Изложбата „Светогорската легенда. 125 години от рождението на художника“, чието откриване е на 26 март в Казанлък се осъществява под патронажа на президента Румен Радев
За художника Иван Милев 1926 г. започва вълнуващо и е белязана с поредица от признания. Преди само половин година е свързал живота си с оперната певица Катя Наумова, а на 19 февруари ще отпразнува 29-ия си рожден ден, без да знае, че му остава по-малко от година живот. Той е мрачен по природа, често говори за предстоящия край. Три години по-рано дори ще напише: „Аз се озверявам пред мисълта, че умирам, че толкова много исках да направя – че толкова много можех да направя…“ . Въпреки това, или тъкмо заради това, ще работи неистово. В тази година изпод четката му ще се родят едни от най-ярките му творчески постижения.
Именно през пролетта на 1926 г. ще се яви и картината „Светогорска легенда“. Днес, почти век след нейното създаване, картината е в родния град на художника и жителите и гостите на Казанлък могат да се отдадат на съзерцанието ѝ. Творба, която все още продължава да крие своите тайни. Светогорската легенда предава разказ за събитие, случило се малко след Възнесение Христово. Според него Богородица се отправила заедно с „любимият Христов ученик – девственикът Йоан“ към Кипър, където възкресеният от Спасителя Лазар станал епископ. По пътя им обаче се разразила буря, която отклонила тяхната лодка от поетия курс. Ангели спасили пътниците и чудодейно насочили лодката към Атонския полуостров. Стъпвайки на брега, Богородица преобърнала всички езичници към християнската вяра. Светогорската легенда, макар и популярна като разказ, кодифициран от българския книжовник Стефан Светогорец, остава непозната като образна реализация у нас, извън тази от възрожденските щампи, а днес Иван-Милевото платно е единствената позната ни живописна картина, илюстрираща легендата.
Картината „Светогорска легенда“ се явява като уникално за българския контекст произведение без аналог в родната история на изкуството. Тя е създадена в период на важно за Иван Милев професионално признание. В дните когато, можем да предполагаме, е работил върху творбата си, той не само е удостоен с държавна награда, но и е представен със свои произведения в рамките на оставащата и до днес най-голяма българска международна изложба – тази в Общинския дом в Прага. По същото това време е приет за редовен член на едно от най-престижните творчески обединения в страната – дружество „Родно изкуство“, и именно в първата си изява с него той ще покаже своята „Светогорска легенда“. Тя привлича вниманието не само на публиката, но и на критиката.
На 10 май 1926 г. Чавдар Мутафов ще отбележи: „Милевото изкуство е почти незасегнато от големите крушения и катастрофи на западноевропейското изкуство, – самотно, мечтателно и невъздържано; понякога необмислено несръчно, упорито наивно, ама искрено и чисто. Така и този път, то ни дава най-доброто от себе си: един мирен свят, едновременно познат и фантастичен – светът на манастирите, щампите и чудесата, на безгрижните лутания: един оптимистичен свят, в който нещата и хората са свързани в декоративни видения, понякога варварски пъстри, понякога сантиментално нежни, ала винаги своеобразни.“
Седмица по-късно се ражда първата и останала единствена дъщеря на Иван Милев – Мария. А времето безмилостно отброява последните месеци живот на художника. Изложбата „Светогорската легенда. 125 години от рождението на художника“ е своеобразен разказ за една картина и нейното изключително място както в историята на изкуството въобще, така и в житейския път на нейния автор. Изложбата се открива в рамките на тазгодишното издание на традиционните „Чудомирови празници“, организирани от фондация „Чудомир“ и Къща-музей „Чудомир“. Тя ще бъде съпътствана и от печатно издание, чието официално представяне ще бъде на 14 май, като част от инициативата „Европейска нощ на музеите“. С откриването на изложбата Къща музей „Ненко Балкански“ отваря своите врати за жителите и гостите на града. Те ще могат вече целогодишно да посещават не само временните изложби, които ще се подреждат в пространствата на институцията, но и постоянната експозиция с творби на патрона на филиала на Художествена галерия – Казанлък.
ЕКИП НА РАБОТИЛ ПО ПРОЕКТА:
Пламен В. Петров – куратор
Албена Димитрова – технически уредник на експозицията и транспорт
Теодора Манчева – преводач
Александра Гогова – графичен дизайнер
Цветан Игнатовски – фотограф
Адрес
Къща музей „Ненко Балкански“
филиал на ХГ Казанлък
ул. „Генерал Радецки“ 17, кв. „Кулата“, 6100 КазанлъкРаботно време на галерията
Откриването на изложбата е на 26 март, 18:00 ч.
Текст: Художествена галерия – Казанлък
Снимка долу: Художествена галерия – Казанлък
ИВАН МИЛЕВ
Светогорска легенда, 1926 (детайл)
темперни бои и бронз върху платно
120 х 120 см
частна колекция
Последвайте ни и в Телеграм
