност, за да го разберем или докажем, но това не доказва, че не съществува. Физичните закони са дадени от Бог, от разумността във вселената-космос.
Господ не си играе със зарове
Изучавайки числата вече три десетилетия по неутъпканите пътища на опита и теорията, осъзнах защо Айнщайн е казал, че Господ не си играе със зарове. Осъзнах съществуването на двата зара. Всеки зар има по 6 повърхности. Те съответстват на шестте измерения. Чували ли сте да казват, че съществата до 7-мо и над 7-мо измерение се отличават? И че Бог е в 13-то измерение? Това може да се прочете в различни езотерични източници.
В зара, в който е сегашното ни измерение, образно казано, настъпва велик момент. Умовете и емоциите на хората, волите им отиват към трансформация и прехвърляне към ново поле – нов нумерологичен квадрат. Някога сме живели в квадрата на Питагор. В момента, в който Питагор като велик посветен открива и преподава това, този квадрат започва да се превръща в минало.
Предстои ни да живеем в нов квадрат, поради скока в развитието на съзнанието на човечеството. Днес живеем в квадрата на Джуна. Нарекла съм го така, в честа на тази, която първа го е свалила като знание, макар да не го е използвала в практиката си. Предполагам, че на човек, на когото знанието и виденията се наливат като с фуния, би му било мъчително да се бави да смята цифри и да се чувства компютър от количеството геометрии и числа.
Човечеството е минало и през други квадрати, останали в историята на нашата инволюция. Всеки квадрат отразява различно отклонение на оста на Земята, която както знаем се мени драстично и това определя различни исторически епохи.
Четвърто измерение и пето измерение – това е в кой квадрат предпочитате да живеете – с какъв начин на живот, с какъв превес на добро и зло, светлина и тъмнина. Всеки човек има избор. Всеки човек е подкрепен свише с това, че му се дава тласък от 1% тръгване на процес на Преход към по-добър свят, към по-висше измерение. Никой не решава вместо друг и това не може да бъде манипулирано. Предопределението е осигурило неприкосновеността на този вътрешен процес у всеки човек.
Какво значение имат буквите? Кои са по-важни и силни – буквите или числата?
Както знаем, числата са едни за всички народи, а буквите са различни. Приликата ни, единството на света, е в числата, а разнообразието идва от системите, азбуките, езиците. Числата са по-основополагащи от буквите. Буквите се превеждат към цифрите, за да се определи нoмерологичната им стойност. И така те се подчиняват на същите закони, каквито и числата в множество познати и непознати нoмерологични системи – всичките верни, но не всичките актуални за сегашния или пък за бъдещия квадрат, в който ще живеем. Например, в руската азбука има една гласна при вибрация 7 и това прави нацията превъзхождаща българската. В съвременната българска азбука имаме три букви 7, а 7 съответства на духа. Гротескно – всичките са съгласни, т.е. материални. Разбираме от Духа по един нисш, земен начин и точно в момента не само, че не сме държава на духа, но всеки може да ни издуха.
Простата логика на числата, съвършена и точна, управлява нас. Можем да се поучим и да копираме шаблоните, които числата и буквите ни дават шанс да преподредим преди да се самоунищожим, ако това е възможно изобщо, защото се съмнявам, че е толкова просто.
Интересното е, че с Ѣ -вата гласна се пишат малко думи, според езиковедите, следователно не заслужава право на съществуване. Ако тя би се употребявала отново, тя би била причината, която ще създаде своите следствия до безкрай. А докато не се употребява – няма значение колко поколения и векове ще се питаме защо тези следствия ги няма в живота ни, защо са изчезнали и са непостижими.
Когато пуснем един камък във водата (причина), той поражда кръгове (следствия), които продължават във времето до безкрай. И ако ни изглежда, че се прекъсват, то е защото нова причина изглежда по-видима и влиятелна (нов камък). Всяка причина няма едно следствие, а безброй. Причината не съвпада със следствията, няма техния характер. Ако вие, простичко казано, след като хвърлите във водата камък, очаквате от водата да излезе златен камък и да скочи в ръцете ви или още по-добре пет такива – сте на погрешен път на разсъждение.
Много хора, имайки потребност от деца, търсят съпрузи и са на прав път. Търси се причината, която ще доведе до следствието. Нашият съвременен начин на живот е изопачен и неестествен с това, повечето хора мислят консуматорски. Те искат всеки ден да могат да си купуват ябълките от магазина. Те купуват и продават следствията, забравяйки, че те са плод на някаква причина.
В кои думи би била употребена я-товата гласна? Да вземем няколко примера. Дълго можем да си говорим за разликата в написаното. Дали има смисъл да има повече гласни или е по-добре да ги сведем до пъти по-малко.
В кои думи би била употребена я-товата гласна?
Да вземем няколко примера. Как би променило това номерологичното тълкуване на думите, в които тя участва? Таблицата по-долу показва това. Ще кажете: как така буквите имат тълкуване, както числата ли? Да. И ако някои букви отпаднат, нашата жажда за явления, чувства, ценности няма как да бъде утолена, защото причината поражда следствията, не обратното.
Форми на думите без ѣ: вяра – верен. Номерологично тълкуване на вяра – верен: Писането на думи с общ корен по различен начин с две букви води до това, че верността между хората не съответства на вярата, което е източник на предателството, разминаването, вярванията.
Форми на думите с ѣ: вѣ ра – вѣ рен Номерологично тълкуване на вѣра – вѣрен: Постигаш това, в което вярваш и то не те предава. Нещата в живота ти са 1: 1. Причината поражда следствията си. Квачката не измътва пачи яйца.
Номерологично тълкуване на бял – бели: Писането на различни форми на думата с общ корен с две букви води до раздвоение на съзнанието. Бялото не е бяло. Уж е бяло а, ни причинява бели- беди. Не знаем защо се получава така.
Номерологично тълкуване на бѣл – бѣли: Бялото е бяло. Светлината в мрака свети и мракът я не обзе. Бялото печели, съвършена белота в душата. Знаем кое е добро и кое е зло, не ги бъркаме, различаваме ги.
За справка – в различните версии на глаголицата и кирилицата в далечното ни минало съотношението между гласни и съгласни е: При 41 букви: гласни 18, съгласни 23. При 43 букви: гласни 19, съгласни 24. В първоначален вид глаголицата е създадена като 46 букви: 21 гласни и 25 съгласни.
46 букви= 4+6= 10 е числото на първичното начало БОГ
Защо животът ни не е по-хубав, живеейки днес с 6 гласни, 23 съгласни и един глайд „й”? Сигурно ще възмутя езиковедите като кажа, че глайд е буква „н”, а не „й”. Носовките гласни от миналото „он”, „ен” в български, френски и други езици показват това.
Номерологичното тълкуване на буква „н” е такова – мост между два бряга, две противоположности, преход, посредник. Тълкуването е на „й” пък е „последната незатворена врата между видимия и невидимия свят”, гарантира здравомислие, правилно предвиждане на следствията на една причина, която човек избира, дава далновидност, духовни ценности, идеал и високо постижение.
Статията ми за ѣ се превърна в легенда за буквите. На вас как ви се живее – в легенда или в каквото стане?
Всичко е постижимо. За всяко нещо си има начин. Който много знае, на него е поверено бъдещето на всички. Който малко знае и трупа грешки на гърба на другите, плаща карма поколения и бъдещи животи. Но може и да не стигне дотам. Може да си поправи грешката, докато нищо не е изгубено, още в настоящия живот.
Кой свят, коя реалност, чие възпитание и психопрограмиране на буквите ви харесва повече с Ѣ -овата гласна или без нея?
В руската азбука има две гласни повече и за 60 години се вижда, че руснаците са по-духовни от нас и имат по-добро развитие. Примери – колкото искате. Сами може да си съберете според мотивацията да илюстрирате казаното в тази статия.
Днес българската азбука прилича на латинската, която е използвана от повечето страни в Европа и Америка. За да не ги надминем. Някой ни е вързал потенциала. И го използва успешно, подчинявайки го по този начин. Но кога българинът не е намерил друг начин? Въпрос на време е.
Пожелавам на всичките си читатели време. Правете нещата навреме, поставяйте ги на място и използвайте единствено верният начин. Няма друга формула да бъдете ненадминати.
Някога Ѣ -овата гласна е била изхвърлена и на нейно място е поставена нискочестотната гласна „я” с номерологично тълкуване „яд”. Ако буква „я“ стои в началото на името, човек първо се ядосва, а после всичко се оправя: Яна, Ясен, Явор. Ако е в средата на името, в средата на всичко, което прави, се ядосва – Вяра, Биляна, Калоян. Ако е в края на името, каквото и да прави, накрая при всяко действие човек се ядосва: Мария, Ая, Валерия. Сигурно познавате хора с такива имена и веднага може да го потвърдите, те също ще го потвърдят.
Ако тези и много други имена в по-голямата си част се изписваха с Ѣ -вата и други гласни, щеше да намалее процентното съдържание на ядовете в живота ни. А това създава фон, особено ако няма алтернатива.
Моето име, например, Снежана, би се изписвало с Ѣ -ова гласна. Тогава номеролгичното тълкуване на името нямаше да бъде „с” – студена, „не” „жена”. Ако е Снѣ жана, енергетичната стойност и сбъдването на думата щеше да е „нежна”, „снажна”, „снежна”. Колко Снежани познавате с добър семеен живот? Името прави невъзможно това случване, предрешава го. Ако ще Снежана да го желае до съвършенство и да се старае до перфекционизъм.
Всички българи страдаме от имената си, гърчим се като грешници без вина,а съзнателно не можем да управляваме този процес. Ние просто сме последици на причина. И сега струва ли си да признаем, че причината е причина, а следствието – следствие? Кое от кое произлиза ли е въпросът или да се постави всяка буква на мястото ѝ, за да бъде възможното възможно и България да се оправи, светът да се оправи, всичко да е хубаво? Подсъзнателното психологическо програмиране, което създава мироглед, цели, интереси, ценности, прави самовъзпитанието възможно, обществото ефективно – зависи от номерологичната стойност на имената.
Азбуката ни е създадена от братята Кирил и Методий след проучване на думите, значението им да се извиси и народът да просперира. А ние смятаме, че осъвременяването на азбуката е въпрос на кратковременни съображения.
Повечето комбинации на три български имена, повечето названия на институции при днешното състояние на азбуката ни представляват номерологична фигура кармичен кръст – събитие с неочакван крах и срок на годност, който завършва зле, негативен аспект. Каквото и да прави човек, да не му се получава накрая и да има невъзможни неща в живота си, да се мъчи.
Някои вярват, че са им направени магии, но дори те не могат да се активизират, ако не е направено харакири на азбуката и тя точно и пълно съответства на звуковите явления. Всичко тръгва да се случва след като числата и буквите го позволят. Не някой си авторитет, който не знае с какво се занимава. Никого не искам да обиждам. Човек се познава по интелигентността си, а тя се измерва с това колко бързо реагираш да се поправиш след като си разбрал, че не си на прав път. Ама как ще се върна назад? Добре, скочи в пропастта тогава. Така, когато всички скочат, не може да се докаже, че има горен свят.
Мнозина вярват, че има нов световен ред. О, той е всъщност хаос. Това не значи, че няма ред. Единствено възможният ред е този, който природата и разумността са създали. Това, което създаваме в неразбирането си и се лутаме в него, не се нарича ред, а безредие.
Как да се оправим? Предложете политически или икономически вариант и ако ще всекиму да подарят по кюлче злато, да го командироват в рая за една година, за да се върне и да внесе нещо добро в живота, пак ще си живее същия необясним и неуправляем живот.
Прав е, чичко Айнщайн, Господ не си играе със зарове, ама ние като си играем и не знаем какво правим, какво да направим сега?!
Въпросът само започва с ѣ и свършва с преподреждане и възстановяване на всички букви в азбуката. Или казано по друг начин – добре би било поне повече да се доближим до обективната и истинска реалност, която управлява причини и следствия в живота ни. Всяка буква е от значение, дори една.
Да живее Денят на българската писменост и култура, и да си научим историческите уроци навреме и добре!
Благодарѣн народ е този, който е дарѣн с благото и се радва на това, че се ползва, не отрича дадения му дар Божи.
Автор: Снежана Стефанова, Център Кодове на съдбата
Портал 12
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
