Двама казанлъчани се събират след премиерата на филма „Ваклуш“ в столицата – единият е авторът и режисьор на филма Николай Василев, а другият е зрител и е проф. Теньо Попминчев, дошъл специално за първата прожекция чак от Сан Диего (САЩ), където живее и работи.
Бъдещият професор е слушал лекциите на Ваклуш Толев по „История на религиите“, което оставя траен отпечатък в личния му мироглед. Николай Василев е един от най-успешните български режисьори, ученик и последовател на Ваклуш, филмът му за духовния учител е плод на повече от 20 години снимане и е кино повествование за живота и идеите на една от най-енигматичните личности на България.
Попминчев е лазерен физик, ученик на легендарния учител от Казанлък Теодосий Теодосиев (Тео), обявен е за един от десетте най-обещаващи учени в света, които са способни да го променят, в класация в списание Science Newsна. Той е почетен гражданин на Казанлък.
Режисьорът Николай Василев пък създаде филма „Формулата на Тео“ – кадриран разказ за Теодосиев, вече повече от 40 години отдал се на мисията да създава таланти в областта на физиката и е концентрация на учителския образ, в който е събрано най-доброто от учителската традиция и на безсребърничеството, която имаме още от Златния век. Филмът премина при небивал успех по екраните в цялата страна, в него участва и Теньо Попминчев.
Сега двамата казанлъчани проф. Попминчев и Николай Василев се събират в поредния проект – новитя филм „Социално силните“, режисиран от Василев с участието и на Попминчев.
За влиянието на Ваклуш върху един от най-реализираните български професори зад океана, разговаряме с него – с проф. Попминчев в инетервю, което ви предлагаме.
Казанлъчани ще могат да гледат филма „Ваклуш“ идния вторник, 13 юни, от 19:00 часа в Дома на културата „Арсенал“ при вход свободен. Ще могат и да разговарят със създателя на лентата Николай Василев
– Вие се познавахте с Ваклуш Толев като студент във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. С какво ще остане във Вашите спомени?
Теньо Попминчев – Богатството на един житейски път се определя от това колко учители срещаш по пътя си. Имах щастието да се докосна до Ваклуш, не съм виждал подобен аналог на свръхпосредник между истини и човечество. Единственото, което може би знам, е за присъствието на подобни личности в минали хилядолетия за велики посветени – Хермес, може би Кришна, Иисус Христос….
– Какво Ви даде неговата „История на религиите“?
Т.П. – За мене това беше обяснение за еволюцията на човешкия дух. Едно преминаване през боговете на Олимп, преди това през боговете на Египет до християнство, мюсюлманство, будизъм, една цяла планетна еволюция. Това, което ми направи впечатление e неговата прецизност в изразяване. Всяка дума беше като пирон. Изпитах неудобството да се докосна до знание, което е съсредоточено в едно изречение и всяко следващо изречение надграждаше над предишното. Особеното при Ваклуш, беше усещането, че има директна връзка с Вселената. Той не боравеше с факти, не боравеше с обозрими неща, фотографии или писания за цивилизации, неговото докосване беше до фундаментални истини, които ни даваше.
– А как обясняваше религията и Бог?
Т.П. – Той казваше, че Бог не се доказва, а се живее. Човек, който работи ежедневно с факти, с инструменти, с доказателства, изпада в конфликт със себе си, когато чуе нещо подобно. Но в същото време всяко едно ново откритие, всяко едно докосване до нова истина, подлага на съмнение именно до колко наличните доказателства са най-могъщият инструмент. Идеята на Вакуш, че човекът е един бог в развитие, е може би една от най-силните мисли, които съм чувал от него. Тогава бях студент, 20-21-годишен. Тази негова мисъл до днес резонира в мене, творец съсътворител, бог в развитие.
– Вие как си го обяснявате като физик, че човекът е един бог в развитие?
Т.П. – Задавам си въпроси като всички останали. Може ли да огънем пространството и да пътуваме със скорост по-голяма от скоростта на светлината? Може ли нашият ум да надскочи себе си и да управлява енергиите, не чрез инструменти, а като използваме това, което го имаме вътре в себе си като вложена даденост, без външна намеса? Може би това е следващото ниво на себеопознаване и еволюция и част от пътя ни към божественост. Това, което науката прави в момента, е да използва природните явления, за да направи нови инструменти, за да опознае света и себе си. Може би това е временно явление. Както в
момента клетъчните телефони и интернет са аналог на телепатия – един вид телепатия, но с външен инструмент. Може би няма да се учудим, ако в един момент човечеството развие тази своя способност и работи с нея без външни помощни материални средства.
– Свикнали сме да свързваме идеята за еволюция с науката, а креационната теория (която е статична) с религиите. Какво казваше по въпроса Ваклуш Толев?
Т.П. – Това, което като най-силен печат е останало в мене е идеята му за Седемте Духовни вълни в еволюцията. Как християнството е просто една от тях, Духовната вълна на Любовта, която ще бъде заменена постепенно с Духовната вълна на Мъдростта. Тя от своя страна с Духовната вълна на Истината. И в следващ момент може би Духовната вълна на Свободата,
която граничи с пълното овладяване на енергиите, с пълното им използване в идеята за добро, за нещо конструктивно, за нещо божествено – творящо с съсътворяващо нови Вселени. Едно фундаментално свойство на вълната е пренасянето на енергия във време и пространство. Ако вълните и всяка една мисъл, всяка една идея не са в синхрон, не са в направлението на една нова Духовна вълна те интерферират или се групират деструктивно и изчезват, а енергията се прехвърля от тези несинхронизирани вълни към синхронизираните вълни. Това е идеята дори и на лазера. В него всякаква деструктивна интерференция между две
вълни не се усилва и не се окуражава от природата, а вълните, които са в синхрон са тези, които използваме като нови оптични инструменти. Използвайки термини, които са общочовешки, философски Ваклуш дава идеята за това, че Духовните вълни са изключително, са един аналог на физичните вълни. На електрона като вълна, на фотона като вълна, вълна от светлина или вълна от материя. Конструктивните и деструктивните интерференции на тези вълни са части от еволюцията и от избора на квантов път на човечеството. Духовната вълна на Мъдростта, за която Ваклуш говори, е нещо, което, поне за мене, като идея е като носител на следващите, като обединител на следващите енергии, които дават бъднини и ще творят.– В този смисъл не е ли проблем на света, че той пилее енергиите си.
Т.П.– Поради липса на синхрон, поради липса на общо разбиране кое е най-ефективният път, човечеството пилее енергии. Много енергии са и конфликтни една с друга. Но този конфликт между енергиите също заражда и следващата стъпка, която показва по-ефективния квантов път на пестене на енергията. Ваклуш казваше, че няма зло, а има нееволюирало добро. Т.е. нищо не е статично, всичко подлежи на развитие и е част от механизма за преминаване от една Духовна вълна в друга. А нашите понятия за добро и зло са част от процеса на овладяването на знанието. Те са част от нашето себеохарактеризиране до каква степен владеем една енергия и до каква степен сме затворили един цикъл на разбиране в духовния свят.
– Казват, че за да твори един човек, той трябва да е свободен – да не му тежи миналото.
Т.П. – Свободата от миналото е изключително важен фактор, за да може да се направи нещо ново. Трябва да умре старо разбиране, трябва да умре старо ограничение, стара бариера, за да може съзнанието да се отвори и да твори извън границите и ограниченията на някакви факти, някаква материалност, на някакво непълно знание, което слага окови на мисъл и интуиция. Може би това е част и от идеята защо забравяме или защо нямаме спомен от стари прераждания. Защото те по-скоро са спъващ, отколкото ускоряващ фактор в нашето духовно развитие.
– Вие сте физик, изучавате невидимия свят. Ще стигнем ли до това да се направи наука за човешкия Дух, който също не виждаме и засега остава недоказан?
Т.П. – Ние използваме инфрачервени лазери, чиято светлина не виждаме. Правим рентгенови носители на светлинна енергия, които също са невидими. Но използваме апаратура и инструменти, които индиректно ни помагат да видим и характеризираме невидимото. Ако има дух, ако има душа, мисля, че е постижимо един ден науката да се докосне и до това знание.
– Мислите ли, че науката в крайна сметка съдейства на това човека да стане свръхчовек?
Т.П. – Мисля, че няма противоречие между религия и наука. Те са част от цялото, и науката помага в материалния свят на човечеството да овладее и духовния свят. Да види нещо, което Ваклуш е видял. Защото в науката няма добри и лоши сили. В науката има един стремеж към върховете на Олимп. Един стремеж към достигане на границите на човешките възможности и
като физика, и като ум, може би в скоро време и като дух.
Последвайте ни и в Телеграм
