Навлязохме във високосна година.
Много хора възприемат 2024 година не само с нови надежди, но и с повишено внимание. В крайна сметка тя е високосна година. А такива години отдавна имат лоша слава.
Смята се, че заедно с допълнителния ден се увеличава и броят на бедите и бедствията, които сполетяват човечеството. Достатъчно е да си припомним, че през предходната високосна 2020 г. пандемията от коронавирус бушува по целия свят, пишат световните издания.
А тази година, освен това, започва в труден ден – понеделник, а също и през непредсказуемия период на ретрограден Меркурий. И така, за какво трябва да се подготвим?
Допълнителният ден в календара и самата поява на високосна година не е свързана със суеверие, а с наука. Още по времето на Цезар астрономите определят, че Земята прави пълна обиколка около Слънцето за 365 дни и 6 часа. За четири години тези „допълнителни“ часове се натрупват в цял ден.
След това откритие, по указание на Цезар, е извършена реформа на календара, в която се появява допълнителен ден. Било решено да се добави към най-краткия месец от годината – февруари (тогава Новата година започвала през март). Между другото, февруари е кръстен на бога на смъртта Фабуо, което му придава донякъде зловеща аура.
Що се отнася до високосната година като цяло, поверията съветват да не се планират сериозни неща за нея. Не се препоръчвали сватби, защото съпрузите могат да си изневерят или дори да се разделят.
Според народните поверия къща или друго помещение, построено тази година, е обречено да изгори или да се срути.
Според народните поверия най-доброто нещо, което може да се направи през този период, е да се притаиш, но дори тези, които са внимателни, ги очакват беди – никой не може да предотврати глобални катастрофи.
И имало много от тях и през високосните години. В подкрепа на теорията за опасността от високосната година се цитират редица зловещи събития. Така през 1556 г. в Китай се случва най-разрушителното земетресение в историята, което убива 830 хиляди души.
На друг континент, в Латинска Америка, през 1600 г. имало гигантска експлозия на вулкана Уайнапутина: облаци пепел покриват небето и започва малка ледникова епоха.
През 1976 г., второто по смъртоносност земетресение се случва отново в Китай – над 600 хиляди души умират. Годината била високосна. Точно както през 1988 г., когато става земетресението в Армения, което разтърси целия Съветски съюз.
Имало и други катастрофи. През 1908 г. избухва Тунгуският метеорит, чиято мистерия все още се разкрива. В резултат на експлозията са били съборени дървета на площ от над 2 хиляди квадратни метра. км, избухва огромен горски пожар, на няколкостотин километра от мястото на експлозията са счупени стъкла в къщи и се чуват звуци от бедствието.
Именно през високосната 1912 г. се случва една от най-големите катастрофи на 20-ти век – потъването на Титаник, при което умират около 1500 пътници и членове на екипажа.
Но справедливо е да се спомене, че и в обикновените години има не по-малко човешки трагедии. Така например 1914 и 1939 г. не са високосни, но стават отправна точка на най-големите войни в човешката история – Първата и Втората световни войни.
И през обикновената 1986 г. се случва инцидентът в Чернобилската атомна електроцентрала.
Ежедневните суеверия също не са потвърдени, по-специално, че двойките, които се женят през високосна година, са обречени да се разделят. Практиката показва, че хората се развеждат независимо от времето на брака.
И така, какво всъщност определя каква година ще бъде годината? Психолозите смятат, че това зависи преди всичко от човека. Ако очакваме проблеми от високосна година, значи сами програмираме това. Човек започва да приема само негативното и волю-неволю намира потвърждение на лоши пророчества. И обратното – доброто отношение ще донесе успех във всяка година!, пише Блиц.
Източник: Standartnews.com
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram