Сега е моментът! Казанлък да покаже европейско отношение към високото изкуство!

Прегледано от: 7

Казанлъшкият художник Иван Милев, чийто образ е отредено да стои на петолевката, точно преди 95 години създава удивителните стенописи в Стайновата къща на улица „Иван Вазов” в родния Казанлък. Днес фреските без аналог са в риск. Къщата е обявена за продан, а мълчанието на общината и държавата показва очевидна незаинтересованост творбите да бъдат съхранени като част от световното културно наследство.

„Къщата на Стоян Стайнов в Казанлък е строена по проект на видния представител на сецесиона в България – архитект Никола Занков (1907). Във всички стаи има изящна сецесионова стенописна украса от италиански майстори, запазени са и декоративни елементи от металопластика и стъкло.

През 1925 г. наследникът Маню Стайнов кани своя приятел и съгражданин Иван Милев да декорира салона със стенописи и те са сред най-доброто му художествено наследство със своето оригинално решение.

Монументалните образи на селска мадона, селянин, жетварки, селянка със сноп – композирани сред цялостната стенописна украса в пространствения център на къщата – синтезират иновативните видения на художника и са еманация на българския творчески гений. Този малък салон е сякаш храм на неговото изкуство…“.

Това пише изкуствоведът проф. Милена Георгиева в пояснението към петицията, която стартира снощи /24 февруари/ в интернет с призив държавата да участва при откупуване на Стайновата къща в Казанлък, която е със стенописи от Иван Милев, и превръщането й в негов музей.

Петицията можете да подкрепите тук:

Проф .Георгиева пояснява: „Още един паметник на културата – прочутата къща на Стоян/Маню Стайнов със стенописи от художника Иван Милев в Казанлък – търси нови и грижовни собственици“. Пояснението е по повод намерението на собствениците на къщата да я продадат, тъй като не могат да я поддържат. Живеещите в София възрастни наследници на имота пуснаха обявление за продажбата й в началото на тази година.

Нито една институция – общинска и държавна, не реагира и не прояви интерес да запази къщата с уникалните стенописи за бъдещето. Така Къщата с купола, както я знаят казанлъчани, на ул. Иван Вазов“ в Казанлък и към момента е на свободния пазар.

С искрена загриженост и на изкуствовед и на човек проф. Милена Георгиева реагира снощи в интернет и събра кръг от интелектуалци, които се подписаха под апела й:

„Призоваваме г-жа Галина Стоянова – кмет на гр. Казанлък, Общинския съвет на Казанлък и неговите културни подразделения, Министерство на културата – в лицето на г-н Боил Банов, да вземат отношение към продажбата на Стайновата къща и превръщането й в музей на художника Иван Милев!

Във Вашите ръце са визията и по-нататъшните възможности за привличане на средства чрез дарения или по европейски програми за такова достойно дело. Моля ви, не допускайте мъчителната сага с къщата-музей на Пейо Яворов в София да се повтори и тук…“.

В петицията се разяснява: „Иван Милев е сред най-прочутите художници на България – един от създателите на движението „Родно изкуство” от 20-те години на ХХ век и виден негов представител от наднационално значение. Той внася в изкуството на сецесиона и експресионизма български интонации, вярвайки дълбоко че родните сюжет, багри и орнаменти също могат да изразяват модерното. За него пишат видни критици като Гео Милев, Сирак Скитник, Чавдар Мутафов, Евдокия Филова, Андрей Протич, Никола Мавродинов, Иван_Милев_Стайнова_къща.jpg Димитър Аврамов, Атанас Божков. Днес няма българска история на изкуството, в която неговото име и творчество да не бъдат обстойно разгледани до тези на Владимир Димитров-Майстора. Неговите съвременници и съмишленици Николай Райнов, Иван Пенков, Дечко Узунов, Пенчо Георгиев и много други го уважават като най-българския художник, дръзнал да мери дарба в полето на модернизма. Само ранната му смърт (едва на 27 г.) спъва неговия път към международната слава. Къщата на Стоян Стайнов в Казанлък е строена по проект на видния представител на сецесиона в България – архитект Никола Занков (1907). Във всички стаи има изящна сецесионова стенописна украса от италиански майстори, запазени са и декоративни елементи от металопластика и стъкло. През 1925 г. наследникът Маню Стайнов кани своя приятел и съгражданин Иван Милев да декорира салона със стенописи и те са сред най-доброто му художествено наследство със своето оригинално решение. Монументалните образи на селска мадона, селянин, жетварки, селянка със сноп – композирани сред цялостната стенописна украса в пространствения център на къщата – синтезират иновативните видения на художника и са еманация на българския творчески гений. Този малък салон е сякаш храм на неговото изкуство…

Казанлък е изобилен на тракийски гробници и съкровища, на зографи и художници, на музеи и старини, на рози и розотърговци, разнесли славата на България по света. Венец на тази хилядолетна традиция, обърната към красивото е творчеството на Иван Милев – художник без аналог в българското изкуство. Не случайно неговият лик е на банкнотата от пет лева – като един от най-заслужилите наши творци. Иван Милев е гордост за всяка галерия и всеки колекционер в страната ни, но няма музей. Художествената галерия в гр. Казанлък притежава една от най-богатите колекции от негови творби. Ако държавните институции – национални и общински – прояват разбиране и далновидност, къщата на Стоян/Маню Стайнов би могла да стане филиал на Художествената галерия в града и музей на Иван Милев. Много логично е картините на Иван Милев от галерията да се представят именно в Стайновата къща заедно с уникалните стенописи от зрялото му творчество. Това би бил музей от национално значение и с висока културна стойност.

До Стайновата къща се намира къщата на друга прочута и заслужила в българската култура личност – композиторът Петко Стайнов. Днес тя е негов музей – дарение от сина му арх. Стефан Стайнов и седалище на едноименната фондация. Двете къщи на рода Стайнови биха били чудесен културно-исторически комплекс. Заедно с къщите–музеи на художниците Дечко Узунов и Ненко Балкански, на писателя и художника Чудомир в Казанлък, те биха образували впечатляващ по художествените си богатства културен маршрут на световно равнище. При добра реклама музеят на Иван Милев може да привлича почитатели на високото изкуство на ХХ век от страната и чужбина, да стане дом за срещи на млади творци и културни събития“.

Подписи под петицията до момента са сложили 1 320 човека от цяла България, както и от чужбина. 3 600 са споделилите я в социалната мрежа Фейсбук.

Те са подкрепили призива:

„Сега е моментът да се погрижим за това наследство и то да стане общонародно и общодостъпно! Нека не пропускаме този невероятен шанс за град Казанлък и за българската култура!