“Наслагващи се образи. 100 години от рождението на Христо Песев” – откриването на изложбата е днес, 29 август, от 18:00 ч., в Къща музей „Дечко Узунов“
Христо Песев се дипломира в Художествената академия в София през 1955 г. в ателието по скулптура на Иван Фунев. Онзи от неговите преподаватели, който обаче ще окаже най-голямо влияние върху израстването му като творец, а и въобще върху изкуството на скулптурата в България от втората половина на ХХ век е Любомир Далчев. Точно двадесет години по-късно Любомир Далчев ще напише по повод първата самостоятелна изложба на Христо Песев: „Той е не само даровит, но притежава и едно качество, което малцина имат. Това е огромната му творческа воля – моторът, който движи дарованието – моторът, който създава твореца. И действително у него реализирането на скулптора е в пълен ход. Той постига успехи и те са налице. А тия успехи не са малки, нито без значение. Той изгражда свой мироглед и така стига до свое лично виждане. Той продължава да учи – значи се развива, търпи влияние – това е неизбежно, най-важното е, че той постига резултати. Пъпката, която даде цвят, дава обилни плодове. Неговата творческа чувствителност, усетът за конструкция, простота и обем го улесняват. Неговото проникновение го ръководи“.
Влиянията, преломите на времето, непрекъснато наслагващите се в съзнанието образи, в които ежеминутно се вглеждаме, пренареждаме и преосмисляме в опит да създадем личната си и творческа индивидуалност, са все нещата, оформящи творeца като индивидуалност. Доколко механичен процес е влиянието или духовният климат е онова, което художникът трансформира чрез собствените си преживявания в нова творческа действителност, защото „художникът може винаги да реализира само заложените у него възможности независимо от това на какво подражава, кой водач следва, през каква школа преминава, по какво стебло се вие нагоре“.
Изложбата „Наслагващи се образи“ е именно опит да намерим пресечните точки между двамата скулптори в търсене на отговор доколко влиянието е едностранен процес или е логична симбиоза, породена от творческия процес. Проследявайки търсенията в произведенията на Христо Песев, голяма част от тях съхранявани в Художествена галерия – Казанлък, можем да видим колко многостранни са не само като сюжети, но и като изразни средства и пластически почерк. Показаните в изложбата скулптури са включени и в последната голяма изложба, която Христо Песев подрежда в Казанлък през 1984 г., всички произведения от която след това дарява на Художествена галерия – Казанлък. Фокусиранията в изложбата са насочени в две посоки – тематичните влияния от Любомир Далчев, които можем да видим в „Майчинство“, „За свободата“, „Опълченец“, и пластическите – подходът при работата с материала и изграждането на фигурите с едри, обобщени маси с противопоставяне на обемите, ясно видими в представените в експозицията скулптури. В единия или в другия случай обаче сме свидетели на умението на Христо Песев да оползотворява външните влияния и да ги претопява през собствената си чувствителност в не един опит сам да даде отговор на извечния въпрос къде свършват Другите и откъде започвам аз.
ЕКИП, РАБОТИЛ ПО ПРОЕКТА:
Катя Христова – куратор
Георги Шаров – дизайнер
Лора Султанова – коректор
Трейси Спийд – преводач
Атиа Принт – изработка на печатни материали
Екипът на Художествена галерия – Казанлък благодари на изкуствоведа Красимир Илиев за оказаната помощ при подготовка на изложбата. Всички включени в експозицията творби, с която се отбелязва 100-годишнината от рождението на автора, са част от колекцията на Художествена галерия – Казанлък.
Изложбата е част от програмата „Празници в долината на Тракийските царе 2023“.
Последвайте ни и в Телеграм
