Времето е Стрела..
Животът .. Лъх.
Има те- няма те..
Както обаче и да си живял, каквато и диря да си нанизал след себе си, колкото и дълга да е нишката, .. остават хора .. които помнят.
И усещането за време .. в което те няма..
На този ден, преди 23 години .. Казанлък .. утихна..
Даже лястовиците, наредени като мъниста по жиците .. се смълчаха..
Слънцето предпочете да е анонимен наблюдател на скръбта, скрито зад купища облаци..
Дъждът дори се разбяга..
От потеклите сълзи….
Градът потъна в болка и тъга .
И се изсипа в ДК „Арсенал“, за да се сбогува с една от своите индустриални и градски емблеми.
С един от Човеците си.
Инженер Крум Христов- изпълнителен директор на „Арсенал“
Който си тръгна набързо от живота, неочаквано, нелепо.
Стряскащо.
Градът отказа да приеме новината .. за кончината му..
И го понесе на ръце ..
В последния му път.
В тъжната процесия .. се сгуши и страхът .. от неизвестното.
Поклон!
Да почива в мир!
Последвайте ни и в Телеграм
